Да служа на въображението си. Одри Тоту между киното и фотографията
Тя е една от най-известните френски актриси. Но в последните години все по-рядко е пред камерата. И все по-често – зад обектива на фотоапарата. Сега фотосите на Одри Тоту могат да се видят в галерия навън в Париж. Тя е човек на деня на Свободна Европа.
Одри Тоту е една от най-популярните модерни френски актриси. Най-известна е с функциите на Амели Пулен в едноименния филм на режисьора Жан-Пиер Жьоне и на Коко Шанел в биографичната драма на Ан Фонтейн .
Но в последните години Тоту все по-рядко е пред камерата. И все по-често – зад обектива на фотоапарата.
Тя снима от години – хората, които среща инцидентно, околните си и самата себе си. Сега фотографиите ѝ могат да се видят в независимата галерия в плаващия арт център Quai de la Photo на брега на река Сена в Париж.
„ Фотографията ми разрешава да бъда капитан на моя транспортен съд “, споделя Тоту, представена в за изложбата.
„ Не съм тук, с цел да задоволявам или извършвам нечии стремежи, а с цел да послужвам на въображението си. “
Одри Тоту е родена на 9 август 1976 година в градчето Бомон , Централна Франция в фамилията на денталния хирург Бернар Тоту и учителката Евелин Мари Лор. Кръстена е на британската актриса Одри Хепбърн, която е на върха на славата си във времето, когато Одри Тоту се ражда.
Още от дете Одри Тоту има интерес към актьорското майсторство и родителите ѝ я записват на уроци.
Първата ѝ роля в киното е във кино лентата „ Салон за хубост „ Венера “ (Vénus Beauté (Institut), 1999 г.), за която печели премията за най-обещаваща млада актриса във Франция.
Но интернационалната популярност за Одри Тоту идва с ролята на Амели Пулен в сантименталната комедия „ Невероятната орис на Амели Пулен “ (Le Fabuleux Destin d`Amélie Poulain, 2001 г.) на режисьора Жан-Пиер Жьоне. В него тя влиза в ролята на срамежлива млада жена, която си слага за цел да прави другите щастливи.
Филмът печели премията за най-хубав филм на Европейските кино награди, получава четири награди „ Сезар “, две награди БАФТА и пет номинации за „ Оскар “.
Ролята носи на самата Тоту номинации за награди „ Сезар “ и БАФТА, както и международна популярност – нещо, от което през днешния ден тя се пробва да се разграничи.
Тоту взе участие и в различен филм на Жьоне – военната драма „ Най-дългият годеж “ (Un long dimanche de fiançailles, 2004), в който влиза в ролята на жена, която търси годеника си боец в Първата международна война.
Първата ѝ холивудска продукция е екранизацията на „ Шифърът на Леонадро “ (The Da Vinci Code, 2006 г.), където си партнира с Том Ханкс.
Тоту влиза и в ролята на дизайнерката Коко Шанел в биографичната драма „ Коко преди Шанел “ (Coco avant Chanel, 2009 г.), който е номиниран за награди „ Сезар “, БАФТА и „ Оскар “.
Още от дете Одри Тоту работи и като модел и лице на известни фешън марки. През 2009 година, тъкмо когато излиза биографичният филм за Коко Шанел, Тоту е определена за лице на най-известния парфюм на марката Chanel No. 5 .
В годините по-късно тя взе участие в няколко френски продукции – „ Деликатност “ (La Délicatesse, 2011 г.), „ Пяната на дните “ (L`écume des jours, 2013 г.), „ Одисеята на Жак-Ив Кусто “ (L`odyssée, 2016 г.).
Но през последните години все по-рядко се изявява пред камерата и все по-често – зад обектива.
Одри Тоту разкрива пристрастеността си към фотографията през 2017 година, когато прави първата си галерия в Арл, Южна Франция.
В нея тя демонстрира фотоси, които е правила в продължение на близо 15 години. Сред тях са и доста автопортрети.
По думите ѝ те са контрапункт на облика, който другите са си основали за нея през годините, в които е на върха на своята популярност.
„ Славата ми тежеше, когато ме сполетя с „ Амели “, споделя тя в за Венити Феър през 2022 година
„ Имах потребност от голяма независимост. Опитах се да повеждам същия живот като преди, до момента в който хората непрекъснато ме гледаха, само че беше мъчно да се оправя. [...] Самоиронията, която може да се открие във всеки един от тези автопортрети, това съм аз. “
През идващите години Тоту прави няколко изложения, а през 2024 година издава със свои фотографии.
Изложбата в Париж през 2025 година се явява продължение на този план и включва част от фотосите, включени в книгата.
Освен фотографиите, доста от които са правени в жилището на Тоту или къщата на родителите ѝ, в изложбата има и персонални текстове, писма от почитатели и текстове от нейния дневник.
„ Тя изтъкава сензитивен и нюансиран автопортрет, приканвайки ни да навлезем във вътрешния ѝ свят, като в същото време слага под въпрос понятието за звезда “, написа в на изложбата.
„ Заигравайки се с обществения си облик, Одри Тоту се надсмива над статута си на звезда и показва себе си с дръзка независимост. “
Самата Тоту споделя, фотографията ѝ разрешава да служи на личното си въображение, а не на това на другите.
