„Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и

„ Твоето възкресение, Христе Спасителю,
ангелите възпяват на небесата;
удостой и нас на земята с чисти сърца да Те славим!”
(Стихира, гл. 6)
Възлюбени в Господа рожби на светата и богохранима Врачанска епархия,
В пресветлото пасхално утро още веднъж насочваме мислите си и насочваме духовния си поглед към отваления камък и празния Господен гроб, и, дружно с жените-мироносици, с притихнали от неспокойствие сърца ликуваме, чувайки благовестието на Ангела Господен: „ Няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6). Възкръсна тридневен, като всесилен победител, и по тази причина „ гибелта ридае… и пъкълът стене и вика: Христос възкръсна от мъртвите, като със гибел гибелта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува” (из Акатиста на Възкресение Христово).
Него – Божия Син и Слово, посредством Когото всичко бе сътворено, – гибелта и пъкълът не можаха да удържат, тъй като „ в Него имаше живот” (Иоан 1:4). Живот, който всевластно тържествува и който Той дарува и на нас, вярващите в Неговото име, с цел да имаме и ние живот и да го имаме „ в изобилие” (Иоан 10:10). С тази неизменима религия и светла вяра за възкресение и безконечен живот пребъдваме и през днешния ден, и по тази причина насладата ни е цялостна – тъй като Възкресението на Христа е залог за възкресението и живота на всекиго от нас, както Сам Той свидетелства за Себе Си, когато споделя: „ Син Човеческий пристигна да подири и да избави погиналото” (Лука 19:10).
Нека пасхалната наслада и изгрялата в пасхалното утро светла вяра бъдат с нас освен през днешния ден, само че и във всички дни на нашия земен живот, да ни оказват помощ и да ни укрепват в миговете и дните на тежки тествания, каквито претърпяваме изключително в този момент, в разгара на застигналата ни пандемия. В тези дни, когато насладата ни е примесена и с толкоз доста тъга, дано молим Господаря на живота да помилва и одобри при Себе Си изгубилите неравната борба с заболяването и да сторим всичко, което е по силите ни в поддръжка и разтуха на страдащите към нас. И дано оделотворим вярата си в дейна изява на нашата обич към Бога и към близък – към индивида до нас, който познаваме, само че и към оня, който не знаем, само че на който можем да помогнем основно като съблюдаваме прецизно препоръчваните ни от лекарите наставления. Това е методът, по който в днешната неволя ние ще покажем съпричастност към борбата за живота, защото единственото несъмнено средство, с което разполагаме към този момент, е краткотрайното ни разграничаване един от различен и изолацията.
Нека не забравяме, че както постоянно, по този начин и през днешния ден, в борбата, която човечеството води с разпространяващата се болест, ние не сме сами, само че с нас е и Жизнодавецът Бог, Който постоянно е на страната на живота. Да знаем, че Той е с всекиго от нас, без значение че в дните на пандемията посрещаме Неговото Възкресение изолирани в домовете си, тъй като Той вижда, че вършим това не от леност или боязън, а от обич към близък. Където и да сме, ние имаме вяра и знаем, че Неговата берекет се излива обилно над света, укрепвайки всяко вярващо сърце и помагайки ни да преодолеем всяко тестване, тъй като като християни ние имаме обещанието на Възкресението: Възкресението на Христа, което е свят начатък и залог за възкресението и на всекиго от нас, в заместничество на Царството, приготвено нам „ от творение мира” (Мат. 25:34).
Божията обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с нас и в тези дни на тествания и да ни въодушевяват още повече по пътя ни към възкресението и безконечния живот!
„ Христос воскресе!”
„ Воистину воскресе!”

С пасхално благословение,
Врачански митрополит Григорий