Тя е една от най-разпознаваемите и обичани телевизионни водещи у

Тя е една от най-разпознаваемите и обичани телевизионни водещи у нас. Със своята усмивка, почтеност и мощ Нана Гладуиш от години е ентусиазъм за хиляди дами. В рубриката „ Тук и в този момент “ в " Събуди се ", тя искрено споделя за най-тежките си прекарвания – загубата, болката, само че и за любовта, вярата и чудото на живота.

Следата на една непредвидена загуба
С най-голяма болежка Нана приказва за загубата на сестра си Мартина – загуба, която оставя празнина, която в никакъв случай няма да бъде запълнена. Макар да е претърпяла тежки диагнози и персонални борби, гибелта на сестра ѝ я раздрусва по метод, за който даже мощната ѝ душа не е била подготвена.

„ Нищо не ми оказа помощ да продължа. Понякога е доста тежко да осъзнаеш, че не си могла да окажеш помощ на личната си сестра. От друга страна си споделям – никой от нас не е Господ “, споделя през сълзи тя.

Живот със здравословен боязън
Борбата с онкологично заболяване продължава да бъде част от всекидневието на Нана. Вече 13 години тя е на хормонална терапия, която държи заболяването в ремисия. След последния обзор новините са положителни, само че страхът в никакъв случай не изчезва.

„ Живея със боязън. Много от нас развиват тревога, която от време на време минава в меланхолия. Нещата не са толкоз розови, колкото наподобяват извън “, признава тя искрено, напомняйки, че зад усмивките постоянно стои голяма мощ на духа и безмълвни борби.

Нана насочва значим апел към всички дами – да не губят време при диагнозата рак на гърдата. Болестта е лечима, а животът след нея – вероятен.

Между два свята
Животът сред България и Маями я слага пред нови провокации. След преместването в Съединени американски щати Нана изпада в меланхолия. Липсата на чувство за дом и културните разлики я карат да се усеща раздвоена.

„ Понякога ми е мъчително, тъй като съм българка и в никакъв случай няма да стана американка. А когато се върна – боли ме, че някои неща тук не се трансформират “, споделя тя с горест, само че и с вяра, че носим своя дом вътре в себе си, където и да се намираме.

Цената на хубостта
Нана приказва намерено и за следствията от козметични процедури. След намеса с ботокс, устата ѝ се изкривява. Тя употребява случая, с цел да предизвести: „ Хората би трябвало да бъдат осведомени и деликатни. Перфектността извън няма смисъл, в случай че вътре си засегнат. “

Опора в любовта
В сложните моменти до нея непроменяемо е Джонатан – мъжът, който ѝ дава непоклатимост и религия. „ Благодарна съм, че ориста ми подари живот с този човек “, споделя Нана, като признава, че от началото на връзката им и двамата се хвърлят да оказват помощ на другите и постоянно не помнят за себе си.

Майчинството като знамение
С особена деликатност Нана приказва за майчинството – едно от най-големите чудеса в живота ѝ. Още с раждането си тя претърпява тежък миг – родена е с бяла хипоксия, а майка ѝ претърпява съществени контузии по време на раждането.

„ Най-голямото знамение е, че още съм жива – освен поради диагнозата. Животът ми е подарък още от първия ми ден “, споделя тя с признателност и осъзнаване.

С признателност към хората
Въпреки компликациите, Нана не стопира да бъде признателна. Не единствено за добрината, която е получила, само че и за опцията да дава. „ Помагала съм, само че и на мен са ми помагали. Не желая да наподобявам като лакомец “, споделя тя. И прибавя – NOVA и феновете ѝ липсват, само че връзката с публиката остава жива и до през днешния ден.