&11:01:03)
Невероятната история на Димана Иванова: Сънува финала, събуди се световна шампионка
Тя дирижира играта със успокоение, което не дава отговор на възрастта ѝ. Усмихната, земна и уверена – такава е Димана Иванова, титулярен разпределител на националния тим на България по волейбол до 19 години. След като поведе отбора ни към международната купа и победа с 3:1 над Съединени американски щати на финала, тя бе определена за MVP на шампионата, както и влезе в Идеалния тим като най-хубава разпределителка.
До нея измежду най-хубавите на шампионата застанаха още Калина Венева, Деница Ангелова и Виктория Нинова – златно потомство, което към този момент написа история.
„ Помислих си, че са объркали името… “
Когато чува името си при оповестяването на самостоятелните награди, Димана в началото не помръдва.
„ И двата пъти си помислих, че са объркали името и се оглеждах дали някой различен ще тръгне. Не успявах да допускам “, признава тя с усмивка.
А може би ориста просто ѝ е намигнала. Защото още първата среща с волейбола е била специфична.
„ Майка ми ме заведе в залата и ми беше доста прелестно. Мисля, че беше обич от пръв взор – към този момент 8 години съм в този спорт. “ В фамилията на Димана спортът не е изключение, а предписание. И то в женски вид.
„ 90% сме дами. Майка ми Венера е била волейболистка, най-голямата ми сестра Емилета е волейболистка, другата ми сестра - Гергана играеше баскетбол. “ Може би тъкмо по тази причина думите „ тим “ и „ поддръжка “ за нея звучат толкоз естествено.
Най-любопитният миг от международното състезание? Димана го е преживяла… още преди да се случи. " Мачът със Съединени американски щати го сънувах три дни по-рано. Сънувах по какъв начин ще го изиграем, какво ще направим… “
А след това го направиха – с дисциплинираност, работа и без непотребен звук. „ Не е имало нещо магическо. Просто дълго време дружно и всяка даваше максимума от себе си. “
Малките ритуали и огромните цели
Преди мач Димана не търси комплицирани суеверия. „ Гледам да не съм гладна… и си похапвам нещо сладичко “, споделя с мигане разпределителката на Левски.
Тя не обича думата „ фантазии “, избира „ цели “: „ Да изградя постоянна волейболна кариера и да имам щастливо, обичано семейство. “
А в случай че имаше суперсила? „ Да чета мисли. “
Момиче, което остава себе си
Извън залата Димана, която като дребна е желала да стане полицайка или военна, е същото момиче, което обича шумните Коледи, фамилния безпорядък „ в хубавия смисъл “, положителната музика и смеха. И не не помни най-близките си.
А най-вече сплотява фамилията младата ѝ вуйна Боби, майка на две прелестни деца. “Боби супер вуйна си! ”, приключва признателно Димана.
Надежда Кожухарова, btvsport.bg
До нея измежду най-хубавите на шампионата застанаха още Калина Венева, Деница Ангелова и Виктория Нинова – златно потомство, което към този момент написа история.
„ Помислих си, че са объркали името… “
Когато чува името си при оповестяването на самостоятелните награди, Димана в началото не помръдва.
„ И двата пъти си помислих, че са объркали името и се оглеждах дали някой различен ще тръгне. Не успявах да допускам “, признава тя с усмивка.
А може би ориста просто ѝ е намигнала. Защото още първата среща с волейбола е била специфична.
„ Майка ми ме заведе в залата и ми беше доста прелестно. Мисля, че беше обич от пръв взор – към този момент 8 години съм в този спорт. “ В фамилията на Димана спортът не е изключение, а предписание. И то в женски вид.
„ 90% сме дами. Майка ми Венера е била волейболистка, най-голямата ми сестра Емилета е волейболистка, другата ми сестра - Гергана играеше баскетбол. “ Може би тъкмо по тази причина думите „ тим “ и „ поддръжка “ за нея звучат толкоз естествено.
Най-любопитният миг от международното състезание? Димана го е преживяла… още преди да се случи. " Мачът със Съединени американски щати го сънувах три дни по-рано. Сънувах по какъв начин ще го изиграем, какво ще направим… “
А след това го направиха – с дисциплинираност, работа и без непотребен звук. „ Не е имало нещо магическо. Просто дълго време дружно и всяка даваше максимума от себе си. “
Малките ритуали и огромните цели
Преди мач Димана не търси комплицирани суеверия. „ Гледам да не съм гладна… и си похапвам нещо сладичко “, споделя с мигане разпределителката на Левски.
Тя не обича думата „ фантазии “, избира „ цели “: „ Да изградя постоянна волейболна кариера и да имам щастливо, обичано семейство. “
А в случай че имаше суперсила? „ Да чета мисли. “
Момиче, което остава себе си
Извън залата Димана, която като дребна е желала да стане полицайка или военна, е същото момиче, което обича шумните Коледи, фамилния безпорядък „ в хубавия смисъл “, положителната музика и смеха. И не не помни най-близките си.
А най-вече сплотява фамилията младата ѝ вуйна Боби, майка на две прелестни деца. “Боби супер вуйна си! ”, приключва признателно Димана.
Надежда Кожухарова, btvsport.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