Петя Страшилова - шампионка по бягане у нас, шериф в САЩ
Тя е една от дребното българки с време под 2 минути на 800 метра
От година двамата с мъжа си живеят в с. Лясково до Стара Загора - режат шубраци и косят тревата на двора
Съединени американски щати, щата Аризона. Лято, някъде към 2006 година, горещината надвишава 50 градуса. Полицията е получила информация, че наркотрафиканти от Мексико са трансферирали през границата и са укрили в кратера на загаснал вулкан към 800 кг опиати. Границата на щата с страната Мексико е дълга над 600 км и това е изцяло допустимо. Отрядът за бързо реагиране на локалната полиция в цялостно бойно снаряжение би трябвало да ревизира сигнала. Групата потегля, подготвена на всевъзможни изненади. Сред бойците има и българка - Петя Страшилова от Стара Загора. Снаряжението ѝ с бронежилетката, оръжието и раницата на гърба тежи най-малко 70 кг.
Сигналът се оказва подправен, само че тренировката си коствала. Не е по силите на всеки, още по-малко на жена.
Пак лято, юли 1993 година На универсиадата в Бъфало, Съединени американски щати, една стотна от секундата не стига на Петя Страшилова да вземе бронзов орден на 800 м безпрепятствено тичане и тя остава четвърта. Плаче доста.
“Тогава видях за първи път Америка. Хареса ми, че е уредена страна, в която се съблюдават законите и се прави доста за спорта ”, споделя през днешния ден Петя. Решила, че желае да живее в Съединени американски щати, а 6 година по-късно съумяла да реализира американската си фантазия. Макар и първоначално незаконно и сякаш за малко.
У нас тя към този момент има славата на една от най-хубавите български лекоатлетки в бягането на междинни дистанции. Републикански първенец на 800 м от 1990 до 1998 година, неизменим първенец на 1500 м сред 1991 и 1994 година, с доста триумфи и на 400 м. Участник на олимпиадата в Атланта, Съединени американски щати, въпреки че не съумява да се класира за финала. 20 години тя е състезателка на столичния клуб “Левски ” и една от дребното българки, съумели да пробягат 800 метра за време под 2 минути. Нейният персонален връх е 1,59,38 мин.
“В тези дисциплини доста е значимо човек да има конкуренция,
да знае, че на пистата някой го води или му диша във врата. А по мое време към този момент бях сама, по тази причина и ми беше по-трудно. Преди мен е имало доста мощни лекоатлетки от България в бяганията на междинни дистанции, само че шампионките Николина Щерева, Светла Златева, Цветелина Кирилова и Иванка Бонова към този момент бяха свалили шпайковете. Дори Бонова ми беше треньор, до момента в който бях студентка във ВИФ. Тренирах и при Георги Димитров ”, спомня си Петя.
Трудно ѝ било и преди този момент. За да я одобряват за ученичка в спортното учебно заведение на Стара Загора, трябвало да се яви на проби и
да се надбягва с момчета. Победила ги на 60 м,
въпреки и на писта от алена сгурия и с маратонки - още нямала шпайкове. Сред първите ѝ треньори в родния град бил Иван Костин.
Никак не ѝ било елементарно и първоначално в Америка. През 1999 година претърпяла интервенция на дясното коляно и потърсила място със изсъхнал и топъл климат, с цел да не я боли кракът. Тогава се сетила, че на олимпиадата в Атланта се срещнала с американски треньор по лека атлетика от щата Аризона - щат с подобаващ за нея климат. И отпътувала.
“Когато дойдох в Съединени американски щати, не знаех и дума британски. Дори първоначално бях незаконно, след това ми издадоха зелена карта като на изявена лекоатлетка. Заживях в град Финикс, столицата на щата. Намерението ми беше в Съединени американски щати да се приготвям за присъединяване в олимпиадата в Сидни през 2000 година, само че емиграционните управляващи бяха непреклонни: или отивам в Австралия да се състезавам от името на България и не се връщам в Америка, или оставам в Съединени американски щати, до момента в който не уредя формалностите по пребиваването си. Дадох си сметка, че съм в края на спортната си кариера - родена съм през 1965 година, и се отхвърлих от олимпиадата ”, споделя Петя.
Някъде към 2003 година напуснала дейната лека атлетика, само че решила да остане покрай спорта. Затова се записала в 8-месечна полицейска академия - по този начин можела да взе участие в полицейските олимпиади на Съединени американски щати. Не сбъркала - от една такава олимпиада даже
се върнала с 10 златни медала
Но по-важното било, че физическата устойчивост и подготовката на спортистка доста ѝ помогнали да влезе и да взема сполучливо изпитите в полицейското учебно заведение.
