Експериментът над турската икономика приключи
Турският регулатор увеличи лихвата за първи път от две години. Това значи, че Ердоган постави завършек на двугодишен стопански опит, който озадачи икономистите. Така наречената ердоганомика обаче донесе на Турция освен голяма ифнлация и обезценка на лирата, само че и позитивни резултати. Какво чака подобен важен търговски сътрудник на Русия в Европа?
За първи път от повече от две години Турската централна банка увеличи главната рента и незабавно съвсем я удвои от 8,5% на 15%. Това събитие е удивително преди всичко с смяната на курса на Ердоган. През 2021 година той реши да опитва с турската стопанска система. Докато всички международни централни банки покачиха лихвите в битката с инфлацията, Турция понижи лихвите, защото локалната централна банка загуби своята самостоятелност и действаше по заповед на президента. Тази политика провокира неразбиране и рецензия измежду икономистите, защото опонира на обичайна икономическа доктрина: когато инфлацията пораства, е належащо да се увеличи процентът.
Политиката на намаление на лихвата докара до упования противоположен резултат - висока инфлация, която през май беше съвсем 40%, а предходната година - 86%. Турската лира непрестанно актуализира върховете за намаляване. За наименованието на тази политика на Турция даже е въведен терминът „ ердоганомика “. През последните две години лирата се е утроила по отношение на $, а валутните запаси са изцяло изчерпани. Вярно е, че стопанската система се форсира с високи темпове: през 2021 година - с 11,4%, през 2022 година - с 5,6% ”, споделя Олга Беленкая, началник на отдела за макроикономически разбори на “Финам ”.
Рязката смяна в курса на централната банка бележи нов стадий в турския опит. Сега турският регулатор влезе в обичайна икономическа логичност. Проблемът е, че не проработи. Турската лира при такива вести актуализира нов връх и за първи път падна до 24 за $.Ситуацията обаче не е толкоз неприятна, колкото наподобява на пръв взор. Ердоганомиката има и своя икономическа логичност.
„ Турският опит с главния лихвен % не би трябвало да се назовава цялостен неуспех. Основната задача на " ердоганомиката " беше да раздвижи промишлеността на страната и да обезпечи оптималната претовареност. Инфлацията не е толкоз неприятна, колкото безработицата. Преди тазгодишните избори задачата беше значително решена. Заетостта на популацията е по-значим миг за политическа и обществена непоклатимост от инфлацията. Днес Турция претендира за основаване на газов хъб, развиване на нуклеарна енергетика, военно-промишлен комплекс с висок експортен капацитет, а също по този начин получава обилни дивиденти от търговията с Руската федерация “, споделя анализаторът Андрей Кочетков.
От една страна, „ ердоганомията “ докара до обезценяване на валутата, висока инфлация, понижаване на задграничните вложения, консумиране на валутни запаси и утежняване на живота на турците. От друга страна, има високи темпове на стопански напредък, понижаване на безработицата, увеличение на износа на турски артикули, които печелят ценовата конкуренция заради обезценяването на лирата и разширение на индустриалния капацитет.
Но след изборите през май, на които президентът Ердоган съумя да завоюва, дилемите пред стопанската система започнаха да се трансформират. Следователно финансовият блок на държавното управление е обновен, и то с доста умели финансисти. По-специално Хафизе Гайе Еркан стана новият началник на централната банка на Турция. Тя е единствената жена под 40-годишна възраст, която е била основен изпълнителен шеф на 100-те най-големи банки в Америка.
„ Турция би трябвало да подреди финансите си, с цел да притегли вложения от трети страни за по-нататъшно развиване. Поради това Централната банка на страната стартира да трансформира метода си към ръководството на инфлацията, което включва повишение на лихвения %. Ако рисковете от повишение на цените се възстановяват и турската лира се стабилизира, можем да чакаме приток на вложения в една много перспективна турска стопанска система, която ще получи преимущества на районно равнище “, счита Кочетков.
Защо тогава пазарът остана неудовлетворен от толкоз съществено нарастване на курса - близо два пъти, а вместо да се ускори, лирата се срина още повече? Факт е, че пазарът очакваше повече и по тази причина беше отчаян. „ Пазарният консенсус очакваше по-голямо нарастване до 21%, макар че обсегът на прогнозите беше много необятен. Тъй като стъпката на първото нарастване беше под пазарните упования, лирата реагира отрицателно и за първи път в историята доларът надвиши 24 турски лири. Имайки поради нормалния фасон на Ердоган да се намесва директно в решенията на Централната банка, вложителите може да са възприели нарастването като незадоволително решаващо и са почнали да се съмняват в степента на независимост, с която ще бъде разрешено да работи новият началник на централната банка, ” споделя Олга Беленкая.
