Доня Маргарита - жената, която е винаги до рамото на Симеон II
Тя е дамата, която повече от половин век е постоянно до своя брачен партньор. Години, изпълнени с доста сложни, само че и щастливи мигове. Доня Маргарита има фактически вълнуваща история.
Излъчва увереност и спокойствие. Зад крехката й елегантна външност стои човек, изживял, но и научил много за живота.
Маргарита Гомес-Асебо Сехуела е родена на 6 януари 1935 г. в семейството на Мануел Гомес-Асебо и Модет, втори син на маркиз де Кортина, и на Мерседес Сехуела и Фернандес.
Баща й бил държавен съветник, както и адвокат на търговски и банкови дружества. След началото на Гражданската война (1936-1939 г.)
родителите й са арестувани от републиканците, а след тримесечен престой в затвора са екзекутирани
Известно време Маргарита и по-големият й брат Хосе Луис продължават да живеят в бащиния си дом, който е конфискуван от комунистите. След това за тях се грижи близкият приятел на баща им маркиз де Каса Писаро, при когото остават до май 1937 г.
Заминават за Северна Испания, но поради войната са принудени да минат през Валенсия, Барселона и Франция.
В края на лятото пристигат при баба си доня Маргарита Модет в Сан Себастиан, където остават до 1940 г.
“Там за мен започна да се грижи една изключителна жена, Роса Каталан, моята гувернантка, която не ме изостави през цялото време”, споделя доня Маргарита в интервю за “Ева” през 2012 г.
След смъртта на бабата децата заживяват при настойника си, чичо им Хуан Гомес-Асебо, но и след неговата кончина отиват при другия си чичо маркиз де Делейтоса. През есента на 1950 г. Маргарита постъпва в колежа “Свето сърце” в Брюксел.
“Семейството реши да ме изпрати в училището. Почти не позволяваха да се излиза, нямаше и много ваканции. За мен това беше голяма промяна”.
Когато навършва пълнолетие, Маргарита се завръща в Мадрид и се установява в свой собствен дом. Заедно с нея е Роса, нейната гувернантка, която се е превърнала в един от най-близките й хора.
Не след дълго Маргарита среща любовта.
Със Симеон се запознават, преди той да постъпи във Военната академия в Съединените щати
Виждат се на парти през 1958 г. Младият кавалер веднага забелязва обаятелната красавица. Не се поколебава и я кани на танц... Танц, който се превръща в истинска и споделена любов.
Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят. Надежда му дава новината за предстоящото й гостуване при приятелка в Америка. Научил адреса, Симеон й изпраща покана за годишния бал на академията, но заминаването й за Япония не позволява да се видят. Срещат се отново в Мадрид следващата година.
Симеон си намира повод. Купил си е нов син кабриолет, модел 58-а година, и искал да й покаже новия автомобил.
Оказва се, че първоначално връзката им не е приета добре от близките им. Въпреки това двамата решават да вдигнат сватба, но възниква религиозен проблем, тъй като Маргарита е католичка.
Римската църква поставя изискване - некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон не би могъл да приеме това, без да наруши Търновската конституция, макар по това време в България тя да не действа.
Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси, който намира прецедент през 1938 г. в Япония. Местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор-шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.
За да преодолее трудностите, Симеон посещава два пъти Ватикана. Приет е от папа Йоан ХХIII, когото наричат “Българския папа”. Светият отец, прекарал повече от десет години в България, съхранява топли чувства към царското семейство.
През май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна.
В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията.
На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от
трите сватбени церемонии на Симеон и Маргарита
Втората церемония е на 20 януари в Лозана, където пред кмета на града сключват граждански брак.
На следващия ден красивата църква във Вевей е препълнена с народ.
За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от четирите посоки на света. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей в съслужение с руския архиепископ на Швейцария.
“Много е сложно да разтрогнеш три брака - почти невъзможно”, шегува се доня Маргарита. Брак, от който се раждат пет деца - Кардам, Кирил, Кубрат, Константин Асен и Калина.
Доня Маргарита подкрепя своя съпруг във всяко отношение. Години по-късно, когато Симеон създава НДСВ, тя е до него. Самата тя не говори за политика. Когато Симеон става министър-председател на България, доня Маргарита балансира живота на семейството между двете страни - България и Испания. Въпреки натоварения график семейството успява да се среща и събира по важни поводи и до днес.
В края на септември доня Маргарита бе заедно със Сакскобургготски на представянето на книгата с избрани статии със заглавие “Една цел - България”.
И така, повече от 57 години, рамо до рамо, тяхната любов преминава през редица трудни лични моменти, но те продължават да бъдат единни.
