Жени срещу модата – една и съща рокля всеки ден
Твоят дрешник е цялостен, имаш всичко. Може би си съвременна и следваш ревниво трендове и справочникът „ кой какво носи ” е твоята Библия. Имаш всички кройки, всички цветове, всички " модерно " аксесоари. Ами обувките?! Ами чантите?! Тръпката при започване на сезона да обикаляш магазините с вярна другарка или сама в търсене на най-актуалното, „ което ще се носи ”, близка ли ти е?
Може и да не се смяташ за плебей на модата или т. нар „ fashion victim ”, само че в очите на две дами си тъкмо такава. Всяка от тях носи една и съща рокля всеки ден, в продължение на една цяла година. Да, 365 дни в годината. Две дейни дами, една германка и една американка, едната за чистия опит, в основата на който е протестът против стилната промишленост, другата за щедрост и...пак за същото. По специалност и двете са фешън редактори и признават, че мотото „ купи – носи един сезон – изхвърли ”, по който се движи цялата машина на конфекцията, е болест, с която дамите би трябвало да се преборят. И двете рокли, носени от тях са с неповторим дизайн, дело на техни приятелки. Те са направени и от реформаторски материи, тъй че роклите да не се износват, да се гладят и перат елементарно, да са леки през лятото, само че да задържат топлината през зимата. Позволени са аксесоари като брошки, колани, шалове. И да, роклите са повече от един брой, с цел да могат да се изпират.
(малката синя рокля), в контрапункт с паметната Малка черна рокля, придобива светкавична известност в цяла Германия. Започва на 11 Ноември 2009 и трае тъкмо година. Началото е ужасяващо, всяка заран тя застава по табиет пред дрешника и отново по табиет стартира да се чуди: „ какво да облека през днешния ден? ”. Тя облича същата синята рокля, само че не оставя дрешника на мира. Открива, че макар голямото му наличие, тя носи 5-10 неща, най-вече в черно. Открива облекла, купувани преди години, носени - в никакъв случай или един път, които обаче не смее да изхвърли или подари. Установява, че е купувала толкоз доста облекла, които няма да носи, само че желае да има, тъй като са красиви, маркови или винтидж модели. Така стартира въодушевена чистка, от която се облагодетелстват околните и някои магазини за облекла на кг. С течение на опита стартира да не обръща внимание на магазините за облекла и да не се вълнува от стилните трендове. „ Излекувах се от модата ”, споделя тя с нескрита горделивост. Преоткрива аксесоарите и развихря въображението си в комбинирането им с облеклата си. Роклите са продадени в края на опита, ползата към тях и към дизайна им е голям. Тя признава, че поради „ синята рокля ” извънредно внимава за покупките си от всевъзможен вид, дали в действителност и е належащо и какъв брой време може да го употребява.
Мотивът на, който завършва на 30 Април 2011, е изобретателният метод към облеклото. Спомня си за униформите в нейното учебно заведение по- тъкмо по какъв начин, пробвайки се да се откроят едни от други, съучениците й опитали с прически, бижута, обувки. Както Майке, по този начин и тя, всяка заран снима решението за деня, по какъв начин да носи Черната си, в нейния случай, рокля, и ги разгласява в уеб страницата си. По неин апел се събират средства и ненужни предмети и облекла, които се разпродават обществено в Интернет. Тя събира за идеята си – обучение за децата в Индия – повече от 100 000 $. Шийна приканва за повече характерност и творчество в обличането, „ да пазарим в личните си дрешници ”, да преоткриваме облеклата си и да купуваме единствено нужното. Нейната идея също по този начин добива известност, тя получава толкоз доста оферти за пазаруване на роклята, че моделът е пуснат в всеобщо произвеждане и всички бройки са изкупени за седмица. Към момента има 287 деца повече в индийските учебни заведения, с помощта на този непокорен опит.
Както може да се чака, двата опита печелят хиляди фенове, както и пораждат серия от сходни, които да поемат щафетата. И двете предизвикат обществеността до каква степен актуалните хора сме подвластни от шопинга на нужно и излишно, техния опит се свързва с отричането на консуматорството като модерната вяра, които всички величаем. Ако купуваме единствено това, което ни е належащо, което ще употребяваме сигурно, ние ще трупаме по- малко ненужни движимости, ще произвеждаме по- малко отпадък. Ако купуваме от локални магазини или родно произвеждане, пестим от транспортните разноски на нискокачествени, евтини облекла от Камбоджа, където царят съмнителни условия на труд и сигурност.
