Мирният план за Газа: кои са най-големите трудности
Твърде общ и неразбираем - съгласно доста специалисти това е най-хубавото изложение на американския кротичък проект за Газа,с който Тръмп оказа мощен напън върху Израел и Хамас за преустановяване на огъня. Основните медиатори, както и някои наблюдаващи, настояват, че тази неизясненост е била съзнателно търсена и в действителност е нужна, с цел да се реализира единодушие сред палестинската формация Хамас и израелското държавно управление. Други са на мнение, че неразбираемите формулировки значат, че остава още доста за договаряне, а неналичието на изясненост може да докара до възобновяване на сраженията.
Въпреки че Израел и Хамас се споразумяха за първата фаза от проекта за преустановяване на огъня, е доста рано да се приказва за мир, споделя за Дъждовни води Хю Ловат от Европейския съвет за външни връзки (ECFR). „ Ключът към сполучливото помирение е в това до каква степен двете страни ще спазят своята част от съглашението “. Въпроси като демилитаризацията на Газа, препоръчаната „ интернационална стабилизационна мощ “, интернационалните гаранции и дълготрайните планове на израелското държавно управление към момента се разискват, напомня той.
Ще се отдръпна ли Израел изцяло?
Газа е крайбрежна линия с дължина 41 километра и ширина 10 километра. След две години спор израелската войска наподобява управлява по-голямата част от тази територия. В американското спокойно съглашение се споделя, че Израел няма да управлява или анексира Газа и че израелските войски би трябвало да се изтеглят, откакто израелските заложници бъдат освободени. В понеделник (13 октомври) Хамас освободи всички останали живи заложници, а източници настояват, че израелските войски са се отдръпнали отчасти през последните няколко дни – до по този начин наречената „ жълта линия “ в границите на Газа. Ако те останат там, това ще значи, че израелската войска ще продължи да управлява към половината от крайбрежната линия.
Мирното съглашение планува отдръпване и още по-назад - до „ алената линия “, откакто бъдат изпълнени други условия. Едно от тях е разполагането в Газа на интернационалните стабилизационни сили, а откакто контролът в Газа бъде стихотворец от новата преходна власт, израелската войска ще се отдръпна още по-назад. В мирното съглашение обаче не е посочен график, тъй че не е ясно по кое време ще се случи всичко това.
Ако изтеглянето е цялостно, израелските войски би трябвало да се върнат до буферната зона сред Израел и Газа, която през последните години беше доста разширена - от в началото 300 метра от границата до към 700 – 1 100 метра във вътрешността в Газа. Това е към 17% от крайбрежната линия, а узаконяването на това уголемение ще значи трайно заличаване на общности и лишаване на земеделска земя, предизвестяват от израелската организация с идеална цел Gisha, застъпваща се свободното напредване на палестинците.
Кои са интернационалните стабилизационни сили?
В точка 15 от мирния проект се показва, че Съединени американски щати ще сътрудничат с арабски и интернационалните сътрудници за разполагането на интернационалните стабилизационни сили (ISF) в Газа. Те ще работят с Израел и Египет за обезпечаване на сигурността по границите на Газа, а също по този начин ще образоват и поддържат новите полицейски сили.
Но от вашингтонския мозъчен концерн Център за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) предизвестиха, че основаването на миротворчески контингент може да се изправи пред съществени трудности: „ Ако няма ясна палестинска поддръжка, в това число от Хамас, който обаче се опълчва на концепцията, е мъчно да си представим, че някакви арабски сили биха били склонни да се разположат на място “, споделят от CSIS.
Говорител на френското външно министерство съобщи пред публицисти, че страната е подготвена да способства за ISF. Германия ще даде средства за помощ, само че няма да изпраща бойци. Египет стартира концепцията за присъединяване на американски войски. Около 200 американски бойци към този момент са пристигнали в Израел, с цел да оказват помощ за основаването на „ гражданско-военен координационен център “. Те обаче няма да влязат в Газа.
Бъдещето на Хамас остава неразбираемо
Медии оповестяват, че Хамас към този момент поема контрола над сигурността в линията Газа. Бойците на Хамас се борят с противников групи в Газа, някои от които са направили закононарушения като плячкосване на филантропична помощ. Наблюдатели обръщат внимание на това, че няма съответни критерии по какъв начин би трябвало да наподобява демилитаризацията, нито период за нейното реализиране. А това дава опция както на Израел, по този начин и на Хамас да бавят процеса.
Израел може да откаже да отдръпна частите си до алената линия, до момента в който не се реализира „ цялостна демилитаризация “, само че никой не знае какво тъкмо би включвала тя, споделя Хю Ловат от ECFR. „ Дори в случай че управлението на Хамас одобри настояването на Израел (за разоръжаване – б. ред.), доста от бойците му евентуално ще откажат да предадат оръжията си и може да преминат към по-радикални групировки “, добавя той.
Други наблюдаващи означават, че Хамас е доста повече от елементарна военна формация. Тя е и политическа партия с идеология, основаваща се на съпротивата против израелската окупация на палестинските територии, и евентуално ще продължи да съществува като политическа мощ. Мирният проект планува палестинска държавност и самоопределяне. Но още веднъж не дава никакви детайлности за това по какъв начин това би могло да се случи.
Кой подсигурява спазването на мирния проект?
Повечето наблюдаващи са съгласни, че защото проектът от 20 точки не съдържа нужната конкретика, някой би трябвало да се нагърби със задачата да го конкрететизира. „ За да успокои дясното крило и да подсигурява личното си политическо оцеляване, Нетаняху може да се изкуши да възобнови войната против Хамас, откакто заложниците бъдат освободени “, написаха специалисти от Международната спешна група (ICG) и Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS) в списание Foreign Affairs. За да не разрешат такова развиване, Съединени американски щати ще би трябвало да упражняват непрестанен напън върху Израел, допълват наблюдаващите.
„ Планът може да се провали, в случай че Съединени американски щати се уморят или разконцентрират, или в случай че още веднъж се поддадат на въздействието на израелските хардлайнери “, написа на собствен ред във „ Файненшъл Таймс “ старши научният помощник в Международния институт за стратегически проучвания Емил Хокайем.
Автор: Катрин Шеър




