Tурция търси нов „чадър“, но на неправилното място
Tурция също желае да се причисли към устрема на Европа да получи геополитическа и военна самостоятелност. Анкара съобщи, че " би трябвало да се обединим и да създадем собствен личен център на мощ ". Политическата действителност обаче демонстрира, че в случай че Турция в действителност има потребност от външни сили за поддръжка, би трябвало да ги търси другаде.
Европа би трябвало да отговори на желанието на американския президент Доналд Тръмп да понижи ролята на Вашингтон в гарантирането на европейската сигурност. Това мнение изрази шефът на турското външно министерство Хакан Фидан в изявление за Financial Times.
По думите на министъра, дейностите на Тръмп са Tурция ще бъде подготвена да стане част от новата европейска архитектура за сигурност при положение на раздробяване на НАТО, добави Фидан.
„ счита ръководителят на турското външно министерство.
Тръмп неведнъж е изразявал неодобрение от активността на НАТО. Още преди избирането си за президент той заплаши да изтегли Съединени американски щати от Северноатлантическия алианс, в случай че европейските сътрудници не поемат по-голяма финансова отговорност за личната си сигурност. От встъпването си в служба той съобщи желанието си да подсигурява, че държавите-членки на НАТО в Европа ще усилят разноските си за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Ръководителят на турското външно министерство изрази това, което всички мислят, само че се опасяват да кажат: хипотетичното отдръпване на Съединени американски щати от Европа и разпадането на НАТО ще докара до това, че някои страни и цели райони ще останат сами със своите страхове и закани, постоянно мислени, само че от време на време действителни. И концепцията за обединена Европа като един тип „ континент без спорове “ незабавно ще рухне.
По-специално, дългогодишните районни спорове, които са били сдържани от десетилетия от общото командване на НАТО и наличието на Съединените щати като основен съдия, могат да бъдат обновени под една или друга форма. Тук е уместна аналогията с отслабването на властта на съюзния център в Съюз на съветските социалистически републики в края на 80-те години.
И в по-широката картина е ясно, че граничните или праговите страни – и на първо място Турция – ще останат без външна поддръжка за тяхната сигурност, колкото и ефимерно да наподобява това в този момент. И е напълно разбираемо за какво Анкара първа заприказва за тази неприятна вероятност.
Нещо повече, турските публични лица не са толкоз обвързани от конвенциите на актуалния политически правилен европейски новоговор, колкото представителите на страните от Европейски Съюз, и постоянно споделят това, което мислят, ясно и без патоса за, който осея европейската политическа тирада през последните години.
Ето за какво Tурция е най-удобният образец тук. Гръцко-турският спор не е липсващ, просто е заглъхнал, както всички останали. Урегулирането на Кипърския спор и до момента има украсителен или, както се споделя там, „ курортен “ темперамент.
Схватките към островите в Егейско море в никакъв случай не спираха, те бяха просто местни. Надпреварата във въоръжаването сред Турция и Гърция се организира в границите на НАТО и с очевидно преимущество на Анкара, което беше подтикнато от други гранични спорове.
През последните десетилетия Турция се пробва да заеме овакантеното място на районна суперсила. През цялото това време тилът на Анкара значително се осигуряваше от НАТО и Съединени американски щати, чиито военни бази на турска територия бяха ключът към международната сигурност на Турция. Под подобен „ чадър “ Анкара може да си разреши да се намесва във вътрешните работи на Сирия и Ирак, да изпрати своите ЧВК в Либия и да построи военни бази в Еритрея.
Освен това в един миг Анкара стартира интензивно да играе на палестинското поле, влизайки в борба с Израел. Израел в действителност е нуклеарна мощ, макар че Тел Авив не го признава. Изгубила натовския (де факто американски) чадър, Турция ще се окаже сама с Израел. Още повече, че няма противоположен път за тази борба, защото се основава не на ситуационен спор, а на битка на идеологии.
В амбициозния си интервал на разширение на въздействието си, Анкара се оказа въвлечена в доста дългогодишни спорове: на Балканите, в Либия, Сирия и Ирак (Кюрдистан в необятния смисъл на думата), в някогашния Карабах, даже в Африканския рог. И всичко това на фона на евентуална неустойчивост в западна посока – в Кипър и в Егейско море.
Сега Анкара с съображение прави оценка обстановката като сериозна, защото сходно разширение на „ турския свят “ е допустимо единствено в границите на остарялата, открита настройка на европейската сигурност.
В изискванията, когато американският и натовският чадър (по-правилно би било да използваме по-убедителната дума „ покрив “) се затваря, а дъждовете в близост единствено ще се ускоряват, Анкара ще има потребност от различен, нов способ за отбрана.
