Истината от всички страни. Как Фани Попова-Мутафова и Йозеф Гьобелс оживяха във филма Ваймар експрес
Тя е една от най-известните български писателки. Остава запомнена с историческите си книги. Фани Попова-Мутафова обаче има спорна история, разказана в един нов филм. " Ваймар Експрес " търси истината и се опълчва на антисемитизма.
Един ден Фани Попова-Мутафова се качва на влака за немския град Ваймар, без да знае какъв брой съдбовно ще се окаже това странствуване. 80 години по-късно историята влиза в документалния филм на Милена Фучеджиева " Ваймар Експрес ". В него се споделя за въвличането на създатели от разнообразни страни в упоритостите на нацистите за културна надмощие в Европа за превръщането им и в рупори на антисемитизма.
Премиерата на " Ваймар Експрес " ще се състои в тазгодишния кино-литературен фестивал Cinelibri.
Филмът съдържа непоказвани в България архивни фрагменти от нацистка Германия от 1941 година Фани Попова-Мутафова, която е авторка на историческата четирилогия " Асеновци ", е единствената българка и жена, която взе участие в учредяването на Европейския писателски съюз, основан от министъра на пропагандата на нацистите - Йозеф Гьобелс .
" За мен филмът е задача за изваждането на историята такава, каквато е, и преосмислянето - дано младежите да знаят истината от всички страни - и положителното, и неприятното ", сподели пред Свободна Европа Фучеджиева, за която това е режисьорски дебют.
Думите имат голямо значение, те оставатМилена Фучеджиева
" Ваймар Експрес " е филм за отговорността на писателите, на хората на изкуството във времена на съществени политически тествания - на коя страна застават те? Защото думите имат голямо значение, те остават ", добавя Фучеджиева.
Коя е Фани Попова-Мутафова
Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в фамилията на ген. Добри Попов. Омъжва се за известния проектант, критик и публицист Чавдар Мутафов . Като напълно млада стартира да написа книги и става член на литературния кръг „ Стрелец “, а по-късно на Съюза на българските писатели и на елитния ПЕН клуб в България.
Най-голяма известност ѝ носи четирилогията „ Солунският вълшебник “, „ Дъщерята на Калояна “, „ Йоан Асен II “ и „ Последният Асеновец (Боянският майстор) “, които са приети освен с литературната си стойност, само че и с историческата си меродавност. До средата на 40-те години на 20 век Попова-Мутафова написа 33 книги и става най-издаваната българска писателка за времето си.
Тя обаче написа и журналистика, в която пропагандира нацистка идеология. Заради това с идването на комунистическия режим през 1944 година тя е изправена пред Народния съд за „ прогерманска активност “. Осъдена е на 7 години затвор. Излежава 11 месеца. Помилвана е поради тежката ѝ астма. Отнети са ѝ обаче гражданските права. Книгите ѝ са неразрешени.
10 години след присъдата управляващите не престават да я наблюдават. По-късно комунистите вземат решение, че нейната литература може да служи за задачите на националистичната им агитация. Тя е отчасти оправдана и книгите ѝ са издадени, само че откакто е принудена да ги редактира. Умира в беднотия през 1977 година, а нейни другари описват, че е горила романите си, с цел да се топли.
Един детски спомен
В началото на 70-те Милена Фучеджиева е на 10 години. Баба ѝ я води на посетители на своята другарка Фани Попова-Мутафова. Дъщеря на писателя Дико Фучеждиев , дребната Милена към този момент е запленена от " Дъщерята на Калояна ". Потресена е, когато вижда авторката болна и потънала в бедност.
Оттогава Фучеджиева носи чувството, че надарената писателка, от която пази фотография с подпис за баба ѝ, е осъдена незаслужено грубо от комунистите. Затова преди няколко години взема решение да напише сюжет за филм.
" Но до момента в който работех, попаднах на една друга истина, която пристигна от задгранични източници, и от която бях безпределно сюрпризирана ", споделя тя.
