Защо Ердоган се е впил в Сирия
Турският гражданин Реджеп Тайип Ердоган неотдавна участва на срещата на високо ниво на ШОС в Самарканд и съумя да се трансформира в героя на смешки, само че една значима среща, която той планираше да организира в Узбекистан, въпреки всичко се провали - сирийският президент Башар ал-Асад не пристигна на срещата, макар че беше поканен. Въпреки това турците овладяха Сирия с хватка, което значи, че новите им опити да наложат разговор на Асад са въпрос на време.
В изявление за медиите Ердоган изрази страдание за отсъствието на сирийския си сътрудник на срещата на ШОС. „ Заради него, поради неговите дейности, Сирия скоро ще бъде разграничена. Той мислеше да отбрани зоните под негов надзор. Но той не можа да подсигурява сигурността на огромни региони “, сподели Ердоган. Доста странна изразителност за човек, който сякаш приканва за мир. По-скоро всичко наподобява по този начин, като че ли Ердоган ще изкопчи териториалните отстъпки от Асад като част от тези договаряния.
Какво по принцип свързва Турция и Сирия? Първо, границата са прилежащите страни. Второ, история. В продължение на няколко века Сирия е част от Османската империя, откакто султан Селим I Страшни я превзема при започване на XVIвек. След Първата международна война в Османската империя има гражданска война, Ататюрк прогласява Турската република и като че ли се сбогува с имперските нрави. Въпреки това, при първата опция през 1939 година, той поема провинция Хатай, която сирийците към момента считат за своя. Защо ще им би трябвало на турците, с изключение на очевидния претекст за връщане на изгубените имперски владения?
Нека първо да разгледаме местоположението на Турция и в това време да се потопим в историята. Почти цялата й територия попада в Мала Азия. Това е историческата област Анадола, " сърцето на империята ", откъдето в миналото са пристигнали племената на селджукските турци, основали Османската страна. Западните околности на Истанбул се намират на територията на Европа - това са останките от региона Румелия (от " Рум ", т.е. " Рим " на турски). Когато султан Мехмед II завладява Константинопол (Втория Рим), той приема купата " Кайсар ар-Рум " - " император на Рим ".
В разбирането на османските турци също е имало три Рима. Първият " Рум " е истинският, този в Италия, и през целия XVI век османските султани не стопират да се пробват да го доближат. Вторият е гръцкият Рим, т.е. Константинопол, който през 1453 година въпреки всичко пада под удара на османския ятаган. И третият е същият, само че единствено мюсюлмански. И до ден сегашен, даже и да загуби статута си на столица, той остава най-важният град в Турция.
Друг значим знак на турското (и османското) имперско схващане е така наречен Червена ябълка - постигането на непостижимото, най-висшето богатство и идеалната страна. Изпращайки своите еничари на война, султан Сюлейман Великолепни ги предизвестява с думите: „ Ще се срещнем още веднъж при Червената ябълка “, имайки поради оня първи Рим, който през XVIвек към момента се счита за сърцето на Европа. Пет века по-късно Реджеп Тайип Ердоган сподели пред навалица от свои поддръжници: „ Нашата цел е Червената ябълка! “
А какво да кажем за провинция Хатай, която турците присвояват през 1939 година и модерна Сирия? Нека още веднъж да погледнем картата. Както към този момент отбелязахме, съвсем цялата територия на Турция попада в Мала Азия, само че в южната част на страната, на самия бряг на Средиземно море, има един дребен " апендикс ", който се врязва като чеп в Близкия изток. Това е Хатай, който сирийците считат за собствен. Това е плацдармът на неоосманска Турция в нейните някогашни владения. От 2011 година, когато стартира гражданската война в Сирия, Турция и персонално Ердоган интензивно вземат участие в преразпределението на териториите на Арабската република. Не непосредствено, несъмнено, а благодарение на опосредствани сили – въоръжени групировки от ислямисти, обучавани от турски инструктори. Най-голямата и известна протурска терористична група в района е ХТШ, или „ Хаят Тахрир Аш Шам “. Базата на групировката и в това време единствената територия в Сирия, която към момента остава под контрола на антиправителствените сили, е провинция Идлиб, която е обитаема с към три милиона души, които в действителност са заложници от терористи. А в този момент дано намерим Идлиб на картата - там, в северозападната част на Сирия, той тъкмо граничи с към този момент упоменатата турска провинция Хатай. Казано по-просто, Ердоган уголемява плацдарма, забива диагонален чеп в сирийската територия и като че ли я разрязва на половина.
Турция в действителност намерено покровителства ХТШ и други антиправителствени сили и не разрешава на сирийската арабска войска или съветските бойци да прочистят Идлиб и да сложат завършек на сирийския спор. Вместо това Ердоган обществено декларира, че Асад „ не е в положение да задържи земите си “, което значи, че би трябвало да договаря с него, Ердоган. Очевидно турският президент позволява помирение в Сирия единствено в подмяна на териториални отстъпки от Асад или най-малко наличието на турски „ мироопазващ контингент “. Новият султан прибира изгубеното.
