България като съкровище – проф. Бетани Хюз пред Панорама
Тя е историк, създател на книги и документални филми. И към този момент няколко пъти идва в България. В Националния исторически музей всички желаят да се снимат с проф. Бетани Хюз.
- Дойдох в България, тъй като имате необикновено богата история и археология. Толкова е вдъхновяващо – не просто епохи, а хилядолетия – и всички тези разнообразни култури, които са оставили следите си тук. Виждам, че българите доста се гордеят с дълбоките си корени. Така че за мен като основател на филми и историк е доста прелестно да пристигам тук. Радвам се, че доста българи гледат „ Хистори “. Идват и желаят фотоси – с бебета, майки, гаджета. Хората тук ценят своята история и историческите излъчвания. Има вяра в това.
- Една страна се появява във филмите или книгите на професор Бетани Хюз. Това нещо като документ ли е?
- Прекрасна, доста ласкателна мисъл! Но локалната просвета - тя е звездата. Винаги и на всички места споделяме това. Ние сме единствено посетители и въодушевени преносители на локалната история. Преди направихме „ Съкровищата на света “ – идвах в България два пъти, тъй като ми хареса ужасно доста. В момента снимаме нова поредност, за най-великите градове - и София е един от тях. Радвам се, че дойдохме отново.
- Дали по-малките страни нямат чувството, че тяхната история е подценена и непозната?
- Знам какво имате поради. Заговорим ли за античността, хората автоматизирано се сещат за Гърция, Рим и Древен Египет. Не постоянно се сещат за невероятната антична просвета тук в България. Затова една от задачите ми е да оказа помощ на хората да схванат, оценят, заобичат и посетят изключителните места в страни като България. Защото, съгласна съм с Вас, античната история на България не се учи в английските учебни заведения. Надяваме се, че нашите филми ще образоват аудиторията освен във Англия, само че и другаде по света.
- Написахте книга за седемте чудеса на античния свят. Разбрахте ли за какво хората вършат чудеса? От насила или от ентусиазъм?
- Когато пишех „ Седемте чудеса на античния свят “, с неспокойствие разбрах, че те не са просто монументи. Че в действителност ние, хората, желаеме да сътворяваме чудеса, а след това да пишем за тях и да ги посещаваме. Това потвърждава, че дружно реализираме повече, в сравнение с разрешават опциите на индивида. Чудото ни е вродено. Търсим го. Хората строят освен под принудата на диктатори. Не, не нося розови очила. Знам, че е имало и доста кръв, пот и сълзи, проляти за сътворяване на чудеса. Но имам вяра в човешкия блян към хубост. И в това по какъв начин откриваме чудеса към себе си.
- Да, считаме, че хората могат сами да творят хубост. И внезапно откриваме какво голямо, общо изпитание са били пирамидите.
- Може би сте прав. Но казусът с пирамидите е забавен. Доскоро смятахме, че са издигнати от плебеи. А в този момент разбираме, че са били елементарни египтяни. Да, някои не са имали избор. Но се събрали и основали пирамидите като манифест: че са египтяни от обединен Египет. Пирамидата е гробница за техния популярен фараон. Смятали, че по този начин той ще се издигне в небето – и Египет ще бъде избавен. Вижте къде са живели служащите, построили пирамидите. Техните кухни, където разчупвали огромни къшеи самун и дружно хапвали чорба от хрущяли и яхния. Затова мисля, че сте прав. Да не се преструваме, че е нямало болежка. Но това не са наложително монументи на болката. А и монументи на мощта, творчеството и упоритостта.
- Дали античните са били равни на нас? И дали напредъкът ни не е просто заблуда?
- Древните са били не просто равни на нас. В някои връзки дори били по-умни. Защото имали по-малко машини, които да им правят работата. И трябвало да бъдат доста изобретателни. Тук, в Националния исторически музей, има невероятни предмети отпреди 2000 години. Древните били способни на невероятни неща – основали пирамидите, основали превъзходните монументи тук в България. И го създали единствено с мозъците си, посредством разговор, съдействие и доста елементарни принадлежности. Така че античните били по-умни от нас.
- Наистина ли?
- Да. Всъщност учените споделят, че във времето, с течение на еволюцията, мозъците ни мъничко понижават. Тъй като не се сблъскваме с проблемите, които античните са имали. В античния свят е трябвало да мислиш освен по какъв начин да построиш голям храм, хубав параклис или – през Средновековието – превъзходна черква. Трябвало е да мислиш и за оцеляване. Храната не е била обезпечена. Отвъд хоризонта може да се зададе войска. Затова е трябвало да бъдеш супер бърз, супер интелигентен, да мислиш на 360 градуса. И както споделих, в действителност е забавно по какъв начин антрополозите и учените разкриват, че в предишното мозъците ни са били една концепция по-големи. Защото от самото начало сме решавали проблеми.
