Тя е една от тях. Наричаме ги жертви на домашно

...
Тя е една от тях. Наричаме ги жертви на домашно
Коментари Харесай

Да говориш, когато те искат мълчалив ВИДЕО

Тя е една от тях. Наричаме ги жертви на домашно принуждение. Някои приказват. Разказват за ужаса и болката. Други мълчат от боязън. На трети им е отнета опцията да опишат от първо лице за насилието. За тях разбираме, когато към този момент е прекомерно късно. Късно, тъй като са мълчали или противоположното - крещели са, само че не са били чути. Дора Димитрова избра да не мълчи.
Прочетете още


Дора Димитрова към този момент 18 години се бори институциите в Монтана да я чуят. Сезира ги, само че по думите й на вятъра. След следващия жесток побой над нея се обръща към медиите. Случаят обаче не е отразен в новинарския поток.



„ Децата започнаха да звънят на медиите, само че ни беше отговорено, че няма смъртен случай, нямат интерес. Посъветваха ме тогава да го напусна с децата ми, разговарях с психолози, които ми предложиха спешен център, само че този човек всичко в живота му се получаваше с подкупи изпод “, споделя Дора Димитрова.

Тя е майка на три деца. Инструктор е по аеробика. Разведена. Твърди, че по време на брака й, брачният партньор е упражнявал систематичен тормоз - физически и душевен. Официални тъжби тогава не е пускала. От боязън. По думите й:

„ Съпругът ми беше с въздействие, и споделяше: „ Аз имам пари. Което не се купува с пари, се купува с доста пари. “

„ Искам да кажа за какво ви потърсих. Защото има съдии, които не гледат доказателствата, само че има и такива, които ме стопираха оня ден на пътя и ми споделиха: „ Дора, тези деца израснаха пред нас. Ние не сме расли в развъдник. Виждаме какво се случва. Не скланяй глава на ешафода. Пиши! Пиши до министъра. Пиши до основния прокурор. Пиши до Висш съдебен съвет. “

И тя написа. Пише от години, само че не получава отговори. За Дора бракът с някогашния й мъж е първи, за него - втори. Тя има три деца от него, а той общо шест.

„ Той споделяше, че аз съм неговата муза в живота. Втория месец откакто се събрахме аз забременях. Роди се първата ни щерка. Мъжко момиче. Бизнесът му потръгна. Отвори няколко компании. И втората ми щерка се роди във към този момент новия ни наш дом. Заедно ходихме да ловим риба. Ходихме да летим с парапланери. Той стана ловджия. Посрещахме доста посетители. Той беше горделив и споделяше, че има нещо, което с пари не може да се купи. Приказката свършва две години след раждането на третото ми дете. Аз бях напълно ангажирана с тяхното развъждане. Те ходеха на школа на пиано, на изобразяване, на балет. Децата бяха доста енергични. Той стартира да се нервира от тях. Казваше, че му пречат. Започна да ме заплашва, че той има пари, че е предприемач, че има четири компании. Носеше едно огромно мъжко портмоне-чанта, което беше цялостно с банкноти. Сутрин ми оставяше 20 лв. дневни за домакинстването…Той стана доста ревностен. Той не харесваше обстоятелството, че аз обичам да спортувам. Не ми позволяваше да работя. Казваше, че съм задоволително обезпечена да повеждам аеробика. Направи у дома басейн, с цел да не отивам на басейна горе, че имало хора и ме гледали. Направи едната стая в дома ни с фитнес уреди. “, споделя Дора.



Тя до през днешния ден не може да си изясни каква е повода брачният партньор й да се промени.

„ Той ме преследваше с автомобила, когато ходех да търча. Аз считам, че човек става недоверчив към другия, от личните си действия. В портфейла му, аз виждах презервативи. Не желаех да допускам в това. Започна да ме заплашва, че ще се разведем: „ Аз теб ще те пречупя, ти иска ми се молиш! “ Аз без него съм кръгла нула, че ще ме остави с децата без една стотинка и че ще ни изгони на пътя. Посягал ми е неведнъж, огромната ми щерка беше като жив щит. Малкият стартира да заеква, втората ми щерка. стартира да прави конвулсия при скандал, на нея й се стягаше гърлото, не можеше да диша. Голямата ми щерка се затвори в себе си, триумфът в учебно заведение се срина… “

Дъщерите на Дора се свързаха с екипа ни. По-голямата, пожела да скрием лицето й.

„ Виждала съм по какъв начин я души, по какъв начин я блъска. И най-трудно беше, когато я качваше и заключваше на горния етаж на къщата. Ние се чудехме през коя тераса да се качим. Само и единствено да ѝ помогнем. Да не е сама. Искам истината да излезе нескрито. Институциите просто да проработят и законите, които има, тъй като страната има закони, само че не се съблюдават. И е по този начин, има хора, които просто знаят по какъв начин да ги заобикалят. Има хора, които знаят по какъв начин да манипулират системата. Както и татко ми. Той счита, че, тъй като има пари, всичко може да направи с тях. “



А другата, написа писмо, което помоли ние да прочетем.

„ Давех се жива в моментите, когато той повишаваше звук. Като един призрачен сън, в който всеки ден преобладаваше един въпрос: Кога ще се случи нещо ужасяващо още веднъж? “



Андрей Колев отхвърли всичко казано от брачната половинка му и дъщерите му:

-Никога не съм я бил. Никога!