С други думи, Турция в този момент е изправена пред непредвиден геополитически избор, който би трябвало да бъде изработен в една бързо изменяща се външна среда. И Турция е единствено най-типичният образец за този развой, който последователно обгръща доста страни, даже не в покрайнините, а в дълбоката Европа.
Същата Франция, изгубила Африка, е в положение на студена война с Алжир. Северна Европа се включи в „ плана НАТО ” в несъответствуващия миг – и тази неточност ще би трябвало бързо да бъде поправена. „ Трансилванският въпрос “, който трови съседството на Унгария и Румъния, не е липсващ.
А упоритостите на Будапеща отиват по-далеч от елементарното рекетиране на Европейски Съюз. Дори блатистата (в политически смисъл) Дания се активизира пред лицето на загубата на главния си актив – Гренландия. И това да не приказваме за Балканите, които си остават политическо буре с барут.
Ще отнеме прекалено много време на европейските страни да се групират, а Турция го няма. Още повече, че макар показното единение на всевъзможни срещи на върха, в границите на Европейски Съюз към този момент стартира състезание за лидерското място на новия европейски боен план. В момента Франция на Макрон дърпа напред, само че Макрон просто към този момент няма да бъде президент – най-вече до две години.
Англия има на практика неефективна войска, нуклеарни оръжия, които са неработещи без Съединени американски щати, и цялостна липса на вероятности за водачество. Остава Германия, която има доста вътрешни проблеми и най-важното е, че исторически мнозина в Европа не са подготвени да видят Германия като водач на нещо милитаристично (особено Полша). Тоест, няма действителна вероятност за основаване на някакъв нов в Европа, макар целия жар на Урсула фон дер Лайен.
Tурция може да се занимава с намирането на различен център на власт. Нека подчертаем, че Анкара, с всичките си османо-имперски и пантюркски упоритости, не може да играе ролята на подобен привлекателен център и сама се нуждае от външно застъпничество. Сближаването с Москва беше ситуативно и в случай че приказваме за някакъв тип по-тесен съюз с Русия като нуклеарна мощ, Турция ще би трябвало да се откаже на каузи, а не на думи, от доста амбициозни планове в Кавказ, на Балканите и в Либия.
С други думи, освен Турция има потребност от „ чадър “ и нов „ център на власт “ в и към Европа. Държавите навлизат в епоха на геополитическа самотност, в която могат да разчитат единствено на себе си. В този смисъл би било редно Турция да гледа не към Европа, а по-скоро към Москва – столицата на една от дребното страни в Евразия, способна изцяло независимо да подсигурява личната си сигурност и тази на своите съдружници.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8038Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед9333Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед18352Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед27567Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102836Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126906Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Европа би трябвало да отговори на желанието на американския президент Доналд Тръмп да понижи ролята на Вашингтон в гарантирането на европейската сигурност. Това мнение изрази шефът на турското външно министерство Хакан Фидан в изявление за Financial Times.
По думите на министъра, дейностите на Тръмп са Tурция ще бъде подготвена да стане част от новата европейска архитектура за сигурност при положение на раздробяване на НАТО, добави Фидан.
„ счита ръководителят на турското външно министерство.
Тръмп неведнъж е изразявал неодобрение от активността на НАТО. Още преди избирането си за президент той заплаши да изтегли Съединени американски щати от Северноатлантическия алианс, в случай че европейските сътрудници не поемат по-голяма финансова отговорност за личната си сигурност. От встъпването си в служба той съобщи желанието си да подсигурява, че държавите-членки на НАТО в Европа ще усилят разноските си за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Ръководителят на турското външно министерство изрази това, което всички мислят, само че се опасяват да кажат: хипотетичното отдръпване на Съединени американски щати от Европа и разпадането на НАТО ще докара до това, че някои страни и цели райони ще останат сами със своите страхове и закани, постоянно мислени, само че от време на време действителни. И концепцията за обединена Европа като един тип „ континент без спорове “ незабавно ще рухне.
По-специално, дългогодишните районни спорове, които са били сдържани от десетилетия от общото командване на НАТО и наличието на Съединените щати като основен съдия, могат да бъдат обновени под една или друга форма. Тук е уместна аналогията с отслабването на властта на съюзния център в Съюз на съветските социалистически републики в края на 80-те години.
И в по-широката картина е ясно, че граничните или праговите страни – и на първо място Турция – ще останат без външна поддръжка за тяхната сигурност, колкото и ефимерно да наподобява това в този момент. И е напълно разбираемо за какво Анкара първа заприказва за тази неприятна вероятност.
Нещо повече, турските публични лица не са толкоз обвързани от конвенциите на актуалния политически правилен европейски новоговор, колкото представителите на страните от Европейски Съюз, и постоянно споделят това, което мислят, ясно и без патоса за, който осея европейската политическа тирада през последните години.
