Фундаменталната връзка между Турция и ЕС
Турция и Европейски Съюз са изправени пред позитивен поврат в другояче неравните си дипломатически връзки. Неотдавнашно умозаключение на Съвета на Европейски Съюз приканва за по-положителна вероятност към Турция, до момента в който срещата на върха на НАТО във Вилнюс докара до топло посрещане от всички на изненадващото решение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да даде зелена светлина на участието на Швеция в НАТО.
В медиите ходът на президента Ердоган се свързва както с продажбите на американски изтребители F-16, по този начин и с уговорката на Швеция да усъвършенства съдействието в разузнаването, а точно заобикалянето на терористичната организация ПКК и деблокирането на кандидатурата на Турция за присъединение към Европейски Съюз. Технологията на F-16 е решаваща и от дълго време търсена от страна на Турция, само че истината остава, че самостоятелните шведски съдилища не се преценяват с външния министър на Швеция. Една по-малко коментирана отстъпка, която Турция получи, е обещанието на Стокхолм да съживи модернизацията на турския митнически съюз.
Това заричане евентуално ще бъде от огромна изгода за Анкара, защото от ден на ден страни от Европейски Съюз преглеждат модернизацията на Митническия съюз като мотор на съживените геополитически връзки сред Турция и Европейски Съюз. Оценката на въздействието от 2016 година демонстрира, че сходна рационализация на най-важния митнически съюз на Европейски Съюз в света (с Турция) би повишила благосъстоянието и от двете страни на съглашението надлежно с 5 милиарда евро и 12 милиарда евро.
Турция сега търси доверието на вложителите и солидна ликвидна инжекция, която възобновеният митнически съюз би донесъл на турските жители, нейния бизнес бранш и държавното управление. Всъщност заради икономическата политика на Анкара става все по-неотложно Турция и Европейски Съюз да задълбочат своите регулаторни рамки, процеса на взимане на решения в търговията с услуги и селско стопанство, с цел да може турската стопанска система да остане устойчива.
Взаимозависимостта води до развиване на връзките
Подобряването на връзките сред Анкара и Брюксел се дължи на разнообразни аргументи. Първо, президентът Ердоган направи поредност от стратегически избори (по отношение да вземем за пример на Украйна, Азов, Швеция) през последните седмици, които като цяло бяха възприети доста позитивно от други европейски страни и страни от НАТО. Второ, нов и доста умел турски дипломат в Европейски Съюз, Фарук Каймакчи, беше назначен в Брюксел и неговите старания през последните месеци и натоварените срещи с високопоставени чиновници на Европейски Съюз се отплащат във връзка с развиването на съгласие и доверие. Трето, Европейски Съюз и неговите страни членки бързо осъзнават, че Турция е незаместим съдружник на Европейски Съюз, както във връзка с веригите за доставки, по този начин и заради геостратегическите калкулации, свързани със сигурността, силата и сериозните първични материали по отношение на Азия.
Всичко нагоре би трябвало да се схваща в подтекста на взаимозависимостта. Когато погледнем искрено икономическите, директните задгранични вложения, веригите за доставки и финансите, има консенсус измежду икономистите и политиците, че " пъпната шнур " Турция и Европейски Съюз е обвързвана и те са фундаментално неразделни. С над 7500 немски компании, открити в Турция, и хиляди други от страни-членки на Европейски Съюз, е ясно, че Анкара освен съставлява чудесно място за Европейски Съюз във връзка с производството и веригите за доставки, само че в същото време дава ключа на Европа към възобновима сила и зелен преход.
Продължаващата война в Украйна изостри тази причинност сред Турция и Европейски Съюз, което е изключително ясно във връзка с превоза, сериозните първични материали, силата и коридорите на изток.
Турция зависи от Европейски Съюз за финансовата непоклатимост, директните задгранични вложения, претовареност и – след опустошителното земетресение – незабавна помощ и поддръжка за възобновяване.
Сътрудничеството би трябвало да се разшири
Нов подтик и иден отчет, който се приготвя от Министерството на външните работи на Европейски Съюз (EEAS) и Европейската политика за съседство и договаряния за разширение (DG NEAR), ще поддържат държавите-членки в Съвета и ще спомогнат за даването на нови благоприятни условия за възстановяване на връзките. Въпреки това е значимо да се подсети на Брюксел, че поддръжката за промяната на митническия съюз е единствено началото и би трябвало бързо да бъде последвана от по-широк, по-структуриран и насочен към сигурността метод в връзките.
За да се поддържа по-стабилна, предвидима и сближаваща външна политика сред Турция и Европейски Съюз, от основно значение е да се поддържа развиването на „ обща европейска архитектура за сигурност “, която взема поради Анкара. Целта би била да се избегне серпантина от утежняване на връзките и изнудване за споделени политики и ползи, което евентуално би довело до възможен и нежелателен сюжет на отслабена геополитическа среда.
Първата стъпка в този позитивен развой остава промяната на Митническия съюз, само че е от основно значение засилените полемики за допустимо съдействие сред Турция и Европейски Съюз в областите на сигурността като задачите на Общата политика за сигурност и защита (ОПСО) да бъдат сложени на дневен ред. Две идеални насочни точки биха могли да бъдат съществуващите задачи в Косово и Украйна, които могат да завоюват доста от турското присъединяване. /БГНЕС
------------------------
Самуел Довери Вестербай, специалист по връзките Турция-ЕС и ЕС-Централна Азия. Автор за Анадолската организация.