Фучеджиева стига до книгата на американския историк и учител в Швеция Бенджамин Мартин " Нацистко-фашисткият нов ред за европейската просвета ". " От нея се разплете една история, която се оказа доста по-голяма от нашата Фани ".
Историята
През октомври 1941 година група европейски писатели получават покана от Гьобелс за пътешестване, с цел да се срещнат с " триумфите на Нацистка Германия ". Заминават 36-има мъже и една жена - Попова-Мутафова. Още двама български създатели са поканени, само че отхвърлят - Елисавета Багряна и Елин Пелин .
Крайната точка на пътуването е най-големият книжовен празник в Германия - Дните на Гьоте в родния му град Ваймар . Идеята на нацисткия министър на пропагандата е да сътвори писателски съюз, който да противостои на модернизма в международната литературна столица Париж.
Нейният автограф стои на документа за учредяването на този писателски съюз
Фучеджиева открива в нацистки архиви фрагменти по какъв начин 40-годишната Попова-Мутафова се разхожда из Ваймар с групата писатели. Цял фотоалбум наблюдава всяка стъпка от пътуването.
" Нейният автограф стои на документа за учредяването на този писателски съюз ", споделя Фучеджиева.
Всички писатели от срещата във Ваймар получават задача от Гьобелс да основат клонове на съюза в своите страни. Попова-Мутафова прави подобен в България и го кръщава " Иван Вазов " . Започва пронацистка и антисемитска агитация с изяви по радиото и изключително със сборника есета " Новата българка ", в който написа за " юдео-масонската клика ".
" Тя застава и против колежката си Дора Габе , която, като еврейка, е изселена и са ѝ отнети гражданските права. Това за мен беше голямо отчаяние от индивида Фани Попова-Мутафова ", добавя Фучеджиева.
Филмът
Създаването на " Ваймар Експрес " лишава 4 години изследване и дълга преписка с Бенджамин Мартин и други задгранични откриватели на историята, които Фучеджиева съумява да убеди да вземат участие. Това са известният норвежки публицист Туре Рем , именуван " кралски биограф " и създател на книга за срещата сред Хамсун и Хитлер, както и френската социоложка Жизел Сапиро .
Един ден Фани Попова-Мутафова се качва на влака за немския град Ваймар, без да знае какъв брой съдбовно ще се окаже това странствуване. 80 години по-късно историята влиза в документалния филм на Милена Фучеджиева " Ваймар Експрес ". В него се споделя за въвличането на създатели от разнообразни страни в упоритостите на нацистите за културна надмощие в Европа за превръщането им и в рупори на антисемитизма.
Премиерата на " Ваймар Експрес " ще се състои в тазгодишния кино-литературен фестивал Cinelibri.
Филмът съдържа непоказвани в България архивни фрагменти от нацистка Германия от 1941 година Фани Попова-Мутафова, която е авторка на историческата четирилогия " Асеновци ", е единствената българка и жена, която взе участие в учредяването на Европейския писателски съюз, основан от министъра на пропагандата на нацистите - Йозеф Гьобелс .
" За мен филмът е задача за изваждането на историята такава, каквато е, и преосмислянето - дано младежите да знаят истината от всички страни - и положителното, и неприятното ", сподели пред Свободна Европа Фучеджиева, за която това е режисьорски дебют.
Думите имат голямо значение, те оставатМилена Фучеджиева
" Ваймар Експрес " е филм за отговорността на писателите, на хората на изкуството във времена на съществени политически тествания - на коя страна застават те? Защото думите имат голямо значение, те остават ", добавя Фучеджиева.
Коя е Фани Попова-Мутафова Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в фамилията на ген. Добри Попов. Омъжва се за известния проектант, критик и публицист Чавдар Мутафов . Като напълно млада стартира да написа книги и става член на литературния кръг „ Стрелец “, а по-късно на Съюза на българските писатели и на елитния ПЕН клуб в България.
