„Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ е кандидатурата от област Габрово за „Живи човешки съкровища – България“
Тя е издигната от РЕМО „ Етър “ – Габрово и показва познания и умения, свързани с обичайния поминък козинарство или мутафчийство.
Оценката на регионалния кръг бе извършена от петчленна комисия, в която взеха присъединяване представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, Регионалния исторически музей, РЕКИЦ „ Читалища “ и Областна администрация.
Мутафчийството е поминък, при който се създават произведения от козя четина – дисаги, пътеки, торби, чували. Днес тази продукция се употребява най-вече за декорация на пространства и няма директно приложение в всекидневието на хората. Мутафчията прави редица действия, с цел да се стигне до подготвен артикул. Най-напред се снабдява с остригана от кози четина – кръкма, материалът, с който се работи. Козината се почиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с пердашене. Преденето на козината става на чекрък. Мутафчията поставя под лявата си мишница „ вулия “ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „ черкез “ – кожен колан, закачен на „ юрган “ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи обратно, като по едно и също време преде една и пресуква две влакна. Заради движенето обратно, другите занаятчии се майтапят, че на мутафчиите не им върви, защото имат „ рачешки “ поминък. Изпредената козя четина се тъче на отвесен мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските произведения зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не разрешават да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние сред двете кросна – към четири метра. За разлика от домашното тъкачество, в мутафчийството шарките на тъканите се оформят на основата, а също и основата, и вътъкът са от козинява прежда.
Изработването на произведения от козя четина е съхранено като умения и се предава на поколенията от майстора Христо Маринов. Той не е потомствен занаятчия, само че е усвоил занаята и го практикува в обичайна за него среда – в занаятчийска работилница от остарели майстори с прекосяване през стадиите чирак, калфа, занаятчия. По същия метод го предава и на по-младите. Майсторът има и голям брой изяви, които разпространяват занаята у нас и в чужбина. Важно е да се означи, че във всички свои действия той е подпомаган от РЕМО „ Етър “, който поставя старания този поминък да бъде опазен и разпространяван.
Оценката на регионалния кръг бе извършена от петчленна комисия, в която взеха присъединяване представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, Регионалния исторически музей, РЕКИЦ „ Читалища “ и Областна администрация.
Мутафчийството е поминък, при който се създават произведения от козя четина – дисаги, пътеки, торби, чували. Днес тази продукция се употребява най-вече за декорация на пространства и няма директно приложение в всекидневието на хората. Мутафчията прави редица действия, с цел да се стигне до подготвен артикул. Най-напред се снабдява с остригана от кози четина – кръкма, материалът, с който се работи. Козината се почиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с пердашене. Преденето на козината става на чекрък. Мутафчията поставя под лявата си мишница „ вулия “ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „ черкез “ – кожен колан, закачен на „ юрган “ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи обратно, като по едно и също време преде една и пресуква две влакна. Заради движенето обратно, другите занаятчии се майтапят, че на мутафчиите не им върви, защото имат „ рачешки “ поминък. Изпредената козя четина се тъче на отвесен мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските произведения зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не разрешават да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние сред двете кросна – към четири метра. За разлика от домашното тъкачество, в мутафчийството шарките на тъканите се оформят на основата, а също и основата, и вътъкът са от козинява прежда.
Изработването на произведения от козя четина е съхранено като умения и се предава на поколенията от майстора Христо Маринов. Той не е потомствен занаятчия, само че е усвоил занаята и го практикува в обичайна за него среда – в занаятчийска работилница от остарели майстори с прекосяване през стадиите чирак, калфа, занаятчия. По същия метод го предава и на по-младите. Майсторът има и голям брой изяви, които разпространяват занаята у нас и в чужбина. Важно е да се означи, че във всички свои действия той е подпомаган от РЕМО „ Етър “, който поставя старания този поминък да бъде опазен и разпространяван.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