Красивата любовна история на цар Борис ІІІ и прелестната Йоанна Савойска
Тя е 20-годишна, красива, интелигентна, с внимателно тясно лице и одухотворени зелено-кафяви очи. Той е на 33 - доста умен за възрастта си, мъж във всяко едно значение на думата . Тя не го пленява просто с чара си, а с възприятието си за комизъм и с огромната смелост, която има за принцеса. Той я кара да се влюби в него с мъжественото си лъчение и балансиран тип.
Тя е Йоанна Савойска - дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош , родена в Рим сред позлатени гърненца и сатенени панделки. Той е цар Борис Трети - уважаваният наследник на цар Фердинанд I. Любовта им - чиста и същинска, непродиктувана от политически или персонални ползи.
И точно това шокира обществото и провокира драмата, само че и хубостта в тяхната връзка.
На 25 септември 1927 година се случва съдбовната среща сред цар Борис ІІІ и италианската хубавица. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре покрай Пиза от родителите й. Там е и „ Джо “, както я назовават у дома – светлокестенява, нежна, с бяло лице, фини черти и остроумен взор. Тя е със солидно обучение – литература, история, латински, изкуство. Освен това приказва френски и британски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и естетика.
Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Той се влюбва в Джо поради възприятието за комизъм на слънчевата италианка и поради свободното й разискване на всемирски тематики , което в актуален превод значи, че принцесата не се е свенила да приказва пиперливо и ребром за каквото й е на сърце.
Всички виждат искрите, които прехвърчат сред двамата, само че ориста не ги среща още веднъж скоро. Те се виждат отново след 3-годишна пауза, което е премного време, с цел да са се не запомнили, само че не... През януари 1930 година, при втората им среща, на която Борис и Йоанна са в дома на нейната обичана сестра Мафалда, той изговаря персонално предлагането за сватба. Отговорът е „ да “, само че не всичко се подрежда по ноти.
В този двугодишен интервал са текли голям брой диалози и разногласия допустима ли е женитбата сред католичка и източноправославен, като в полемиките са забъркани както Ватиканът, по този начин и италианското и българското държавно управление, даже и непознати дипломатически представители.
На помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис би трябвало да даде документално единодушие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици.
Първоначалното мнение на Българската православна черква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а девойките - католици. По-късно Светият синод се съгласява единствено престолонаследникът да бъде православен.
Отчаян от всичко това, царят подрежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да прекрати подготовката на женитбата. Дори в прочувствен изблик декларира, че е подготвен да остане ерген, в случай че не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, заявява и готовността си да се отдръпна в манастир, в случай че няма позволение. Тя насочва две писма до папата.
В началото на септември 1930 година най-сетне Борис още веднъж идва в Сан Росоре. Той носи радостната новина, че е съумял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан. А и Ватиканът най-сетне дава благословия за венчавката.
Борис се връща в София за уточняване на последни детайлности. Сагата „ царска женитба “ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство по оповестяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 година
И следва грандиозната женитба, показ на същинската, мощна и огромна обич. На 25 октомври 1930 - деня на сватбата, в Асизи, идват държавни мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците безусловно са задръстени от хиляди хора, които желаят да зърнат младоженците.10 000 автомобила идват в дребното градче.
Това наложило общината да разшири гарата с няколко коловоза, с цел да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската женитба учебните заведения в Асизи са затворени за 10 дни. Наложило се кметът да пусне спомагателна телефонна линия, с цел да може всички задгранични публицисти, пристигнали да отразят събитието, да изпълнят отговорностите си.
Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна експлицитна молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили.
Самата Йоанна е с рокля от тънко бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с покривало от старинна дантела и дребен букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на военачалник от Българската войска, на гърдите му свети орденът „ Св. св. Кирил и Методий “. Сабята му е със златен ефес.
В общината на градчето Борис и Йоанна подписват цивилен сватбен акт. Свидетели са тогавашният министър председател Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев, министър-председател на България.
След сватбата американският журналист Маркъм ще напише: „ Едно от най-хубавите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за кралица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа. “
Борис и Джована се качват на специфичен царски трен, с който се насочат за София . Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно голям брой през особено издигната триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена гала в софийската катедрала „ Св. Александър Невски “. В този заветен миг Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.
И въпреки много по-късно, след появяването на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон и след благополучен и спокоен живот, да се случват трагичните условия към гибелта на цар Борис III на едвам 49 години, българите същински обикват своята кралица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието.