Ето за какво Tурция е най-удобният образец тук. Гръцко-турският спор не е липсващ, просто е заглъхнал, както всички останали. Урегулирането на Кипърския спор и до момента има украсителен или, както се споделя там, „ курортен “ темперамент.
Схватките към островите в Егейско море в никакъв случай не спираха, те бяха просто местни. Надпреварата във въоръжаването сред Турция и Гърция се организира в границите на НАТО и с очевидно преимущество на Анкара, което беше подтикнато от други гранични спорове.
През последните десетилетия Турция се пробва да заеме овакантеното място на районна суперсила. През цялото това време тилът на Анкара значително се осигуряваше от НАТО и Съединени американски щати, чиито военни бази на турска територия бяха ключът към международната сигурност на Турция. Под подобен „ чадър “ Анкара може да си разреши да се намесва във вътрешните работи на Сирия и Ирак, да изпрати своите ЧВК в Либия и да построи военни бази в Еритрея.
Освен това в един миг Анкара стартира интензивно да играе на палестинското поле, влизайки в борба с Израел. Израел в действителност е нуклеарна мощ, макар че Тел Авив не го признава. Изгубила натовския (де факто американски) чадър, Турция ще се окаже сама с Израел. Още повече, че няма противоположен път за тази борба, защото се основава не на ситуационен спор, а на битка на идеологии.
В амбициозния си интервал на разширение на въздействието си, Анкара се оказа въвлечена в доста дългогодишни спорове: на Балканите, в Либия, Сирия и Ирак (Кюрдистан в необятния смисъл на думата), в някогашния Карабах, даже в Африканския рог. И всичко това на фона на евентуална неустойчивост в западна посока – в Кипър и в Егейско море.
Сега Анкара с съображение прави оценка обстановката като сериозна, защото сходно разширение на „ турския свят “ е допустимо единствено в границите на остарялата, открита настройка на европейската сигурност.
В изискванията, когато американският и натовският чадър (по-правилно би било да използваме по-убедителната дума „ покрив “) се затваря, а дъждовете в близост единствено ще се ускоряват, Анкара ще има потребност от различен, нов способ за отбрана.
С други думи, Турция в този момент е изправена пред непредвиден геополитически избор, който би трябвало да бъде изработен в една бързо изменяща се външна среда. И Турция е единствено най-типичният образец за този развой, който последователно обгръща доста страни, даже не в покрайнините, а в дълбоката Европа.
Същата Франция, изгубила Африка, е в положение на студена война с Алжир. Северна Европа се включи в „ плана НАТО ” в несъответствуващия миг – и тази неточност ще би трябвало бързо да бъде поправена. „ Трансилванският въпрос “, който трови съседството на Унгария и Румъния, не е липсващ.
А упоритостите на Будапеща отиват по-далеч от елементарното рекетиране на Европейски Съюз. Дори блатистата (в политически смисъл) Дания се активизира пред лицето на загубата на главния си актив – Гренландия. И това да не приказваме за Балканите, които си остават политическо буре с барут.
Ще отнеме прекалено много време на европейските страни да се групират, а Турция го няма. Още повече, че макар показното единение на всевъзможни срещи на върха, в границите на Европейски Съюз към този момент стартира състезание за лидерското място на новия европейски боен план. В момента Франция на Макрон дърпа напред, само че Макрон просто към този момент няма да бъде президент – най-вече до две години.
Англия има на практика неефективна войска, нуклеарни оръжия, които са неработещи без Съединени американски щати, и цялостна липса на вероятности за водачество. Остава Германия, която има доста вътрешни проблеми и най-важното е, че исторически мнозина в Европа не са подготвени да видят Германия като водач на нещо милитаристично (особено Полша). Тоест, няма действителна вероятност за основаване на някакъв нов в Европа, макар целия жар на Урсула фон дер Лайен.
Tурция може да се занимава с намирането на различен център на власт. Нека подчертаем, че Анкара, с всичките си османо-имперски и пантюркски упоритости, не може да играе ролята на подобен привлекателен център и сама се нуждае от външно застъпничество. Сближаването с Москва беше ситуативно и в случай че приказваме за някакъв тип по-тесен съюз с Русия като нуклеарна мощ, Турция ще би трябвало да се откаже на каузи, а не на думи, от доста амбициозни планове в Кавказ, на Балканите и в Либия.
С други думи, освен Турция има потребност от „ чадър “ и нов „ център на власт “ в и към Европа. Държавите навлизат в епоха на геополитическа самотност, в която могат да разчитат единствено на себе си. В този смисъл би било редно Турция да гледа не към Европа, а по-скоро към Москва – столицата на една от дребното страни в Евразия, способна изцяло независимо да подсигурява личната си сигурност и тази на своите съдружници.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8038Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед9333Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед18352Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед27567Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102836Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126906Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