„ Не желая да изключвам светлината на прожекторите. Вече не се опасявам от погледите “, споделя тя.
Изложбата може да бъде прегледана до 10 септември в Париж и е със свободен вход.
Одри Тоту е една от най-популярните модерни френски актриси. Най-известна е с функциите на Амели Пулен в едноименния филм на режисьора Жан-Пиер Жьоне и на Коко Шанел в биографичната драма на Ан Фонтейн .
Но в последните години Тоту все по-рядко е пред камерата. И все по-често – зад обектива на фотоапарата.
Тя снима от години – хората, които среща инцидентно, околните си и самата себе си. Сега фотографиите ѝ могат да се видят в независимата галерия в плаващия арт център Quai de la Photo на брега на река Сена в Париж.
„ Фотографията ми разрешава да бъда капитан на моя транспортен съд “, споделя Тоту, представена в за изложбата.
„ Не съм тук, с цел да задоволявам или извършвам нечии стремежи, а с цел да послужвам на въображението си. “
Одри Тоту е родена на 9 август 1976 година в градчето Бомон , Централна Франция в фамилията на денталния хирург Бернар Тоту и учителката Евелин Мари Лор. Кръстена е на британската актриса Одри Хепбърн, която е на върха на славата си във времето, когато Одри Тоту се ражда.
Още от дете Одри Тоту има интерес към актьорското майсторство и родителите ѝ я записват на уроци.
Първата ѝ роля в киното е във кино лентата „ Салон за хубост „ Венера “ (Vénus Beauté (Institut), 1999 г.), за която печели премията за най-обещаваща млада актриса във Франция.
Но интернационалната популярност за Одри Тоту идва с ролята на Амели Пулен в сантименталната комедия „ Невероятната орис на Амели Пулен “ (Le Fabuleux Destin d`Amélie Poulain, 2001 г.) на режисьора Жан-Пиер Жьоне. В него тя влиза в ролята на срамежлива млада жена, която си слага за цел да прави другите щастливи.
Филмът печели премията за най-хубав филм на Европейските кино награди, получава четири награди „ Сезар “, две награди БАФТА и пет номинации за „ Оскар “.
Ролята носи на самата Тоту номинации за награди „ Сезар “ и БАФТА, както и международна популярност – нещо, от което през днешния ден тя се пробва да се разграничи.
Тоту взе участие и в различен филм на Жьоне – военната драма „ Най-дългият годеж “ (Un long dimanche de fiançailles, 2004), в който влиза в ролята на жена, която търси годеника си боец в Първата международна война.
Първата ѝ холивудска продукция е екранизацията на „ Шифърът на Леонадро “ (The Da Vinci Code, 2006 г.), където си партнира с Том Ханкс.
Тоту влиза и в ролята на дизайнерката Коко Шанел в биографичната драма „ Коко преди Шанел “ (Coco avant Chanel, 2009 г.), който е номиниран за награди „ Сезар “, БАФТА и „ Оскар “.
Още от дете Одри Тоту работи и като модел и лице на известни фешън марки. През 2009 година, тъкмо когато излиза биографичният филм за Коко Шанел, Тоту е определена за лице на най-известния парфюм на марката Chanel No. 5 .
В годините по-късно тя взе участие в няколко френски продукции – „ Деликатност “ (La Délicatesse, 2011 г.), „ Пяната на дните “ (L`écume des jours, 2013 г.), „ Одисеята на Жак-Ив Кусто “ (L`odyssée, 2016 г.).
Но през последните години все по-рядко се изявява пред камерата и все по-често – зад обектива.
Одри Тоту разкрива пристрастеността си към фотографията през 2017 година, когато прави първата си галерия в Арл, Южна Франция.
В нея тя демонстрира фотоси, които е правила в продължение на близо 15 години. Сред тях са и доста автопортрети.
По думите ѝ те са контрапункт на облика, който другите са си основали за нея през годините, в които е на върха на своята популярност.
„ Славата ми тежеше, когато ме сполетя с „ Амели “, споделя тя в за Венити Феър през 2022 година
„ Имах потребност от голяма независимост. Опитах се да повеждам същия живот като преди, до момента в който хората непрекъснато ме гледаха, само че беше мъчно да се оправя. [...] Самоиронията, която може да се открие във всеки един от тези автопортрети, това съм аз. “
През идващите години Тоту прави няколко изложения, а през 2024 година издава със свои фотографии.
Изложбата в Париж през 2025 година се явява продължение на този план и включва част от фотосите, включени в книгата.
Освен фотографиите, доста от които са правени в жилището на Тоту или къщата на родителите ѝ, в изложбата има и персонални текстове, писма от почитатели и текстове от нейния дневник.
„ Тя изтъкава сензитивен и нюансиран автопортрет, приканвайки ни да навлезем във вътрешния ѝ свят, като в същото време слага под въпрос понятието за звезда “, написа в на изложбата.
„ Заигравайки се с обществения си облик, Одри Тоту се надсмива над статута си на звезда и показва себе си с дръзка независимост. “
Самата Тоту споделя, фотографията ѝ разрешава да служи на личното си въображение, а не на това на другите.
„ Не желая да изключвам светлината на прожекторите. Вече не се опасявам от погледите “, споделя тя.
Изложбата може да бъде прегледана до 10 септември в Париж и е със свободен вход.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