-Дъщерите ви лъжат ли?

-Да, лъжат. Никога аз не съм я бил, и не съм я докосвал. Ние се разделихме по взаимно единодушие. Когато се разделихме, тя сподели нейните условия, нали, остави там банкови сметки и по този начин нататък.

Дора и Андрей не са семейство от 18 години. Само че, правосъдните каузи сред тях не престават. През годините тя няколко пъти е пускала тъжби и молби за ограничаваща заповед. Без резултат. След развода той й трансферира с подаяние общото им жилище, само че с право на прилагане.

„ Думите му бяха: „ Оттук нататък аз ще довеждам у дома тези, на които заплащам и с които съм, и ти си длъжна да ги приемаш в нашия дом. “ И аз му споделих, че такива платени дами пред децата ми няма да позволи. Той тогава щеше да ме удуши. Едва се спасих от пръстите му. След развода 7 месеца аз бях без прехрана. Бях ужасно уплашена, без здравни осигуровки, без една стотинка.

Делата започнаха. Започнаха заканите. Всичко стартира със счупени клечки за зъби в ключалката на автомобила. Многократно прескачаше оградата у дома, риташе, крещеше, наскърбяваше: „ Ти или ще спреш делата, или ще употребявам всичко. Това е война! “. Имах период до понеделник – действието се развива в петък: „ Подготвям документ, който да подпишеш при нотариус. Иначе не давам отговор дали ще останеш жива. До тук си останала жива поради мен! “.

Няколко дни по-късно Дора е пребита пред дома й.



„ Никога няма да не помни изшумоляването на тревата в профил на мен. Получих удар в тила, мощна пареща болежка и нищо… Удари в краката и ръцете. Удари по главата. Не мога да ви опиша парещата болежка, която усещах. Усетих, че нещо тече в профил на главата ми, нещо влизаше в ухото ми. Видях зейналите рани по двата ми крака… Отивайки в болничното заведение, в незабавното поделение, постоянно има защита. Човекът сподели: „ А, Андрейчо отново се е показал. “

Лидокаинът, който ми беше подложен на раните, не ме беше хванал. Шиха ме онлайн. Главата ми беше сцепена, имам строшен зъб. Окото ми беше сцепено, устната ми беше сцепена, нямах кожа на лявата половина на лицето си. Опитаха се да ми създадат рентген, само че имах оток откъм гърба на главата. Знаете ли какво е децата ви да отвръщат взор от Вас, тъй като изглеждаш заплашителен? “ Никога в живота си не съм счупвана по този метод. Умишлено. Да посегнеш на човешки живот. Не знам в каква страна живеем. Но оцелях. “

Досъдебното произвеждане за нападението против Дора е прекъснато с мотив-неизвестен причинител. Две години по-късно е запалена колата на юриста й - Красимир Босев. А това не е единственото посягане против него.



„ Усетих мощен удар с паве в региона на гръбначния дирек, който ме смъкна на земята и ме остави в безпомощно положение за известно време. С тези дейности беше заплашен и живота на моята секретарка, която тогава беше бременна с второто си дете. Подадох тъжба, само че нищо не се случи. Имам усещането, че способените органи не се постараха да изяснят обстоятелствата и да съберат доказателства, с цел да открият причинителя самичък ли е или има връзка с някой различен. Нападението стана по ярко и при съществуването на частни камери, от които можеше да се извади информация за нападателя. По-късно беше разпален моят автомобил, беше провокиран гърмеж със съществени последици – разрушени стени, и обгоря най-малко половината апартамент над гаража. Посочих лицето, което смятам за евентуален гарант и връзката му с причинителя. За страдание, нищо не се предприе.



Не си припомням пред какъв брой институции подадох тъжби и до Главния прокурор. Не се направи никакво в допълнение следствие. В делото, което последва, откакто беше оголен Цветан Василев като причинител, този, който аз показах като евентуален гарант, беше поканен да свидетелства, като въпроса към него беше един ти ли поръча палежа и той с усмивка сподели не. Аз считам, че такова държание е некадърно и то работи против правораздаването.

По-късно разбрах, че в действителност причинителят е предложил против понижено наказване да уточни кой е поръчал палежа, само че му е било отказано и по този начин поръчителят остана неразкрит “, описа юрист Красимир Босев.



Последният акт против него е слагане на бомба в двора на вилата му. Тогава юрист Босев оцелява по знамение.

„ Бомбата беше доста много мощна. Късметът ми е в това, че бомбата се взриви по-късно, само че това, което мен персонално ме впечатли по отношение на работата на прокуратурата бе това, че тя образува дело за съзнателно увреждане на моето имущество, вместо дело за опит за ликвидиране. Бомбата трябваше да се взриви на 50 сантиметра от мен… Делото стои спряно и нищо не се прави. Институциите, като полиция, прокуратура, не желаят да работят. Когато тя беше пребита с железна тръба, този случай също не беше разследван, съществено и причинителят остана и неразкрит, надлежно и поръчителят остана неразкрит. Прокуратурата и полицията не желаят да работят по случаите на Дора Колева и децата “, добави юрист Босев.

Във втора част очаквайте:

Кой е Андрей Колев? И за какво излъга магистратите, че с актуалната му брачна половинка са разведени? Каква е ролята на институциите в Монтана в борбата на Дора и дъщерите й за правдивост?

Следва продължение!
Източник: trafficnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР