Турция призна намеса в Закона за вероизповеданията
Турция се намеси за поправките в Закона за вероизповеданията в България, съобщи в обществена тирада външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу. По думите му законопроектът е бил против всички съществени права и свободи, по тази причина Турция е била принудена да се намеси и да наложи да се внесат промени.
Натискът върху България е почнал още през януари тази година при визитата на турския вътрешен министър, съобщи пред „ Дарик” специалистът по балкански въпроси Любомир Желев.
В четвъртък Народното събрание одобри дефинитивно последните промени в Закона за вероизповеданията като разсрочи насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички вероизповедания с 10 години. Такива отговорности обаче има единствено Главното мюфтийство и те са в размери на 8 милиона лв..
Вероизповеданията в България да могат да се финансират и от непознати страни. Това гласоподаваха още депутатите, отхвърляйки предлагането религиите у нас, които получават държавна дотация, да нямат право да получават дарения от непознати страни или чужденци.
Анкара денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това е един от целите на външната политика на страната, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу в речта си. Тя е изнесена през вчерашния ден следобяд на избирателен протест в град Текирдаг и в нея Чавушоглу се стопира обстoйно на връзките с България, сподели за „ Дарик “ Любомир Желев.
„ Наскоро, сподели, в България беше изработен опит да се одобри законът за религията, който нанасяше огромни вреди и ограничаваше огромна част от правата и свободите на българските турци и мюсюлмани. След намесата на Турция, споделя той, България беше принудена да промени текста на оферти проектозакон. Аз, споделя Чавушоглу, персонално започнах начинания и някои контакти, с цел да се откри допустим излаз от създалата се обстановка. “
Според Любомир Желев натискът върху България от страна на Турция по текстовете в проектозакона за вероизповеданията стартира още през януари.
„ На 18 януари тук беше вътрешният министър на Турция, който организира публични срещи с Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи и късно следобяд с ръководителите на мюфтийството. Аз съм гледал репортаж на турска медия от срещата, видеокадри имаше, само че звукът беше отстранен. Не се чуваше нищо. Това беше казус. Така че още тогава имахме подозрения, че е оказан сериозен напън. “
Освен, че разсрочи отговорностите на Главното мюфтийство за период от 10 години, през днешния ден парламентътгласува вероизповеданията в България да могат да се финансират и от непознати страни. Това стана с отхвърлянето на всички текстове, които оферират религиите у нас, които получават държавна дотация, да нямат право да получават дарения от непознати страни или чужденци.
Тези оферти желаят да подсигуряват ненамесата на непознати страни във вътрешната освен религиозна, само че и политическа активност, съобщи от парламентарната естрада Юлиян Ангелов от Обединени патриоти.
„ Не сме съгласни турската страна или страни от Арабския свят да финансират мюсюлманското изповедание в България, тъй като те постановат други течения на исляма, постановат директна интервенция в решенията на тази общественост религиозна, в това число и в политическите решения. На всички ни е ясно, че те дефинират и споделят по какъв начин да гласоподават. И това, мисля, че на парламентарните избори най-добре го схванаха и сътрудниците от Движение за права и свободи, когато една страна се намеси, с цел да пропагандира през вероизповеданието и за друга партия - ДОСТ. И не би трябвало да си затваряме очите. “
ГЕРБ и Движение за права и свободи, които отхвърлиха предложенията обясниха, че го вършат, тъй като всички вероизповедания, без мюсюлманското, в това число и българската православна черква са били срещу страната да се намесва в даренията.
По мотив изказванията на външния министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу от българското Външно министерство оповестиха, че по негово искане е извършен телефонен диалог с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на диалога Чавушоглу е изразил терзания, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са ориентирани против мюсюлманската общественост. Захариева е уведомила своя сътрудник, че промените в закона, които са импортирани от народни представители, не са ориентирани против нито едно изповедание в страната, а в противен случай – подсигуряват равнопоставено отнасяне на всички регистрирани вероизповедания.
