Психиатърът Иван Добринов: Увеличава се броят на наркотиците, предизвикващи психични усложнения
Твърдението, че психиатриите са цялостни с младежи, стигнали до съществени затруднения след приложимост на дрога ни предизвика да потърсим доктора, който заяви този факт. Питаме психиатъра Иван Добринов обратими ли са разстройствата, разследване от психоактивни субстанции и има ли кой да следи какво се случва с изписаните от психиатрия. " След изписване от здравното заведение нашите пациенти са оставени на произвола и на случайността. Понеже зависимостта е рецидивираща болест, постоянно се стига до нов припадък с утежняване на положението и нова хоспитализация ", споделя психиатърът.
- Каква е повода психиатриите да са цялостни с младежи, превъртели от приложимост на дрога?
- Причините са няколко. На първо място – неналичието на единна система за помощ на хората с проблематична приложимост на психоактивни субстанции в България. Не доближават и ефикасни превантивни действия. Почти няма стратегии за лекуване на малолетни. Нашата страна е абдикирала от своите задължения в тази сфера и е оставила засегнатите и техните фамилии да се лутат сами в търсенето на поддръжка. Друг фактор е типът на използваните през последните години психоактивни вещества. Увеличава се броят на опиатите, които са в положение да провокират тежки психиатрични затруднения. Понижила се е и междинната възраст, на децата, започващи използването на психоактивни вещества. Детският организъм е доста по-уязвим. Пораженията са доста по-сериозни. Масова е и комбинираната приложимост, което внезапно покачва рисковете.
- Каква е картината на разстройствата и обратими ли са те?
- Разнообразието е огромно поради увеличаващия се брой на психоактивните субстанции на пазара. При нас постъпват хора с шизофреноподобни психози, под паника офанзиви, експанзия, опити за самоубийство и други Много от пациентите са приети в болница по неотложност, или настанени от съда. В множеството случаи психиатричните затруднения са вторични. Лечението допуска незабавно преодоляване на рисковите признаци и по-късно – систематична работа с главното първично заболяване. Ако се стигне до преустановяване на използването, психиатричните затруднения се появяват още веднъж. В обособени случаи злоупотребата може да докара до отключване на психиатрични болести у предразположени човеци и заболяването да продължи на личен ход.
- Ясно ли е кои опиати провокират психологичните разстройства?
- Най-често до вторични затруднения водят стимулантите, синтетичните канабиноиди, алкохолът, бензодиазепините и др.
- Какъв е нормалният престой в болничното заведение на хората с проблеми, провокирани от дрога?
- Лечението има стадии. Първият е така наречен детоксификация, т.е. лекуване на абстинентното положение след прекъсване на използването. Това е здравна процедура и продължава нормално до две седмици. При подвластните от метадон е малко по-дълга. Ако има други психиатрични признаци, те също се овладяват медикаментозно. Много значимо е след нея лечението да продължи с психосоциална рехабилитация, с цел да се реализира трайна смяна на мисленето, държанието, навиците, ценностната система. Този стадий е по-продължителен – сред 3 и 12 месеца. За страдание в България профилирани държавни стратегии за психосоциална рехабилитация не са налични, частични такива действия има в някои от психиатричните лечебни заведения. Финансиране от Министерство на здравеопазването за тях не е обезпечено. Когато болният напусне здравното заведение, би трябвало да бъде ориентиран към стратегии за ресоциализация в общността – дневни центрове, предпазени жилища, групи за самопомощ и взаимопомощ, предпазени работни места и така нататък Такива още веднъж липсват. Налични са единствено групите от вида на Анонимни Наркозависими и Анонимни Алкохолици в някои обитаеми места.
- Следи ли се по някакъв метод какво се случва с тях, откакто бъдат изписани от болничното заведение?
- Не. Преди към 25 години страната приключи диспансеризацията на такиха хора. Това беше ангажимент на съществуващите тогава психодиспансери. След това трябваше да се сътвори обществена услуга, наречена " водене на случай ", която да обезпечи на всеки стадий следене и поддръжка на засегнатите. Но си останахме единствено с положителните пожелания. След изписване от здравното заведение нашите пациенти са оставени на произвола и на случайността. Понеже зависимостта е рецидивираща болест, постоянно се стига до нов припадък с утежняване на положението и нова хоспитализация.