Изкачвали шестметрова ограда с бронежилетка и куче.
Била зачислена в отряд за бързо реагиране, стигнала до степен помощник-шериф в регион с население съвсем 4 млн. души. След това я трансферирали към отдела, който се занимавал с отвличания на деца.
“Там, на мексиканската граница, постоянно отвличат деца - с цел да проституират, или пък даже да им вземат органите за незаконни интервенции. Най-тежко ми е било, когато трябваше да вземаме деца от майките им, които не полагаха грижи за тях, с цел да ги дадем за развъждане в по-добри условия - в приемни семейство или в домове, в Съединени американски щати има такава обществена система. Случвало се от домовете на дами, които се занимават с опиати, да вземаме децата им. Тези деца постоянно бяха гладни, въпреки че майките им имаха пари, шишетата с мляко в хладилниците все стояха празни. Бях се научила в джоба си постоянно да нося някаква храна, тъй като знаех, че децата ще ми изискат, щом ме гушнат ”, спомня си Петя.
Вече се била развела с първия си мъж, когато срещнала Робърт Нейбауър. Той също бил шериф в полицията, само че като някогашен снайперист от армията станал един от полицейските експерти по оръжия и тактичност. Бил ѝ преподавател по пукотевица. Преди това служил в суровата Аляска.
От 2016 година и двамата са пенсионери. Робърт се отдал на заниманието си - спортната пукотевица. Петя поработила още малко - като касиер в огромна комерсиална верига. Харесвало ѝ, тъй като можела да поддържа връзка с доста хора.
От една година са в България. Купили къща с двор в с. Лясково край Стара Загора, с цел да са покрай майка ѝ. Почиват си, като подреждат градината - режат храстите и косят тревата. Обикалят по избор на Робърт крепостите у нас. Мъжът, въпреки да не приказва български, недоумява по какъв начин е допустимо да се приказва за корупция в средите на полицията. “В Америка бяхме подготвени да оказваме първа помощ, да вземем за пример при злополука. Когато има потърпевш, отиваш при него и му се представяш. Задължително
би трябвало да го питаш дали желае да му помогнеш - има религиозни хора, които не позволяват,
и след това фамилията им може да те съди, че си им помагал срещу волята им - такива са там законите ”, споделя Петя.
“Ако те спрат като водач за превишена скорост, не е признато да размахваш незабавно полицейската си карта. Правилата там са други - би трябвало да предупредиш проверяващия, в случай че имаш служебно оръжие в колата. Така схващат, че и ти си служител на реда, само че ръцете ти наложително би трябвало да са изпънати напред - знак, че няма да използваш оръжието си. На мен даже са ми изпращали фиш за санкция, тъй като не съм спряла на “стоп ”. След сходно нещо незабавно би трябвало да уведомиш началниците си. Колежка се опита да осуети полицейска инспекция, като размаха служебната си карта, и незабавно я уволниха ”, споделя тя.
Петя и Робърт не крият, че са се върнали в България, тъй като не харесват ръководството на президента Джо Байдън. Мъжът е републиканец и се надява човек от неговата партия да завоюва идващите президентски избори в Съединени американски щати през 2024 година. Може да е отново Доналд Тръмп - Робърт харесва да вземем за пример напъните му Съединени американски щати да построят ограда на границата си с Мексико, с цел да се пазят от мигранти и трафик на хора и опиати. Но този път от партията му можело да кандидатират и жена - американците постоянно желаят да има нещо първо при тях, а до момента жена не е ставала президент на Съединени американски щати, счита Робърт Нейбауър.
Е, тогава той на драго сърце би се върнал в родината си, тъй като не всичко в България му харесва. Особено това, че поради езиковата преграда не може да поддържа връзка свободно с другите. Затова е не желае да го вършат ловджия в Лясково - може да не разбере сътрудниците си по време на лов и да стане пакост. Но другояче към този момент им оказва помощ, като ремонтира пушките им като някогашен снайперист от армията и полицията на Съединени американски щати.
Ако зависи от Петя, най-добре би било да карат 6 месеца през зимата в Аризона, където е по-топло, и 6 месеца през лятото у нас, тъй като тогава температурите в американския щат доближават до 55 градуса по Целзий. И без това привикват към българското си село - двамата към този момент са в настоятелството на локалното читалище и оказват помощ на доброволни начала на пациентите от вкъщи за умствено изостанали възрастни хора в Лясково.
Петя в този момент оказва помощ и на най-малките лекоатлети от клуб “Берое ” в Стара Загора - къде със препоръки, къде с екипировка. Тя има щерка от първия си брак - Кристина, която към този момент е доктор в Съединени американски щати.