През 1946 година по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, само че все пак нейната голяма благотворителна активност, смелото й държание по време на бомбардировките над София и безспорното й геройство в доста връзки карат министър-председателят Константин Муравиев да въздъхне:
"Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи геройство - царицата. "
От друга страна американският журналист Маркъм написа: „ Едно от най-хубавите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за кралица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа. “
Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „ Св. Франциск “ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за момент, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край.
Тя е Йоанна Савойска - дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош , родена в Рим сред позлатени гърненца и сатенени панделки. Той е цар Борис Трети - уважаваният наследник на цар Фердинанд I. Любовта им - чиста и същинска, непродиктувана от политически или персонални ползи.
И точно това шокира обществото и провокира драмата, само че и хубостта в тяхната връзка.
На 25 септември 1927 година се случва съдбовната среща сред цар Борис ІІІ и италианската хубавица. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре покрай Пиза от родителите й. Там е и „ Джо “, както я назовават у дома – светлокестенява, нежна, с бяло лице, фини черти и остроумен взор. Тя е със солидно обучение – литература, история, латински, изкуство. Освен това приказва френски и британски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и естетика.
Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Той се влюбва в Джо поради възприятието за комизъм на слънчевата италианка и поради свободното й разискване на всемирски тематики , което в актуален превод значи, че принцесата не се е свенила да приказва пиперливо и ребром за каквото й е на сърце.
Всички виждат искрите, които прехвърчат сред двамата, само че ориста не ги среща още веднъж скоро. Те се виждат отново след 3-годишна пауза, което е премного време, с цел да са се не запомнили, само че не... През януари 1930 година, при втората им среща, на която Борис и Йоанна са в дома на нейната обичана сестра Мафалда, той изговаря персонално предлагането за сватба. Отговорът е „ да “, само че не всичко се подрежда по ноти.
В този двугодишен интервал са текли голям брой диалози и разногласия допустима ли е женитбата сред католичка и източноправославен, като в полемиките са забъркани както Ватиканът, по този начин и италианското и българското държавно управление, даже и непознати дипломатически представители.
На помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис би трябвало да даде документално единодушие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици.
Първоначалното мнение на Българската православна черква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а девойките - католици. По-късно Светият синод се съгласява единствено престолонаследникът да бъде православен.
Отчаян от всичко това, царят подрежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да прекрати подготовката на женитбата. Дори в прочувствен изблик декларира, че е подготвен да остане ерген, в случай че не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, заявява и готовността си да се отдръпна в манастир, в случай че няма позволение. Тя насочва две писма до папата.
В началото на септември 1930 година най-сетне Борис още веднъж идва в Сан Росоре. Той носи радостната новина, че е съумял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан. А и Ватиканът най-сетне дава благословия за венчавката.
Борис се връща в София за уточняване на последни детайлности. Сагата „ царска женитба “ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство по оповестяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 година
И следва грандиозната женитба, показ на същинската, мощна и огромна обич. На 25 октомври 1930 - деня на сватбата, в Асизи, идват държавни мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците безусловно са задръстени от хиляди хора, които желаят да зърнат младоженците.10 000 автомобила идват в дребното градче.
Това наложило общината да разшири гарата с няколко коловоза, с цел да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската женитба учебните заведения в Асизи са затворени за 10 дни. Наложило се кметът да пусне спомагателна телефонна линия, с цел да може всички задгранични публицисти, пристигнали да отразят събитието, да изпълнят отговорностите си.
Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна експлицитна молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили.
Самата Йоанна е с рокля от тънко бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с покривало от старинна дантела и дребен букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на военачалник от Българската войска, на гърдите му свети орденът „ Св. св. Кирил и Методий “. Сабята му е със златен ефес.
В общината на градчето Борис и Йоанна подписват цивилен сватбен акт. Свидетели са тогавашният министър председател Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев, министър-председател на България.
След сватбата американският журналист Маркъм ще напише: „ Едно от най-хубавите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за кралица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа. “
Борис и Джована се качват на специфичен царски трен, с който се насочат за София . Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно голям брой през особено издигната триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена гала в софийската катедрала „ Св. Александър Невски “. В този заветен миг Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.
И въпреки много по-късно, след появяването на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон и след благополучен и спокоен живот, да се случват трагичните условия към гибелта на цар Борис III на едвам 49 години, българите същински обикват своята кралица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието.
През 1946 година по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, само че все пак нейната голяма благотворителна активност, смелото й държание по време на бомбардировките над София и безспорното й геройство в доста връзки карат министър-председателят Константин Муравиев да въздъхне:
"Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи геройство - царицата. "
От друга страна американският журналист Маркъм написа: „ Едно от най-хубавите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за кралица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа. “
Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „ Св. Франциск “ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за момент, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