В същото време и Анкара, и Дамаск имат общ дразнител – кюрдите. По време на спора сирийските кюрди застанаха на страната на Асад единствено тъй като Турция работи против последния посредством ръцете на привлечени джихадисти. Победата на тази аудитория за кюрдите би означавала безусловно геноцид. Но това е единствено краткотрайно партньорство в лицето на общ зложелател и то не приказва нищо. Кюрдите желаят да основат собствен личен самостоятелен Кюрдистан в североизточните провинции на Сирия. За Асад това значи загуба на още територии. За Ердоган възникването на най-враждебното държавно образувание тъкмо до него. През 2016 година Ердоган изясни навлизането на своите войски в северните региони на Сирия точно с нуждата да се постави завършек на „ кюрдските терористи “.
Между Турция и Сирия има съглашение, подписано още през 1998 година, съгласно което двете страни се задължават да си сътрудничат в битката против кюрдските сепаратисти. Тогава сирийците даже предадоха на турците кюрдския водач Абдуллах Йоджалан. Единствената страна, която се опита да даде леговище на Йоджалан през есента на 1998 година, беше Русия - Държавната дума подаде публично обжалване със съответното искане, адресирано до Елцин. Тогава Елцин подцени документа, Йоджалан беше екстрадиран и той към момента е в турски затвор.
Ситуацията не е лесна и за двете страни. Сегашната обстановка е преференциална най-много на американците - те искрено не желаят Асад и Ердоган да се срещат и да се спогодят за нещо. За Вашингтон, който от ден на ден влиза в спор с своенравния Ердоган (който в същото време е съдружник в НАТО), е преференциално за района да се поддържа напрежение, което не разрешава на нито една от страните да завоюва дефинитивна победа. Нито Асад, нито Ердоган са удовлетворени от този вид. Първият желае да резервира колкото се може повече от териториите си и най-сетне да постави завършек на войната, която продължава към този момент 11 години. А вторият има инфлация под 80%, непрекъснат спад в рейтингите, който се пробва да забави с гръмки изказвания на интернационалната сцена. И най-важното - президентските избори през 2023 година А преди изборите Ердоган се нуждае от безапелационна победа. След като откъсна част от някогашните османски владения от Сирия, приключи войната при свои лични условия и довърши кюрдите, той ще получи такава победа. Ето за какво той толкоз упорито желае да приказва с Дамаск тъкмо в този момент. Ето за какво турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещна със сирийския си сътрудник Фейсал Мекдад предходната година на среща на високо ниво в Белград, първата публична среща сред двете страни от 10 години. При новия султан тронът се възпламени и той към този момент има дребна война - всичко, което остава, е да я завоюва.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В изявление за медиите Ердоган изрази страдание за отсъствието на сирийския си сътрудник на срещата на ШОС. „ Заради него, поради неговите дейности, Сирия скоро ще бъде разграничена. Той мислеше да отбрани зоните под негов надзор. Но той не можа да подсигурява сигурността на огромни региони “, сподели Ердоган. Доста странна изразителност за човек, който сякаш приканва за мир. По-скоро всичко наподобява по този начин, като че ли Ердоган ще изкопчи териториалните отстъпки от Асад като част от тези договаряния.
Какво по принцип свързва Турция и Сирия? Първо, границата са прилежащите страни. Второ, история. В продължение на няколко века Сирия е част от Османската империя, откакто султан Селим I Страшни я превзема при започване на XVIвек. След Първата международна война в Османската империя има гражданска война, Ататюрк прогласява Турската република и като че ли се сбогува с имперските нрави. Въпреки това, при първата опция през 1939 година, той поема провинция Хатай, която сирийците към момента считат за своя. Защо ще им би трябвало на турците, с изключение на очевидния претекст за връщане на изгубените имперски владения?
Нека първо да разгледаме местоположението на Турция и в това време да се потопим в историята. Почти цялата й територия попада в Мала Азия. Това е историческата област Анадола, " сърцето на империята ", откъдето в миналото са пристигнали племената на селджукските турци, основали Османската страна. Западните околности на Истанбул се намират на територията на Европа - това са останките от региона Румелия (от " Рум ", т.е. " Рим " на турски). Когато султан Мехмед II завладява Константинопол (Втория Рим), той приема купата " Кайсар ар-Рум " - " император на Рим ".
В разбирането на османските турци също е имало три Рима. Първият " Рум " е истинският, този в Италия, и през целия XVI век османските султани не стопират да се пробват да го доближат. Вторият е гръцкият Рим, т.е. Константинопол, който през 1453 година въпреки всичко пада под удара на османския ятаган. И третият е същият, само че единствено мюсюлмански. И до ден сегашен, даже и да загуби статута си на столица, той остава най-важният град в Турция.
