Ердоган иска да спасява турската икономика с "китайски модел"
Турската лира се свлича все по-надолу. Основни артикули се купуват към този момент на нечувано високи цени и мнозина от турците са гневни, споделя. Ердоган обаче не трансформира курса. Решил е да избавя турската стопанска система с " китайски модел ".
Турбо инфлацията тресе турската стопанска система към този момент от години. Неудържимият растеж на цените изпива силите на популацията: ток, отопление, бензин, жилище, съществени хранителни артикули - всичко това към този момент се купува на нечувано високи цени. Много турци са изключително гневни заради обстоятелството, че президентът Реджеп Тайип Ердоган и държавното управление в Анкара не подхващат нищо, с цел да извърнат тази наклонност. Дори в противен случай.
Показаха го последните седмици. По разпореждане на Ердоган Централната банка смъкна още веднъж водещата рента от 16 на 15 %. А - това е нещо прекомерно извънредно. Емисионните банки нормално подвигат водещата рента, когато желаят да възпрат повишаването.
Наказанието за грешката пристигна напълно закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски $ към този момент коства 14 лири - към 50% повече, в сравнение с преди месец. Съответно ускоряване получи и инфлацията, която сега се движи към 21%.
По-близо до " китайския модел "
Който е мислил, че по-късно крушение Ердоган ще промени курса си, остана отчаян. Напротив, президентът сега моли към хората да проявят самообладание и дава обещание, че паричната му политика дълготрайно ще даде положителни резултати.
Президентът има вяра, че скоро вложенията и производството ще пернат нагоре, че ще се усили и турският експорт. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до " китайския модел ", декларирал Ердоган пред управлението на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Едно е правилно: когато локалната валута е " евтина ", износът върви добре, тъй като на външния пазар експортираните артикули се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години против Китай постоянно насочат упрека, че изкуствено държи личната си валута на ниско ниво, с цел да може да изнася евтини артикули на външния пазар.
Но Ердоган вижда и други общи черти сред Китай и Турция. Двете стопански системи съумяха да запазят някакъв стопански приръст даже през спешната 2020 година, в разгара на пандемията. И двете страни притеглят доста задгранични вложители, тъй като цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина специалисти и опозиционни политици считат сравнението с Китай за подвеждащо.
Турция няма по какъв начин да усвои китайския модел, просто тъй като надалеч не има толкоз огромна стопанска система и толкоз многочислено население, споделя финансовият експерт Арда Тунджа. " В Китай икономическата динамичност е напълно друга. Те имат най-многочисленото население на света и голям индустриален потенциал ", споделя Тунджа.
За разлика от Турция Китай в никакъв случай не е загърбвал грижата за положителната подготовка на квалифицирани фрагменти. Тунджа се притеснява, че Турция не разполага с нужните експерти, които могат да внесат нужните нововъведения в производството. Вместо това турското държавно управление залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. " Ако желае да се индустриализира, Турция би трябвало да води политика към трайно повишение на продуктивността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти ", прибавя специалистът.
Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига даже по-далеч: той твърди, че китайският модел е напряко противопоказен за Турция. Според него сходна икономическа философия може да действа само в изискванията на властнически режим. А също така, споделя Бирдал, китайското национално стопанство не разпределя благосъстоянието отмерено измежду всички пластове на популацията.
Ердоган вреди на личните си гласоподаватели?
Навремето Ердоган се хвалеше, че е съумял да приобщи цялото население към икономическия напредък при започване на хилядолетието и таман това му осигурило такава огромна политическа поддръжка. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в стопански слабите анадолски райони, където популацията е изключително религиозно.
Днес обаче, които в действителност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът даже усилва страданието им, като притиска Централната банка да подвига водещата рента.
Турбо инфлацията тресе турската стопанска система към този момент от години. Неудържимият растеж на цените изпива силите на популацията: ток, отопление, бензин, жилище, съществени хранителни артикули - всичко това към този момент се купува на нечувано високи цени. Много турци са изключително гневни заради обстоятелството, че президентът Реджеп Тайип Ердоган и държавното управление в Анкара не подхващат нищо, с цел да извърнат тази наклонност. Дори в противен случай.
Показаха го последните седмици. По разпореждане на Ердоган Централната банка смъкна още веднъж водещата рента от 16 на 15 %. А - това е нещо прекомерно извънредно. Емисионните банки нормално подвигат водещата рента, когато желаят да възпрат повишаването.
Наказанието за грешката пристигна напълно закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски $ към този момент коства 14 лири - към 50% повече, в сравнение с преди месец. Съответно ускоряване получи и инфлацията, която сега се движи към 21%.
По-близо до " китайския модел "
Който е мислил, че по-късно крушение Ердоган ще промени курса си, остана отчаян. Напротив, президентът сега моли към хората да проявят самообладание и дава обещание, че паричната му политика дълготрайно ще даде положителни резултати.
Президентът има вяра, че скоро вложенията и производството ще пернат нагоре, че ще се усили и турският експорт. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до " китайския модел ", декларирал Ердоган пред управлението на неговата Партия на справедливостта и развиването.
Едно е правилно: когато локалната валута е " евтина ", износът върви добре, тъй като на външния пазар експортираните артикули се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години против Китай постоянно насочат упрека, че изкуствено държи личната си валута на ниско ниво, с цел да може да изнася евтини артикули на външния пазар.
Но Ердоган вижда и други общи черти сред Китай и Турция. Двете стопански системи съумяха да запазят някакъв стопански приръст даже през спешната 2020 година, в разгара на пандемията. И двете страни притеглят доста задгранични вложители, тъй като цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина специалисти и опозиционни политици считат сравнението с Китай за подвеждащо.
Турция няма по какъв начин да усвои китайския модел, просто тъй като надалеч не има толкоз огромна стопанска система и толкоз многочислено население, споделя финансовият експерт Арда Тунджа. " В Китай икономическата динамичност е напълно друга. Те имат най-многочисленото население на света и голям индустриален потенциал ", споделя Тунджа.
За разлика от Турция Китай в никакъв случай не е загърбвал грижата за положителната подготовка на квалифицирани фрагменти. Тунджа се притеснява, че Турция не разполага с нужните експерти, които могат да внесат нужните нововъведения в производството. Вместо това турското държавно управление залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. " Ако желае да се индустриализира, Турция би трябвало да води политика към трайно повишение на продуктивността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти ", прибавя специалистът.
Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига даже по-далеч: той твърди, че китайският модел е напряко противопоказен за Турция. Според него сходна икономическа философия може да действа само в изискванията на властнически режим. А също така, споделя Бирдал, китайското национално стопанство не разпределя благосъстоянието отмерено измежду всички пластове на популацията.
Ердоган вреди на личните си гласоподаватели?
Навремето Ердоган се хвалеше, че е съумял да приобщи цялото население към икономическия напредък при започване на хилядолетието и таман това му осигурило такава огромна политическа поддръжка. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в стопански слабите анадолски райони, където популацията е изключително религиозно.
Днес обаче, които в действителност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът даже усилва страданието им, като притиска Централната банка да подвига водещата рента.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