Икономическият лимитаризъм – кога човек е неприлично богат?
Твърди се, че човек в никакъв случай не може да бъде прекомерно богат. Ала възходящото икономическо неравноправие кара от ден на ден хора да мислят, че това не е по този начин. Безброй икономисти, философи и водачи са се занимавали с преразпределението на благосъстоянието през вековете. Цели политически системи са зародили към концепцията за равенството сред хората и потребността да делиш с останалите, написа Тимъти Руукс за.
Икономическият лимитаризъм и какво съставлява той?
Икономическият лимитаризъм е идея, в чиято основа е залегнала концепцията, че никой не трябва да е прекомерно богат. Той се концентрира върху вредите и рисковете от съществуването на свръхбогатство и не се интересува от бедността или бедните хора – даже когато тематиката е неравенството.
Поставянето на горна граница на това какъв брой благосъстояние може да натрупа един човек не е замислено като наказване. Идеята е да се насърчи позитивната смяна за икономическата система и популацията посредством обществени усъвършенствания. В един миг „ непотребните пари “ към този момент не способстват за благосъстоянието и процъфтяващия живот. И в множеството случаи няколко милиона $ би трябвало да са изцяло задоволителни.
Лимитаризмът не е социализъм или комунизъм. Той не отхвърля натрупването на благосъстояние, притежаването на частна благосъстоятелност или несъмнено равнище на обществено неравноправие. Идеята е, че в случай че разполагаш с прекалено много, това от време на време може да е прекомерно. Засега теорията не дефинира това „ прекалено много “ с съответни цифри – примерно с 10 милиона, 150 милиона или 2 милиарда $.
Терминът лимитаризъм е въведен от белгийския мъдрец Ингрид Робейнс, преподавателка във Философския факултет на Университета в Утрехт, Нидерландия. Занимава се с проучвания с фокус върху етиката, политическата философия и обществената правдивост.
За първи път тя показва концепцията за лимитаризма на конференция през 2012 година. След няколко години се появява и първата ѝ научна публикация по тематиката. Оттогава Робейнс неуморно приказва по въпроса, разгласява публикации и работи върху книга. Идеята провокира разнообразни реакции по целия свят.
„ В Европа опитът ми демонстрира, че обществеността споделя доста от причините в интерес на лимитаризма. Но в Съединени американски щати тази концепция е доста надалеч от полемиките в мейнстрийм публичния спор “, споделя Робейнс пред Дъждовни води. „ Част от обичайна американска просвета е концепцията за американската фантазия – убеждението, че всеки би имал шанса да стане доста богат, в случай че просто е безрезервен. “
Снимка: Ivan Ragozin on Unsplash Всеки милиардер е резултат от политически неуспех?
Кога е морално или етично належащо да се намесим в икономическата система на свободния пазар в интерес на обществото като цяло? Допринасят ли богатите за развиването, като влагат в повишение на продуктивността, или просто обезкървяват предприятия, респективно цели (развиващи се) страни? Наистина ли да имаш 10 автомобила е доста по-добре от това да притежаваш два?
„ Някои към този момент издигат лозунга: ‘Всеки милиардер е неуспех на политиката’. Смятам, че това е вярно, само че даже обстановка, в която някои свръхбогати хора разполагат с доста по-малко от един милиард, е морално и политически проблематична “, споделя Робейнс. Тя твърди, че лимитаризмът се гради върху два съществени стълба: отбраната на демокрацията и оправянето с неотложните потребности или проблеми на груповото публично деяние, да вземем за пример климатичните промени.
Лимитаризмът вижда заплаха за демокрацията: богатите са в положение да употребяват парите си, с цел да оказват въздействие върху политиците, да наемат лобисти и да прокарват закони в техен интерес. Освен това могат да въздействат на публичното мнение – като купуват медии или финансират мозъчни тръстове.
Богатството може да попречи и на спасяването на климата
Икономическият лимитаризъм допуска, че по-равномерното систематизиране на благосъстоянията би довело до повишение на качеството на живот на всички. Това би могло да помогне на хората, живеещи в последна беднотия, да просперират.
„ Ако към този момент разполагате с 10 милиона, не способства изключително за метода ви на живот да получите още 100 000 евро или $. Но в случай че нямате никакво благосъстояние, тогава всяко нарастване е доста “ и значи по-малко апетит, по-малко неотоплени къщи и по-малко деца в беднотия, показва Робейнс.
Конфискуването на част от благосъстоянията може да помогне и за нагаждането към климатичните промени. Правителствата биха могли да влагат в системи за отбрана на жителите от рисковите метеорологични условия, както и да изградят мощности за възобновима сила или по-добри технологии.
Критиките против лимитаризма
Някои философи и икономисти изрично не са съгласни с концепцията за ограничение на благосъстоянието и за съществуването на морална граница за извоюваното или наследеното. Всъщност точно шансът да забогатееш подтиква бизнесмените да поемат опасности, да изобретяват и да реализират промени. Ограничаването на благосъстоянието няма да постави завършек на политическото неравноправие, считат други.
Самата Робейнс е наясно с действителния проблем при използването на концепциите си. Първо, съвсем невероятно е да се стигне до универсално определение на понятието „ прекомерно богат “. Второ, даже и да се стигне до избрана гранична сума, по какъв начин някой би се заел с действителното събиране на непотребните пари? Тя намира разтуха в схващането, че философите са, с цел да задават въпроси, а не да конфискуват диамантени колиета или частни самолети.
Вижте още:
