Писмо до Флагман.бг от една софиянка, влюбена в Бургас
Тя е основен специалист в Българска народна банка, ръководство " Емисионно ", наш постоянен четец
Здравейте, г-жо Касабова!
Пиша сегашния мейл до Вас като основен редактор на „ Флагман “, а не до съответния публицист, предизвикал мейла ми – в тази ситуация Емел Махмуд (дългогодишен публицист от уеб страницата - б.р.). Аз съм „ софиянка “, както бихте ме нарекли във Вашето издание, четвърто потомство, само че влюбена в актуализирания Бургас и дори придобила парцел в града, т.е. плащаща в него налози и такси. Горе-долу една четвърт от годината като време извозвам в града и Южното Черноморие, тъй че имам и не-малко персонални усещания. Изчетох много издания за историята и диалекта на града, за неговите поети и художници, за опазването на здравето, даже за геологията му! От съвсем седем години чета преса от града в електронен тип и всекидневно електронното издание „ Флагман “. В него намирам освен настояща, само че и доста забавна информация от града, района, страната и света. Често чета и мненията под публикациите, които са индикативни за въздействието на оповестеното от Вас и дават спомагателна информация. Но….тук следва мотивът, поради който Ви пиша. Статията на Емел Махмуд „ По-богати ли сме на морето?.... “, в която се препредава и разяснява мнението на някаква Ваша читателка.
Става въпрос обаче не за обособеното читателско писмо, а за духа в който е написана публикацията. И това не е изключение, а процедура при Вас! Прави усещане за едно стабилно конфигуриране на читателската публика със заглавия и квалификации против „ софиянец “, „ софийски “ и други Ето и в последната публикация ни се внушава „ ние горките на морето “ против богатите “софиянци “, само че не примерно „ врачани “. Редовно се написа в ръководеното от Вас издание против тия столични навлеци, дето ни пълнят града и курортите за два месеца, нищо че това е забележителен дял от прираста в стопанската система на тази част от България; против тези дето единствено дерибействат тук, а тънат в лукс и успокоение при тях! Въобще няма да разясня, че София в последните 30 години удвои жителите си от хора от цялата страна, в това число и от Бургас! Лично аз имам много сътрудници и другари пристигнали в София точно от Бургас, само че си симпатизираме, дори и посредством ежедневната задявка „ Ко праиш, бе, чуйек? “. Така, че опълчването по градове и държанието и културата на жителите им, едва ли е положително решение, несъмнено лишено от приемливост и историческа логичност. Редовно при събития с негативен знак още в заглавието при Вас се акцентира „ софиянец/ка…. “, само че виж „ бургазлия/ка “ се употребява извънредно рядко. Отделно, че звучи много жаргонно, надали не на сленг! Българинът към този момент се поотврати от убийствата, политическите кавги, кръвта от произшествия, изнасилванията и бедствията при съседите. Вече е повече любопитен към техническите нововъведения, измененията в стопанската система и здравословния живот. Онова, другото, остава в ползите на маргиналните пластове, а те рядко четат за жалост!
Както Ви е известно, за институционалното опълчване на българските жители по етнически, сексуален, набожен, възрастов или различен симптом, се глоби от законодателството в страната, както и е укоримо от морална позиция. Ето, даже във Вашето издание има един „ софиянец “, мой другар и някогашен сътрудник Александър Урумов, пък работите с него! Смятате ли, че сходни внушения не ни разединяват като народ в тези смутни времена и не подбуждат и основават възприятието на злост и у едните поданици, и у другите? А след това се чудите за какво ние „ софиянците “ започваме да избираме да вървим на отмора там, където не ни гледат с неприятно око, тъй като по този начин четат за нас в локалната преса, а сме клиентът, който носи приход и би трябвало още веднъж да се върне?
