Наталия Кобилкина за изневярата
Тя беше красива, класна жена, с хубава прическа и съвършен маникюр. Тя постоянно знаеше какво желае и с цялата си сила и мощ опитваше да го реализира.
Сега навърши 40 и разбра, че нейният мъж има държанка. Не някаква специфична държанка, а просто нормално момиче, асистентка, без висше обучение и с изпочупени нокти. А на нея той купуваше дарове, които в никакъв случай не беше купувал на жена си и майката на децата му.
Защо тъкмо тя? - попита ме - Как можа след 15 години благополучен брак да ни го аргументи? Как да продължа? Дали да му простя? И дали това е верният образец за децата ни?
Да срещнем невярност е доста мъчително нещо. И според от своите контузии, човек има няколко типа реакции: Аз съм в позиция минус, а сътрудникът в позиция плюс – тогава дамата търси повода в себе си. В началото изпада в потрес, не има вяра, че това е допустимо, коства й се, че това е някаква неточност или може би е нещо несериозно, единствено за веднъж. Решава, че може да затвори очи и всичко ще премине от единствено себе си. Започва да търси виновността в себе си – къде е сбъркала..?
Дава си тип, че нищо не се случило, само че това живее в нея и към този момент всякога, в случай че той закъснее или не вдигне телефона си, тя се опасява, че е с другата жена.
Поглежда в безмилостното огледало и й се коства, че тези нови бръчки са повода за всичко и би трябвало незабавно да си запише час за козметик! И да, хубаво е и да спортува повече. И може би не му е давала задоволително внимание и това би трябвало да се компенсира. Тя се старае да се трансформира в идеалната жена. Но това постоянно не оказва помощ. Аз съм в позиция плюс, а сътрудникът в позиция минус – тогава идват гневът, ядът и желанието да нараниш другия. Жената стартира да прави драми - вика, атакува, упреква, споделя го пред децата и изгонва колегата. Тя може да загуби доста и стопира да има доверие към мъжете. Като защитна реакция, стартира да работи доста, избира интимни връзки с по-млади от нея мъже, купува си полови и провокативни облекла и желае да потвърди, че става за връзки и обич. Често гневът и обидата унищожават дамата и водят до заболявания и проблеми. Аз съм в позиция минус и сътрудникът е в позиция минус – това е най-тежката позиция. Аз имам вяра, че животът е незаслужено и рисково място, значимо е оптимално да се свиеш, тъй като тогава боли по-малко. Тук постоянно хората избират като избавление алкохола или опиатите, неприятните привички, неналичието на наслаждение и самоунищожението. Това нормално са хора, които от доста дребни не имат вяра в чудеса и за тях животът е поле за борби и заплаха. Аз съм позиция плюс и сътрудникът е в позиция плюс – Разбираш, че невярност е обстановка за развиване и в нея ти и сътрудникът израствате дружно. Тогава е значимо да видиш, че бракът не е затвор и потребностите в него с времето се трансформират. Важно е да предоговорим разпоредбите и потребностите си. След невярност бракът може да се разпадне (и постоянно хората съжаляват за това свое решение). Може и да се резервира, само че с неналичието на доверие и засегнатост се трансформира в пъкъл за всички членове на семейство. А може и двамата в двойката да израснат и да рестартират своите връзки.
Погледнах към моята клиентка и попитах: Какво избирате? Какъв е вашият път?
Тя сподели: Избирам да се развъртвам.