Най-голяма известност ѝ носи четирилогията „ Солунският вълшебник “, „ Дъщерята на Калояна “, „ Йоан Асен II “ и „ Последният Асеновец (Боянският майстор) “, които са приети освен с литературната си стойност, само че и с историческата си меродавност. До средата на 40-те години на 20 век Попова-Мутафова написа 33 книги и става най-издаваната българска писателка за времето си.
Тя обаче написа и журналистика, в която пропагандира нацистка идеология. Заради това с идването на комунистическия режим през 1944 година тя е изправена пред Народния съд за „ прогерманска активност “. Осъдена е на 7 години затвор. Излежава 11 месеца. Помилвана е поради тежката ѝ астма. Отнети са ѝ обаче гражданските права. Книгите ѝ са неразрешени.
10 години след присъдата управляващите не престават да я наблюдават. По-късно комунистите вземат решение, че нейната литература може да служи за задачите на националистичната им агитация. Тя е отчасти оправдана и книгите ѝ са издадени, само че откакто е принудена да ги редактира. Умира в беднотия през 1977 година, а нейни другари описват, че е горила романите си, с цел да се топли.
Един детски спомен
В началото на 70-те Милена Фучеджиева е на 10 години. Баба ѝ я води на посетители на своята другарка Фани Попова-Мутафова. Дъщеря на писателя Дико Фучеждиев , дребната Милена към този момент е запленена от " Дъщерята на Калояна ". Потресена е, когато вижда авторката болна и потънала в бедност.
Оттогава Фучеджиева носи чувството, че надарената писателка, от която пази фотография с подпис за баба ѝ, е осъдена незаслужено грубо от комунистите. Затова преди няколко години взема решение да напише сюжет за филм.
" Но до момента в който работех, попаднах на една друга истина, която пристигна от задгранични източници, и от която бях безпределно сюрпризирана ", споделя тя.
Фучеджиева стига до книгата на американския историк и учител в Швеция Бенджамин Мартин " Нацистко-фашисткият нов ред за европейската просвета ". " От нея се разплете една история, която се оказа доста по-голяма от нашата Фани ".
Историята
През октомври 1941 година група европейски писатели получават покана от Гьобелс за пътешестване, с цел да се срещнат с " триумфите на Нацистка Германия ". Заминават 36-има мъже и една жена - Попова-Мутафова. Още двама български създатели са поканени, само че отхвърлят - Елисавета Багряна и Елин Пелин .
Крайната точка на пътуването е най-големият книжовен празник в Германия - Дните на Гьоте в родния му град Ваймар . Идеята на нацисткия министър на пропагандата е да сътвори писателски съюз, който да противостои на модернизма в международната литературна столица Париж.
Нейният автограф стои на документа за учредяването на този писателски съюз
Фучеджиева открива в нацистки архиви фрагменти по какъв начин 40-годишната Попова-Мутафова се разхожда из Ваймар с групата писатели. Цял фотоалбум наблюдава всяка стъпка от пътуването.
" Нейният автограф стои на документа за учредяването на този писателски съюз ", споделя Фучеджиева.
Всички писатели от срещата във Ваймар получават задача от Гьобелс да основат клонове на съюза в своите страни. Попова-Мутафова прави подобен в България и го кръщава " Иван Вазов " . Започва пронацистка и антисемитска агитация с изяви по радиото и изключително със сборника есета " Новата българка ", в който написа за " юдео-масонската клика ".
" Тя застава и против колежката си Дора Габе , която, като еврейка, е изселена и са ѝ отнети гражданските права. Това за мен беше голямо отчаяние от индивида Фани Попова-Мутафова ", добавя Фучеджиева.
Филмът Създаването на " Ваймар Експрес " лишава 4 години изследване и дълга преписка с Бенджамин Мартин и други задгранични откриватели на историята, които Фучеджиева съумява да убеди да вземат участие. Това са известният норвежки публицист Туре Рем , именуван " кралски биограф " и създател на книга за срещата сред Хамсун и Хитлер, както и френската социоложка Жизел Сапиро .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