От другата страна в спорта - златното момиче Християна Тодорова
Тя е едно от златните девойки на България, които ни донесоха доста мотиви за благополучие и горделивост през годините.
На 36-ото Световно състезание по художествена гимнастика в София Християна Тодорова още веднъж ще е в залата, само че този път от другата страна на подиума. А това има и добра страна, тъй като както споделя Християна - "този път се усещам спокойна ".
Какво прави през днешния ден златното момиче на България, спомня ли си дните на стрес преди състезание и какъв съвет дава на девойките бъдещи звезди на художествената гимнастика, споделя Християна Тодорова в изявление на Венелина Стоянова за Vesti.bg.
- Хриси, не е надалеч времето, в което ти и останалите златни девойки ни донесохте доста мотиви за наслада. Вече предадохте щафетата, по какъв начин се промени животът ти от този миг до момента?
- В началото ми беше доста мъчно, тъй като бях привикнала на един доста непоколебим режим цели 18 години и внезапно към този момент нямаше потребност да го съблюдавам. Трудно ми беше да привикна с обстоятелството, че към този момент не е наложително да ставам рано и да бъда по през целия ден в залата.
Обаче всичко с времето си. Сега пребивавам още веднъж на цялостни обороти, само че някак по-спокойно и имам време за нещата, за които преди не можех да отделя такова внимание.
Сега съм високо дипломиран интернационален арбитър, приключвам магистратура (спортна журналистика) в Национална спортна академия и съм лице на акцията "София-Европейска столица на спорта ".
ВИЖТЕ СНИМКИ НА ХРИСТИЯНА ОТ ЖИВОТА Ѝ СЛЕД КРАЯ НА СЪСТЕЗАТЕЛНАТА КАРИЕРА
- Започна 36-ото Световно състезание по художествена гимнастика, какво е чувството в този момент, когато си от другата страна?
- Вълнувам се, това ще бъде един огромен празник за всички българи, доста добра организация ще има и доста изненади, които не сме виждали през миналите години на предходни Световни шампионати. Различното от другата страна е, че към този момент съм доста по-спокойна:)))
- Спомняш ли си за моментите преди огромни надпревари? Как се справяше със напрежението преди старта на Световното, да вземем за пример?
- Разбира се, че си припомням всяко едно нещо, обвързвано с моята спортна кариера! Много поддръжка намирах в фамилията си, в треньорите си и най-много в останалите девойки. Взаимно си помагахме в тежки обстановки и се подкрепяхме преди старта на всяко съревнование, ръка за ръка.
С нас работише и един от най-хубавите спортни психолози в България (и не само) - проф.Татяна Янчева, която допринасяше извънредно доста за нашата постоянна душeвност и успокоение по време на спортния интервал.
- А по какъв начин разпускаше след края на надпреварата, нещо особено, което си позволяваше поради всички ограничения и тренировки?
- Винаги след съревнование с моята съотборничка Рени на връщане на летището си купувахме по един огромен шоколад "Тоблерон " и го изяждахме за 1-2 дни (смее се). Това ни беше като традиция след съвсем всяко съревнование.
Днес Християна има единствено един съвет към девойките от ансамбъла - да бъдат положителни и с чисти сърца. Споделя, че не ги познава толкоз добре като характери, само че е сигурна, че доста си наподобява в някои отношение най-малко с една от тях.
За спорта, който взима, само че и дава
- Ти се занимаваш с гимнастика още от 4-годишна, в този момент когато погледнеш обратно какво ти лиши спортът и в това време какво ти донесе?
- Всичко ми е дал спортът! Аз съм това, което съм, точно и с помощта на спорта. Спортът е дисциплинираност, отговорност, организираност и ти построява характера дотам, че след това доста мъчно може нещо да те бутне. Лишенията се не помнят и отминават с времето, волята и силата на характера остават за цялостен живот!
На 36-ото Световно състезание по художествена гимнастика в София Християна Тодорова още веднъж ще е в залата, само че този път от другата страна на подиума. А това има и добра страна, тъй като както споделя Християна - "този път се усещам спокойна ".
Какво прави през днешния ден златното момиче на България, спомня ли си дните на стрес преди състезание и какъв съвет дава на девойките бъдещи звезди на художествената гимнастика, споделя Християна Тодорова в изявление на Венелина Стоянова за Vesti.bg.
- Хриси, не е надалеч времето, в което ти и останалите златни девойки ни донесохте доста мотиви за наслада. Вече предадохте щафетата, по какъв начин се промени животът ти от този миг до момента?
- В началото ми беше доста мъчно, тъй като бях привикнала на един доста непоколебим режим цели 18 години и внезапно към този момент нямаше потребност да го съблюдавам. Трудно ми беше да привикна с обстоятелството, че към този момент не е наложително да ставам рано и да бъда по през целия ден в залата.
Обаче всичко с времето си. Сега пребивавам още веднъж на цялостни обороти, само че някак по-спокойно и имам време за нещата, за които преди не можех да отделя такова внимание.
Сега съм високо дипломиран интернационален арбитър, приключвам магистратура (спортна журналистика) в Национална спортна академия и съм лице на акцията "София-Европейска столица на спорта ".
ВИЖТЕ СНИМКИ НА ХРИСТИЯНА ОТ ЖИВОТА Ѝ СЛЕД КРАЯ НА СЪСТЕЗАТЕЛНАТА КАРИЕРА
- Започна 36-ото Световно състезание по художествена гимнастика, какво е чувството в този момент, когато си от другата страна?
- Вълнувам се, това ще бъде един огромен празник за всички българи, доста добра организация ще има и доста изненади, които не сме виждали през миналите години на предходни Световни шампионати. Различното от другата страна е, че към този момент съм доста по-спокойна:)))
- Спомняш ли си за моментите преди огромни надпревари? Как се справяше със напрежението преди старта на Световното, да вземем за пример?
- Разбира се, че си припомням всяко едно нещо, обвързвано с моята спортна кариера! Много поддръжка намирах в фамилията си, в треньорите си и най-много в останалите девойки. Взаимно си помагахме в тежки обстановки и се подкрепяхме преди старта на всяко съревнование, ръка за ръка.
С нас работише и един от най-хубавите спортни психолози в България (и не само) - проф.Татяна Янчева, която допринасяше извънредно доста за нашата постоянна душeвност и успокоение по време на спортния интервал.
- А по какъв начин разпускаше след края на надпреварата, нещо особено, което си позволяваше поради всички ограничения и тренировки?
- Винаги след съревнование с моята съотборничка Рени на връщане на летището си купувахме по един огромен шоколад "Тоблерон " и го изяждахме за 1-2 дни (смее се). Това ни беше като традиция след съвсем всяко съревнование.
Днес Християна има единствено един съвет към девойките от ансамбъла - да бъдат положителни и с чисти сърца. Споделя, че не ги познава толкоз добре като характери, само че е сигурна, че доста си наподобява в някои отношение най-малко с една от тях.
За спорта, който взима, само че и дава
- Ти се занимаваш с гимнастика още от 4-годишна, в този момент когато погледнеш обратно какво ти лиши спортът и в това време какво ти донесе?
- Всичко ми е дал спортът! Аз съм това, което съм, точно и с помощта на спорта. Спортът е дисциплинираност, отговорност, организираност и ти построява характера дотам, че след това доста мъчно може нещо да те бутне. Лишенията се не помнят и отминават с времето, волята и силата на характера остават за цялостен живот!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