Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не

Тя беше разрушена и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи доста време за остарялата цигулка, само че я подвигна с усмивка.

- Това разгласявам за обмен, положителни хора! — извика той. — Кой ще стартира наддаването?

- Един $, един $..., след това два! Само два? Два $, кой ще качи на три? Три $ един път, три $ два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе начело и подвигна лъка, след това избърса праха от остарялата цигулка, стегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като благ песнопения по Коледа. Музиката спря и аукционерът с смълчан и спокоен глас сподели:

- Обявявам за обмен остарялата цигулка!

И я подвигна дружно с лъка:

- Хиляда $, а кой ще качи на две хиляди? Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди един път, три хиляди два пъти... Продадено! - сподели той.

Хората нададоха одобрителни крясъци, само че някои от тях питаха:

- Не разбираме напълно добре, какво промени цената й?

Отговорът пристигна бързо:

- Докосването на ръката на маестрото...

И доста хора, чийто живот не е вярно надъхан, а разрушен и надраскан от грях, се продават на ниска цена на неразумната навалица и прекалено много припомнят за остарялата цигулка. За чиния леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за повторно и таман да удари чукчето — " Продаден ", — идва Маестрото и глупавата навалица в никакъв случай няма да разбере до дъно цената на душата и смяната, която настава, щом я допре ръката на Маестрото... 

Източник: Обекти.бг