Друг значим знак на турското (и османското) имперско схващане е така наречен Червена ябълка - постигането на непостижимото, най-висшето богатство и идеалната страна. Изпращайки своите еничари на война, султан Сюлейман Великолепни ги предизвестява с думите: „ Ще се срещнем още веднъж при Червената ябълка “, имайки поради оня първи Рим, който през XVIвек към момента се счита за сърцето на Европа. Пет века по-късно Реджеп Тайип Ердоган сподели пред навалица от свои поддръжници: „ Нашата цел е Червената ябълка! “
А какво да кажем за провинция Хатай, която турците присвояват през 1939 година и модерна Сирия? Нека още веднъж да погледнем картата. Както към този момент отбелязахме, съвсем цялата територия на Турция попада в Мала Азия, само че в южната част на страната, на самия бряг на Средиземно море, има един дребен " апендикс ", който се врязва като чеп в Близкия изток. Това е Хатай, който сирийците считат за собствен. Това е плацдармът на неоосманска Турция в нейните някогашни владения. От 2011 година, когато стартира гражданската война в Сирия, Турция и персонално Ердоган интензивно вземат участие в преразпределението на териториите на Арабската република. Не непосредствено, несъмнено, а благодарение на опосредствани сили – въоръжени групировки от ислямисти, обучавани от турски инструктори. Най-голямата и известна протурска терористична група в района е ХТШ, или „ Хаят Тахрир Аш Шам “. Базата на групировката и в това време единствената територия в Сирия, която към момента остава под контрола на антиправителствените сили, е провинция Идлиб, която е обитаема с към три милиона души, които в действителност са заложници от терористи. А в този момент дано намерим Идлиб на картата - там, в северозападната част на Сирия, той тъкмо граничи с към този момент упоменатата турска провинция Хатай. Казано по-просто, Ердоган уголемява плацдарма, забива диагонален чеп в сирийската територия и като че ли я разрязва на половина.
Турция в действителност намерено покровителства ХТШ и други антиправителствени сили и не разрешава на сирийската арабска войска или съветските бойци да прочистят Идлиб и да сложат завършек на сирийския спор. Вместо това Ердоган обществено декларира, че Асад „ не е в положение да задържи земите си “, което значи, че би трябвало да договаря с него, Ердоган. Очевидно турският президент позволява помирение в Сирия единствено в подмяна на териториални отстъпки от Асад или най-малко наличието на турски „ мироопазващ контингент “. Новият султан прибира изгубеното.
В същото време и Анкара, и Дамаск имат общ дразнител – кюрдите. По време на спора сирийските кюрди застанаха на страната на Асад единствено тъй като Турция работи против последния посредством ръцете на привлечени джихадисти. Победата на тази аудитория за кюрдите би означавала безусловно геноцид. Но това е единствено краткотрайно партньорство в лицето на общ зложелател и то не приказва нищо. Кюрдите желаят да основат собствен личен самостоятелен Кюрдистан в североизточните провинции на Сирия. За Асад това значи загуба на още територии. За Ердоган възникването на най-враждебното държавно образувание тъкмо до него. През 2016 година Ердоган изясни навлизането на своите войски в северните региони на Сирия точно с нуждата да се постави завършек на „ кюрдските терористи “.
Между Турция и Сирия има съглашение, подписано още през 1998 година, съгласно което двете страни се задължават да си сътрудничат в битката против кюрдските сепаратисти. Тогава сирийците даже предадоха на турците кюрдския водач Абдуллах Йоджалан. Единствената страна, която се опита да даде леговище на Йоджалан през есента на 1998 година, беше Русия - Държавната дума подаде публично обжалване със съответното искане, адресирано до Елцин. Тогава Елцин подцени документа, Йоджалан беше екстрадиран и той към момента е в турски затвор.
Ситуацията не е лесна и за двете страни. Сегашната обстановка е преференциална най-много на американците - те искрено не желаят Асад и Ердоган да се срещат и да се спогодят за нещо. За Вашингтон, който от ден на ден влиза в спор с своенравния Ердоган (който в същото време е съдружник в НАТО), е преференциално за района да се поддържа напрежение, което не разрешава на нито една от страните да завоюва дефинитивна победа. Нито Асад, нито Ердоган са удовлетворени от този вид. Първият желае да резервира колкото се може повече от териториите си и най-сетне да постави завършек на войната, която продължава към този момент 11 години. А вторият има инфлация под 80%, непрекъснат спад в рейтингите, който се пробва да забави с гръмки изказвания на интернационалната сцена. И най-важното - президентските избори през 2023 година А преди изборите Ердоган се нуждае от безапелационна победа. След като откъсна част от някогашните османски владения от Сирия, приключи войната при свои лични условия и довърши кюрдите, той ще получи такава победа. Ето за какво той толкоз упорито желае да приказва с Дамаск тъкмо в този момент. Ето за какво турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещна със сирийския си сътрудник Фейсал Мекдад предходната година на среща на високо ниво в Белград, първата публична среща сред двете страни от 10 години. При новия султан тронът се възпламени и той към този момент има дребна война - всичко, което остава, е да я завоюва.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