- Дали пък тъй като античните не са виждали повече гибел на близки? Живели са по-кратко и трябвало да събират повече опит за по-малко време.
- Вашата позиция е много забавна. Прав сте, че множеството хора умирали, преди да навършат 35-40-45. Така че преживяванията са били много по-интензивни. Не приемали нищо за даденост. Смятали, че всеки ден си коства. Да се възползваш от него, тъй като имаш единствено 4 десетилетия живот. Много е значимо да помним това, да.
- Професор Хюз, да бъдеш захласнат от историята постоянно ли е наслаждение? Не крие ли и заплаха?
- Страстта към историята: с нея пребивавам всеки ден. Понякога ми носи голяма наслада и ентусиазъм - да се свързвам с хората от предишното. Но също узнавам за техните страдания, борби и ужасни нещастия, за неприятното в историята. Но би трябвало да знаем! Не с цел да живеем в предишното. А да бъдем мощни в сегашното и да гледаме напред към бъдещето, с увереността от кое място идваме.
- Ядосвате ли се, когато политиците се вършат на историци, с цел да оправдаят делата си?
- Да. Много е рисково историята да се употребява за политически цели. И не е ли впечатляващо, че това към момента се случва? Всеки аргумент става по-убедителен, в случай че кажеш: „ ето какво е станало преди 4000 години, по тази причина хайде да продължим “. Така че историята не трябва да се политизира. Трябва да позволим на хората от предишното да приказват сами за себе си.
- Коя история Ви донесе най-вече наслада? Коя е за Вас историята на историите, феноменът на феномените, чудото на чудесата?
- Много са! Защото обичам историята във всички връзки. Но като жена се вълнувам от невероятната роля на дамите в историята. Много постоянно са били изтривани. Понякога откриваме техните истории през археологията – и по този начин разбираме какъв брой мощни са били. И тук в България е имало доста мощни дами в древността и Средновековието. Много обичам да ги откривам и да ги протоколирам назад в историята.
- Значи историята не е единствено на мъжете, само че може да бъде и на дамите?
- Може да бъде и на дамите, в действителност. Точно, тъкмо по този начин.
- Професор Бетани Хюз, доста Ви благодаря!
- Беше прелестно да си поговорим!
-Благодаря!
- Дойдох в България, тъй като имате необикновено богата история и археология. Толкова е вдъхновяващо – не просто епохи, а хилядолетия – и всички тези разнообразни култури, които са оставили следите си тук. Виждам, че българите доста се гордеят с дълбоките си корени. Така че за мен като основател на филми и историк е доста прелестно да пристигам тук. Радвам се, че доста българи гледат „ Хистори “. Идват и желаят фотоси – с бебета, майки, гаджета. Хората тук ценят своята история и историческите излъчвания. Има вяра в това.
- Една страна се появява във филмите или книгите на професор Бетани Хюз. Това нещо като документ ли е?
- Прекрасна, доста ласкателна мисъл! Но локалната просвета - тя е звездата. Винаги и на всички места споделяме това. Ние сме единствено посетители и въодушевени преносители на локалната история. Преди направихме „ Съкровищата на света “ – идвах в България два пъти, тъй като ми хареса ужасно доста. В момента снимаме нова поредност, за най-великите градове - и София е един от тях. Радвам се, че дойдохме отново.
- Дали по-малките страни нямат чувството, че тяхната история е подценена и непозната?
- Знам какво имате поради. Заговорим ли за античността, хората автоматизирано се сещат за Гърция, Рим и Древен Египет. Не постоянно се сещат за невероятната антична просвета тук в България. Затова една от задачите ми е да оказа помощ на хората да схванат, оценят, заобичат и посетят изключителните места в страни като България. Защото, съгласна съм с Вас, античната история на България не се учи в английските учебни заведения. Надяваме се, че нашите филми ще образоват аудиторията освен във Англия, само че и другаде по света.
- Написахте книга за седемте чудеса на античния свят. Разбрахте ли за какво хората вършат чудеса? От насила или от ентусиазъм?
- Когато пишех „ Седемте чудеса на античния свят “, с неспокойствие разбрах, че те не са просто монументи. Че в действителност ние, хората, желаеме да сътворяваме чудеса, а след това да пишем за тях и да ги посещаваме. Това потвърждава, че дружно реализираме повече, в сравнение с разрешават опциите на индивида. Чудото ни е вродено. Търсим го. Хората строят освен под принудата на диктатори. Не, не нося розови очила. Знам, че е имало и доста кръв, пот и сълзи, проляти за сътворяване на чудеса. Но имам вяра в човешкия блян към хубост. И в това по какъв начин откриваме чудеса към себе си.
