Сирия - люлката на цивилизацията, заплашена от античовешкото лице на ислямизма
Турция, Съединени американски щати и Русия са забъркани в битката за ръководство на страната, авторитаризъм и краен ислямизъм се сблъскват в Сирия
Докато у нас следим следващия епизод от скъпоструващия за всеки гласоподавател сериал " Редовно държавно управление – вяра всяка оставете ", по света има много по-сериозни катаклизми.
Близкият Изток
Военните дейности в линията Газа не престават, а през това време стартира втори сериозен спор, за който през последните няколко години имаше вяра, че дефинитивно е сподавен.
Джихадистите от " Хайят Тахрир аш Шам ", наричани " бунтовници " от неолибералната преса и някои неолиберални държавни управления, превзеха по-голямата част от най-големия сирийски град Алепо, като поеха и контрола над интернационалното летище край града, продължавайки офанзивата си към прилежащата провинция Хама. Макар информацията от другите източници да е спорна, държавните сили – най-малко все още – отстъпват. През нощта е имало офанзиви и срещу южните провинции Суейда и Дараа, в това число и към Дамаск – столицата на Сирия.
В офанзивата вземат участие разнообразни така наречен размирен милиции, като към този момент упоменатата " Хаят Тахрир аш Шам ", ръководена от някогашния сирийски клон на " Ал Кайда ". Групировката се смята за терористична от Сирия, Съединени американски щати и Европейския съюз. През 2011 година, по време на почналата тогава революция, при която починаха над половин милион души, а други милиони – измежду които и не малко терористи – поеха към Европа, " Хаят Тахрир аш Шам " пое контрола над обширни елементи от провинция Идлиб и прилежащи региони в Алепо, Хама и Латакия.
Макар че турският външен министър Хакан Фидан да съобщи, че страната му не е забъркана в тези набези, се смята, че Турция е главната страна, която финансира въпросната терористична формация. Припомняме, че други обединения, като Ал Нусра и Джейш ал Ислям, постоянно са били финансирани също от турците, за които съществена цел дълги години беше свалянето на сирийския президент Башар Асад и неговото ръководство.
Причините са разнообразни и мъчно обясними с няколко реда, само че в резюме – увеличението на въздействието в някогашната османска територия Северна Сирия, където и все още се приказва на арабски и турски; борбата сред двете страни във връзка с двата съществени клона на исляма – сунитство (преобладаващо в Турция) и шиитство (семейството на Асад, както политическият и военният хайлайф на Сирия са шиити от сектата на алауитите, и като такива имат много по-светски разбирания за живота, правата на дамите, развиването на страната). Прост образец е, че част от религиозните структури в Северна Сирия се финансират и управляват от турската държавна религиозна работа " Дианет ", която провежда курсове за проучване на Корана, дамите вървят единствено забулени, а пък Идлиб е и последната цитадела на джихадистите.
Можем да споменем и имената на турските публицисти Джан Дюндар и Ердем Гюл, които още през 2016г. бяха наказани в родината си, тъй като съгласно държавното управление са работили в поддръжка на... терористи. Вижте обаче парадокса – обвиняването против тях е, че са разгласили във вестника поверителни документи и снимков материал, в които се споделя (по-точно – доказва), че през 2015г. Турция е снабдявала с оръжия ислямистите (включително и ИДИЛ) в Сирия.
Освен огромния районен състезател, ползите на Русия и Съединени американски щати също постоянно са били водещи в комплицирания пъзел – както в целия Близък Изток, по този начин и съответно в Сирия. Башар Асад получи и продължава да получава сериозна поддръжка от руснаците, главно посредством, на които съумя да остане на власт – авиация, военни, специфични елементи – и резонно – всичко това си има своята цена. Русия постави ръка върху естествените благосъстояния в страната - нефт, газ и фосфор, с подписването на контракт, който и обезпечи права над техния рандеман.
Най-важните сирийски петролни и газови залежи се намират в областите Дейр ез- Езор и ал-Хасака, където силите на Съединени американски щати управляват и най-голямото петролно находище Ал-Омар, което с изключение на с най-мащабна повърхност, е и с максимален индустриален потенциал. Конторлират и редица други - Ал-Шахади, Коноко и така нататък Някои от така наречен размирен групировки първоначално бяха финансирани точно от Съединени американски щати, които не го и криеха, само че ги определяха като умерени, с цел да могат по тази линия – напълно законно – да им пращат оръжия, логистична поддръжка и други, пробвайки се да ги подкрепят в свалянето на Асад, въпреки още преди много време правозащитната организация Амнести интернешънъл да упрекна редица от тях във военни закононарушения. Сред тях: " Фронт ал-Нусра ", " Ахрар аш-Шам ", " Нуредин аз-Зинки ", " Фронт Леванта " и други, които са направили хиляди убийства, съпроводени с изтезания на жертвите.