Излъчва увереност и спокойствие. Зад крехката й елегантна външност стои човек, изживял, но и научил много за живота.
Маргарита Гомес-Асебо Сехуела е родена на 6 януари 1935 г. в семейството на Мануел Гомес-Асебо и Модет, втори син на маркиз де Кортина, и на Мерседес Сехуела и Фернандес.
Баща й бил държавен съветник, както и адвокат на търговски и банкови дружества. След началото на Гражданската война (1936-1939 г.)
родителите й са арестувани от републиканците, а след тримесечен престой в затвора са екзекутирани
Известно време Маргарита и по-големият й брат Хосе Луис продължават да живеят в бащиния си дом, който е конфискуван от комунистите. След това за тях се грижи близкият приятел на баща им маркиз де Каса Писаро, при когото остават до май 1937 г.
Заминават за Северна Испания, но поради войната са принудени да минат през Валенсия, Барселона и Франция.
В края на лятото пристигат при баба си доня Маргарита Модет в Сан Себастиан, където остават до 1940 г.
“Там за мен започна да се грижи една изключителна жена, Роса Каталан, моята гувернантка, която не ме изостави през цялото време”, споделя доня Маргарита в интервю за “Ева” през 2012 г.
След смъртта на бабата децата заживяват при настойника си, чичо им Хуан Гомес-Асебо, но и след неговата кончина отиват при другия си чичо маркиз де Делейтоса. През есента на 1950 г. Маргарита постъпва в колежа “Свето сърце” в Брюксел.
“Семейството реши да ме изпрати в училището. Почти не позволяваха да се излиза, нямаше и много ваканции. За мен това беше голяма промяна”.
Когато навършва пълнолетие, Маргарита се завръща в Мадрид и се установява в свой собствен дом. Заедно с нея е Роса, нейната гувернантка, която се е превърнала в един от най-близките й хора.
Не след дълго Маргарита среща любовта.
Със Симеон се запознават, преди той да постъпи във Военната академия в Съединените щати
Виждат се на парти през 1958 г. Младият кавалер веднага забелязва обаятелната красавица. Не се поколебава и я кани на танц... Танц, който се превръща в истинска и споделена любов.
Маргарита му прави силно впечатление, но пътищата им се разделят. Надежда му дава новината за предстоящото й гостуване при приятелка в Америка. Научил адреса, Симеон й изпраща покана за годишния бал на академията, но заминаването й за Япония не позволява да се видят. Срещат се отново в Мадрид следващата година.
Симеон си намира повод. Купил си е нов син кабриолет, модел 58-а година, и искал да й покаже новия автомобил.
Оказва се, че първоначално връзката им не е приета добре от близките им. Въпреки това двамата решават да вдигнат сватба, но възниква религиозен проблем, тъй като Маргарита е католичка.
Римската църква поставя изискване - некатолическата страна да даде писмено обещание, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон не би могъл да приеме това, без да наруши Търновската конституция, макар по това време в България тя да не действа.
Обръща се към виден адвокат, експерт по брачни въпроси, който намира прецедент през 1938 г. в Япония. Местният епископ поел отговорността за брака между католичка и губернатор-шинтоист, без да изисква каквито и да било гаранции.
За да преодолее трудностите, Симеон посещава два пъти Ватикана. Приет е от папа Йоан ХХIII, когото наричат “Българския папа”. Светият отец, прекарал повече от десет години в България, съхранява топли чувства към царското семейство.
През май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна.
В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Тези обстоятелства спомагат за благоприятното развитие на събитията.
На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от
трите сватбени церемонии на Симеон и Маргарита
Втората церемония е на 20 януари в Лозана, където пред кмета на града сключват граждански брак.
На следващия ден красивата църква във Вевей е препълнена с народ.
За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от четирите посоки на света. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей в съслужение с руския архиепископ на Швейцария.
“Много е сложно да разтрогнеш три брака - почти невъзможно”, шегува се доня Маргарита. Брак, от който се раждат пет деца - Кардам, Кирил, Кубрат, Константин Асен и Калина.
Доня Маргарита подкрепя своя съпруг във всяко отношение. Години по-късно, когато Симеон създава НДСВ, тя е до него. Самата тя не говори за политика. Когато Симеон става министър-председател на България, доня Маргарита балансира живота на семейството между двете страни - България и Испания. Въпреки натоварения график семейството успява да се среща и събира по важни поводи и до днес.
В края на септември доня Маргарита бе заедно със Сакскобургготски на представянето на книгата с избрани статии със заглавие “Една цел - България”.
И така, повече от 57 години, рамо до рамо, тяхната любов преминава през редица трудни лични моменти, но те продължават да бъдат единни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