- Да, считаме, че хората могат сами да творят хубост. И внезапно откриваме какво голямо, общо изпитание са били пирамидите.
- Може би сте прав. Но казусът с пирамидите е забавен. Доскоро смятахме, че са издигнати от плебеи. А в този момент разбираме, че са били елементарни египтяни. Да, някои не са имали избор. Но се събрали и основали пирамидите като манифест: че са египтяни от обединен Египет. Пирамидата е гробница за техния популярен фараон. Смятали, че по този начин той ще се издигне в небето – и Египет ще бъде избавен. Вижте къде са живели служащите, построили пирамидите. Техните кухни, където разчупвали огромни къшеи самун и дружно хапвали чорба от хрущяли и яхния. Затова мисля, че сте прав. Да не се преструваме, че е нямало болежка. Но това не са наложително монументи на болката. А и монументи на мощта, творчеството и упоритостта.
- Дали античните са били равни на нас? И дали напредъкът ни не е просто заблуда?
- Древните са били не просто равни на нас. В някои връзки дори били по-умни. Защото имали по-малко машини, които да им правят работата. И трябвало да бъдат доста изобретателни. Тук, в Националния исторически музей, има невероятни предмети отпреди 2000 години. Древните били способни на невероятни неща – основали пирамидите, основали превъзходните монументи тук в България. И го създали единствено с мозъците си, посредством разговор, съдействие и доста елементарни принадлежности. Така че античните били по-умни от нас.
- Наистина ли?
- Да. Всъщност учените споделят, че във времето, с течение на еволюцията, мозъците ни мъничко понижават. Тъй като не се сблъскваме с проблемите, които античните са имали. В античния свят е трябвало да мислиш освен по какъв начин да построиш голям храм, хубав параклис или – през Средновековието – превъзходна черква. Трябвало е да мислиш и за оцеляване. Храната не е била обезпечена. Отвъд хоризонта може да се зададе войска. Затова е трябвало да бъдеш супер бърз, супер интелигентен, да мислиш на 360 градуса. И както споделих, в действителност е забавно по какъв начин антрополозите и учените разкриват, че в предишното мозъците ни са били една концепция по-големи. Защото от самото начало сме решавали проблеми.
- Дали пък тъй като античните не са виждали повече гибел на близки? Живели са по-кратко и трябвало да събират повече опит за по-малко време.
- Вашата позиция е много забавна. Прав сте, че множеството хора умирали, преди да навършат 35-40-45. Така че преживяванията са били много по-интензивни. Не приемали нищо за даденост. Смятали, че всеки ден си коства. Да се възползваш от него, тъй като имаш единствено 4 десетилетия живот. Много е значимо да помним това, да.
- Професор Хюз, да бъдеш захласнат от историята постоянно ли е наслаждение? Не крие ли и заплаха?
- Страстта към историята: с нея пребивавам всеки ден. Понякога ми носи голяма наслада и ентусиазъм - да се свързвам с хората от предишното. Но също узнавам за техните страдания, борби и ужасни нещастия, за неприятното в историята. Но би трябвало да знаем! Не с цел да живеем в предишното. А да бъдем мощни в сегашното и да гледаме напред към бъдещето, с увереността от кое място идваме.
- Ядосвате ли се, когато политиците се вършат на историци, с цел да оправдаят делата си?
- Да. Много е рисково историята да се употребява за политически цели. И не е ли впечатляващо, че това към момента се случва? Всеки аргумент става по-убедителен, в случай че кажеш: „ ето какво е станало преди 4000 години, по тази причина хайде да продължим “. Така че историята не трябва да се политизира. Трябва да позволим на хората от предишното да приказват сами за себе си.
- Коя история Ви донесе най-вече наслада? Коя е за Вас историята на историите, феноменът на феномените, чудото на чудесата?
- Много са! Защото обичам историята във всички връзки. Но като жена се вълнувам от невероятната роля на дамите в историята. Много постоянно са били изтривани. Понякога откриваме техните истории през археологията – и по този начин разбираме какъв брой мощни са били. И тук в България е имало доста мощни дами в древността и Средновековието. Много обичам да ги откривам и да ги протоколирам назад в историята.
- Значи историята не е единствено на мъжете, само че може да бъде и на дамите?
- Може да бъде и на дамите, в действителност. Точно, тъкмо по този начин.
- Професор Бетани Хюз, доста Ви благодаря!
- Беше прелестно да си поговорим!
-Благодаря!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