Твърденията на Радостин Василев, че е получил намек за рушвет

Твърденията на Радостин Василев, че е получил намек за подкуп от Татяна Дончева разлаяха кучетата, само че кой знае какви последици няма да има Разкритията на Тошко Йорданов за срещата на Радостин Василев с Татяна Дончева разлаяха кучетата през тази седмица. Но това надали ще докара до огромни последствия. Историята наподобява много аматьорска и се стигна до обстановка дума против дума. От една страна, хората от Има Такъв Народ не могат да потвърдят изказванията си, макар че има запис от обстоятелството, че Дончева се среща с Василев. Радостин Василев не посмя да каже, че му е предлаган подкуп. А приказва за нещо като писмен намек. Бележка, на която лидерката на “Движение 21 ” е надраскала прословутото “500 к ”, даде мотив за другите спекулации. Така или другояче прокуратурата стартира инспекция по случая, която надали ще завърши с следствие, тъй като и двете страни отхвърлят за подкупи. Вероятно тъй като по българския закон виновен е този, който дава, и този, който взема. Затова в България се разви характерна просвета на рушвета със лични правила на другарство. В тях писането на белижки е основна част от връзката. Главно поради това, че страните в корупционните покупко-продажби си нямат доверие. Защото е всеобща процедура такива диалози да се записват и от двете страни. Не става дума за запис, изработен по реда на закона, а просто за компромати. Друго щеше да се получи, в случай че Радостин Василев да вземем за пример беше сигурен, че е офериран с “500 к ”, беше подал сигнал до прокуратурата, ДАНС или Министерство на вътрешните работи и следствието беше довършено до дъно по разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс със записване, следене и събиране на други доказателства, безапелационни са адвокати, с които “24 часа ” беседва. Тогава вероятните изходи са два - или Радостин Василев се е заблудил, или Дончева щеше да бъде хваната в нарушаване на закона за търговия с въздействие и вероятно предоставяне на рушвет. Тези хипотези към този момент са несъстоятелни Но по този начин или другояче тематиката с подкупите още веднъж стана настояща. Това е едно от най-трудно доказуемите закононарушения, изключително когато става дума за корупция по високите етажи на властта. И този, който дава, и този, който го взема, се преследват от закона. За да се стигне до подкуп и двете страни са удовлетворени. Това важи за всички - от служителите на реда и митничарите, които вземат дребни суми, само че постоянно, до високите етажи на политическата власт, които са в колаборация с едрия бизнес, и има основателни подозрения, че подкупи в големи размери и в разнообразни форми се предават на мрачно. Легенди се носят за разнообразни предложения за подкупи, без да се оставят следи. Една от тях е ръкописната записка. Много такива са намирани по следствия за подкупи и стартират разногласия кой е писал и какво тъкмо значат цифрите и буквите (виж по-долу за случая “Иванчева ”). Записваните цифри и имена не би трябвало да са леко кодирани. Не чак да имаш “Пентиум ” в главата, само че да е напълно ясно. Затова изказванието на Василев за “500к ” звучи безапелационно, от една страна, само че от друга, не. Съкращението к или кило(хиляда) се употребява от по-младото потомство около компютърните технологии. По-старите хора биха написали 500 б (бона). А човек с културата на Дончева би написал М/2. Според служители на реда и прокурори, които са работили по сходни случаи, постоянно ръкописната записка се изгаря незабавно откакто оферираният се убеди в написаното. Пепелникът в заведението най-често се употребява за крематориум на доказателството. В случая от описа на Радостин Василев Дончева прибира драсканиците си в чантата. Което, в случай че е правилно, е необичайно за правист, юрист, някогашен прокурор, дълготраен народен представител като Татяна Дончева. Хората, които се занимават с подкупване или постоянно вземат подкупи, имат желязно предписание - внимава се къде са срещите, дали има възможност насрещната страна да записва, или снима. Затова предлагащият рушвет постоянно кани този, който желае да оферира, на място, което той е избрал. Въпреки това на глас се споделя единствено това, което няма да го уличи в закононарушение. Използването на медиатор е най-хубавият вид за връзка сред този, който дава пари, и този, който вероятно ще ги вземе. В тази роля постоянно влизат юристи и предприемачи с контакти в държавната администрация. По данни на “24 часа ” стотици адвокати се занимават съвсем професионално с този тип активност против солидна комисиона. Те посещават както държавни служители от контролни институции и такива, които издават разрешителни и лицензи, по този начин и магистрати. Даването на рушвет има две етапи - сговарянето