- Трябва ли да пият лекарства, откакто си тръгнат от болница, какъв брой време продължава лечението?
- В някой случаи се предписват медикаменти за избрани признаци, само че медикамент за лекуване на взаимозависимост на процедура няма. Там поддържащото лекуване се състои в психосоциалните интервенции. Чудесен образец са 12-стъпковите стратегии на Анонимни наркозависими и Анонимни алкохолици посредством които подвластният може да поддържа трезвеността си. Полски създатели дават една доста сполучлива прилика, илюстрираща потребността от непрекъснати старания: като да се качваш по ескалатор, който върви надолу.
- Връщат ли се още веднъж и какъв брой постоянно се случва това?
- Точно заради неналичието на основни звена за рехабилитация и ресоциализация доста пациенти циклират сред здравните заведения и общността. В болничното заведение дават чудесни резултати, които след това се изпаряват бързо, щом човек се върне в остарялата среда, в предходните условия. Което е разумно и предсказуемо...
- Преди време се подвигна доста звук към фентанила, фактически ли е толкоз рисков?
- Фентанилът е медикамент, прочут от дълго време в медицината. Опасна е използването му от хора, подвластни към опиати, защото крие риск от свръхдоза, прекъсване на дишането и гибел. Често това се случва, когато подвластният не знае тъкмо какви субстанции съдържа закупената доза, както и каква е концентрацията им. Фентанилът е по-мощен от хероина и от време на време се прибавя, без " клиентът " да бъде известен. Много рискови са и един тип от така наречен " нови психокативни вещества " - синтетичните производни на фентанила.
- Имате ли наблюдаване върху въздействието на вейпове, в които има и дрога, какъв е методът за решение на казуса с тях?
- Вейповете са единствено устройство за банкет на някои психоактивни субстанции /подобно на наргилето или лулата/. Често в тях се слагат течности, съдържащи рискови полусинтетични канабиноиди. Всъщност същинският проблем е не самото вещество, или устройството, а проблематичното държание на употребяващия човек. То е рисково и животозастрашаващо. Държавните институции още веднъж се отклониха от вярната посока: виждаме популизъм и шумни кампанийни действия без никакви действителни резултати. Така «борихме» райския газ, " снус ", наргилета и какво ли не още. Превенцията би трябвало да дава отговор на стандарти, учредени на научни доказателства, каквито от дълго време има, само че не се ползват у нас. Разрешаването на сходни въпроси на държавно равнище изисква напълно друг метод: рационални политики с научно обосновани прагматични и ефикасни действия, дълготрайни задължения, понижаване на търсенето, на предлагането и на вредите от използването на психоактивни субстанции. Да не забравяме и така наречен поведенчески зависимости – да вземем за пример към хазарт, разнообразни действия по интернет и други Това допуска редовно мислене, каквото нашите ръководещи очевидно нямат. Навсякъде по света се приказва за система за обсег на хората с проблематична приложимост и взаимозависимост.
- Какво съставляват новите синтетични опиоиди – нитазени, има ли ги към този момент на нашия пазар и какви са рисковите следствия от тях?
- От новите синтетични опиоиди през 2024 година главният дял от докладваните в Европа са от групата на нитазените. Те са стотици пъти по-опасни от хероина. В България към момента доминират фентанил и негови производни. Основните резултати на опиоидите са еуфория, обезболяване, унесеност, угнетяване на централната нервна система и дишането, намаление на артериалното налягане, закъснение на сърдечната активност, кома. Проблемът е, че действието на новите синтетични опиоиди е доста по-силно от обичайно употребяваните. Все по-често пораждат огнища на отравяне с тях.
- В Съединени американски щати бяха доста обезпокоени от транк, прочут още като „ зомби дрога “ на какво се дължат раните по телата на хората, които употребяват този опиат, има ли го у нас?
- Медиите обичат сензации. През 2023 година имаше такава вълна в Съединени американски щати. Става дума за ксилазин. Използва се във ветеринарната медицина като успокоително и упойващо вещество. Често се приема от подвластните в композиция с други опиати /хероин, фантанил/, или с кокаин. Преди години имаше сходна вълна от проблеми, свързани с различен опиум – дезоморфин, наименуван «крокодил». Пазарът е изменчив и от време на време има епидемиологични гърмежи от някакви нови рискови вещества, водещи до доста свръхдози и гибел.
