Турският президент Ердоган е върл противник на високите лихви Брутният

Турският президент Ердоган е безжалостен съперник на високите лихви

Брутният вътрешен артикул (БВП) на Турция е повишена с 0.9% на годишна база през третото тримесечие, в сходство с упованията. Така стопанската система прекъсва три следващи интервала на стесняване след валутната рецесия през предходната година. В съпоставяне с второто тримесечие Брутният вътрешен продукт нараства с 0.4% на база сезонно изгладени данни, което е трето следващо позитивно тримесечие, демонстрират данните на Турския статистически институт.

Проучване на Reuters сочи, че упованията на анализаторите са били Брутният вътрешен продукт да се усили с с 1% по отношение на миналата година. Те също по този начин са планували, че турската стопанска система ще нарасне с 0.5% през 2019 година

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Възстановяването на турската стопанска система може да се отрази позитивно и на българската, тъй като Турция е главен търговски сътрудник на страната ни след Европейски Съюз.

Една от водещите разрастващи се стопански системи постоянно отчиташе годишен растеж от 5% през минали години, само че фрапантното обезценяване на лирата с 30% през 2018 година докара до нарастване на инфлацията и лихвените проценти, до момента в който вътрешното ползване се намали. Големият напредък, регистриран съвсем десетилетие, беше подхранван от кредитен взрив, посредством и на ниските лихви. Според разбиранията на турския президент Реджеб Ердоган високите лихви по заемите са поробващи и усилват инфлацията, заради което дълго време настояваше за понижението им. През лятото той уволни шефа на централната банка.

Откъде идва растежът

Ръстът на Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие се дължи главно на селското стопанство, което се уголемява с 3.8%. Промишлеността през интервала е повишена с 1.6%, а услугите - с 0.6%. Строителният бранш обаче се е свил със 7.8%.

Икономиката сега се възвръща, инфлацията през октомври спада до едноцифрени стойности, а заемите усилват растежа си с помощта на намаляването на лихвените проценти от страна на централната банка. Ревизираните данни демонстрират, че през второто тримесечие турската стопанска система се е свила с 1.6% на годишна база.

В края на октомври централната банка понижи главната рента повече от предстоящото до 14%, продължавайки нападателния спад от 24% от юли, с цел да съживи стопанската система, наранена от рецесията. Новият шеф на банката Мурат Уйсал избра да прибегне до по-голямо от предстоящото стесняване и трите пъти, в които промени водещата рента от поемането си на поста през юли. Миналата седмица той съобщи, че финансовата институции ще употребява наложителните банкови запаси, с цел да подкрепи достъпа на действителния бранш до кредитиране. Турският президент Реджеп Ердоган обезверено желае да понижи лихвените проценти и централната банка не е в позиция да се противи.

Промишленото произвеждане, основен сигнал за икономическа интензивност и необятно обсъждано като знак за напредък, се усили с 3.4% на годишна база през септември. Правителството понижи прогнозата си за растежа през тази година до 0.5%, а следващата година чака Брутният вътрешен продукт да се увеличи с 5%.