за корупционната договорка. В тази фаза страната, която е дейна, афишира своите условия. Но тогава по-често се употребява медиатор. Някакъв изцяло непряк участник, който търси среща отвън офис, нормално навън - имитира се инцидентна среща. Условията се слагат, като се заобикалят компрометиращи думи и се търси “изпрана ” форма на заплащане. Разбира се, допустимо е да се предават пари в брой, само че поради рестриктивните мерки в кешовите разплащания това са проблематични подкупи. Те имат смисъл единствено когато са задоволително огромни, с цел да си струв ат разноските по изнасянето им от България кеш и изпирането им през офшорни зони. Дейност, която не е по никакъв начин лесна и безвредна. Далеч по-ефикасно е заплащането за неизвършена услуга или покупка стока по повишени или занижени цени. Класическият образец е покупката на неподвижен парцел от трето лице по занижена цена, който на часа се продава по действителна и парите към този момент са изпрани. Същото е акции на борсата или адвокатски или маркетингови услуги. Дейности, които нямат ясна насрещна престация. Например, в случай че юрист внезапно получи великодушен хонорар за съвещания. Или пък маркетингова организация бъде наета за някакво пазарно изследване в чужбина. Затова по принцип корупционерите се обкръжават от облак от такива компании - маркетингови, юридически, проектантски, комисионерски. Например продажбата на първични материали през избрани търговци - да речем зърно на странни цени може да значи заплащане на рушвет към държавен чиновник за деяние или безучастие. Специално за политическата корупция, която бе предмет на разлайването на кучетата предходната седмица, от години се практикува наемане на близки до корупционерите лица от странични компании или лица, които след това купуват недвижими парцели от лицето, за което е предопределен подкупът. Например непосредствен до народен представител юрист или водач се наема от маркетингова организация или софтуерна компания да им извърши услуга, за което получава легално заплащане. След което този юрист си купува апартамент от брачната половинка на депутата или съдията на висока цена. Всички са почтени - този, който дава, не е направил нищо незаконно, този, който е получил парите, им е платил налозите. След това легално си е купил парцел от брачната половинка или брата на подкупвания. Неудобството на схеми като тази е прекомерно огромният брой участници, всеки от които желае своето. Но при сходна скица даже и някой да желае да опише, е много мъчно да се потвърди закононарушение. Номерът със суровината - да вземем за пример варовик, бетон или зърно, които се продават през избрани медиатори за действия, при които има конкурентно предложение, също са доста сложни за осмисляне. Класически е номерът с играта на борсата - подкупваният влага във фонд за рисков капитал и получава доста огромна рентабилност. Това е скица, при която парите се изнасят от страната. Изобщо даването на рушвет не е елементарна работа и за нея е нужен “административен потенциал ”. Депутат, кмет и началник на организация бяха хванати с пари в последните години. Всички са клиенти на Специализирания углавен съд, който депутатите желаят да закрият Един от емблематичните случаи на хванат с белязани пари от рушвет върховен общественик е Димитър Аврамов. Той беше задържан през 2012 година Тогава беше народен представител от ГЕРБ, само че го изгониха от партията и по-късно, в това число и до през днешния ден е депутат от Движение за права и свободи. Делото против него и още двама души още е на първа инстанция в Специализирания углавен съд. Името на Аврамов нашумя още веднъж около изявите на Светослав Илчовски в комисията по проверка в предишния парламент. Точно Илчовски е дал подкупа на Аврамов през 2012 година, с цел да му спомага за решение на проблеми в земеделската работа в Монтана. Димитър Аврамов е наследник на наедрял предприемач от града, който се занимава със земеделие и отглеждане на животни. Когато е хванат с белязаните пари, е едвам на 35 година Обвинен е, че изискал на два пъти общо 100 хиляди лева и 3 хиляди дка земя от Илчовски, с цел да му уреди проблем с ниви в регионалната работа “Земеделие ”. Според обвинителния акт Илчовски търсил решение на проблемите си в службата. Натоварил юриста си Владимир Чернев да търси решение. Той се свързал с Димитър Аврамов, който познавал като авторитетен човек. Аврамов убедил Илчовски, че шефът на държавната конструкция е негов човек. Бизнесменът платил един път 50 хиляди лева, които юристът предал на Аврамов. Последвала нова среща с медиатор, този път общинския консултант от Плевен Методи Петков, който през днешния ден също е обвиняем. От него Илчовски схванал, че би трябвало да даде още 50 хиляди лева на Димитър Аврамов и още “малко земя ”. Тогава Илчовски