Версиите
В последните часове сирийската войска се изтегли от Хама и Алепо, като главните изказвания, които сега циркулират в публичното пространство, въпреки и на този стадий по-скоро непотвърдения, са, че: това е нарочна тактичност, с която сирийската войска цели да прегрупира по-добре силите си, до момента в който изчака да дойдат подкрепления – съветски войски, както и обещаната помощ от Иран. Но отслабването на позициите на Иран в региона, е една от евентуалните аргументи така наречен бунтовници да нападат точно в този момент, а редом с това Израел също предприе офанзиви против Сирия, като задачата бяха бази и квартири на Хизбула в региона.
Втората версия е, че Башар Асад, който сега е в Русия, е сюрпризиран ненадейно от бунтовниците, които точно заради тази офанзива, са съумели да завладяват градове, които
първоначално даже не са възнамерявали. В този случай още веднъж се приказва за помощ извън за сирийската власт, която да успее да върне контрола си върху превзетите обитаеми места, въпреки че заради войната в Украйна, руснаците не могат толкоз бързо да реагират, още повече, че преди две години те изтеглиха системи С-300 от Сирия назад, както и свои бойци, които трансферираха към Украйна.
Третият и най-лош вид, както за шиитите и изключително за християните, останали в Сирия, е че сирийският президент е избягал в Русия. Макар това да наподобява малко евентуално, прави усещане, че той не е самичък на това посещаване, а е със фамилията си, също така към този миг съветският президент не се намира в страната, което води до още повече въпроси – за какво тъкмо в този момент, каква е задачата и впрочем. Прокрадват се клюки и за прелом, като наоколо до държавни здания в Дамаск е имало пукотевица, а изказванията са, че зад него стоят военни или един от братята на президента – Махер Асад. Но на този стадий се касае по-скоро за догадки, като през днешния ден имаше и изказване на Башар Асад, в което той даде обещание, че ще победи тероризма в Сирия, без значение кои са поддръжниците и спонсорите му. Коментирайки президента
Башар Асад
Когото мнозина водачи на западни държавни управления смятат за деспот, би трябвало да напомним, че през 2021г. той беше избран отново за четвърти мандат с 95% от гласовете на гласоподавателите, като интензивността беше близо 80%, което значи, че в случай че не се случи нещо, той би трябвало да остане отпред на страната (в която фамилията му ръководи от 1971г.) най-малко до 2028г.
Разбира се, такава победа неизбежно буди асоциации с предупреден резултат, характерен за страните с режими. Резултат, невъобразим в нито една европейска страна или Съединени американски щати да вземем за пример. Но говорейки за арабска страна, това не е рядко срещано.
Това обаче не значи, че въпреки и властнически, Асад има своя опция към този миг. Защо е по този начин? Нека да стартираме преди всичко с към този момент упомената съпротива, състояща се съвсем напълно от радикални групировки, огромна част оповестени за терористични в редица страни, които групировки желаят да открият ръководство, основано на шериата – ислямското право. За толкоз години след започването на гражданската война не се появи нито една групировка, която да може да се приближи най-малко малко до светското схващане, което президентът има за властта и страната.
Сирия на Асад е: единствената арабска страна със световна конституция, а шариатът е противоконституционен; към 10% от популацията и е християнско, което не се следи в никоя друга арабска страна от района. В Сирия дамите са на равно с мъжете, не са задължени да покриват лицето си с бурка или було, могат да учат, да работят, да вземат участие в ръководството, а през 2010 година с инструкция бяха неразрешени бурките и цялостните хиджаби в университетите, заради несъвместимостта им с полезностите на университетските обичаи и с цел да защитят дамите от радикалните традиции.
Макар и с преобладаващо сунитско население, ръководещата фамилия Асад са шиити от едно от най-толерантните разклонения на исляма – алауити; Сирия е единствената арабска страна, в която християнските празници се честват публично.
Нещо повече, Сирия на Асад е толкоз толерантна към западната просвета и светското схващане за живота, че самият президент и брачната половинка му постоянно поздравяват християните за Коледа и постоянно самите те посещават православни храмове.
