Гала се разплака в ефир след признанието на дъщеря си: Видях едно изключително смело момиче
Тв водещата Гала нямаше по какъв начин да не стартира днешното издание на " На кафе " с думи за щерка си Мари, която потресе цяла България с признанието, че са й сложили диагноза рак. " Видях едно извънредно самоуверено момиче.. жена, която искаше да покаже на всички хора, че не крачат сами по този бодлив път.
" Гала, никога не желая да ровим в раната ти, само че ти си ни учила да приказваме за проблемите си ", по този начин подкани тв водещата да излее душата си и болката, която държи в нея един от панелистите Георги Блажев.
" Аз в действителност постоянно съм казвала, че когато имаш естрада, би трябвало да приказваш за проблемите, да ги споделяш. Истината е, че Мари се осмели преди мен. С Мон Дьо са се свързали и тя се е съгласила да опише, което ме изненада. Не знам... Възпитавала съм я по този метод, да споделя, решила е, направила го е. Аз очевидно още не съм минала през това...
Мислех си, че и за нея ще е по този начин.. Но тя за следващ път ме изненада със силата си. В тези последни месеци, в които живеем след раждането на Лора, за цялото семейство са един призрачен сън. Мислех, че Мари не е подготвена, само че тя се държа доста самоуверено. През цялото време не сподели, че страда и че това е най-ужасното нещо, което е чувала в дребния си живот, тъй като тя е единствено на 27 ", показа Гала, която едвам сдържаше сълзите си от самото начало.
И продължи: " Видях я един единствен път да се разплаче и това беше, когато тръгваше за Германия. Защото трябваше да се раздели с бебето. А не поради това, което й следва. За мен беше доста ужасно, тъй като към този момент знаехме, че е туморно образувание, само че не знаехме, че е рак - беше доста ужасно.
След като тя се прибра от интервенцията в Германия обаче, не свърши всичко... Защото тогава към този момент започнахме да чакаме хистологията. И когато тя пристигна, просто нямам спомен по какъв начин тъкмо ми сподели... Мари дори не се разплака.. само че ми напомни, че съм държала Лора в този миг в ръцете си. А аз в действителност бях неразделно с бебето.. За мен този миг беше нещо кошмарно.
Има моменти, които като че ли съм потиснала.. не помня по какъв начин съм реагирала. Но истината е, че тя е воин. И в случай че я нямаше Лора в този момент, и ги нямаше идващите събития, може би нямаше да разберем за това, което се случва, тъй като такива формирания в бъбреците не дават индикация, няма болежка, няма нищо.
" Гала, никога не желая да ровим в раната ти, само че ти си ни учила да приказваме за проблемите си ", по този начин подкани тв водещата да излее душата си и болката, която държи в нея един от панелистите Георги Блажев.
" Аз в действителност постоянно съм казвала, че когато имаш естрада, би трябвало да приказваш за проблемите, да ги споделяш. Истината е, че Мари се осмели преди мен. С Мон Дьо са се свързали и тя се е съгласила да опише, което ме изненада. Не знам... Възпитавала съм я по този метод, да споделя, решила е, направила го е. Аз очевидно още не съм минала през това...
Мислех си, че и за нея ще е по този начин.. Но тя за следващ път ме изненада със силата си. В тези последни месеци, в които живеем след раждането на Лора, за цялото семейство са един призрачен сън. Мислех, че Мари не е подготвена, само че тя се държа доста самоуверено. През цялото време не сподели, че страда и че това е най-ужасното нещо, което е чувала в дребния си живот, тъй като тя е единствено на 27 ", показа Гала, която едвам сдържаше сълзите си от самото начало.
И продължи: " Видях я един единствен път да се разплаче и това беше, когато тръгваше за Германия. Защото трябваше да се раздели с бебето. А не поради това, което й следва. За мен беше доста ужасно, тъй като към този момент знаехме, че е туморно образувание, само че не знаехме, че е рак - беше доста ужасно.
След като тя се прибра от интервенцията в Германия обаче, не свърши всичко... Защото тогава към този момент започнахме да чакаме хистологията. И когато тя пристигна, просто нямам спомен по какъв начин тъкмо ми сподели... Мари дори не се разплака.. само че ми напомни, че съм държала Лора в този миг в ръцете си. А аз в действителност бях неразделно с бебето.. За мен този миг беше нещо кошмарно.
Има моменти, които като че ли съм потиснала.. не помня по какъв начин съм реагирала. Но истината е, че тя е воин. И в случай че я нямаше Лора в този момент, и ги нямаше идващите събития, може би нямаше да разберем за това, което се случва, тъй като такива формирания в бъбреците не дават индикация, няма болежка, няма нищо.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