Тогава ни чака много работа. Първо е значимо да повдигнем персонална полезност като жена. Какво цените в себе си? Какво обичате и харесвате в себе си? До какъв брой угаждате на себе си и къде сте не запомнили за Вашите персонални фантазии и цели в името на фамилията и децата?Тя се замисли. След пауза отговори: Не помня по кое време за последно направих нещо за себе си. Винаги се старая на него и на децата да им е добре. Да бъда съвършена майка и жена. И мислих, че да се посветя на тях е вярно. Старая се в никакъв случай да не желая нищо и да съм комфортна.Точно това улеснение би трябвало да премахнем - споделих й аз. Това е вашата маска и контузия – „ ще съм комфортна, с цел да ме обичат “ и колкото и да се стараете, отново не получавате обич. Какво ще се случи, в случай че спрете да бъдете комфортна и си позволите да бъдете неуместна, само че щастлива? Видях в очите й комплицираност: „ Това е нещо ново за мен, само че желая да опитвам. Винаги съм желала да пея, само че майка ми споделяше, че това е несериозно и че положителните девойки би трябвало да учат, вместо да пеят. Ще се запиша на пеене. “
Наблюдавах я, видях по какъв начин се появява живот в очите й. Познавам този искра, когато дамите постепенно стартират да излизат от оковите на детските си контузии и да порастват. Първите стъпки нормално са много неуверени и постоянно има мощен самосаботаж (например, преди урок по пеене детето се разболява и тя се отхвърля от урока).Написахме дружно 10 цели за близкия месец, сложихме ги в графика й, оттренирахме по какъв начин тя ще споделя за тези решения и стремежи на своето семейство. Беше муден развой на преместване на фокуса на живота от другите към нея самата. Беше ново и необичайно. В началото имаше огромна опозиция, само че дружно вървяхме в този развой.Един ден тя ми сподели, че отпътува сама за йога лагер в Индия - първото й пътешестване без фамилията. Знаех, че когато тя се почувства независимост – в никакъв случай към този момент няма да е същата! Когато се завърна, нейният мъж, дружно с децата, я чакаше с голяма обич. И искаше да бъде единствено с нея! Той се трансформира в най-прекрасния мъж на света. Но тя към този момент беше друга жена..Тя стартира да твори и да рисува, продължи да пътува, стартира да учи нова креативна специалност, за която постоянно мечтаеше и взимаше уроци по пеене. Развиват се дружно с нейния мъж, а той я боготвори и доста се опасява да не я загуби.
А тя… тя повече не се опасява да загуби никого, тъй като най-страшна е загубата на самия себе. Тя към този момент претърпя това и от тук нататък реши да продължи единствено нагоре.
Сега навърши 40 и разбра, че нейният мъж има държанка. Не някаква специфична държанка, а просто нормално момиче, асистентка, без висше обучение и с изпочупени нокти. А на нея той купуваше дарове, които в никакъв случай не беше купувал на жена си и майката на децата му.
Защо тъкмо тя? - попита ме - Как можа след 15 години благополучен брак да ни го аргументи? Как да продължа? Дали да му простя? И дали това е верният образец за децата ни?
Да срещнем невярност е доста мъчително нещо. И според от своите контузии, човек има няколко типа реакции: Аз съм в позиция минус, а сътрудникът в позиция плюс – тогава дамата търси повода в себе си. В началото изпада в потрес, не има вяра, че това е допустимо, коства й се, че това е някаква неточност или може би е нещо несериозно, единствено за веднъж. Решава, че може да затвори очи и всичко ще премине от единствено себе си. Започва да търси виновността в себе си – къде е сбъркала..?
Дава си тип, че нищо не се случило, само че това живее в нея и към този момент всякога, в случай че той закъснее или не вдигне телефона си, тя се опасява, че е с другата жена.
