Скоро Турция на Ердоган ще е история
Турция на Ататюрк към този момент е история, само че история ще стане и Турция на Ердоган. Защото неговите " черни турци " изгубиха връзката с родните си анадолски села и с мирогледа на предходните генерации, четем вобширната публикация на " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ), представена от " Дойче веле ". Според създателя Райнер Херман Турция става все по-градска, а Ердоган от ден на ден губи поддръжка.
Управляващата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) напряко се сгромоляса на локалните избори в Турция, написа първоначално създателят и напомня, че през 2014 партията на Ердоган завоюва в девет от десетте огромни града, а в този момент ѝ останаха единствено четири. Тази партия резервира въздействието си в консервативните елементи от Анадола, само че тези райони последователно се обезлюдяват и към този момент не играят решаваща роля за политическото бъдеще на страната, четем в разбора на Райнер Херман.
Авторът напомня концепцията на Ердоган за " Новата Турция ", която на открито работи като авторитетна районна мощ, а вътрешният ѝ образ се предопределя от младите, религиозни генерации. Всъщност обаче Ердоган към този момент не може да бъде политическото лице на новата, градска Турция - неин натурален водач е новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който се надява да стане и президент през 2023 година, когато се навършват 100 години от основаването на републиката.
Три аргументи за неуспеха на ПСР
Дали през четирите години до тогава ПСР ще извлече поучения от провалянето си в Истанбул? Според създателя на публикацията, това ще бъде мъчно, тъй като Ердоган като че ли към този момент не слуша никого: заобиколил се е с конформисти, които му икономисват неуместните истини.
По-нататък създателят напомня, че множеството огромни политически промени в Турция стартират таман на локални избори: та нали самият Ердоган потегли нагоре през 1994 година, когато беше определен за кмет на Истанбул. Защо обаче на тези локални избори ПСР потегли надолу? За това, съгласно ФАЦ, има три аргументи:
" Рецесията, която множеството турци усещат на гърба си. Кюрдите отвън кюрдските райони в Югоизточна Турция, които твърдо гласоподават за Републиканската национална партия. И най-много обратът в публичните настройки. И в случай че първите два фактора може още веднъж да се трансформират, то третият още дълго ще оставя своя отпечатък върху Турция ", счита немският публицист.
Голямото преселение
Нито една друга страна в Европа и в нейната външна страна не е претърпяла толкоз огромни промени през последните десетилетия, колкото Турция, написа създателят и напомня, че преди време над 75% от турците са живеели в села и дребни градчета. " После обаче стартира огромната миграция. Бедните анадолци потеглиха да търсят работа в огромните градове. Обикновено се заселваха в периферията на градове като Истанбул, Анкара или Измир, където струпваха противозаконни къщички - напълно елементарни, нормално с по две стаички. Нямаха нито вода, нито ток, () а градското население гледаше надменно и с пренебрежение на тези пришълци от Анадола. "
В тази връзка създателят напомня крилатата дефиниция на социоложката Нилюфер Гьоле: добре образованите, материално обезпечени и неособено религиозни градски елити са " белите турци ", до момента в който необразованите, небогати и набожни пришълци от Анадола са " черните турци ". През последните две десетилетия на 20 век културният конфликт сред тези две групи беше изключително яростен, написа Райнер Херман и прибавя: " Пробивът бе сбъднат на изборите през 2002 година, когато безапелационната победа на новооснованата ПСР докара до промяна на елитите. Старият градски хайлайф, който се кълнеше в правилата на създателя на републиката Ататюрк, последователно беше сменен от новия анадолски хайлайф ".
ПСР стана тяхната партия, а Ердоган постоянно се представяше като водач таман на " черните турци ", написа създателят и напомня, че самият Ердоган е първообраз точно на това потомство турци, подгонено от бедността към огромните градове. " Той израства в един от най-проблемните квартали на Истанбул и познава добре мизерията на мигрантите. Говори на техния език и възхвалява техните полезности. Освен това Ердоган е първият турски водач, който не идва от редиците на държавната администрация. И както никой различен въплъщава възхода на дълго потисканите анадолци. "
Краят на една епоха
След като се връща към поляризиращите предизборни акции на Ердоган, които нормално минават под мотото " Ние против тях ", създателят стига до извода, че с усядането на от ден на ден " черни турци " в огромните градове последователите на Ердоган понижават. Просто тъй като част от тези хора към този момент са станали жители и са изгубили връзката с родните анадолски села и с мирогледа на предходните генерации.
Днес процесът на вътрешната миграция в Турция съвсем е завършил, само че е в ход различен развой: възникването на нова градска еднаквост. Защото къщурките в покрайнините на огромните градове последователно са отстъпили място на съвременни жилищни квартали, Анадолът опустява, а 80% от турците към този момент живеят в градовете. Решаваща е ролята на младите, които към този момент не познават селския живот, а това се отразява и върху политическите им желания.
Проектът на Ердоган за възпитаването на едно консервативно и набожно младо потомство се провали, установи създателят и аргументира с изследване на реномирания истанбулски институт " Конда " измежду младите турци на възраст сред 15 и 29 години. Според това проучване, през днешния ден те са по-образовани, по-модерни, по-отворени към света и по-малко набожни, в сравнение с преди 10 години. И желаят да се любуват на живот в независимост. " Турция на Ататюрк към този момент е история, само че история ще стане и Турция на Ердоган - сега, в който завърши процесът на урбанизация ", гласи заключението на немския публицист Райнер Херман.