- Метадоновата стратегия ползва ли се в държавните психиатрии, сполучливо ли е това лекуване?
- Метадоновите стратегии са тип субституиращо, т.е. заместващо лекуване. Идеята е при хора, подвластни към опиати, с високорискова венозна приложимост, които не могат да бъдат повлияни по други способи, да се предложи безвреден банкет на опиоид. Така не се стига до еуфория, човек може да възвърне общественото си действие, намалява се заплахата от кръвно излъчени заболявания. В същото време в България беше изобретен един модел за бърза и лесна облага – така наречен частни метадонови стратегии. Там приходите на притежателя зависят директно от продължителността на присъединяване на клиента в програмата. Това докара до голям брой злоупотреби. В други страни към 60 % от участниците след 1-2 години понижават и стопират използването на метадон, като се интензифицират психосоциалните интервенции. У нас виждаме заболели, които по 10-15 години са в стратегия, като постоянно намират метод да се друсат с предоставения метадон – комбинират го с алкохол, стимуланти, бензодиазепини, антидепресанти, или го инжектират венозно. За страдание нашите пациенти не са образец за хора, спазващи наставления. Така на процедура не се лекуват. В някои лечебни заведения има метадонови стратегии, само че в ДПБ-Раднево не прилагаме такова лекуване.
- Защо психиатрите в България някак си наподобяват неглижирани и каква е повода в тази сфера да няма клинични пътеки?
- Нямам визия за какво психиатричната помощ в България към този момент повече от 25 години е оставена да се разпада – обезкървена, недофинансирана, подценена. Този въпрос би трябвало да бъде насочен към ръководещите. Аз персонално имам някои терзания към механизъм за финансиране посредством клинични пътеки по простата причина, че тъкмо болните със взаимозависимост, с които работя, постоянно нямат здравни осигуровки. Често се случва да приключват прибързано лекуването си, да рецидивират, отново да се хоспитализират и така нататък Освен това съществена част от лекуването е психосоциалната рехабилитация, която изисква дълъг интервал, нормално няколко месеца. Това не е тясно здравна, а по-скоро обществена услуга.
Нашият посетител
Д-р Иван Добринов е психиатър, шеф на VI-то мъжко поделение в Държавната психиатрична болница - град Раднево, което е за лекуване на пациенти, подвластни от алкохол и опиати. Консултант към Сдружение " Майки против дрогата " - Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация " Избор " - Стара Загора. Водещ експерт в областта на лекуването на пациенти с тежка взаимозависимост към алкохол и опиати.
trud.bg
- Каква е повода психиатриите да са цялостни с младежи, превъртели от приложимост на дрога?
- Причините са няколко. На първо място – неналичието на единна система за помощ на хората с проблематична приложимост на психоактивни субстанции в България. Не доближават и ефикасни превантивни действия. Почти няма стратегии за лекуване на малолетни. Нашата страна е абдикирала от своите задължения в тази сфера и е оставила засегнатите и техните фамилии да се лутат сами в търсенето на поддръжка. Друг фактор е типът на използваните през последните години психоактивни вещества. Увеличава се броят на опиатите, които са в положение да провокират тежки психиатрични затруднения. Понижила се е и междинната възраст, на децата, започващи използването на психоактивни вещества. Детският организъм е доста по-уязвим. Пораженията са доста по-сериозни. Масова е и комбинираната приложимост, което внезапно покачва рисковете.
- Каква е картината на разстройствата и обратими ли са те?
- Разнообразието е огромно поради увеличаващия се брой на психоактивните субстанции на пазара. При нас постъпват хора с шизофреноподобни психози, под паника офанзиви, експанзия, опити за самоубийство и други Много от пациентите са приети в болница по неотложност, или настанени от съда. В множеството случаи психиатричните затруднения са вторични. Лечението допуска незабавно преодоляване на рисковите признаци и по-късно – систематична работа с главното първично заболяване. Ако се стигне до преустановяване на използването, психиатричните затруднения се появяват още веднъж. В обособени случаи злоупотребата може да докара до отключване на психиатрични болести у предразположени човеци и заболяването да продължи на личен ход.
- Ясно ли е кои опиати провокират психологичните разстройства?
- Най-често до вторични затруднения водят стимулантите, синтетичните канабиноиди, алкохолът, бензодиазепините и др.
- Какъв е нормалният престой в болничното заведение на хората с проблеми, провокирани от дрога?
