Твърди се, че се водят дискусии кои бивши европейски фигури

Твърди се, че се водят полемики кои някогашни европейски фигури би трябвало да съставляват Европейски Съюз в мирните договаряния с Русия. Ангела Меркел, Марио Драги и Саули Нийнистьо, някогашният президент на Финландия, са имена, които се появяват като евентуални пратеници. Макар и безсмислена всъщност, защото не се виждат договаряния, историята сочи към по-широка истина за войната в Украйна и ролята на Европа.

Подобно на други европейски диалози за Украйна преди този момент, този има нереален привкус. Европа възнамерява да вземем за пример да изпрати миротворчески сили при положение на преустановяване на огъня. В развой на разработка е възможна морска самодейност в Ормузкия пролив, в случай че бъде реализирано съглашение сред Съединени американски щати, Израел и Иран, което да докара войната там до финален край. Нито един от тези проекти не е осъществен, тъй като сюжетите, на които се основават, не са се материализирали. По същия метод няма идни договаряния с Русия, за които да може да бъде изпратен делегат.

Войната в Украйна продължава, както се вижда от бомбардировките над Киев, в които участваше хиперзвуковата балистична ракета „ Орешник “, способна да носи нуклеарни бойни глави. И както ни припомнят литовците, бързащи да се укрият след предизвестие за дрон, по-широка хибридна война сред Русия и Европа към този момент е в ход.

И въпреки всичко, даже в случай че празните диалози за това кой сигурен чифт ръце би могъл да договаря с Владимир Путин са преждевременни, те разкриват по-дълбока истина за протичащото се.

Суровата действителност

Украинците нямат илюзии. Те претърпяха следващата опустошителна зима, в която Русия унищожи огромна част от енергийната им инфраструктура, оставяйки милиони в ледения мраз в продължение на месеци. Те чакат още една ужасна зима. Мнозина се опасяват, че Москва ще насочи офанзивата си и към инфраструктурата за водоснабдяване.

Украинците са интернализирали измяната от страна на Съединени американски щати, като Доналд Тръмп явно застана на страната на Путин. Те одобряват за даденост, че военната поддръжка на Съединени американски щати, която се сви след завръщането на Тръмп на поста, няма да се върне.

Те също по този начин допускат, че краткотрайното прекъсване на глобите върху съветския нефт от страна на Съединени американски щати ще стане непрекъснато. В по-широк смисъл, те не имат вяра, че войната скоро ще завърши. Всъщност множеството имат вяра, че до момента в който Путин е на власт, тя ще продължи.

Украинците не считат, че при сегашните условия ще могат да си върнат обилни елементи от териториите, окупирани от Русия. Тази опция не се е появявала от септември 2022 година, когато украинските сили си върнаха Харков и огромна част от Херсон. Оттогава това е кървава война на безсилие, в която Русия напредва с темпото на охлюв.

Украйна е по-стимулирана отвсякога

И въпреки всичко украинците виждат, че охлювът се движи все по-бавно и по-бавно, съвсем спирайки – даже когато съветските жертви се усилват с 20 000, 30 000, а от време на време и повече, всеки месец. А пукнатините в съветската стопанска система са все по-видими. Русия в този момент е военна стопанска система дотам, че съвсем всеки различен промишлен бранш се е свил, в случай че не и липсващ. Това не значи, че Путин ще спре – тъкмо противоположното. Украинците са изцяло наясно с големите запаси, които се влагат във военната машина на Русия, изключително в производството на ракети и дронове.

Но това единствено ускорява увереността на украинците в способността им да продължат да се съпротивляват. Същото важи и за забележителния прогрес, реализиран от украинската отбранителна промишленост, съсредоточена върху технологиите за дронове.

Докато преди четири години Украйна зависеше напълно на военна поддръжка от чужбина, през днешния ден към 60% от военните качества, употребявани от украинските сили, се създават в страната. Опашката от европейски отбранителни компании, които желаят да си партнират с украински сътрудници, продължава да пораства. И както акцентира пътуването на Володимир Зеленски до Персийския залив в разгара на войната в Иран, ползата към украинския защитителен опит се простира надалеч оттатък Европа.

Украинците към този момент са уверени, че европейските държавни управления няма да ги изоставят – убеденост, която набъбна след отстраняването на Виктор Орбан, който се трансформира в рупор и троянски кон на Путин в Брюксел. Това няма нищо общо с вярата в добротата на европейските сърца или с доверието в солидарността. Всъщност Киев е все по-разочарован от бавния развой по присъединение към Европейски Съюз.

Последното предложение на Фридрих Мерц на Украйна да бъде обещано „ асоциирано участие “ без право на глас, опит за възстановяване на по-ранна френско-германска концепция за „ алегорично участие “, беше признато зле в Киев. Реакцията на президента Зеленски на първото предложение беше меко казано остра. Но все пак украинците усещат, че европейците ще ги поддържат въз основа на трезва оценка за това къде се крие европейският персонален интерес. И в действителност това се удостоверява на процедура, с утвърждението на пакет от 90 милиарда евро за Украйна през идващите две години, подсилен от бюджета на Европейски Съюз. Съединени американски щати отстъпиха обратно, а европейците се активизираха.

Което ни връща към диалога за европейски делегат. Колкото и празни да са тези приказки, те разкриват суровата истина. Във войната в Украйна Съединени американски щати към този момент не държат картите. Тръмп ги съобщи, когато съобщи Киев и останалата част от Европа. Но дружно Украйна и останалата част от Европа имат преимущество. И те стартират да го виждат.

The Guardian/превод: SafeNews