Управляващата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) напряко се сгромоляса на локалните избори в Турция, написа първоначално създателят и напомня, че през 2014 партията на Ердоган завоюва в девет от десетте огромни града, а в този момент ѝ останаха единствено четири. Тази партия резервира въздействието си в консервативните елементи от Анадола, само че тези райони последователно се обезлюдяват и към този момент не играят решаваща роля за политическото бъдеще на страната, четем в разбора на Райнер Херман.
Авторът напомня концепцията на Ердоган за " Новата Турция ", която на открито работи като авторитетна районна мощ, а вътрешният ѝ образ се предопределя от младите, религиозни генерации. Всъщност обаче Ердоган към този момент не може да бъде политическото лице на новата, градска Турция - неин натурален водач е новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който се надява да стане и президент през 2023 година, когато се навършват 100 години от основаването на републиката.
Три аргументи за неуспеха на ПСР
Дали през четирите години до тогава ПСР ще извлече поучения от провалянето си в Истанбул? Според създателя на публикацията, това ще бъде мъчно, тъй като Ердоган като че ли към този момент не слуша никого: заобиколил се е с конформисти, които му икономисват неуместните истини.
По-нататък създателят напомня, че множеството огромни политически промени в Турция стартират таман на локални избори: та нали самият Ердоган потегли нагоре през 1994 година, когато беше определен за кмет на Истанбул. Защо обаче на тези локални избори ПСР потегли надолу? За това, съгласно ФАЦ, има три аргументи:
" Рецесията, която множеството турци усещат на гърба си. Кюрдите отвън кюрдските райони в Югоизточна Турция, които твърдо гласоподават за Републиканската национална партия. И най-много обратът в публичните настройки. И в случай че първите два фактора може още веднъж да се трансформират, то третият още дълго ще оставя своя отпечатък върху Турция ", счита немският публицист.
Голямото преселение
Нито една друга страна в Европа и в нейната външна страна не е претърпяла толкоз огромни промени през последните десетилетия, колкото Турция, написа създателят и напомня, че преди време над 75% от турците са живеели в села и дребни градчета. " После обаче стартира огромната миграция. Бедните анадолци потеглиха да търсят работа в огромните градове. Обикновено се заселваха в периферията на градове като Истанбул, Анкара или Измир, където струпваха противозаконни къщички - напълно елементарни, нормално с по две стаички. Нямаха нито вода, нито ток, () а градското население гледаше надменно и с пренебрежение на тези пришълци от Анадола. "
В тази връзка създателят напомня крилатата дефиниция на социоложката Нилюфер Гьоле: добре образованите, материално обезпечени и неособено религиозни градски елити са " белите турци ", до момента в който необразованите, небогати и набожни пришълци от Анадола са " черните турци ". През последните две десетилетия на 20 век културният конфликт сред тези две групи беше изключително яростен, написа Райнер Херман и прибавя: " Пробивът бе сбъднат на изборите през 2002 година, когато безапелационната победа на новооснованата ПСР докара до промяна на елитите. Старият градски хайлайф, който се кълнеше в правилата на създателя на републиката Ататюрк, последователно беше сменен от новия анадолски хайлайф ".
ПСР стана тяхната партия, а Ердоган постоянно се представяше като водач таман на " черните турци ", написа създателят и напомня, че самият Ердоган е първообраз точно на това потомство турци, подгонено от бедността към огромните градове. " Той израства в един от най-проблемните квартали на Истанбул и познава добре мизерията на мигрантите. Говори на техния език и възхвалява техните полезности. Освен това Ердоган е първият турски водач, който не идва от редиците на държавната администрация. И както никой различен въплъщава възхода на дълго потисканите анадолци. "
Краят на една епоха
След като се връща към поляризиращите предизборни акции на Ердоган, които нормално минават под мотото " Ние против тях ", създателят стига до извода, че с усядането на от ден на ден " черни турци " в огромните градове последователите на Ердоган понижават. Просто тъй като част от тези хора към този момент са станали жители и са изгубили връзката с родните анадолски села и с мирогледа на предходните генерации.
Днес процесът на вътрешната миграция в Турция съвсем е завършил, само че е в ход различен развой: възникването на нова градска еднаквост. Защото къщурките в покрайнините на огромните градове последователно са отстъпили място на съвременни жилищни квартали, Анадолът опустява, а 80% от турците към този момент живеят в градовете. Решаваща е ролята на младите, които към този момент не познават селския живот, а това се отразява и върху политическите им желания.
Проектът на Ердоган за възпитаването на едно консервативно и набожно младо потомство се провали, установи създателят и аргументира с изследване на реномирания истанбулски институт " Конда " измежду младите турци на възраст сред 15 и 29 години. Според това проучване, през днешния ден те са по-образовани, по-модерни, по-отворени към света и по-малко набожни, в сравнение с преди 10 години. И желаят да се любуват на живот в независимост. " Турция на Ататюрк към този момент е история, само че история ще стане и Турция на Ердоган - сега, в който завърши процесът на урбанизация ", гласи заключението на немския публицист Райнер Херман.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