- Лечението има стадии. Първият е така наречен детоксификация, т.е. лекуване на абстинентното положение след прекъсване на използването. Това е здравна процедура и продължава нормално до две седмици. При подвластните от метадон е малко по-дълга. Ако има други психиатрични признаци, те също се овладяват медикаментозно. Много значимо е след нея лечението да продължи с психосоциална рехабилитация, с цел да се реализира трайна смяна на мисленето, държанието, навиците, ценностната система. Този стадий е по-продължителен – сред 3 и 12 месеца. За страдание в България профилирани държавни стратегии за психосоциална рехабилитация не са налични, частични такива действия има в някои от психиатричните лечебни заведения. Финансиране от Министерство на здравеопазването за тях не е обезпечено. Когато болният напусне здравното заведение, би трябвало да бъде ориентиран към стратегии за ресоциализация в общността – дневни центрове, предпазени жилища, групи за самопомощ и взаимопомощ, предпазени работни места и така нататък Такива още веднъж липсват. Налични са единствено групите от вида на Анонимни Наркозависими и Анонимни Алкохолици в някои обитаеми места.
- Следи ли се по някакъв метод какво се случва с тях, откакто бъдат изписани от болничното заведение?
- Не. Преди към 25 години страната приключи диспансеризацията на такиха хора. Това беше ангажимент на съществуващите тогава психодиспансери. След това трябваше да се сътвори обществена услуга, наречена " водене на случай ", която да обезпечи на всеки стадий следене и поддръжка на засегнатите. Но си останахме единствено с положителните пожелания. След изписване от здравното заведение нашите пациенти са оставени на произвола и на случайността. Понеже зависимостта е рецидивираща болест, постоянно се стига до нов припадък с утежняване на положението и нова хоспитализация.
- Трябва ли да пият лекарства, откакто си тръгнат от болница, какъв брой време продължава лечението?
- В някой случаи се предписват медикаменти за избрани признаци, само че медикамент за лекуване на взаимозависимост на процедура няма. Там поддържащото лекуване се състои в психосоциалните интервенции. Чудесен образец са 12-стъпковите стратегии на Анонимни наркозависими и Анонимни алкохолици посредством които подвластният може да поддържа трезвеността си. Полски създатели дават една доста сполучлива прилика, илюстрираща потребността от непрекъснати старания: като да се качваш по ескалатор, който върви надолу.
- Връщат ли се още веднъж и какъв брой постоянно се случва това?
- Точно заради неналичието на основни звена за рехабилитация и ресоциализация доста пациенти циклират сред здравните заведения и общността. В болничното заведение дават чудесни резултати, които след това се изпаряват бързо, щом човек се върне в остарялата среда, в предходните условия. Което е разумно и предсказуемо...
- Преди време се подвигна доста звук към фентанила, фактически ли е толкоз рисков?
- Фентанилът е медикамент, прочут от дълго време в медицината. Опасна е използването му от хора, подвластни към опиати, защото крие риск от свръхдоза, прекъсване на дишането и гибел. Често това се случва, когато подвластният не знае тъкмо какви субстанции съдържа закупената доза, както и каква е концентрацията им. Фентанилът е по-мощен от хероина и от време на време се прибавя, без " клиентът " да бъде известен. Много рискови са и един тип от така наречен " нови психокативни вещества " - синтетичните производни на фентанила.
- Имате ли наблюдаване върху въздействието на вейпове, в които има и дрога, какъв е методът за решение на казуса с тях?
- Вейповете са единствено устройство за банкет на някои психоактивни субстанции /подобно на наргилето или лулата/. Често в тях се слагат течности, съдържащи рискови полусинтетични канабиноиди. Всъщност същинският проблем е не самото вещество, или устройството, а проблематичното държание на употребяващия човек. То е рисково и животозастрашаващо. Държавните институции още веднъж се отклониха от вярната посока: виждаме популизъм и шумни кампанийни действия без никакви действителни резултати. Така «борихме» райския газ, " снус ", наргилета и какво ли не още. Превенцията би трябвало да дава отговор на стандарти, учредени на научни доказателства, каквито от дълго време има, само че не се ползват у нас. Разрешаването на сходни въпроси на държавно равнище изисква напълно друг метод: рационални политики с научно обосновани прагматични и ефикасни действия, дълготрайни задължения, понижаване на търсенето, на предлагането и на вредите от използването на психоактивни субстанции. Да не забравяме и така наречен поведенчески зависимости – да вземем за пример към хазарт, разнообразни действия по интернет и други Това допуска редовно мислене, каквото нашите ръководещи очевидно нямат. Навсякъде по света се приказва за система за обсег на хората с проблематична приложимост и взаимозависимост.