подал сигнал в ДАНС. Парите били белязани, Илчовски - нагизден с микрофони, с цел да запише срещите си. Така и втората част от парите е предадена на медиатора Методи Петков. При акцията в дома на Аврамов банкнотите са открити там. Скоро ще се навършат 10 година от ареста на Димитър Аврамов. Първо делото против него стартира в Софийския градски съд. Оправдаха го, а апелативният върна делото на прокуратурата. Междувременно делата за корупция по високите етажи на властта бяха трансферирани към Специализирания углавен съд и по този начин процесът стартира там изначало. Делото не попречи на политическата кариера на Димитър Аврамов. И до през днешния ден той твърди, че е почтен. Посредниците за подкупите Методи Петков и Владимир Чернев първо бяха единствено очевидци по делото, само че в този момент са подсъдими дружно с Аврамов и още един мъж, който е юрист. Случаят с Илчовски и Аврамов демонстрира, че подкупът не е единствено кеш. В случая Илчовски е трябвало да трансферира на компания на Аврамов и земеделска земя. Дружеството “Игал ” е директно обвързвано с семейството на депутата, в чието ръководство той е взел участие до 2009 година, когато става депутат. Случаят илюстрира и верига от медиатори сред предприемача и държавния служител, който може да реши казуса. Той обаче не е хванат с белязани пари и е единствено очевидец по делото, както и Светослав Илчовски. Кешът остава класика в рушветите макар модерните способи за приемане на облаги като парични преводи през банки в чужбина на подставени лица, дялове от печеливши компании, които се трансферират на близки на корумпирания, или включването им като подизпълнители и снабдители по контракти за публични поръчки. Отново посредством подставени лица. При множеството от тези схеми обаче доказването на закононарушение е съвсем невероятно при в този момент настоящия Наказателен кодекс, тъй като действително няма нищо нелегално. Освен Димитър Аврамов в последните години с белязани пари от рушвет бяха задържани и някогашната кметица на регион “Младост ” Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и медиаторът Петко Дюлгеров, който е седял на стола на Иванчева до 2010 година. За разлика от случая “Аврамов ”, където медиаторите бяха упрекнати и дадени на съд години по-късно, Дюлгеров е съпроцесник на Иванчева и Петрова.  Тримата чакат окончателното решение на Върховния касационен съд Иванчева е наказана на 8 години затвор на втората инстанция, Петрова на 7, а Дюлгеров на 6 година Според обвиняванията кметицата е поискала 187 хиляди евро, с цел да придвижат кореспонденция на строителния бизнесмен Александър Ваклин. Той споделил за казуса си с сътрудник от сектора, който го свързал с Петко Дюлгеров. А Дюлгеров направил връзката с Иванчева и Петрова. По следствието има доста събрани доказателства, тъй като изнудваният е алармирал още в самото начало, а не както Илчовски - откакто към този момент е дал първия транш. Има записани диалози със СРС-та, белязани пари, открити в колата на кметицата и в облеклата на медиатора след предаването им, свидетелски показания, както и прословутото тефтерче със мемоари. Според прокуратурата в тях Иванчева и Петрова са изчислявали тъкмо какъв брой пари би трябвало да даде Ваклин на квадратен метър застроена повърхност от постройките. Цифрите изцяло съответстват с документите за строителството. Записките на Иванчева бяха открити в бележник, без опити да бъде заличаван ръкописният текст.  Последният към този момент огромен случай на разкрити пари от рушвет, макар че хората не са хванати по време на вземането им, е по следствието за корупция в Държавната организация за българите в чужбина. В края на октомври 2018 година бяха задържани шефът на организацията Петър Харалампиев и основният секретар Красимир Томов.  Те са упрекнати, че са вземали подкупи от чужденци, с цел да им се издават подправени удостоверения за генезис, с които да получат български паспорти. Освен свидетелските показания по какъв начин са им носени пари в пликове в кабинетите проверяващите откриха и над 500 хиляди лв. в разнообразни валути в банков сейф на името на непосредствен на Томов. Според прокуратурата парите са от подкупи, тъй като в декларациите на Томов сходни суми, които може да спести, не попадат. Защитната му теза е, че това са средства на негови близки, които му ги предали за предпазване. Крупната сума е конфискувана, а КПКОНПИ ще води дело за отнемането ѝ в интерес на държгавата. Делото против Харалампиев и Томов също е в Специализирания углавен съд. Върховен касационен съд: Да получиш и приемеш рушвет, са разнообразни неща Последните промени в Наказателния кодекс за подкупите са признати през 2010 година и от този момент не са променяни. През последните години съдилищата започнаха да постановяват разнообразни