България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изявлението на министър Чавушоглу е дни преди локалните избори в Турция и практиката нееднократно е показвала, че потреблението на добросъседските връзки в такива обстановки нормално не е от изгода за никого, се показва още в информацията на Външно министерство.
Натискът върху България е почнал още през януари тази година при визитата на турския вътрешен министър, съобщи пред „ Дарик” специалистът по балкански въпроси Любомир Желев.
В четвъртък Народното събрание одобри дефинитивно последните промени в Закона за вероизповеданията като разсрочи насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички вероизповедания с 10 години. Такива отговорности обаче има единствено Главното мюфтийство и те са в размери на 8 милиона лв..
Вероизповеданията в България да могат да се финансират и от непознати страни. Това гласоподаваха още депутатите, отхвърляйки предлагането религиите у нас, които получават държавна дотация, да нямат право да получават дарения от непознати страни или чужденци.
Анкара денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това е един от целите на външната политика на страната, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу в речта си. Тя е изнесена през вчерашния ден следобяд на избирателен протест в град Текирдаг и в нея Чавушоглу се стопира обстoйно на връзките с България, сподели за „ Дарик “ Любомир Желев.
„ Наскоро, сподели, в България беше изработен опит да се одобри законът за религията, който нанасяше огромни вреди и ограничаваше огромна част от правата и свободите на българските турци и мюсюлмани. След намесата на Турция, споделя той, България беше принудена да промени текста на оферти проектозакон. Аз, споделя Чавушоглу, персонално започнах начинания и някои контакти, с цел да се откри допустим излаз от създалата се обстановка. “
Според Любомир Желев натискът върху България от страна на Турция по текстовете в проектозакона за вероизповеданията стартира още през януари.
„ На 18 януари тук беше вътрешният министър на Турция, който организира публични срещи с Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи и късно следобяд с ръководителите на мюфтийството. Аз съм гледал репортаж на турска медия от срещата, видеокадри имаше, само че звукът беше отстранен. Не се чуваше нищо. Това беше казус. Така че още тогава имахме подозрения, че е оказан сериозен напън. “
Освен, че разсрочи отговорностите на Главното мюфтийство за период от 10 години, през днешния ден парламентътгласува вероизповеданията в България да могат да се финансират и от непознати страни. Това стана с отхвърлянето на всички текстове, които оферират религиите у нас, които получават държавна дотация, да нямат право да получават дарения от непознати страни или чужденци.
Тези оферти желаят да подсигуряват ненамесата на непознати страни във вътрешната освен религиозна, само че и политическа активност, съобщи от парламентарната естрада Юлиян Ангелов от Обединени патриоти.
„ Не сме съгласни турската страна или страни от Арабския свят да финансират мюсюлманското изповедание в България, тъй като те постановат други течения на исляма, постановат директна интервенция в решенията на тази общественост религиозна, в това число и в политическите решения. На всички ни е ясно, че те дефинират и споделят по какъв начин да гласоподават. И това, мисля, че на парламентарните избори най-добре го схванаха и сътрудниците от Движение за права и свободи, когато една страна се намеси, с цел да пропагандира през вероизповеданието и за друга партия - ДОСТ. И не би трябвало да си затваряме очите. “
ГЕРБ и Движение за права и свободи, които отхвърлиха предложенията обясниха, че го вършат, тъй като всички вероизповедания, без мюсюлманското, в това число и българската православна черква са били срещу страната да се намесва в даренията.
По мотив изказванията на външния министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу от българското Външно министерство оповестиха, че по негово искане е извършен телефонен диалог с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.
По време на диалога Чавушоглу е изразил терзания, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са ориентирани против мюсюлманската общественост. Захариева е уведомила своя сътрудник, че промените в закона, които са импортирани от народни представители, не са ориентирани против нито едно изповедание в страната, а в противен случай – подсигуряват равнопоставено отнасяне на всички регистрирани вероизповедания.
България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изявлението на министър Чавушоглу е дни преди локалните избори в Турция и практиката нееднократно е показвала, че потреблението на добросъседските връзки в такива обстановки нормално не е от изгода за никого, се показва още в информацията на Външно министерство.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