- Какво съставляват новите синтетични опиоиди – нитазени, има ли ги към този момент на нашия пазар и какви са рисковите следствия от тях?
- От новите синтетични опиоиди през 2024 година главният дял от докладваните в Европа са от групата на нитазените. Те са стотици пъти по-опасни от хероина. В България към момента доминират фентанил и негови производни. Основните резултати на опиоидите са еуфория, обезболяване, унесеност, угнетяване на централната нервна система и дишането, намаление на артериалното налягане, закъснение на сърдечната активност, кома. Проблемът е, че действието на новите синтетични опиоиди е доста по-силно от обичайно употребяваните. Все по-често пораждат огнища на отравяне с тях.
- В Съединени американски щати бяха доста обезпокоени от транк, прочут още като „ зомби дрога “ на какво се дължат раните по телата на хората, които употребяват този опиат, има ли го у нас?
- Медиите обичат сензации. През 2023 година имаше такава вълна в Съединени американски щати. Става дума за ксилазин. Използва се във ветеринарната медицина като успокоително и упойващо вещество. Често се приема от подвластните в композиция с други опиати /хероин, фантанил/, или с кокаин. Преди години имаше сходна вълна от проблеми, свързани с различен опиум – дезоморфин, наименуван «крокодил». Пазарът е изменчив и от време на време има епидемиологични гърмежи от някакви нови рискови вещества, водещи до доста свръхдози и гибел.
- Метадоновата стратегия ползва ли се в държавните психиатрии, сполучливо ли е това лекуване?
- Метадоновите стратегии са тип субституиращо, т.е. заместващо лекуване. Идеята е при хора, подвластни към опиати, с високорискова венозна приложимост, които не могат да бъдат повлияни по други способи, да се предложи безвреден банкет на опиоид. Така не се стига до еуфория, човек може да възвърне общественото си действие, намалява се заплахата от кръвно излъчени заболявания. В същото време в България беше изобретен един модел за бърза и лесна облага – така наречен частни метадонови стратегии. Там приходите на притежателя зависят директно от продължителността на присъединяване на клиента в програмата. Това докара до голям брой злоупотреби. В други страни към 60 % от участниците след 1-2 години понижават и стопират използването на метадон, като се интензифицират психосоциалните интервенции. У нас виждаме заболели, които по 10-15 години са в стратегия, като постоянно намират метод да се друсат с предоставения метадон – комбинират го с алкохол, стимуланти, бензодиазепини, антидепресанти, или го инжектират венозно. За страдание нашите пациенти не са образец за хора, спазващи наставления. Така на процедура не се лекуват. В някои лечебни заведения има метадонови стратегии, само че в ДПБ-Раднево не прилагаме такова лекуване.
- Защо психиатрите в България някак си наподобяват неглижирани и каква е повода в тази сфера да няма клинични пътеки?
- Нямам визия за какво психиатричната помощ в България към този момент повече от 25 години е оставена да се разпада – обезкървена, недофинансирана, подценена. Този въпрос би трябвало да бъде насочен към ръководещите. Аз персонално имам някои терзания към механизъм за финансиране посредством клинични пътеки по простата причина, че тъкмо болните със взаимозависимост, с които работя, постоянно нямат здравни осигуровки. Често се случва да приключват прибързано лекуването си, да рецидивират, отново да се хоспитализират и така нататък Освен това съществена част от лекуването е психосоциалната рехабилитация, която изисква дълъг интервал, нормално няколко месеца. Това не е тясно здравна, а по-скоро обществена услуга.
Нашият посетител
Д-р Иван Добринов е психиатър, шеф на VI-то мъжко поделение в Държавната психиатрична болница - град Раднево, което е за лекуване на пациенти, подвластни от алкохол и опиати. Консултант към Сдружение " Майки против дрогата " - Пловдив и член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация " Избор " - Стара Загора. Водещ експерт в областта на лекуването на пациенти с тежка взаимозависимост към алкохол и опиати.
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