Делян Добрев твърди, че не сме покривали критериите за еврозоната само през 2022 и 2023 г. Вярно ли е?
Твърдението на Делян Добрев, че България е покривала критериите за еврозоната от 2012 до 2025 година като се изключи две години, е невярно; България редовно не е изпълнявала съвкупността от критерии за участие в еврозоната през посочения период; До 2024 година България не покрива критерия за правна конвергенция, а до 2022 година – за най-малко двугодишен престой в механизма ERMII; Според конвергентния доклад от юни 2020 година България не извършва и критерия за ценова непоклатимост.
Това показва bg
Източник Factcheck.bg
Твърдение:
Делян Добрев, народен представител от ГЕРБ и ръководител на комисията по бюджет и финанси, в предаването „ Неделя 150 “ по БНР на 11 януари:
„ През всичките години от 2012 до 2025 година като се изключи 2022 година и 2023 година ние отговаряхме на критериите за влизане в еврозоната, само че постоянно се намираше причина това да не се случи. “
Влизането на България в еврозоната е една от главните тематики в медиите през последната година и половина. След като се разбра, че от началото на 2026 година България ще стане 21-вият член на еврозоната, политици от разнообразни политически обединения започнаха да си приписват заслугите за този триумф. В изявление за БНР на 11 януари депутатът от ГЕРБ Делян Добрев споделя, че влизането в еврозоната е един от забележителните триумфи на кабинета „ Желязков “. На въпрос от журналиста Явор Стаматов дали това не е по-скоро инерционен развой и заслугата не е единствено на този кабинет, Делян Добрев дава отговор, че подготовката е почнала още през 2012 година от финансовия министър в първото държавно управление на Бойко Борисов – Симеон Дянков. Той прибавя, че през всичките години от 2012 до 2025 година като се изключи 2022 година и 2023 година ( коалиционното държавно управление с министър председател Кирил Петков работи от декември 2021 година до август 2022 година, следват служебните кабинети на Гълъб Донев (август 2022 – юни 2023) и постоянното държавно управление на Николай Денков (от юни 2023 година, т.е. двете години, в които за по няколко месеца има съдружни кабинети с министър председатели от ПП-бел. ред.) България е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната, само че постоянно се е намирала причина това да не се случи.
Тезата, че България от години дава отговор на условията за еврозоната, само че все някой саботира окончателното ѝ присъединение, е Приемането на еврото беше оповестено за една от главните цели на държавното управление водено от премиера Росен Желязков при встъпването му в служба през януари предходната година, само че седмица по-късно кабинетът излезе с решение да не желае ексклузивен конвергентен отчет, като се аргументира с непокрит аршин за ценова непоклатимост и проблеми с недостига. Решението провокира остри рецензии от ПП-ДБ, които упрекнаха ГЕРБ в бойкот на процеса. В отговор Бойко Борисов съобщи, че точно опозиционната групировка е пречила на присъединението към еврозоната и сподели, че преди четири години страната е покривала всички критерии.
Проверка:
Нито изказванието на Борисов, нито това на Делян Добрев са правилни. България редовно не е изпълнявала съвкупността от критерии за участие в еврозоната през посочения интервал. Условията за присъединение към общото европейско валутно пространство най-общо се разделят на две групи: стопански и правни. В първата категория влизат критериите за:
Ценова динамичност – страната би трябвало да има постоянни цени, като средногодишният ритъм на инфлацията да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния % на трите страни членки с най-хубави резултати;
Фискална динамичност – плануваният или действителният бюджетен недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг като % от Брутният вътрешен продукт не би трябвало да е по-голям от 60%;
Динамика на обменните курсове – следи се посредством присъединяване във валутния механизъм ERM II минимум през последните две години преди прегледа на резултатите;
Динамика на дълготрайните лихвени проценти.
„ Чакалнята “ на еврозоната
В интервала, посочен от Делян Добрев, България не е член на механизма ERM II, по-известен като „ чакалнята на еврозоната “. Минималният престой там, с цел да бъде спазено условието, е най-малко две години. Това време е нужно, с цел да се приготви страната механически за влизането във валутния съюз, само че и с цел да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблюдава стабилността на централния обменен курс на лв. по отношение на еврото.