Авторитаризъм или ислямизъм
Ако някой в действителност има вяра, че е допустимо в Сирия – на този стадий, някой различен да ръководи по-добре или по-демократично, евентуално е или добряк, или простак. Защото арабска страна, в която християните свободно да живеят, спазвайки своите традиции и религиозни възгледи, няма. Единствено Сирия е такава страна. Разбира се, режимът на Асад е властнически, само че поглеждайки в дълбочина, това е и единственият вероятен метод, с цел да бъдат следени по-радикално настроените мюсюлмани.
Сирия няма по какъв начин да има западен модел на народна власт, когато голямата част от съперниците на президента изповядват краен ислям, основан на шериата, и които употребяват религията като инструмент, посредством който с цел да реализират надзор.
Излишно е да загатваме, че в Сирия всички християни гласоподават за Асад, другояче при друго ръководство ще бъдат избити или прогонени от страната. И макар дългогодишната революция, която в този момент може още веднъж да бъде разпалена, всяка година по улиците на столицата, на Алепо, на редица други градове, има декорация, има празненства, които възвестяват настъпването на християнската Коледа.
Да, това е този Асад, който сигурно е употребявал репресии против съперниците си, по пандизите е цялостно със стотици противопоставящи се на ръководството му, а методите, които ползва, сигурно не са най-демократичните. Но алтернативата е ислямисти екстремисти, проислямски групировки, шериат, прогонени и измъчвани християни, взривени храмове, отвлечени свещеници, обезглавени дами, мъже и даже деца.
А бежанците към този момент потеглиха... За момента, надявайки се спорът да не се разрасне, те се крият най-вече в прилежащ Ливан или в частите на страната, в които доминира
християнското население. Все още християните са към 10 % от 23-милионното население на Сирия, а към 16% са шиити (алаути, друзи). Но в случай че събитията ескалират, а Асад бъде свален, на всички тях няма да им остава нищо друго с изключение на да изоставен Сирия – позната още и с названието „ Люлка на цивилизацията “, тъй като по земите и са се раждали десетки царства и империи, точно там е открита и писменост, предшествала древногръцката, там е зародила и най-paннaтa цивилизация – Месопотамия, където за пръв път са се появили и градове. Векове наред страната е била средище на разнообразни култури, което разнообразие в действителност слага основите и на нашата, европейска просвета.
И тъкмо тази Сирия, през днешния ден още веднъж е на прага на съществуването си, застрашена от поглъщане в мрака на ислямизма.
Докато у нас следим следващия епизод от скъпоструващия за всеки гласоподавател сериал " Редовно държавно управление – вяра всяка оставете ", по света има много по-сериозни катаклизми.
Близкият Изток
Военните дейности в линията Газа не престават, а през това време стартира втори сериозен спор, за който през последните няколко години имаше вяра, че дефинитивно е сподавен.
Джихадистите от " Хайят Тахрир аш Шам ", наричани " бунтовници " от неолибералната преса и някои неолиберални държавни управления, превзеха по-голямата част от най-големия сирийски град Алепо, като поеха и контрола над интернационалното летище край града, продължавайки офанзивата си към прилежащата провинция Хама. Макар информацията от другите източници да е спорна, държавните сили – най-малко все още – отстъпват. През нощта е имало офанзиви и срещу южните провинции Суейда и Дараа, в това число и към Дамаск – столицата на Сирия.
В офанзивата вземат участие разнообразни така наречен размирен милиции, като към този момент упоменатата " Хаят Тахрир аш Шам ", ръководена от някогашния сирийски клон на " Ал Кайда ". Групировката се смята за терористична от Сирия, Съединени американски щати и Европейския съюз. През 2011 година, по време на почналата тогава революция, при която починаха над половин милион души, а други милиони – измежду които и не малко терористи – поеха към Европа, " Хаят Тахрир аш Шам " пое контрола над обширни елементи от провинция Идлиб и прилежащи региони в Алепо, Хама и Латакия.
Макар че турският външен министър Хакан Фидан да съобщи, че страната му не е забъркана в тези набези, се смята, че Турция е главната страна, която финансира въпросната терористична формация. Припомняме, че други обединения, като Ал Нусра и Джейш ал Ислям, постоянно са били финансирани също от турците, за които съществена цел дълги години беше свалянето на сирийския президент Башар Асад и неговото ръководство.