Поглежда в безмилостното огледало и й се коства, че тези нови бръчки са повода за всичко и би трябвало незабавно да си запише час за козметик! И да, хубаво е и да спортува повече. И може би не му е давала задоволително внимание и това би трябвало да се компенсира. Тя се старае да се трансформира в идеалната жена. Но това постоянно не оказва помощ. Аз съм в позиция плюс, а сътрудникът в позиция минус – тогава идват гневът, ядът и желанието да нараниш другия. Жената стартира да прави драми - вика, атакува, упреква, споделя го пред децата и изгонва колегата. Тя може да загуби доста и стопира да има доверие към мъжете. Като защитна реакция, стартира да работи доста, избира интимни връзки с по-млади от нея мъже, купува си полови и провокативни облекла и желае да потвърди, че става за връзки и обич. Често гневът и обидата унищожават дамата и водят до заболявания и проблеми. Аз съм в позиция минус и сътрудникът е в позиция минус – това е най-тежката позиция. Аз имам вяра, че животът е незаслужено и рисково място, значимо е оптимално да се свиеш, тъй като тогава боли по-малко. Тук постоянно хората избират като избавление алкохола или опиатите, неприятните привички, неналичието на наслаждение и самоунищожението. Това нормално са хора, които от доста дребни не имат вяра в чудеса и за тях животът е поле за борби и заплаха. Аз съм позиция плюс и сътрудникът е в позиция плюс – Разбираш, че невярност е обстановка за развиване и в нея ти и сътрудникът израствате дружно. Тогава е значимо да видиш, че бракът не е затвор и потребностите в него с времето се трансформират. Важно е да предоговорим разпоредбите и потребностите си. След невярност бракът може да се разпадне (и постоянно хората съжаляват за това свое решение). Може и да се резервира, само че с неналичието на доверие и засегнатост се трансформира в пъкъл за всички членове на семейство. А може и двамата в двойката да израснат и да рестартират своите връзки.
Погледнах към моята клиентка и попитах: Какво избирате? Какъв е вашият път?
Тя сподели: Избирам да се развъртвам.
Тогава ни чака много работа. Първо е значимо да повдигнем персонална полезност като жена. Какво цените в себе си? Какво обичате и харесвате в себе си? До какъв брой угаждате на себе си и къде сте не запомнили за Вашите персонални фантазии и цели в името на фамилията и децата?Тя се замисли. След пауза отговори: Не помня по кое време за последно направих нещо за себе си. Винаги се старая на него и на децата да им е добре. Да бъда съвършена майка и жена. И мислих, че да се посветя на тях е вярно. Старая се в никакъв случай да не желая нищо и да съм комфортна.Точно това улеснение би трябвало да премахнем - споделих й аз. Това е вашата маска и контузия – „ ще съм комфортна, с цел да ме обичат “ и колкото и да се стараете, отново не получавате обич. Какво ще се случи, в случай че спрете да бъдете комфортна и си позволите да бъдете неуместна, само че щастлива? Видях в очите й комплицираност: „ Това е нещо ново за мен, само че желая да опитвам. Винаги съм желала да пея, само че майка ми споделяше, че това е несериозно и че положителните девойки би трябвало да учат, вместо да пеят. Ще се запиша на пеене. “
Наблюдавах я, видях по какъв начин се появява живот в очите й. Познавам този искра, когато дамите постепенно стартират да излизат от оковите на детските си контузии и да порастват. Първите стъпки нормално са много неуверени и постоянно има мощен самосаботаж (например, преди урок по пеене детето се разболява и тя се отхвърля от урока).Написахме дружно 10 цели за близкия месец, сложихме ги в графика й, оттренирахме по какъв начин тя ще споделя за тези решения и стремежи на своето семейство. Беше муден развой на преместване на фокуса на живота от другите към нея самата. Беше ново и необичайно. В началото имаше огромна опозиция, само че дружно вървяхме в този развой.Един ден тя ми сподели, че отпътува сама за йога лагер в Индия - първото й пътешестване без фамилията. Знаех, че когато тя се почувства независимост – в никакъв случай към този момент няма да е същата! Когато се завърна, нейният мъж, дружно с децата, я чакаше с голяма обич. И искаше да бъде единствено с нея! Той се трансформира в най-прекрасния мъж на света. Но тя към този момент беше друга жена..Тя стартира да твори и да рисува, продължи да пътува, стартира да учи нова креативна специалност, за която постоянно мечтаеше и взимаше уроци по пеене. Развиват се дружно с нейния мъж, а той я боготвори и доста се опасява да не я загуби.
А тя… тя повече не се опасява да загуби никого, тъй като най-страшна е загубата на самия себе. Тя към този момент претърпя това и от тук нататък реши да продължи единствено нагоре.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