Първият съответен във валутния механизъм ERM II е през септември 2009 година Тогавашният афишира планове страната да подаде заявление през ноември същата година. защото бюджетният недостиг на България надвишава маастрихтския аршин от 3%. Процесът по приемане на еврото е за неопределен срок поради настъпилата дългова рецесия в еврозоната.
През 2015 година споделя, че България може да се причисли към ERM II преди края на 2018 година През юли 2015 година е създаден Координационен съвет за подготовка на страната за участие в еврозоната.
Три години по-късно през 2018 година българските власти към ERM II и банковия съюз, което води до на 10 юли 2020 година, като е България да влезе в еврозоната през 2023 година
Правна конвергенция
За да стане член на еврозоната, страната би трябвало да уеднакви законодателството си с договорите на Европейски Съюз и Устава на ЕЦБ, изключително във връзка с независимостта на централната банка. Докладите на ЕЦБ за , и категорично заключават, че българското законодателство (включително Законът за БНБ) не подхожда на всички условия. България извърши напълно критериите за правна конвергенция
Ценова непоклатимост
Според България извършва критерия за ценова непоклатимост. Към март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на инфлация в България е 1,4%. Тази стойност е под референтните 1,9%, изисквани тогава за осъществяване на изискването за ценова непоклатимост. Въпреки интервалите на ниска инфлация, страната не всеки път е покривала този индикатор съгласно формалните отчети. Докладът отбелязва, че съществуват опасения за дълготрайната резистентност на това достижение. През предходните 10 години (2008–2017 г.) междинният ритъм на инфлация в страната е бил сдържан – 2,2%, само че се е колебаел в доста необятни граници (от -1,7% до 12,6%)
показва, че България не извършва критерия за ценова непоклатимост, защото 12-месечният междинен ритъм на инфлация е бил 2,6% при референтна стойност от 1,8%.
Бюджетен недостиг
Според отчетите бюджетната позиция на България се трансформира от забележителен остатък до недостиг, който надвиши границата от 3% по време на пандемията от COVID-19. В отчета от 2020 година е записано, че през 2019 година бюджетният недостиг и държавният дълг в България подхождат на маастрихтските критерии, „ само че се чака значително утежняване на положението на бюджета през 2020–2021 година в резултат на комбинирания резултат от забележителния спад на икономическата интензивност и ограниченията за намаляване на резултата от COVID-19 “.
Прогнозата ненапълно се сбъдва, тъй като страната приключва фискалната 2020 година с бюджетен недостиг от 4,5 млрд.лв. или 3,8% в случай, че миналата година завършва с остатък от 2,2 милиарда лева Дефицитът през 2020 година е над референтната стойност от 3%, само че за нея се вкарва изключение, което разрешава по-високи стойности на този индикатор поради резултатите, подбудени от пандемията от COVID-19.
То гласи, че „ в интервали на сериозен стопански спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена страна членка може да получи правото да се отклони краткотрайно от проекта за корекции за реализиране на средносрочната бюджетна цел […], при изискване че с това не се излага на риск фискалната резистентност в средносрочен проект “. Изключението остава в действие до 31 декември 2023 година, което значи, че в случай че България е покривала останалите критерии, е можела да се възползва от тази „ малка врата “.
Според конвергетния отчет от 2020 година на ЕЦБ обаче, страната извършва изрично единствено критерия за конвергенция на лихвените проценти, като стойностите им за България за интервала 2019-2020 година възлизат приблизително на 0,3%, което е много под референтната стойност от 2,9%.
През 2021 година бюджетният недостиг на България е бил 4,1% от Брутният вътрешен продукт, което надвишава маастрихтския аршин от 3%. Изключение за по-висок недостиг бе разрешено единствено краткотрайно заради пандемията от COVID-19, само че официално критерият не е бил затрупан през тази година.
