Диян Стаматов: Контролът и безопасността в училищните дворове е ключов казус
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; }
Контролът и сигурността в учебните дворове е основен проблем, който се дебатира отдавна. В България те са разграден двор, през който могат да минат всевъзможни хора с всевъзможни планове. Това сподели Диян Стаматов – шеф на столичното 119-о СУ и ръководител на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България, в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
По време на образователния развой учебните дворове би трябвало да бъдат затворени за достъп на външни хора. В извънучебно време опциите са две. В столицата да вземем за пример от 2008 година учебните дворове са затворени за да бъдат обезопасени. В множеството учебни заведения в страната обаче те остават отворени, изясни Стаматов. " Отговорността какво се случва в двора остава на учебното управление, в случай че няма централизирано видеонаблюдение, което да регламентира сигурността на достъпа. Според мен учебните дворове би трябвало да бъдат отворени единствено тогава, когато има обезпечена сигурност и видеонаблюдение и действителен охраняем режим ", съобщи шефът на 119-о СУ.
Като извънредно сериозен проблем в системата на учебното обучение Диян Стаматов уточни сериозния недостиг на преподаватели по физика и математика. С всяка минала година този проблем ще продължава да се задълбочава поради несъответствието в приема във висшите образователни заведения, предизвести той. " Само един единствен човек е влезнал да се образова с Методика на образованието по физика през предходната образователна година, което е сериозен проблем. Почти най-малък е броят на хората, които учат за учители по математика. При разрешаването на този проблем основен фактор е централизираното управление на МОН ", уточни ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България.
За да се позволи този проблем, съгласно него би трябвало да се подхващат ексцентрични подходи за привличане на сходни фрагменти, в това число и посредством пренасочване от други браншове на държавните системи за учители по математика и физика. " Стимулите, които могат да бъдат притегателни, са разнообразни обществени придобивки, разнообразни безвъзмездни формати за тяхното образование, подкрепяне, до момента в който учат, благоприятни условия за преквалификация. Въпрос на напълно малко време – две-три години, е да имаме тотална липса на учители по физика и математика за цялата страна, а тогава без подозрение ще бъде съдбовно късно ", предизвести Диян Стаматов.
Заплащането в просветителната система не е конкурентно. Стартовата учителска заплата е идентична, без значение дали става въпрос за дефицитни специалности, означи той. " Всяко учебно заведение би трябвало да позволи този проблем, с цел да има обезпечен училищен състав, както и качествени преподаватели по обособените предмети, което от година на година води към нуждата за диференцирано възнаграждение според от търсенето и предлагането сега ", изясни Стаматов.
Сериозен проблем съгласно него е и претрупаното със съдържателна и фактологична част образователно наличие. " Бих споделил, че 2/3 от него е напълно непотребна. За да се позволи този насъбран в годините проблем, образователните стратегии доста експресно би трябвало да се поправят и по едно и също време с това, учебниците да намерят модерно, съответно осведомително наличие в себе си “, съобщи Диян Стаматов.
Националното външно оценяване след 7. клас съгласно него е най-важният изпит в системата на образованието въобще. То е вход за разнообразни профилирани и професионални езикови гимназии. " Поради тази причина това е механизмът за най-силното оценяване. Другите национални външни оценения на този стадий имат единствено административен формат и значително статистика по какъв начин вървят обособени класове. Тъкмо при тези национални външни оценения идната значима стъпка е оценката на образователните проекти и стратегии. Тези разбори би трябвало да бъдат правени през избран интервал от време, с цел да няма чувство за повърхностност при тяхното осъществяване ", разяснява ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България.
Паралелните частни уроци по думите му са самобитен български феномен. Частното обучение в България като бранш продължава да е най-малък % – към 1-2% от всички учебни заведения в страната са частни. Успоредно с това обаче голяма част от родителите дават на учениците и децата си опция и за частни уроци.
" Не знам дали това е съмнение към публичното обучение, или някаква подсигуреност, с цел да подсигуряват сякаш по-успешното влизане в друго приблизително учебно заведение. Ако един възпитаник учи усърдно, има нужната поддръжка и в дома си и непрекъсната противоположна връзка с това какво се случва в учебно заведение, няма никаква нужда от частни уроци. Ако обаче нещо се пречупи в годините на 5., 6. и 7. клас и има основни пропуски в знанията и подготовката, те би трябвало да бъдат наваксани по разнообразни способи ", съобщи Стаматов.