Чудим се и за какво пък мои съграждани „ софиянци и столичани вповече “ стартират да се държат безпардонно като дойдат в района Ви на отмора, тъй като си мислят: „ Точно те ли ще ми кажат? “. Дори постоянно цитираната фраза „ София не е България! “, уви, стартира да е от ден на ден вярна! Тъй като в столицата стана най-мръсно, най-безпардонно, най-пренаселено, тъй като анонимността в получения машинален общ брой на хора от цяла България, докара до разрушаването на моралните полезности, публичното мнение и до смяна в поведенческите модели. Тези свои мисли за внушаваното разделяне във „ Флагман “ съм споделяла в персонални диалози с поданици на Бургас, фактори в културния и стопанския живот на града, както и с хора на управителни позиции в страната, имащи нещо общо с града. Обясненията, които съм получавала са разностранни и не всички желая да приема, че са истина! И защото Бургас ще се кандидатира за столица на културата, в реда на нещата е да се намерения и за равнището на нейната преса като част от културния живот на града, с нейната формираща възпитателна функционалност, с изключение на чисто осведомителната. Градският национализъм едва ли би трябвало да е част от модерната градска просвета и е добре да се придържаме към така модерния лозунг “Единни в разликата! “.
Като се оправдавам за дългия за новите времена мейл, написан в желанието ми да изкажа като противоположна връзка напълно персоналното си мнение за духа на някои публикации и заглавия във „ Флагман “, само че с най-хубави усеща и благосклонности към жителите на Бургас и неговия културен живот, поздрави, Инес Лазарова.
Публикуваме писмото без редакторска интервенция - в символ на почитание към нашите читатели. Духът на публикацията, оповестена от Емел Махмуд нямаше за цел да създаде отрицателно отношение към столичани, а да подлага на критика нечестния метод на тази верига от магазини да натрупа по-голяма облага от скупчването на туристи край морето.
А като образец по тази причина, че не щадим локалните поданици на Бургас, когато имат непочтено държание, ви обръщаме внимание на качена преди броени минути публикация със заглавие: " ".
Медията ни е отворена за всевъзможни вести и отзиви, искам ви здраве и да имате повече слънчеви дни край морето на Бургас.
Катя Касабова .
Здравейте, г-жо Касабова!
Пиша сегашния мейл до Вас като основен редактор на „ Флагман “, а не до съответния публицист, предизвикал мейла ми – в тази ситуация Емел Махмуд (дългогодишен публицист от уеб страницата - б.р.). Аз съм „ софиянка “, както бихте ме нарекли във Вашето издание, четвърто потомство, само че влюбена в актуализирания Бургас и дори придобила парцел в града, т.е. плащаща в него налози и такси. Горе-долу една четвърт от годината като време извозвам в града и Южното Черноморие, тъй че имам и не-малко персонални усещания. Изчетох много издания за историята и диалекта на града, за неговите поети и художници, за опазването на здравето, даже за геологията му! От съвсем седем години чета преса от града в електронен тип и всекидневно електронното издание „ Флагман “. В него намирам освен настояща, само че и доста забавна информация от града, района, страната и света. Често чета и мненията под публикациите, които са индикативни за въздействието на оповестеното от Вас и дават спомагателна информация. Но….тук следва мотивът, поради който Ви пиша. Статията на Емел Махмуд „ По-богати ли сме на морето?.... “, в която се препредава и разяснява мнението на някаква Ваша читателка.
