Нищо не трябва да отвлича вниманието на публиката, казва кралицата на френския шансон Едит Пиаф, от чието рождение се навършват 110 години
Тя е гениална и неподражаема - друга Едит Пиаф в никакъв случай не е имало и не може да има, споделя френският стихотворец, драматург, режисьор Жан Кокто за кралицата на шансона, от чието рождение през днешния ден се навършват 110 години.
Едит Пиаф е единствена по рода си певица и никой в никакъв случай няма да може да я замести - тя е част от френското културно завещание, уверена е и изпълнителката Мирей Матийо, представена от Агенция Франс Прес.
Легендата на френския музикален хоризонт Едит Пиаф е родена на 19 декември 1915 година в Париж като Едит Джована Гасион. Баща й Луи-Алфонс Гасион е махленски акробат, а майка й Анита Маяр - певица, изявяваща се с псевдонима Лин Марса. Той постъпва в армията по време на Първата международна война, а майка й пее на улицата и не поставя грижи за щерка си. Едит е изпратена при баба си в Берне, Нормандия, където остава, до момента в който татко й се завръща от фронта.
Двамата обикалят Франция, като Луи-Алфонс Гасион извършва акробатични номера, а Едит събира в шапка пари от публиката. Освен това от 10-годишна пее на улицата, с цел да припечели за храна. Зрителите са впечатлени от гласа й - мощен и експресивен, слушателите бързо не помнят за всичко и слушат в унес.
Наричат я Пиаф или врабче - название, уместно за момичето, високо единствено 147 сантиметра. Чувайки нейно улично осъществяване, френският артист и артист Морис Шевалие остава изумен от гения на Едит: " В това дете има толкоз сила ".
Почитателите на гения на Пиаф се множат, като последователно към нея се образува кръг от създатели, които основават песни и й уреждат участия. Първите си записи тя прави преди началото на Втората международна война, а в първата следвоенна година Едит Пиаф показва на публиката La vie en Rose ( „ Животът в розово " ). Написва сама текст на шлагера, който й носи международна популярност.
В края на 40-те години на предишния век френският шансон покорява Съединени американски щати, като постоянно пее в Ню Йорк.
На сцената тя постоянно се появява в семпла черна рокля, без бижута. „ Нищо не би трябвало да отвлича вниманието на публиката ", уверена е певицата и следва това през цялата си кариера.
„ За всяка ария Пиаф търсеше единствено един жест, само че той постоянно беше доста прецизен. А за публиката й - изцяло достатъчен”, споделя пред Агенция Франс Прес Шарл Азнавур, на който певицата оказва помощ за кариерата. Той е измежду многото млади реализатори, в които Пиаф вижда гений и им оказва помощ да влязат в шоубизнеса.
Сред най-популярните песни на Едит Пиаф са L`hymne a l`amour, La vie en Rose, Mon Dieu, Milord, Les amants. Най-големият й шлагер Je ne regrette rien ( „ Не скърбя за нищо " ) от 1956 година е дело на композиторът Шарл Дюмон, а текстът е на поета Мишел Вокер. Пиаф счита, че това е песента, която я разказва. Повечето нейни песни отразяват компликациите в живота, белязан от трагични загуби, битка със зависимости.
Единственото дете на певицата - щерка, която Едит Пиаф ражда едвам на 17 години, умира на двегодишна възраст от менингит. Любовта на живота й – френският боксьор Марсел Сердан, умира в самолетна злополука през октомври 1949 година, като са били дружно единствено две години. Запознават се в Ню Йорк, като той е женен и има три деца. Това обаче не пречи на любовта им. За него Пиаф написа песента Hymne à l`amour. Твърди се, че тя не е съумяла да не помни Сердан до края на дните си, макар че е имала и други връзки, измежду които с Ив Монтан, Жорж Мустаки, Еди Константин…
Певицата се бори през по-голямата част от живота си с алкохолизъм и наркомания, оцелява след три съвсем съдбовни автомобилни произшествия.
Едит Пиаф умира на 10 октомври 1963 година, когато е единствено на 47 години. След гибелта й архиепископът на Париж отхвърля апелите за траурна работа, базирайки се на нерелигиозния метод на живот на певица, споделя Франс 24. Въпреки това хиляди почитатели следват погребалната върволица по улиците на Париж, преди тя да бъде заровена в гробището „ Пер Лашез " - финален дом на доста от най-известните френски създатели.