„ Модата минава, стилът – остава ” е споделила Коко Шанел. Верните другари в битката с „ какво да облека? ” са известни: дребната черна рокля, правият черен панталон, бялата риза, костюмът с пола в пастелен цвят, едни джинси, които стоят в действителност добре, и нещата, в които се харесваме. С подобаващи аксесоари, с които да се разкрива характерността, те получават нов живот и в никакъв случай не губят новост. За разлика от „ последния фешън вик ”.
Може и да не се смяташ за плебей на модата или т. нар „ fashion victim ”, само че в очите на две дами си тъкмо такава. Всяка от тях носи една и съща рокля всеки ден, в продължение на една цяла година. Да, 365 дни в годината. Две дейни дами, една германка и една американка, едната за чистия опит, в основата на който е протестът против стилната промишленост, другата за щедрост и...пак за същото. По специалност и двете са фешън редактори и признават, че мотото „ купи – носи един сезон – изхвърли ”, по който се движи цялата машина на конфекцията, е болест, с която дамите би трябвало да се преборят. И двете рокли, носени от тях са с неповторим дизайн, дело на техни приятелки. Те са направени и от реформаторски материи, тъй че роклите да не се износват, да се гладят и перат елементарно, да са леки през лятото, само че да задържат топлината през зимата. Позволени са аксесоари като брошки, колани, шалове. И да, роклите са повече от един брой, с цел да могат да се изпират.
(малката синя рокля), в контрапункт с паметната Малка черна рокля, придобива светкавична известност в цяла Германия. Започва на 11 Ноември 2009 и трае тъкмо година. Началото е ужасяващо, всяка заран тя застава по табиет пред дрешника и отново по табиет стартира да се чуди: „ какво да облека през днешния ден? ”. Тя облича същата синята рокля, само че не оставя дрешника на мира. Открива, че макар голямото му наличие, тя носи 5-10 неща, най-вече в черно. Открива облекла, купувани преди години, носени - в никакъв случай или един път, които обаче не смее да изхвърли или подари. Установява, че е купувала толкоз доста облекла, които няма да носи, само че желае да има, тъй като са красиви, маркови или винтидж модели. Така стартира въодушевена чистка, от която се облагодетелстват околните и някои магазини за облекла на кг. С течение на опита стартира да не обръща внимание на магазините за облекла и да не се вълнува от стилните трендове. „ Излекувах се от модата ”, споделя тя с нескрита горделивост. Преоткрива аксесоарите и развихря въображението си в комбинирането им с облеклата си. Роклите са продадени в края на опита, ползата към тях и към дизайна им е голям. Тя признава, че поради „ синята рокля ” извънредно внимава за покупките си от всевъзможен вид, дали в действителност и е належащо и какъв брой време може да го употребява.
Мотивът на, който завършва на 30 Април 2011, е изобретателният метод към облеклото. Спомня си за униформите в нейното учебно заведение по- тъкмо по какъв начин, пробвайки се да се откроят едни от други, съучениците й опитали с прически, бижута, обувки. Както Майке, по този начин и тя, всяка заран снима решението за деня, по какъв начин да носи Черната си, в нейния случай, рокля, и ги разгласява в уеб страницата си. По неин апел се събират средства и ненужни предмети и облекла, които се разпродават обществено в Интернет. Тя събира за идеята си – обучение за децата в Индия – повече от 100 000 $. Шийна приканва за повече характерност и творчество в обличането, „ да пазарим в личните си дрешници ”, да преоткриваме облеклата си и да купуваме единствено нужното. Нейната идея също по този начин добива известност, тя получава толкоз доста оферти за пазаруване на роклята, че моделът е пуснат в всеобщо произвеждане и всички бройки са изкупени за седмица. Към момента има 287 деца повече в индийските учебни заведения, с помощта на този непокорен опит.
Както може да се чака, двата опита печелят хиляди фенове, както и пораждат серия от сходни, които да поемат щафетата. И двете предизвикат обществеността до каква степен актуалните хора сме подвластни от шопинга на нужно и излишно, техния опит се свързва с отричането на консуматорството като модерната вяра, които всички величаем. Ако купуваме единствено това, което ни е належащо, което ще употребяваме сигурно, ние ще трупаме по- малко ненужни движимости, ще произвеждаме по- малко отпадък. Ако купуваме от локални магазини или родно произвеждане, пестим от транспортните разноски на нискокачествени, евтини облекла от Камбоджа, където царят съмнителни условия на труд и сигурност.
„ Модата минава, стилът – остава ” е споделила Коко Шанел. Верните другари в битката с „ какво да облека? ” са известни: дребната черна рокля, правият черен панталон, бялата риза, костюмът с пола в пастелен цвят, едни джинси, които стоят в действителност добре, и нещата, в които се харесваме. С подобаващи аксесоари, с които да се разкрива характерността, те получават нов живот и в никакъв случай не губят новост. За разлика от „ последния фешън вик ”.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