Турция на Ердоган превръща в джамия прочутия със своите уникални

Турция на Ердоган трансформира в джамия фамозния със своите неповторими стенописи манастир Хора, в който е заровена българска кралица и нейните деца. Този акт не е неоосманизъм, както го дефинират някои наблюдаващи, а симптом на ислямски фундаментализъм.

Новината, че след " Света София “ манастирът Хора, или както е прочут в Истанбул като Карие джами, престава да бъде музей, а ще бъде трансфорат още веднъж в настояща джамия е извънреден удар освен за византолозите, само че и за всички интелигентни хора по света.

Историята на Хора

Историята на манастира Хора в Константинопол е доста дълга. Тя стартира през V век. Сградата като молитвен християнски дом претърпява доста промени, има разнообразни строителни интервали и разнообразни ктитори. В най-бляскавия си тип е от епохата на Палеолозите /първата половина на XIV век/ и се свързва с името на главния ктитор Теодор Метохит /1270-1331 г./, който освен във Византия, само че и в Европа е един от най-бляскавите мозъци – политик, общественик, ковчежник – по актуалните стандарти неговият пост се е равнявал на министър-председателския.

Той е вторият човек във Византия след императора. Метохит е стихотворец, астроном, притежаващ голяма библиотека /в тези времена единствено най-богатите хора са можели да си разрешат да имат библиотеки, тъй като книгите са били извънредно скъпи – бел.ред./, имал е знания в региона на богословието и на естествените науки.

Той трансформира Хора в собствен нравствен дом с концепцията да бъде заровен там

По стичане на събитията манастирът Хора и нейният католикон (главна черква – бел.ред.) е най-запазеният византийски храм с иконография, а самата тя е непокътната фрагментарно, само че ние нямаме чак толкоз доста непокътнати византийски църкви в Константинопол от епохата на Палеолозите.

Там са работили извънредно образовани и надарени майстори, които са били еднообразно положителни и в техниката на мозайката, и в стенописта. Хора участва във всяко едно съществено проучване за византийското изкуство, тъй като е най-ерудираният и най-уникален монумент на византийското изкуство по времето на неговия подем, който съответствува с ръководството на династията на Палеолозите /1261-1453 г./.

Реакцията на научната общественост

Още когато се очакваше да бъде взето решение за превръщането на " Света София “ в настояща джамия, интернационалната общественост от византолози написа едно писмо до турските управляващи, в което ги умоляваше да запазят статута на " Света София “ като монумент на културата и като музей. Т.е. да остане под юрисдикцията на Министерството на образованието, а не да бъде трансферирана на Дирекцията по вероизповеданията, която не е световна институция.

Писмото беше подписано от 300 водещи международни византолози. За страдание то нямаше огромен резултат, тъй като не беше задоволително безапелационна и остра реакцията на политическо равнище. След като " Света София “, в която се обитава директоратът за всички средновековни църкви в рамките на Истанбул, стана джамия, първата реакция на Международната асоциация за византийски проучвания беше да анулира конгреса по византология в града на Босфора, който трябваше да се организира през 2021 година

В края на септември т.г. чакаме решението на членовете на изпълнителното бюро на тази интернационална асоциация къде ще се състои този най-авторитетен теоретичен конгрес през идната година 2022 година

Това е нашата професионална реакция. От доста години насам турските медиевисти се пробват да ни убедят, че всички конгреси по византология би трябвало да се организират в Истанбул, тъй като модерна Турция се счита и за правоприемник на Византийската империя. Те също по този начин не стопират да настояват, че Турция опазвала византийското културно завещание, това обаче не се случва.

Чист фундаментализъм

Когато османците завладяват Константинопол на 29 май 1453 година, те нахлуват от Одринската врата и първата черква, в която влизат е Хора. Там се е намирала чудотворната икона на Света Богородица, която се счита за настойничка на града. Османците я натрошават на части, с цел да могат да вземат сребърния й обков. От 1453 до 1495 година Хора продължава да работи като черква. Едва в интервала от 1495 до 1511 година тя стартира да бъде превръщана в джамия, само че все пак мозайките и стенописите не са покрити.

В средата на XVI в. по време на своето посещаване в Истанбул Стефан Герлах написа, че украсата ѝ си проличава. Радикалното изтриване на тази украса се случва през XVII и XVIII век. Когато някои сътрудници приказват, че сходни дейности са симптом на неоосманизъм, аз изрично им се опълчвам, тъй като това е османизмът. Той ненапълно е търпелив и разчита на многонационалната и мултиконфесионална страна. Това, което се случва в Турция през последните години е, от една страна, изтриване на устоите на светската страна, заложени от Кемал Ататюрк, а, въпреки това, симптом на ислямски фундаментализъм. Няма друго определение. Турция посредством своето управление се пробва да стане водач на исляма в Близкия изток.