Причините са разнообразни и мъчно обясними с няколко реда, само че в резюме – увеличението на въздействието в някогашната османска територия Северна Сирия, където и все още се приказва на арабски и турски; борбата сред двете страни във връзка с двата съществени клона на исляма – сунитство (преобладаващо в Турция) и шиитство (семейството на Асад, както политическият и военният хайлайф на Сирия са шиити от сектата на алауитите, и като такива имат много по-светски разбирания за живота, правата на дамите, развиването на страната). Прост образец е, че част от религиозните структури в Северна Сирия се финансират и управляват от турската държавна религиозна работа " Дианет ", която провежда курсове за проучване на Корана, дамите вървят единствено забулени, а пък Идлиб е и последната цитадела на джихадистите.
Можем да споменем и имената на турските публицисти Джан Дюндар и Ердем Гюл, които още през 2016г. бяха наказани в родината си, тъй като съгласно държавното управление са работили в поддръжка на... терористи. Вижте обаче парадокса – обвиняването против тях е, че са разгласили във вестника поверителни документи и снимков материал, в които се споделя (по-точно – доказва), че през 2015г. Турция е снабдявала с оръжия ислямистите (включително и ИДИЛ) в Сирия.
Освен огромния районен състезател, ползите на Русия и Съединени американски щати също постоянно са били водещи в комплицирания пъзел – както в целия Близък Изток, по този начин и съответно в Сирия. Башар Асад получи и продължава да получава сериозна поддръжка от руснаците, главно посредством, на които съумя да остане на власт – авиация, военни, специфични елементи – и резонно – всичко това си има своята цена. Русия постави ръка върху естествените благосъстояния в страната - нефт, газ и фосфор, с подписването на контракт, който и обезпечи права над техния рандеман.
Най-важните сирийски петролни и газови залежи се намират в областите Дейр ез- Езор и ал-Хасака, където силите на Съединени американски щати управляват и най-голямото петролно находище Ал-Омар, което с изключение на с най-мащабна повърхност, е и с максимален индустриален потенциал. Конторлират и редица други - Ал-Шахади, Коноко и така нататък Някои от така наречен размирен групировки първоначално бяха финансирани точно от Съединени американски щати, които не го и криеха, само че ги определяха като умерени, с цел да могат по тази линия – напълно законно – да им пращат оръжия, логистична поддръжка и други, пробвайки се да ги подкрепят в свалянето на Асад, въпреки още преди много време правозащитната организация Амнести интернешънъл да упрекна редица от тях във военни закононарушения. Сред тях: " Фронт ал-Нусра ", " Ахрар аш-Шам ", " Нуредин аз-Зинки ", " Фронт Леванта " и други, които са направили хиляди убийства, съпроводени с изтезания на жертвите.
Версиите
В последните часове сирийската войска се изтегли от Хама и Алепо, като главните изказвания, които сега циркулират в публичното пространство, въпреки и на този стадий по-скоро непотвърдения, са, че: това е нарочна тактичност, с която сирийската войска цели да прегрупира по-добре силите си, до момента в който изчака да дойдат подкрепления – съветски войски, както и обещаната помощ от Иран. Но отслабването на позициите на Иран в региона, е една от евентуалните аргументи така наречен бунтовници да нападат точно в този момент, а редом с това Израел също предприе офанзиви против Сирия, като задачата бяха бази и квартири на Хизбула в региона.
Втората версия е, че Башар Асад, който сега е в Русия, е сюрпризиран ненадейно от бунтовниците, които точно заради тази офанзива, са съумели да завладяват градове, които
първоначално даже не са възнамерявали. В този случай още веднъж се приказва за помощ извън за сирийската власт, която да успее да върне контрола си върху превзетите обитаеми места, въпреки че заради войната в Украйна, руснаците не могат толкоз бързо да реагират, още повече, че преди две години те изтеглиха системи С-300 от Сирия назад, както и свои бойци, които трансферираха към Украйна.
Третият и най-лош вид, както за шиитите и изключително за християните, останали в Сирия, е че сирийският президент е избягал в Русия. Макар това да наподобява малко евентуално, прави усещане, че той не е самичък на това посещаване, а е със фамилията си, също така към този миг съветският президент не се намира в страната, което води до още повече въпроси – за какво тъкмо в този момент, каква е задачата и впрочем. Прокрадват се клюки и за прелом, като наоколо до държавни здания в Дамаск е имало пукотевица, а изказванията са, че зад него стоят военни или един от братята на президента – Махер Асад. Но на този стадий се касае по-скоро за догадки, като през днешния ден имаше и изказване на Башар Асад, в което той даде обещание, че ще победи тероризма в Сирия, без значение кои са поддръжниците и спонсорите му. Коментирайки президента
Башар Асад
Когото мнозина водачи на западни държавни управления смятат за деспот, би трябвало да напомним, че през 2021г. той беше избран отново за четвърти мандат с 95% от гласовете на гласоподавателите, като интензивността беше близо 80%, което значи, че в случай че не се случи нещо, той би трябвало да остане отпред на страната (в която фамилията му ръководи от 1971г.) най-малко до 2028г.