Експертът обаче счита, че регулаторът е дал явен сигнал, че това е единствено началото на пътя и лихвата ще продължи да се повишава, навреме и последователно, колкото е належащо, с цел да овладее инфлацията. „ Може би ще бъде по-трудно за новото управление на Централната банка на Турция да завоюва първичното доверие от пазара, доказвайки своята самостоятелност от президент с неортодоксални стопански възгледи “, споделя Беленкая.
Междувременно е малко евентуално Ердоган и турското държавно управление да не са знаели какво ще прави централната банка.
„ По-нататъшните покачвания на лихвите ще работят по-ефективно за нормализиране на обменния курс на лирата. В същото време натискът върху стопанската система няма да бъде толкоз забележителен, колкото можеше да бъде преди няколко години. Значителното външно търсене на турски недвижими парцели и промишлени артикули ще ни разреши да преживеем интервала на повишение на лихвите по заемите “, сподели Кочетков.
За Русия Турция е не по-малко значим търговски сътрудник от Китай, също и заради близостта си до Европа. Въпреки че е ясно, че размерът на търговията с Китай е по-голям. Ако през 2021 година Турция беше на шесто място по стокообмен с Русия, то през 2022 година тя се придвижи съществено напред. Търговският оборот на Русия с Турция се усили с 84% (данни на митническата служба).
Турция се трансформира в основния мост сред Русия и Европа. „ Достатъчно огромни количества импорт отиват в Русия през Турция, най-вече потребителски артикули и селскостопански артикули. От своя страна Русия е главен снабдител на газ, нефт и петролни артикули за Турция “, сподели Наталия Милчакова, водещ анализатор във “Фрийдъм Финанс ”.
Паралелният импорт, узаконен в Русия, от една страна, и евтините експортни артикули от Турция, с помощта на девалвацията на лирата, от друга, помогнаха и на двата търговски колегата по собствен метод. „ Евтината лира е от изгода за турските експортьори. Руските експортьори печелят не толкоз от ниския обменен курс на рублата, колкото от предвидимия валутен курс. В същото време предвидимостта на отсрещната страна и неговата валута е доста значима. Когато лирата се обезценява, за Русия е по-изгодно да внася артикули от Турция и да продава своите артикули и първични материали за лири, тъй че по-късно с приходите от лирата да купува турски артикули, в това число посредством успореден импорт “, отбелязва Милчакова. Но когато рублата падне по отношение на лирата, това дава спомагателна изгода на съветските експортьори, само че за вносителите турските артикули в този случай стават по-скъпи в рубли, което води до риск от понижаване на търсенето от страна на руснаците, прибавя специалистът. Във всеки случай по-предсказуемият търговски сътрудник постоянно е приоритет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
За първи път от повече от две години Турската централна банка увеличи главната рента и незабавно съвсем я удвои от 8,5% на 15%. Това събитие е удивително преди всичко с смяната на курса на Ердоган. През 2021 година той реши да опитва с турската стопанска система. Докато всички международни централни банки покачиха лихвите в битката с инфлацията, Турция понижи лихвите, защото локалната централна банка загуби своята самостоятелност и действаше по заповед на президента. Тази политика провокира неразбиране и рецензия измежду икономистите, защото опонира на обичайна икономическа доктрина: когато инфлацията пораства, е належащо да се увеличи процентът.
Политиката на намаление на лихвата докара до упования противоположен резултат - висока инфлация, която през май беше съвсем 40%, а предходната година - 86%. Турската лира непрестанно актуализира върховете за намаляване. За наименованието на тази политика на Турция даже е въведен терминът „ ердоганомика “. През последните две години лирата се е утроила по отношение на $, а валутните запаси са изцяло изчерпани. Вярно е, че стопанската система се форсира с високи темпове: през 2021 година - с 11,4%, през 2022 година - с 5,6% ”, споделя Олга Беленкая, началник на отдела за макроикономически разбори на “Финам ”.
Рязката смяна в курса на централната банка бележи нов стадий в турския опит. Сега турският регулатор влезе в обичайна икономическа логичност. Проблемът е, че не проработи. Турската лира при такива вести актуализира нов връх и за първи път падна до 24 за $.Ситуацията обаче не е толкоз неприятна, колкото наподобява на пръв взор. Ердоганомиката има и своя икономическа логичност.
„ Турският опит с главния лихвен % не би трябвало да се назовава цялостен неуспех. Основната задача на " ердоганомиката " беше да раздвижи промишлеността на страната и да обезпечи оптималната претовареност. Инфлацията не е толкоз неприятна, колкото безработицата. Преди тазгодишните избори задачата беше значително решена. Заетостта на популацията е по-значим миг за политическа и обществена непоклатимост от инфлацията. Днес Турция претендира за основаване на газов хъб, развиване на нуклеарна енергетика, военно-промишлен комплекс с висок експортен капацитет, а също по този начин получава обилни дивиденти от търговията с Руската федерация “, споделя анализаторът Андрей Кочетков.