Действията са на първо място политически и би трябвало да провокират политически отговор. Той би трябвало да бъде бърз и безапелационен. Отговорът би трябвало да бъде освен на равнище страни, само че и на равнище Европейски съюз. По отношение на превръщането на " Света София “ от музей в джамия реакцията беше доста мека и доста несигурна. Сега ние откъсваме една кола от учебника по византийско изкуство за доста генерации напред, тъй като Хора е украшение.

Ако може да се пусне едно перде пред изображението на Богородица в зенита на арката на " Света София “, в Хора е невероятно да се покрият стенописите и мозайките без да се повредят. А Хора, това се пробвам да покажа със своята книга, която до края на годината ще бъде издадена на британски от влиятелното издателство " Кеймбридж юнивърсити прес “, има директна връзка и с българската история.

Последен дом на Асеневци

Повечето съществени откриватели виждат, че във фрагментите, които са непокътнати на местата, където са били сложени саркофази за аристократите, които е трябвало да бъдат заровени в Хора, има монограми на Асеневци. Къде по вътрешен глас, къде прочувствено множеството американски учени от ранга на Пол Ундъруд и Робърт Устърхуд, смятаха, че в единия аркосолий е заровен самият Теодор Метохит, а в отсрещния – Михаил Торник. Още през 50-те години на ХХ век обаче американският откривател Никол изрича хипотезата, че Михаил Торник е внук на българския цар Иван Асен III /1279-1280 г./.

Проследявайки цялата история и четейки извори, свързани с Хора – текстове и епитафи, стигнах до заключението, че в аркосолия, където се допуска, че е заровен Теодор Метохит в действителност е заровена кралица Ирина Асенина. Тя е византийска принцеса - сестра на император Андроник II Палеолог и брачна половинка на българския цар Иван Асен III. В другите два аркосолия са заровени двама от нейните синове. Михаил Торник е един от нейните внуци.

Наследниците на Иван Асен III и Ирина Асенина написват златна страница в средновековната история на Балканите, Италия и Русия. Техните наследници са последните императори на Византийската империя, а по този начин също и първият съветски цар Иван Грозни посредством баба си София Асенина Палеолог, която е от разбъркан българо-италианско-гръцки генезис.

Хора – неутрално място или музей

Неоспорим факт е, че в Хора съществуват монограмите на Асеневци. Аз съм първият, който дава стройна догадка кои са били заровени в четирите аркосолия в погребалния параклис на Хора. По стичане на събитията моята монография е последният теоретичен труд написан за тази черква, когато тя към момента беше музей. Не съм благополучен от този факт...

Както сподели вселенският патриарх Вартоломей I решението на турското държавно управление на президента Реджеп Тайип Ердоган за превръщането на храма в джамия провокира и физическа болежка у християните. При мен нещата се дублират, тъй като аз съм и един от откривателите, въпреки и непретенциозен, на тази черква.

Реакцията би трябвало да бъде незабавна, безапелационна и остра. Имаше реакция на един кипърски митрополит, който сподели, че в случай че ЮНЕСКО не може да извършва функционалностите си, то тогава интернационалната общественост би трябвало да намерения за друга организация, която може да опази паметниците на международното културно завещание. Никой не отхвърля интервала, в който тези монументи са функционирали като джамии. Той е задоволително дълъг и никой от интелигентните хора не желае нито " Света София “, нито Хора да бъдат със статут на църкви. Ние желаеме да останат неутрални пространства или музеи.

За страдание, това не се чува и е резултат от меките и закъснели реакции във връзка с " Света София “. Има още византийски църкви в Константинопол, които най-вероятно, в случай че продължаваме да сме толкоз неубедителни, ще имат същата орис. Тук желая да напомня, че прословутата трета българска галерия в Лувъра, която трябваше да показва колкото бита и религията на християните, толкоз и бита и религията на мюсюлманите по нашите земи, трябваше да се състои тъкмо в този интервал в края на лятото и началото на есента. Представете си защо става дума. 

Проф. доктор Емануел Мутафов е шеф на Институт за проучване на изкуствата. Той е създател на книгата " Богородица хранилище на несъвместимото “, отдадена на манастира Хора. Анализът е изработен особено за БГНЕС.