Ваньо Стоилов,
От година двамата с мъжа си живеят в с. Лясково до Стара Загора - режат шубраци и косят тревата на двора
Съединени американски щати, щата Аризона. Лято, някъде към 2006 година, горещината надвишава 50 градуса. Полицията е получила информация, че наркотрафиканти от Мексико са трансферирали през границата и са укрили в кратера на загаснал вулкан към 800 кг опиати. Границата на щата с страната Мексико е дълга над 600 км и това е изцяло допустимо. Отрядът за бързо реагиране на локалната полиция в цялостно бойно снаряжение би трябвало да ревизира сигнала. Групата потегля, подготвена на всевъзможни изненади. Сред бойците има и българка - Петя Страшилова от Стара Загора. Снаряжението ѝ с бронежилетката, оръжието и раницата на гърба тежи най-малко 70 кг.
Сигналът се оказва подправен, само че тренировката си коствала. Не е по силите на всеки, още по-малко на жена.
Пак лято, юли 1993 година На универсиадата в Бъфало, Съединени американски щати, една стотна от секундата не стига на Петя Страшилова да вземе бронзов орден на 800 м безпрепятствено тичане и тя остава четвърта. Плаче доста.
“Тогава видях за първи път Америка. Хареса ми, че е уредена страна, в която се съблюдават законите и се прави доста за спорта ”, споделя през днешния ден Петя. Решила, че желае да живее в Съединени американски щати, а 6 година по-късно съумяла да реализира американската си фантазия. Макар и първоначално незаконно и сякаш за малко.
У нас тя към този момент има славата на една от най-хубавите български лекоатлетки в бягането на междинни дистанции. Републикански първенец на 800 м от 1990 до 1998 година, неизменим първенец на 1500 м сред 1991 и 1994 година, с доста триумфи и на 400 м. Участник на олимпиадата в Атланта, Съединени американски щати, въпреки че не съумява да се класира за финала. 20 години тя е състезателка на столичния клуб “Левски ” и една от дребното българки, съумели да пробягат 800 метра за време под 2 минути. Нейният персонален връх е 1,59,38 мин.
“В тези дисциплини доста е значимо човек да има конкуренция,
да знае, че на пистата някой го води или му диша във врата. А по мое време към този момент бях сама, по тази причина и ми беше по-трудно. Преди мен е имало доста мощни лекоатлетки от България в бяганията на междинни дистанции, само че шампионките Николина Щерева, Светла Златева, Цветелина Кирилова и Иванка Бонова към този момент бяха свалили шпайковете. Дори Бонова ми беше треньор, до момента в който бях студентка във ВИФ. Тренирах и при Георги Димитров ”, спомня си Петя.
Трудно ѝ било и преди този момент. За да я одобряват за ученичка в спортното учебно заведение на Стара Загора, трябвало да се яви на проби и
да се надбягва с момчета. Победила ги на 60 м,
въпреки и на писта от алена сгурия и с маратонки - още нямала шпайкове. Сред първите ѝ треньори в родния град бил Иван Костин.
Никак не ѝ било елементарно и първоначално в Америка. През 1999 година претърпяла интервенция на дясното коляно и потърсила място със изсъхнал и топъл климат, с цел да не я боли кракът. Тогава се сетила, че на олимпиадата в Атланта се срещнала с американски треньор по лека атлетика от щата Аризона - щат с подобаващ за нея климат. И отпътувала.
“Когато дойдох в Съединени американски щати, не знаех и дума британски. Дори първоначално бях незаконно, след това ми издадоха зелена карта като на изявена лекоатлетка. Заживях в град Финикс, столицата на щата. Намерението ми беше в Съединени американски щати да се приготвям за присъединяване в олимпиадата в Сидни през 2000 година, само че емиграционните управляващи бяха непреклонни: или отивам в Австралия да се състезавам от името на България и не се връщам в Америка, или оставам в Съединени американски щати, до момента в който не уредя формалностите по пребиваването си. Дадох си сметка, че съм в края на спортната си кариера - родена съм през 1965 година, и се отхвърлих от олимпиадата ”, споделя Петя.
Някъде към 2003 година напуснала дейната лека атлетика, само че решила да остане покрай спорта. Затова се записала в 8-месечна полицейска академия - по този начин можела да взе участие в полицейските олимпиади на Съединени американски щати. Не сбъркала - от една такава олимпиада даже
се върнала с 10 златни медала
Но по-важното било, че физическата устойчивост и подготовката на спортистка доста ѝ помогнали да влезе и да взема сполучливо изпитите в полицейското учебно заведение.