Разбира се, такава победа неизбежно буди асоциации с предупреден резултат, характерен за страните с режими. Резултат, невъобразим в нито една европейска страна или Съединени американски щати да вземем за пример. Но говорейки за арабска страна, това не е рядко срещано.
Това обаче не значи, че въпреки и властнически, Асад има своя опция към този миг. Защо е по този начин? Нека да стартираме преди всичко с към този момент упомената съпротива, състояща се съвсем напълно от радикални групировки, огромна част оповестени за терористични в редица страни, които групировки желаят да открият ръководство, основано на шериата – ислямското право. За толкоз години след започването на гражданската война не се появи нито една групировка, която да може да се приближи най-малко малко до светското схващане, което президентът има за властта и страната.
Сирия на Асад е: единствената арабска страна със световна конституция, а шариатът е противоконституционен; към 10% от популацията и е християнско, което не се следи в никоя друга арабска страна от района. В Сирия дамите са на равно с мъжете, не са задължени да покриват лицето си с бурка или було, могат да учат, да работят, да вземат участие в ръководството, а през 2010 година с инструкция бяха неразрешени бурките и цялостните хиджаби в университетите, заради несъвместимостта им с полезностите на университетските обичаи и с цел да защитят дамите от радикалните традиции.
Макар и с преобладаващо сунитско население, ръководещата фамилия Асад са шиити от едно от най-толерантните разклонения на исляма – алауити; Сирия е единствената арабска страна, в която християнските празници се честват публично.
Нещо повече, Сирия на Асад е толкоз толерантна към западната просвета и светското схващане за живота, че самият президент и брачната половинка му постоянно поздравяват християните за Коледа и постоянно самите те посещават православни храмове.
Авторитаризъм или ислямизъм
Ако някой в действителност има вяра, че е допустимо в Сирия – на този стадий, някой различен да ръководи по-добре или по-демократично, евентуално е или добряк, или простак. Защото арабска страна, в която християните свободно да живеят, спазвайки своите традиции и религиозни възгледи, няма. Единствено Сирия е такава страна. Разбира се, режимът на Асад е властнически, само че поглеждайки в дълбочина, това е и единственият вероятен метод, с цел да бъдат следени по-радикално настроените мюсюлмани.
Сирия няма по какъв начин да има западен модел на народна власт, когато голямата част от съперниците на президента изповядват краен ислям, основан на шериата, и които употребяват религията като инструмент, посредством който с цел да реализират надзор.
Излишно е да загатваме, че в Сирия всички християни гласоподават за Асад, другояче при друго ръководство ще бъдат избити или прогонени от страната. И макар дългогодишната революция, която в този момент може още веднъж да бъде разпалена, всяка година по улиците на столицата, на Алепо, на редица други градове, има декорация, има празненства, които възвестяват настъпването на християнската Коледа.
Да, това е този Асад, който сигурно е употребявал репресии против съперниците си, по пандизите е цялостно със стотици противопоставящи се на ръководството му, а методите, които ползва, сигурно не са най-демократичните. Но алтернативата е ислямисти екстремисти, проислямски групировки, шериат, прогонени и измъчвани християни, взривени храмове, отвлечени свещеници, обезглавени дами, мъже и даже деца.
А бежанците към този момент потеглиха... За момента, надявайки се спорът да не се разрасне, те се крият най-вече в прилежащ Ливан или в частите на страната, в които доминира
християнското население. Все още християните са към 10 % от 23-милионното население на Сирия, а към 16% са шиити (алаути, друзи). Но в случай че събитията ескалират, а Асад бъде свален, на всички тях няма да им остава нищо друго с изключение на да изоставен Сирия – позната още и с названието „ Люлка на цивилизацията “, тъй като по земите и са се раждали десетки царства и империи, точно там е открита и писменост, предшествала древногръцката, там е зародила и най-paннaтa цивилизация – Месопотамия, където за пръв път са се появили и градове. Векове наред страната е била средище на разнообразни култури, което разнообразие в действителност слага основите и на нашата, европейска просвета.
И тъкмо тази Сирия, през днешния ден още веднъж е на прага на съществуването си, застрашена от поглъщане в мрака на ислямизма.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