Филмът от 2007 година за живота на Едит Пиаф, озаглавен La Vie en Rose, завоюва премия „ Оскар “ за френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила трайна диря във френския музикален свят.
Едит Пиаф е единствена по рода си певица и никой в никакъв случай няма да може да я замести - тя е част от френското културно завещание, уверена е и изпълнителката Мирей Матийо, представена от Агенция Франс Прес.
Легендата на френския музикален хоризонт Едит Пиаф е родена на 19 декември 1915 година в Париж като Едит Джована Гасион. Баща й Луи-Алфонс Гасион е махленски акробат, а майка й Анита Маяр - певица, изявяваща се с псевдонима Лин Марса. Той постъпва в армията по време на Първата международна война, а майка й пее на улицата и не поставя грижи за щерка си. Едит е изпратена при баба си в Берне, Нормандия, където остава, до момента в който татко й се завръща от фронта.
Двамата обикалят Франция, като Луи-Алфонс Гасион извършва акробатични номера, а Едит събира в шапка пари от публиката. Освен това от 10-годишна пее на улицата, с цел да припечели за храна. Зрителите са впечатлени от гласа й - мощен и експресивен, слушателите бързо не помнят за всичко и слушат в унес.
Наричат я Пиаф или врабче - название, уместно за момичето, високо единствено 147 сантиметра. Чувайки нейно улично осъществяване, френският артист и артист Морис Шевалие остава изумен от гения на Едит: " В това дете има толкоз сила ".
Почитателите на гения на Пиаф се множат, като последователно към нея се образува кръг от създатели, които основават песни и й уреждат участия. Първите си записи тя прави преди началото на Втората международна война, а в първата следвоенна година Едит Пиаф показва на публиката La vie en Rose ( „ Животът в розово " ). Написва сама текст на шлагера, който й носи международна популярност.
В края на 40-те години на предишния век френският шансон покорява Съединени американски щати, като постоянно пее в Ню Йорк.
На сцената тя постоянно се появява в семпла черна рокля, без бижута. „ Нищо не би трябвало да отвлича вниманието на публиката ", уверена е певицата и следва това през цялата си кариера.
„ За всяка ария Пиаф търсеше единствено един жест, само че той постоянно беше доста прецизен. А за публиката й - изцяло достатъчен”, споделя пред Агенция Франс Прес Шарл Азнавур, на който певицата оказва помощ за кариерата. Той е измежду многото млади реализатори, в които Пиаф вижда гений и им оказва помощ да влязат в шоубизнеса.
Сред най-популярните песни на Едит Пиаф са L`hymne a l`amour, La vie en Rose, Mon Dieu, Milord, Les amants. Най-големият й шлагер Je ne regrette rien ( „ Не скърбя за нищо " ) от 1956 година е дело на композиторът Шарл Дюмон, а текстът е на поета Мишел Вокер. Пиаф счита, че това е песента, която я разказва. Повечето нейни песни отразяват компликациите в живота, белязан от трагични загуби, битка със зависимости.
Единственото дете на певицата - щерка, която Едит Пиаф ражда едвам на 17 години, умира на двегодишна възраст от менингит. Любовта на живота й – френският боксьор Марсел Сердан, умира в самолетна злополука през октомври 1949 година, като са били дружно единствено две години. Запознават се в Ню Йорк, като той е женен и има три деца. Това обаче не пречи на любовта им. За него Пиаф написа песента Hymne à l`amour. Твърди се, че тя не е съумяла да не помни Сердан до края на дните си, макар че е имала и други връзки, измежду които с Ив Монтан, Жорж Мустаки, Еди Константин…
Певицата се бори през по-голямата част от живота си с алкохолизъм и наркомания, оцелява след три съвсем съдбовни автомобилни произшествия.
Едит Пиаф умира на 10 октомври 1963 година, когато е единствено на 47 години. След гибелта й архиепископът на Париж отхвърля апелите за траурна работа, базирайки се на нерелигиозния метод на живот на певица, споделя Франс 24. Въпреки това хиляди почитатели следват погребалната върволица по улиците на Париж, преди тя да бъде заровена в гробището „ Пер Лашез " - финален дом на доста от най-известните френски създатели.
Филмът от 2007 година за живота на Едит Пиаф, озаглавен La Vie en Rose, завоюва премия „ Оскар “ за френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила трайна диря във френския музикален свят.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