Творбата се нарежда до класици като Едгар Алън По, Рей

Творбата се подрежда до класици като Едгар Алън По, Рей Бредбъри и Айзък Азимов


В учебника са включени общо единадесет къси описа по реда на обявата им в отделните шест раздела:

Учебник за начетеност по литература за 8-ми клас с роман от българката писателка Здравка Евтимова бе оповестен напълно неотдавна в Съединени американски щати.
Скрийншот от фейсбук страницата с творбите за четене на американските възпитаници от 8-ми клас.
Още преди 4 години, както “Труд ” писа, разказът “Кръв от къртица ” бе утвърден за включване в американския учебник.

Така видната българска белетристка Здравка Евтимова, чиито произведения са преведени към този момент на повече от 20 езика, превзема нови територии. Кръв от къртица ” е със заглавие на британски език “ Blood ” ( ”Кръв ”). Творбата се подрежда до къси разкази на такива класици като Едгар Алън По, Рей Бредбъри и Айзък Азимов.

Целта на учебника е посредством литературни творби учениците да обогатят своя речник, знанията си за езика и езиковите феномени, да придобият умения да се изричат и пишат самостоятелно по заложена тематика, да основават и обогатят визиите си за структурата на литературни творби от разнообразни жанрове, да придобият съществени знания за сюжет и неговото създаване в разнообразни прозаически произведения, както и да бъдат способни да обосновават мненията си върху оцененото литературно произведение.

Помагалото е разграничено на 6 дяла: 1. Уреди и заплахи; 2. Тръпката, която изпитваме при преживяване на нещо страшно; 3. Местата, които назоваваме собствен дом; 4. Борбата за свобода; 5. Да намериш своя път; 6. Наследството на Ане Франк. Към всеки дял са предоставени разнообразни стихотворения, разкази, есета, документална прозаичност и романи.

“Кръв от къртица ” се отличава с нетрадиционен сюжет, изпълнен с мистичност и морални послания за завладяващата роля и деформациите на личността пред бездната на гибелта.
„ Халюцинация ”, Айзък  Азимов “Ще има тихи дъждове ”, Рей Бредбъри  “Издайническото сърце ” Едгар Алън По “Лапата на маймуната ”, У.У. Джейкъбс “Кръв ”, Здравка Евтимова “Аутсайдерът ”, Хауърд Лъвкрафт “Моята обичана бавачка ”, Джийн Дейвис Окимото “Златно стъкло ”, Алма Луз Валануева “Тайнството на героизма ”, Стивън Крейн “Маргарити ”, Юджиниа Колиър “Пеещите дами ”, Ребека Макей
За авторката
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка на англоезична фантастика и сериозна белетристика.
Тя е родена на 24 юли 1959 година в Перник. Завършва британска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1985). Автор на къси разкази, оповестени в над 20 страни от света, притежател на национални и интернационалните награди. Критиците я дефинират като представител на най-новата българска литература. Многократно нейни разкази са излизали във в. “Труд ”. Романите й са оповестени в България и Съединени американски щати.
Здравка Евтимова е секретар на българския ПЕН-клуб.
Писателката живее в Перник. С творбите си печели писателски стипендии за престой в литературни колонии и семинари в Швейцария, Съединени американски щати (двукратно), Китай, Босна и Херцеговина.

Кръв от къртица


Здравка Евтимова

В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, инсекти, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да затрупвам загубите. Ала по този начин съм привикнала с тази стаичка, с мрака и миризмата на формалин.

Един ден в магазинчето влезе жена. Беше дребна, свита като купчинка сняг през пролетта. Не ме погледна. Сигурно не идеше да купи нещо, просто є бе прилошало на улицата. Заклати се, щеше да падне, в случай че не бях хванала ръката й.

– Имате ли къртици? – внезапно запита непознатата. Очите є приблясваха като остаряла раздрана паяжина с малко паяче в средата – зеницата.

– Къртици ли? – стопирах. Трябваше да є кажа, че в никакъв случай не съм продавала и в никакъв случай не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе – погледът й пареше в моите очи.

– Нямам – споделих. Тя въздъхна, след това внезапно се обърна настрани.

– Ей, стойте! – викнах. – Може да имам къртици.

Тя спря. Погледна ме.

– Кръвта на къртицата лекувала – прошепна дамата. – Трябва да изпиеш три капки.

Хвана ме боязън. Мъка дълбаеше очите й.

– Поне болката за малко спирала… – прошушна тя, след това гласът є угасна.

– Вие ли сте болна? – попитах.

– Синът ми.

Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо – най-малко чаша вода. Раменете й бяха тесни и се губеха в тъмносивото палто.

– Искате ли вода? – Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици към очите й затрепери. – Нищо, нищо – разбъбрих се аз. Не знаех по какъв начин да продължа. Тя се обърна и потегли към вратата.

– Ще ви дам кръв от къртица! – креснах.
„ Нямах къртици. Жената чакаше. ”
Избягах в задната стаичка. Не мислех какво върша, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Нямаше от кое място да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше. Блъснах вратата да не се вижда какво върша. Порязах китката си с дребното ножче, което държах в чекмеджето при кутиите с рибарска примамка. От раничката бавно стартира да изтича кръв. Не болеше, но се опасявах да виждам по какъв начин се изцежда в шишето. Събра се малко – като че ли на дъното бяха паднали две-три глогинки. Излязох от задната стая, забързах към нея.

– Ето ви – споделих. – Тази кръв е от къртица!

Тя се взря в ръката ми, по която към момента се стичаха кървави капки. Въобще не посегна към шишенцето.

Насила го блъснах в ръцете й.

– От къртица е! От къртица е!

Опипа шишенцето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си чанта.

– Не. Не ща – споделих аз.
“В шишенцето като догарящ огън блещукаше кръвта. ”
Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и закрета към вратата. Исках да я изпратя, или най-малко отново да й дам вода, преди да си отиде. Ала усещах, че не й дотрябвам, никой не й беше нужен.

Есента продължаваше да засипва града с мъгливите си дни. Скоро трябваше да закрия магазина. Беше мразовито, хората бързаха край витрината. Нямах купувачи в тоя мраз.

Една заран вратата внезапно се отвори. Оная, дребната женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в прилежащия кулоар, но тя ме настигна. Прегърна ме. Заплака. Задържах я да не падне, по този начин безсилна изглеждаше. Изведнъж подвигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше липсващ, само че тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.

– Той върви – изплака дамата и скри с длани несигурната си усмивка.

Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в огромен сак. Усетих, че се е стегнала, че дребните й пръсти са твърди и не треперят. Изпратих я, но тя дълго заставам на ъгъла – дребна и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори остарялата, глупава миризма на формалин.

Още същия следобяд пред тезгяха в тъмната стая пристигна един човек. Висок, наведен, подплашен.

– Имате ли кръв от къртица? – запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха.

– Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.

– Имате! Имате! Жена ми ще почине. Три капки единствено! – хвана лявата ми ръка, повдигна принудително китката, изви я.

– Три капки! Иначе ще я изгубя!

Кръвта ми потече от порязаното доста постепенно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха като мравки към дъното. После той остави на масата пари.

На другата заран пред вратата на магазинчето ме чакаше огромна навалица хора. Ръцете им стискаха дребни ножчета и дребни шишенца.

– Кръв от къртица! Кръв от къртица! – викаха, кряскаха, блъскаха се.

Всеки имаше тъга у дома и нож в ръката.