От една страна, „ ердоганомията “ докара до обезценяване на валутата, висока инфлация, понижаване на задграничните вложения, консумиране на валутни запаси и утежняване на живота на турците. От друга страна, има високи темпове на стопански напредък, понижаване на безработицата, увеличение на износа на турски артикули, които печелят ценовата конкуренция заради обезценяването на лирата и разширение на индустриалния капацитет.
Но след изборите през май, на които президентът Ердоган съумя да завоюва, дилемите пред стопанската система започнаха да се трансформират. Следователно финансовият блок на държавното управление е обновен, и то с доста умели финансисти. По-специално Хафизе Гайе Еркан стана новият началник на централната банка на Турция. Тя е единствената жена под 40-годишна възраст, която е била основен изпълнителен шеф на 100-те най-големи банки в Америка.
„ Турция би трябвало да подреди финансите си, с цел да притегли вложения от трети страни за по-нататъшно развиване. Поради това Централната банка на страната стартира да трансформира метода си към ръководството на инфлацията, което включва повишение на лихвения %. Ако рисковете от повишение на цените се възстановяват и турската лира се стабилизира, можем да чакаме приток на вложения в една много перспективна турска стопанска система, която ще получи преимущества на районно равнище “, счита Кочетков.
Защо тогава пазарът остана неудовлетворен от толкоз съществено нарастване на курса - близо два пъти, а вместо да се ускори, лирата се срина още повече? Факт е, че пазарът очакваше повече и по тази причина беше отчаян. „ Пазарният консенсус очакваше по-голямо нарастване до 21%, макар че обсегът на прогнозите беше много необятен. Тъй като стъпката на първото нарастване беше под пазарните упования, лирата реагира отрицателно и за първи път в историята доларът надвиши 24 турски лири. Имайки поради нормалния фасон на Ердоган да се намесва директно в решенията на Централната банка, вложителите може да са възприели нарастването като незадоволително решаващо и са почнали да се съмняват в степента на независимост, с която ще бъде разрешено да работи новият началник на централната банка, ” споделя Олга Беленкая.
Експертът обаче счита, че регулаторът е дал явен сигнал, че това е единствено началото на пътя и лихвата ще продължи да се повишава, навреме и последователно, колкото е належащо, с цел да овладее инфлацията. „ Може би ще бъде по-трудно за новото управление на Централната банка на Турция да завоюва първичното доверие от пазара, доказвайки своята самостоятелност от президент с неортодоксални стопански възгледи “, споделя Беленкая.
Междувременно е малко евентуално Ердоган и турското държавно управление да не са знаели какво ще прави централната банка.
„ По-нататъшните покачвания на лихвите ще работят по-ефективно за нормализиране на обменния курс на лирата. В същото време натискът върху стопанската система няма да бъде толкоз забележителен, колкото можеше да бъде преди няколко години. Значителното външно търсене на турски недвижими парцели и промишлени артикули ще ни разреши да преживеем интервала на повишение на лихвите по заемите “, сподели Кочетков.
За Русия Турция е не по-малко значим търговски сътрудник от Китай, също и заради близостта си до Европа. Въпреки че е ясно, че размерът на търговията с Китай е по-голям. Ако през 2021 година Турция беше на шесто място по стокообмен с Русия, то през 2022 година тя се придвижи съществено напред. Търговският оборот на Русия с Турция се усили с 84% (данни на митническата служба).
Турция се трансформира в основния мост сред Русия и Европа. „ Достатъчно огромни количества импорт отиват в Русия през Турция, най-вече потребителски артикули и селскостопански артикули. От своя страна Русия е главен снабдител на газ, нефт и петролни артикули за Турция “, сподели Наталия Милчакова, водещ анализатор във “Фрийдъм Финанс ”.
Паралелният импорт, узаконен в Русия, от една страна, и евтините експортни артикули от Турция, с помощта на девалвацията на лирата, от друга, помогнаха и на двата търговски колегата по собствен метод. „ Евтината лира е от изгода за турските експортьори. Руските експортьори печелят не толкоз от ниския обменен курс на рублата, колкото от предвидимия валутен курс. В същото време предвидимостта на отсрещната страна и неговата валута е доста значима. Когато лирата се обезценява, за Русия е по-изгодно да внася артикули от Турция и да продава своите артикули и първични материали за лири, тъй че по-късно с приходите от лирата да купува турски артикули, в това число посредством успореден импорт “, отбелязва Милчакова. Но когато рублата падне по отношение на лирата, това дава спомагателна изгода на съветските експортьори, само че за вносителите турските артикули в този случай стават по-скъпи в рубли, което води до риск от понижаване на търсенето от страна на руснаците, прибавя специалистът. Във всеки случай по-предсказуемият търговски сътрудник постоянно е приоритет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