Проверено:
Твърдението на Делян Добрев, че България е покривала критериите за еврозоната от 2012 до 2025 година като се изключи две години, е погрешно. България редовно не е изпълнявала съвкупността от критерии за участие в еврозоната през посочения интервал. До 2024 година България не покрива критерия за правна конвергенция, а до 2022 година – и за най-малко двугодишен престой в механизма ERM II. Според конвергентиния отчет от юни 2020 година България не извършва и критерия за ценова непоклатимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това показва bg
Източник Factcheck.bg Твърдение:
Делян Добрев, народен представител от ГЕРБ и ръководител на комисията по бюджет и финанси, в предаването „ Неделя 150 “ по БНР на 11 януари:
„ През всичките години от 2012 до 2025 година като се изключи 2022 година и 2023 година ние отговаряхме на критериите за влизане в еврозоната, само че постоянно се намираше причина това да не се случи. “
Влизането на България в еврозоната е една от главните тематики в медиите през последната година и половина. След като се разбра, че от началото на 2026 година България ще стане 21-вият член на еврозоната, политици от разнообразни политически обединения започнаха да си приписват заслугите за този триумф. В изявление за БНР на 11 януари депутатът от ГЕРБ Делян Добрев споделя, че влизането в еврозоната е един от забележителните триумфи на кабинета „ Желязков “. На въпрос от журналиста Явор Стаматов дали това не е по-скоро инерционен развой и заслугата не е единствено на този кабинет, Делян Добрев дава отговор, че подготовката е почнала още през 2012 година от финансовия министър в първото държавно управление на Бойко Борисов – Симеон Дянков. Той прибавя, че през всичките години от 2012 до 2025 година като се изключи 2022 година и 2023 година ( коалиционното държавно управление с министър председател Кирил Петков работи от декември 2021 година до август 2022 година, следват служебните кабинети на Гълъб Донев (август 2022 – юни 2023) и постоянното държавно управление на Николай Денков (от юни 2023 година, т.е. двете години, в които за по няколко месеца има съдружни кабинети с министър председатели от ПП-бел. ред.) България е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната, само че постоянно се е намирала причина това да не се случи.
Тезата, че България от години дава отговор на условията за еврозоната, само че все някой саботира окончателното ѝ присъединение, е Приемането на еврото беше оповестено за една от главните цели на държавното управление водено от премиера Росен Желязков при встъпването му в служба през януари предходната година, само че седмица по-късно кабинетът излезе с решение да не желае ексклузивен конвергентен отчет, като се аргументира с непокрит аршин за ценова непоклатимост и проблеми с недостига. Решението провокира остри рецензии от ПП-ДБ, които упрекнаха ГЕРБ в бойкот на процеса. В отговор Бойко Борисов съобщи, че точно опозиционната групировка е пречила на присъединението към еврозоната и сподели, че преди четири години страната е покривала всички критерии.
Проверка:
Нито изказванието на Борисов, нито това на Делян Добрев са правилни. България редовно не е изпълнявала съвкупността от критерии за участие в еврозоната през посочения интервал. Условията за присъединение към общото европейско валутно пространство най-общо се разделят на две групи: стопански и правни. В първата категория влизат критериите за:
Ценова динамичност – страната би трябвало да има постоянни цени, като средногодишният ритъм на инфлацията да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния % на трите страни членки с най-хубави резултати;
Фискална динамичност – плануваният или действителният бюджетен недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг като % от Брутният вътрешен продукт не би трябвало да е по-голям от 60%;
Динамика на обменните курсове – следи се посредством присъединяване във валутния механизъм ERM II минимум през последните две години преди прегледа на резултатите;
Динамика на дълготрайните лихвени проценти.
„ Чакалнята “ на еврозоната
В интервала, посочен от Делян Добрев, България не е член на механизма ERM II, по-известен като „ чакалнята на еврозоната “. Минималният престой там, с цел да бъде спазено условието, е най-малко две години. Това време е нужно, с цел да се приготви страната механически за влизането във валутния съюз, само че и с цел да може Европейската централна банка (ЕЦБ) да наблюдава стабилността на централния обменен курс на лв. по отношение на еврото.
Първият съответен във валутния механизъм ERM II е през септември 2009 година Тогавашният афишира планове страната да подаде заявление през ноември същата година. защото бюджетният недостиг на България надвишава маастрихтския аршин от 3%. Процесът по приемане на еврото е за неопределен срок поради настъпилата дългова рецесия в еврозоната.
