Твърде много хора по света споделят представата, че за да

С какво се отличават най-харесваните хора?

Твърде доста хора по света споделят визията, че с цел да те харесват, би трябвало да имаш естествено заложена харизма, а тя е нещо, с което са дарени малко на брой. За най-харесвани в обществената среда са считани екстровертните персони, по-скоро общителни, говорещи доста и на всеослушание, както и необикновено надарените, написа Мениджър NEWS.

Лесно е да се заблудим от това схващане и да потънем в комфортното опрощение, че да сме харесвани, не зависи от самите нас, отбелязва американското списание Entrepreneur. В собствен материал изданието показва, че в действителност обаянието ни е изцяло под наш надзор и можем да го реализираме посредством техники на прочувствената просветеност (EQ).

Изследване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис си сложи за цел да открие по какъв начин тъкмо може да го сторим. То оцени 500 души въз основата на усещанията за значимостта им като обществено наличие и степента, в която са харесвани. Оказа се, че хората с най-голям резултат нямат нищо общо с визията за лайкове човек като разговорлив, високо образован, хубав. Вместо това се оказало, че са най-харесвани тези, които имат лъчение на откровен и натурален човек, работят с транспарантни планове, без задкулисие, и се пробват да схващат ситуацията на другия.

Кои са основните способи, посредством които можем да накараме останалите да ни харесват? Ето и няколко насоки.

Най-харесваните хора задават въпроси . Най-голямата неточност на хората в общуването е, че до момента в който слушат какво им се споделя концентрират вниманието си върху това какво ще кажат след това, а не върху думите на събеседника си. След това, даже да кажат каквото са намислили на всеослушание, смисълът е загубен поради незадоволително положителното умеене да се слуша. Лесен метод да се избегне това е да се задават въпроси. Често, ответната страна остава прелестно сюрпризирана.
Оставят телефона си встрани . Не надничат в него по време на диалога.
Държат се естествено . Честни са. Хората са привлечени от личностите, в които няма фалш, тъй като считат, че може да им бъде гласувано доверие. Трудно е да харесаме някой без да знаем кой в действителност е той, нали? Колкото и да е хубав на външен тип. Понякога се получава затворен кръг, в който някой се държи изкуствено за да се хареса, с което в действителност отблъсква. Ще бъдете доста по-интересен човек, в случай че вършиме лични избори, в сравнение с в случай че търсите утвърждение преди да сторите нещо. Когато действаме съгласно личните си разбирания, другите ни харесват. Щом е съгласно техните, мъчно можем да заинтригуваме някой.
Не съдят въз основата на стандарти. Нямат авансово построено мнение съгласно упованията. Опитват да подхождат към хората и събитията като към нещо ново, с отворен разум. Това също ги прави високо оценени и забавни. Никой не желае да беседва с някой, който към този момент си е образувал мнение и не желае да слуша. Да бъдеш отворен човек и постоянно да се опитваш да се поставиш на мястото на другия е от сериозно значение за реализацията в кариерата.
Не търсят внимание . Не наподобяват обезверени да го получат. Не се “хранят ” с него. Просто са другарски настроени, имат убеденост в себе си и свити обноски, смирени са.
Отличават се с неизменност . Малко са нещата, които ни отблъскват от някого толкоз бързо, колкото непрекъснатите му смени на мнението, спорното държание, хамелеонството. За да се има доверие на един човек, той би трябвало да приказва и работи поредно.
Използват положителен език на тялото. Става дума за жестове, изражения на лицето, звук на гласа, които са приятни и не всяват суматоха. Препоръчва се енергичният звук на говорене на запалянкото и се не разрешава кръстосването на ръцете начело, то е знак за защита. Важно е да се поддържа зрителен контакт, когато се приказва с някого. Наклоняването на тялото напред към говорещия човек е симптом за чуване и интерес към казаното.
Оставят мощно първо усещане. Изследвания показват, че хората вземат решение дали да харесат някой или не, в първте 7 секунди откакто са го видели. След това прекарват целия си първи диалог с него в старания да потвърдят първичната си преценка. Затова, когато се запознавате, бъдете с изправен тил, стиснете ръката на индивида насреща решително, усмихнете се, даже да е мъчно.
Поздравяват хората по име . Помнят имена. Това се харесва на останалите, тъй като е симптом на почитание към идентичността им.
Усмихнати са . Всички са подсъзнателно склонни да имитират огледално езика на тялото на този, с който беседват. Ако желаете да ви харесат, усмихвайте се и другия също неумишлено ще стартира да го прави. Това ще проработи във ваша изгода и ще ви накара да се почувствате добре.
Знаят по кое време да споделят. Бъдете деликатни, в случай че чувствате че желаете да споделите персонални проблеми. В случай, че моментът не е подобаващ, не го правете единствено от потребност и не се оплаквайте. Харесваните хора оферират на отсрещната страна тя да ги води, когато желаят да се разкрият още повече пред нея.
Докосват подобаващите събеседници по време на диалози . Когато докоснем някого, до момента в който приказваме с него, се получава естествена положителна реакция – мозъкът му създава непринудено повече окситоцин – хормон, поради който допреният стартира да асоциира докосващия с доверие и позитивни усеща. Едно просто потупване по рамото или прегръдка, приятелско здрависване, може да предизвика хормона. Разбира се, най-важно е да преценим момента и индивида – има и такива, които не понасят чак такава непосредственост.
Балансират сред пристрастеността и заниманието . Хората гравитират към тези, които живеят със пристрастеност и не са прекомерно съществени, безразлични или потънали в работа.