Контролът и сигурността в учебните дворове е основен проблем, който се дебатира отдавна. В България те са разграден двор, през който могат да минат всевъзможни хора с всевъзможни планове. Това сподели Диян Стаматов – шеф на столичното 119-о СУ и ръководител на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България, в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
По време на образователния развой учебните дворове би трябвало да бъдат затворени за достъп на външни хора. В извънучебно време опциите са две. В столицата да вземем за пример от 2008 година учебните дворове са затворени за да бъдат обезопасени. В множеството учебни заведения в страната обаче те остават отворени, изясни Стаматов. " Отговорността какво се случва в двора остава на учебното управление, в случай че няма централизирано видеонаблюдение, което да регламентира сигурността на достъпа. Според мен учебните дворове би трябвало да бъдат отворени единствено тогава, когато има обезпечена сигурност и видеонаблюдение и действителен охраняем режим ", съобщи шефът на 119-о СУ.
Като извънредно сериозен проблем в системата на учебното обучение Диян Стаматов уточни сериозния недостиг на преподаватели по физика и математика. С всяка минала година този проблем ще продължава да се задълбочава поради несъответствието в приема във висшите образователни заведения, предизвести той. " Само един единствен човек е влезнал да се образова с Методика на образованието по физика през предходната образователна година, което е сериозен проблем. Почти най-малък е броят на хората, които учат за учители по математика. При разрешаването на този проблем основен фактор е централизираното управление на МОН ", уточни ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България.
За да се позволи този проблем, съгласно него би трябвало да се подхващат ексцентрични подходи за привличане на сходни фрагменти, в това число и посредством пренасочване от други браншове на държавните системи за учители по математика и физика. " Стимулите, които могат да бъдат притегателни, са разнообразни обществени придобивки, разнообразни безвъзмездни формати за тяхното образование, подкрепяне, до момента в който учат, благоприятни условия за преквалификация. Въпрос на напълно малко време – две-три години, е да имаме тотална липса на учители по физика и математика за цялата страна, а тогава без подозрение ще бъде съдбовно късно ", предизвести Диян Стаматов.
Заплащането в просветителната система не е конкурентно. Стартовата учителска заплата е идентична, без значение дали става въпрос за дефицитни специалности, означи той. " Всяко учебно заведение би трябвало да позволи този проблем, с цел да има обезпечен училищен състав, както и качествени преподаватели по обособените предмети, което от година на година води към нуждата за диференцирано възнаграждение според от търсенето и предлагането сега ", изясни Стаматов.
Сериозен проблем съгласно него е и претрупаното със съдържателна и фактологична част образователно наличие. " Бих споделил, че 2/3 от него е напълно непотребна. За да се позволи този насъбран в годините проблем, образователните стратегии доста експресно би трябвало да се поправят и по едно и също време с това, учебниците да намерят модерно, съответно осведомително наличие в себе си “, съобщи Диян Стаматов.
Националното външно оценяване след 7. клас съгласно него е най-важният изпит в системата на образованието въобще. То е вход за разнообразни профилирани и професионални езикови гимназии. " Поради тази причина това е механизмът за най-силното оценяване. Другите национални външни оценения на този стадий имат единствено административен формат и значително статистика по какъв начин вървят обособени класове. Тъкмо при тези национални външни оценения идната значима стъпка е оценката на образователните проекти и стратегии. Тези разбори би трябвало да бъдат правени през избран интервал от време, с цел да няма чувство за повърхностност при тяхното осъществяване ", разяснява ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България.
Паралелните частни уроци по думите му са самобитен български феномен. Частното обучение в България като бранш продължава да е най-малък % – към 1-2% от всички учебни заведения в страната са частни. Успоредно с това обаче голяма част от родителите дават на учениците и децата си опция и за частни уроци.
" Не знам дали това е съмнение към публичното обучение, или някаква подсигуреност, с цел да подсигуряват сякаш по-успешното влизане в друго приблизително учебно заведение. Ако един възпитаник учи усърдно, има нужната поддръжка и в дома си и непрекъсната противоположна връзка с това какво се случва в учебно заведение, няма никаква нужда от частни уроци. Ако обаче нещо се пречупи в годините на 5., 6. и 7. клас и има основни пропуски в знанията и подготовката, те би трябвало да бъдат наваксани по разнообразни способи ", съобщи Стаматов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