присъди по идентични проблеми с предложение и предоставяне на подкупи. Това стимулира ръководителя на Върховния касационен съд да изиска през 2019 година пояснение от Наказателната гилдия по няколко противоречиви въпроса. Магистратите се произнесоха с решение преди няколко месеца след 2 година разбор на информация и правосъдни каузи. Казусът е по кое време подкупът е препоръчан и по кое време е даден, както и по кое време се смята за завършен. Според тълкувателното решение с предложение за рушвет дейната страна показва по явен метод офертата си да облагодетелства длъжностното лице, с цел да извърши или да не извърши деяние по работа. С даването на рушвет към този момент дейната страна няма власт над облагата и тя е при приемащия. Тогава подкупът е завършен. Пасивната страна, или приемащият, би трябвало да се съгласи да го вземе. С тълкувателното решение на Върховен касационен съд от март т.г. се афишира за изгубило мощ разпореждане от 1981 година, съгласно което да се одобри и получи рушвет е едно и също. Причината е, че в доста случаи длъжностните лица не желаят да одобряват подарък, само че той им се дава. Постановлението отпреди 40 година създаваше малки врати за наказателно гонене на всеки, на който му е препоръчан или даден рушвет, без той да желае да го вземе. Точно тук са и множеството случаи на спорна правосъдна процедура от последните години. В тях се спори дали приелият подкупа го е желал и по-късно се е разпоредил с облагата. “Възприетото разбиране, че думите “приеме ” и “получи ” са едно и също, не подхожда на редакцията от 2002 година ”, написа в решението по тълкувателното дело. В в този момент настоящия Наказателен кодекс този, който дава рушвет, носи отговорност, без значение дали другата страна ще го одобри. Според общото заседание на Наказателната гилдия думите “получи ” и “приеме ” не са идентични по наличие и обсег на държанието на длъжностното лице, на което облагата е “дадена ”. Това е по този начин, тъй като даващият рушвет може да го направи в отсъствието на длъжностното лице. Има вид и когато “получилият ” рушвет не знае за това. Затова се показва, че би трябвало да е ясно с каква цел се дава подкупът и какви дейности на пасивната страна се чакат след приемането му. Според тълкувателното решение приемането на подкупа значи, че длъжностното лице осъзнава, че парите или облагата към този момент са негови. Върховните съдии одобряват, че подкупът е довършено закононарушение, когато парите в действителност са у приемащия. Всеки пети българин е дал подкуп през 2020 година, 90% сочат властта като корумпирана Всеки пети българин е дал рушвет през 2020 година, с цел да си обезпечи услуга в обществената сфера. Това излиза наяве от “Глобален европейски барометър на корупцията ”, оповестен от “Трансперънси Интернешънъл ” през лятото на тази година. В изследването са взели участие 40 000 души от Европа. С 19% от интервюираните, признали, че са дали рушвет, България е на второ място по този индикатор в Европейския съюз след Румъния (22%). Най-голям % от интервюираните българи са платили рушвет в лечебни заведения - 19%, на полицията - 15%, или в образователни заведения - 11%. 48% от питаните у нас настояват, че в последните 12 месеца (2020) корупцията се е нараснала. Като най-корумпирани са посочени депутатите (67%), президентът или министър председателят (56%). В Дания да вземем за пример единствено 12% от хората мислят, че управниците им са рушветчии, а във Финландия - 16%. В България 90% от интервюираните са показали властта като корумпирана. Над нас по този индикатор е единствено Хърватия, където 92% упрекват институциите в подкупи. 34% от германците се съгласяват с това изказване, само че са на мнение, че корупцията се усилва. Като най-корумпирани обаче те показват предприемачите (35%) и банкерите (29%). Едва 3 на 100 от германците дефинират равнищата на корупцията в правосъдната система и полицията като изключително високи. В България тъкмо тези сфери показват надлежно 40 и 34 на 100 от интервюираните. Според 68% от българите решенията на държавното управление се управляват от интереса на дребна привилегирована част от обществото. На първо място в този тип статистика е Словения, където 70 на 100 споделят, че ръководещите обслужват избрана група хора за сметка на общия интерес. С най-ниски стойности са скандинавските страни - Финландия (28%), Дания (25%) и Швеция (20 %). В цяла Европа рушвет за достъп до обществени услуги са платили единствено 6%. Около 30 % от всички европейци обаче са употребявали персонални контакти, с цел да си обезпечат достъп до здравни услуги, и то в изискванията на пандемия. Според директорката на “Трансперънси Интернешънъл ” това може да се окаже съдбовно за живота на хора, които нямат връзки за лекуване при незабавна потребност.