Става въпрос обаче не за обособеното читателско писмо, а за духа в който е написана публикацията. И това не е изключение, а процедура при Вас! Прави усещане за едно стабилно конфигуриране на читателската публика със заглавия и квалификации против „ софиянец “, „ софийски “ и други Ето и в последната публикация ни се внушава „ ние горките на морето “ против богатите “софиянци “, само че не примерно „ врачани “. Редовно се написа в ръководеното от Вас издание против тия столични навлеци, дето ни пълнят града и курортите за два месеца, нищо че това е забележителен дял от прираста в стопанската система на тази част от България; против тези дето единствено дерибействат тук, а тънат в лукс и успокоение при тях! Въобще няма да разясня, че София в последните 30 години удвои жителите си от хора от цялата страна, в това число и от Бургас! Лично аз имам много сътрудници и другари пристигнали в София точно от Бургас, само че си симпатизираме, дори и посредством ежедневната задявка „ Ко праиш, бе, чуйек? “. Така, че опълчването по градове и държанието и културата на жителите им, едва ли е положително решение, несъмнено лишено от приемливост и историческа логичност. Редовно при събития с негативен знак още в заглавието при Вас се акцентира „ софиянец/ка…. “, само че виж „ бургазлия/ка “ се употребява извънредно рядко. Отделно, че звучи много жаргонно, надали не на сленг! Българинът към този момент се поотврати от убийствата, политическите кавги, кръвта от произшествия, изнасилванията и бедствията при съседите. Вече е повече любопитен към техническите нововъведения, измененията в стопанската система и здравословния живот. Онова, другото, остава в ползите на маргиналните пластове, а те рядко четат за жалост!
Както Ви е известно, за институционалното опълчване на българските жители по етнически, сексуален, набожен, възрастов или различен симптом, се глоби от законодателството в страната, както и е укоримо от морална позиция. Ето, даже във Вашето издание има един „ софиянец “, мой другар и някогашен сътрудник Александър Урумов, пък работите с него! Смятате ли, че сходни внушения не ни разединяват като народ в тези смутни времена и не подбуждат и основават възприятието на злост и у едните поданици, и у другите? А след това се чудите за какво ние „ софиянците “ започваме да избираме да вървим на отмора там, където не ни гледат с неприятно око, тъй като по този начин четат за нас в локалната преса, а сме клиентът, който носи приход и би трябвало още веднъж да се върне?
Чудим се и за какво пък мои съграждани „ софиянци и столичани вповече “ стартират да се държат безпардонно като дойдат в района Ви на отмора, тъй като си мислят: „ Точно те ли ще ми кажат? “. Дори постоянно цитираната фраза „ София не е България! “, уви, стартира да е от ден на ден вярна! Тъй като в столицата стана най-мръсно, най-безпардонно, най-пренаселено, тъй като анонимността в получения машинален общ брой на хора от цяла България, докара до разрушаването на моралните полезности, публичното мнение и до смяна в поведенческите модели. Тези свои мисли за внушаваното разделяне във „ Флагман “ съм споделяла в персонални диалози с поданици на Бургас, фактори в културния и стопанския живот на града, както и с хора на управителни позиции в страната, имащи нещо общо с града. Обясненията, които съм получавала са разностранни и не всички желая да приема, че са истина! И защото Бургас ще се кандидатира за столица на културата, в реда на нещата е да се намерения и за равнището на нейната преса като част от културния живот на града, с нейната формираща възпитателна функционалност, с изключение на чисто осведомителната. Градският национализъм едва ли би трябвало да е част от модерната градска просвета и е добре да се придържаме към така модерния лозунг “Единни в разликата! “.
Като се оправдавам за дългия за новите времена мейл, написан в желанието ми да изкажа като противоположна връзка напълно персоналното си мнение за духа на някои публикации и заглавия във „ Флагман “, само че с най-хубави усеща и благосклонности към жителите на Бургас и неговия културен живот, поздрави, Инес Лазарова.
Публикуваме писмото без редакторска интервенция - в символ на почитание към нашите читатели. Духът на публикацията, оповестена от Емел Махмуд нямаше за цел да създаде отрицателно отношение към столичани, а да подлага на критика нечестния метод на тази верига от магазини да натрупа по-голяма облага от скупчването на туристи край морето.
А като образец по тази причина, че не щадим локалните поданици на Бургас, когато имат непочтено държание, ви обръщаме внимание на качена преди броени минути публикация със заглавие: " ".
Медията ни е отворена за всевъзможни вести и отзиви, искам ви здраве и да имате повече слънчеви дни край морето на Бургас.
Катя Касабова .
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