През 2015 година споделя, че България може да се причисли към ERM II преди края на 2018 година През юли 2015 година е създаден Координационен съвет за подготовка на страната за участие в еврозоната.
Три години по-късно през 2018 година българските власти към ERM II и банковия съюз, което води до на 10 юли 2020 година, като е България да влезе в еврозоната през 2023 година
Правна конвергенция
За да стане член на еврозоната, страната би трябвало да уеднакви законодателството си с договорите на Европейски Съюз и Устава на ЕЦБ, изключително във връзка с независимостта на централната банка. Докладите на ЕЦБ за , и категорично заключават, че българското законодателство (включително Законът за БНБ) не подхожда на всички условия. България извърши напълно критериите за правна конвергенция
Ценова непоклатимост
Според България извършва критерия за ценова непоклатимост. Към март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на инфлация в България е 1,4%. Тази стойност е под референтните 1,9%, изисквани тогава за осъществяване на изискването за ценова непоклатимост. Въпреки интервалите на ниска инфлация, страната не всеки път е покривала този индикатор съгласно формалните отчети. Докладът отбелязва, че съществуват опасения за дълготрайната резистентност на това достижение. През предходните 10 години (2008–2017 г.) междинният ритъм на инфлация в страната е бил сдържан – 2,2%, само че се е колебаел в доста необятни граници (от -1,7% до 12,6%)
показва, че България не извършва критерия за ценова непоклатимост, защото 12-месечният междинен ритъм на инфлация е бил 2,6% при референтна стойност от 1,8%.
Бюджетен недостиг
Според отчетите бюджетната позиция на България се трансформира от забележителен остатък до недостиг, който надвиши границата от 3% по време на пандемията от COVID-19. В отчета от 2020 година е записано, че през 2019 година бюджетният недостиг и държавният дълг в България подхождат на маастрихтските критерии, „ само че се чака значително утежняване на положението на бюджета през 2020–2021 година в резултат на комбинирания резултат от забележителния спад на икономическата интензивност и ограниченията за намаляване на резултата от COVID-19 “.
Прогнозата ненапълно се сбъдва, тъй като страната приключва фискалната 2020 година с бюджетен недостиг от 4,5 млрд.лв. или 3,8% в случай, че миналата година завършва с остатък от 2,2 милиарда лева Дефицитът през 2020 година е над референтната стойност от 3%, само че за нея се вкарва изключение, което разрешава по-високи стойности на този индикатор поради резултатите, подбудени от пандемията от COVID-19.
То гласи, че „ в интервали на сериозен стопански спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена страна членка може да получи правото да се отклони краткотрайно от проекта за корекции за реализиране на средносрочната бюджетна цел […], при изискване че с това не се излага на риск фискалната резистентност в средносрочен проект “. Изключението остава в действие до 31 декември 2023 година, което значи, че в случай че България е покривала останалите критерии, е можела да се възползва от тази „ малка врата “.
Според конвергетния отчет от 2020 година на ЕЦБ обаче, страната извършва изрично единствено критерия за конвергенция на лихвените проценти, като стойностите им за България за интервала 2019-2020 година възлизат приблизително на 0,3%, което е много под референтната стойност от 2,9%.
През 2021 година бюджетният недостиг на България е бил 4,1% от Брутният вътрешен продукт, което надвишава маастрихтския аршин от 3%. Изключение за по-висок недостиг бе разрешено единствено краткотрайно заради пандемията от COVID-19, само че официално критерият не е бил затрупан през тази година.
Проверено:
Твърдението на Делян Добрев, че България е покривала критериите за еврозоната от 2012 до 2025 година като се изключи две години, е погрешно. България редовно не е изпълнявала съвкупността от критерии за участие в еврозоната през посочения интервал. До 2024 година България не покрива критерия за правна конвергенция, а до 2022 година – и за най-малко двугодишен престой в механизма ERM II. Според конвергентиния отчет от юни 2020 година България не извършва и критерия за ценова непоклатимост.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