Изкачвали шестметрова ограда с бронежилетка и куче.
Била зачислена в отряд за бързо реагиране, стигнала до степен помощник-шериф в регион с население съвсем 4 млн. души. След това я трансферирали към отдела, който се занимавал с отвличания на деца.
“Там, на мексиканската граница, постоянно отвличат деца - с цел да проституират, или пък даже да им вземат органите за незаконни интервенции. Най-тежко ми е било, когато трябваше да вземаме деца от майките им, които не полагаха грижи за тях, с цел да ги дадем за развъждане в по-добри условия - в приемни семейство или в домове, в Съединени американски щати има такава обществена система. Случвало се от домовете на дами, които се занимават с опиати, да вземаме децата им. Тези деца постоянно бяха гладни, въпреки че майките им имаха пари, шишетата с мляко в хладилниците все стояха празни. Бях се научила в джоба си постоянно да нося някаква храна, тъй като знаех, че децата ще ми изискат, щом ме гушнат ”, спомня си Петя.
Вече се била развела с първия си мъж, когато срещнала Робърт Нейбауър. Той също бил шериф в полицията, само че като някогашен снайперист от армията станал един от полицейските експерти по оръжия и тактичност. Бил ѝ преподавател по пукотевица. Преди това служил в суровата Аляска.
От 2016 година и двамата са пенсионери. Робърт се отдал на заниманието си - спортната пукотевица. Петя поработила още малко - като касиер в огромна комерсиална верига. Харесвало ѝ, тъй като можела да поддържа връзка с доста хора.
От една година са в България. Купили къща с двор в с. Лясково край Стара Загора, с цел да са покрай майка ѝ. Почиват си, като подреждат градината - режат храстите и косят тревата. Обикалят по избор на Робърт крепостите у нас. Мъжът, въпреки да не приказва български, недоумява по какъв начин е допустимо да се приказва за корупция в средите на полицията. “В Америка бяхме подготвени да оказваме първа помощ, да вземем за пример при злополука. Когато има потърпевш, отиваш при него и му се представяш. Задължително
би трябвало да го питаш дали желае да му помогнеш - има религиозни хора, които не позволяват,
и след това фамилията им може да те съди, че си им помагал срещу волята им - такива са там законите ”, споделя Петя.
“Ако те спрат като водач за превишена скорост, не е признато да размахваш незабавно полицейската си карта. Правилата там са други - би трябвало да предупредиш проверяващия, в случай че имаш служебно оръжие в колата. Така схващат, че и ти си служител на реда, само че ръцете ти наложително би трябвало да са изпънати напред - знак, че няма да използваш оръжието си. На мен даже са ми изпращали фиш за санкция, тъй като не съм спряла на “стоп ”. След сходно нещо незабавно би трябвало да уведомиш началниците си. Колежка се опита да осуети полицейска инспекция, като размаха служебната си карта, и незабавно я уволниха ”, споделя тя.
Петя и Робърт не крият, че са се върнали в България, тъй като не харесват ръководството на президента Джо Байдън. Мъжът е републиканец и се надява човек от неговата партия да завоюва идващите президентски избори в Съединени американски щати през 2024 година. Може да е отново Доналд Тръмп - Робърт харесва да вземем за пример напъните му Съединени американски щати да построят ограда на границата си с Мексико, с цел да се пазят от мигранти и трафик на хора и опиати. Но този път от партията му можело да кандидатират и жена - американците постоянно желаят да има нещо първо при тях, а до момента жена не е ставала президент на Съединени американски щати, счита Робърт Нейбауър.
Е, тогава той на драго сърце би се върнал в родината си, тъй като не всичко в България му харесва. Особено това, че поради езиковата преграда не може да поддържа връзка свободно с другите. Затова е не желае да го вършат ловджия в Лясково - може да не разбере сътрудниците си по време на лов и да стане пакост. Но другояче към този момент им оказва помощ, като ремонтира пушките им като някогашен снайперист от армията и полицията на Съединени американски щати.
Ако зависи от Петя, най-добре би било да карат 6 месеца през зимата в Аризона, където е по-топло, и 6 месеца през лятото у нас, тъй като тогава температурите в американския щат доближават до 55 градуса по Целзий. И без това привикват към българското си село - двамата към този момент са в настоятелството на локалното читалище и оказват помощ на доброволни начала на пациентите от вкъщи за умствено изостанали възрастни хора в Лясково.
Петя в този момент оказва помощ и на най-малките лекоатлети от клуб “Берое ” в Стара Загора - къде със препоръки, къде с екипировка. Тя има щерка от първия си брак - Кристина, която към този момент е доктор в Съединени американски щати.
Ваньо Стоилов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