Твърде малко и твърде късно - така голяма част от

Твърде малко и прекомерно късно - по този начин огромна част от разрастващите се страни подлагаха на критика съглашението от 29-ата конференция за климата, която договри трикратно нарастване на финансирането за битка с последствията от климатичната рецесия. 

Преговорите, които се проточиха повече от 30 часа след формалното привършване на програмата, доведоха до съглашение за утрояване на финансирането за разрастващите се страни от 100 на 300 милиарда $ годишно, надалеч от единия трилион, който е нужен съгласно засегнатите от климатичните промени страни. 

Най-слабо развитите страни, които са и измежду най-засегнатите от климатичната рецесия, дефинираха постигнатото съглашение като незадоволително. 

Представители на дребните островни страни и най-слабо развитите страни демонстративно напуснаха преговорните зали в часовете преди оформянето на крайната договорка. 

Нито една страна не получи всичко, което искаше, тръгваме си от Баку с планини от работа пред нас, нужно е да се съсредоточим и да удвоим напъните си по пътя към Бразилия, сподели изпълнителният секретар на рамковата спогодба Саймън Стийл. 

Надявах се на по-амбициозни резултати и за финансирането, и за смекчаването, сподели в обръщението си Гутериш.  Но съглашението от Баку е база, върху която ще надграждаме, продължи той.

Еврокомисарят по климатичната политика Вопке Хукстра, който бе основен договарящ на Европейски Съюз, дефинира постигнатото като “амбициозно, належащо, реалистично и постижимо ”. 

Бившият американски вицепрезидент Ал Гор посочи, че съглашение, което заобикаля неуспеха надалеч не е триумф, само че разочарованието би трябвало да се трансформира в решителност.