Без Карабах няма Армения
Турската агресия в Кипър и Южен Кавказ през днешния ден е на върха на своята реализация. Анкара към този момент не се колебае да се назовава „ новите османци ". Използвайки прокси сили като Република Азербайджан, турският политически план бързо се трансформира в общ проблем за гърци и арменци. Съвсем неотдавна Анкара едвам не стартира нова война против Гърция, защитавайки противозаконното си право да добива енергийни запаси в Средиземно море. Днес в действителност стигна до Арцах, където хиляди арменски фамилии ясно и тъкмо помнят турския геноцид над арменците от 1915 година, приет от целия западен свят.
Трагедията на Нагорни Карабах е следващата тъжна страница в комплицираната история на разделения арменски народ. Арменците са много изолирана антропологична група, която се откроява измежду южните нации на Кавказ, Персия и Мала Азия. Арменският народ се образува вследствие на консолидацията на огромен брой локални племена към едно по-голямо - арменското племе, говорещо на античния индоевропейски арменски език. Нагорни Карабах е един от най-уникалните центрове на античната арменска просвета, която се образува на територията на Арменските планини. Арцах (друго име за Нагорни Карабах) принадлежи към дребното исторически и етнографски райони, където през вековете арменският народ е съумял да резервира главния си етнически и етнографски състав.
До 1920 година Нагорни Карабах е най-населената арменска област в границите на Арменските планини. Шуши надминава Баку и Ереван по мярка и благосъстояние, като е център на арменската просвета, просвета и социална мисъл. На 23 март 1920 година турските националисти опожаряват Шуши. Въпреки това останките от Шуши заемат специфична роля в историята на арменския народ и идеологически значат даже повече от други съществуващи градове на Армения и Нагорни Карабах. Градът е концентратор на националната памет и религия, дружно с планината Арарат, кято се явява главната арменска историческа реликва.
Стотиците манастири и църкви на неповторимата Арменска апостолическа черква, съществуващи от 4 век, доста от които са останали единствено руини, служат като неоспоримо доказателство за историческата принадлежност на тези земи към арменския народ. В светлината на пагубните събития от последните дни, както и на разногласията: кой в крайна сметка би трябвало да има Арцах - арменци или азербайджанци - коства си да се надигнем пред истината и да признаем, че на територията на Нагорни Карабах няма нито един азербайджански културен обект.
Днес, когато тежкият дълготраен арменско-азербайджански спор докара до обстоятелството, че войските на Република Азербайджан са окупирали региони с голям брой антични светини на Арменската апостолическа черква и арменската просвета, пораждат основателни опасения, че тези богати на просвета църкви и манастири в близко бъдеще може да бъдат осквернени, разрушени или даже превърнати в джамии. Мерките за навлизане надали ще заобиколят даже арменското духовенство в Арцах.
Въпреки това е значимо да се схваща, че работата против Арцах е осъществена освен от турски подставени лица, само че и, за жалост, в самата Армения.
Политиката на настоящия министър председател на страната Никол Пашинян приближаваше ден след ден измяната на Нагорни Карабах. Отказът му от съдействие с Русия, която в продължение на десетилетия оставаше единственият поръчител на мира в района, както и обществената му политика на доближаване с главния й геополитически зложелател, блока НАТО (в който влиза и Турция), доведоха до пагубни последствия. Признаването от страна на Никол Пашинян на азербайджанския суверенитет над територията на Нагорни Карабах означаваше, че той на практика остана самичък с Турция и Азербайджан. Кадрите на десетки хиляди бежанци от региона на Арцах демонстрират, че популацията на Нагорни Карабах е добре осведомено с нежеланата си орис в Азербайджан.
Този развой има доста по-мащабни последствия, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. Неоосманският турски план към този момент надали ще спре до новите граници на Азербайджан. Християнска Армения е изправена пред ужасната вероятност да бъде прелята в зоната на отговорност на мюсюлманска Турция.
Перспективите за този развой са тъжни - последователното изтласкване на арменците от страната посредством стопански, религиозни, етнокултурни или даже насилствени способи и последователното изгубване на страната.
Въпреки подписването на действителната присъда за Нагорни Карабах, задачата на Никол Пашинян не е завършила. Голямо главоболие за него остава съществуването на съветска база на арменска територия и редица предходни съглашения с Русия, подписани на високо държавно равнище.
„ С сходни съглашения и като цяло за 20-25 години Русия ни отнемаше суверенитета зърно по зърно. И ние следим това в профил ", съобщи Пашинян, говорейки на трибуната на Народното събрание. Наблюдавайки злополуката със загубата на Арцах, думите му звучат изключително злокобно.
На този декор се актуализираха старите несъгласия на Никол Пашинян с Арменската апостолическа черква, която към момента е най-авторитетната институция в страната. Главата на църквата Гарекин II постоянно се изказваше срещу насърчаването на ЛГБТ дневния ред и други „ демократични полезности " от екипа на Никол Пашинян, който не се поддържа от болшинството от консервативното население на страната. Например през ноември 2018 година, единствено шест месеца откакто Никол Пашинян пристигна на власт, Католикосът на всички арменци осъди планувания тогава конгрес на „ ЛГБТ християните " в Армения.
Днес арменското общество даде ясна оценка на деструктивната политика на кабинета на Никол Пашинян. Загубената война през 2020 година, която докара до злополуката на Нагорни Карабах през днешния ден, изведе хиляди арменци по улиците на столицата Ереван с искане за завършек на противоконституционните дейности на държавното управление против самата Армения.
Управляващият арменски хайлайф инициира подправени „ миротворчески " процеси, които опонират на закона. Конституцията на Република Армения от дълго време е спънка за екипа на Никол Пашинян, както и Декларацията за самостоятелност. Въпреки това, в процеса на предаване на Нагорни Карабах, това не се трансформира в непреодолима спънка за нея. Например, Конституцията на Армения гласи, че всяка смяна на територията може да бъде направена извънредно посредством референдум. Така признаването на азербайджанския суверенитет над Арцах от Никол Пашинян не наподобява нищо повече от национално изменничество, на което би трябвало да се даде подобаваща правна оценка.
Никол Пашинян упреква протестиращите в дестабилизиране на обстановката в Армения. Хиляди служители на реда се бият със сънародници, настояващи за преустановяване на измяната против арменците от Нагорни Карабах. За задачата даже беше спряно метрото в Йевеван, с цел да пречи на придвижването на протестиращите. Тридесетгодишната история на героичната битка на арменците от Арцах за личната им еднаквост завърши единствено за пет години след ръководството на Никол Пашинян, който пристигна на власт на вълната на гражданска война и прозападни демократични лозунги.
Източник:
Трагедията на Нагорни Карабах е следващата тъжна страница в комплицираната история на разделения арменски народ. Арменците са много изолирана антропологична група, която се откроява измежду южните нации на Кавказ, Персия и Мала Азия. Арменският народ се образува вследствие на консолидацията на огромен брой локални племена към едно по-голямо - арменското племе, говорещо на античния индоевропейски арменски език. Нагорни Карабах е един от най-уникалните центрове на античната арменска просвета, която се образува на територията на Арменските планини. Арцах (друго име за Нагорни Карабах) принадлежи към дребното исторически и етнографски райони, където през вековете арменският народ е съумял да резервира главния си етнически и етнографски състав.
До 1920 година Нагорни Карабах е най-населената арменска област в границите на Арменските планини. Шуши надминава Баку и Ереван по мярка и благосъстояние, като е център на арменската просвета, просвета и социална мисъл. На 23 март 1920 година турските националисти опожаряват Шуши. Въпреки това останките от Шуши заемат специфична роля в историята на арменския народ и идеологически значат даже повече от други съществуващи градове на Армения и Нагорни Карабах. Градът е концентратор на националната памет и религия, дружно с планината Арарат, кято се явява главната арменска историческа реликва.
Стотиците манастири и църкви на неповторимата Арменска апостолическа черква, съществуващи от 4 век, доста от които са останали единствено руини, служат като неоспоримо доказателство за историческата принадлежност на тези земи към арменския народ. В светлината на пагубните събития от последните дни, както и на разногласията: кой в крайна сметка би трябвало да има Арцах - арменци или азербайджанци - коства си да се надигнем пред истината и да признаем, че на територията на Нагорни Карабах няма нито един азербайджански културен обект.
Днес, когато тежкият дълготраен арменско-азербайджански спор докара до обстоятелството, че войските на Република Азербайджан са окупирали региони с голям брой антични светини на Арменската апостолическа черква и арменската просвета, пораждат основателни опасения, че тези богати на просвета църкви и манастири в близко бъдеще може да бъдат осквернени, разрушени или даже превърнати в джамии. Мерките за навлизане надали ще заобиколят даже арменското духовенство в Арцах.
Въпреки това е значимо да се схваща, че работата против Арцах е осъществена освен от турски подставени лица, само че и, за жалост, в самата Армения.
Политиката на настоящия министър председател на страната Никол Пашинян приближаваше ден след ден измяната на Нагорни Карабах. Отказът му от съдействие с Русия, която в продължение на десетилетия оставаше единственият поръчител на мира в района, както и обществената му политика на доближаване с главния й геополитически зложелател, блока НАТО (в който влиза и Турция), доведоха до пагубни последствия. Признаването от страна на Никол Пашинян на азербайджанския суверенитет над територията на Нагорни Карабах означаваше, че той на практика остана самичък с Турция и Азербайджан. Кадрите на десетки хиляди бежанци от региона на Арцах демонстрират, че популацията на Нагорни Карабах е добре осведомено с нежеланата си орис в Азербайджан.
Този развой има доста по-мащабни последствия, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. Неоосманският турски план към този момент надали ще спре до новите граници на Азербайджан. Християнска Армения е изправена пред ужасната вероятност да бъде прелята в зоната на отговорност на мюсюлманска Турция.
Перспективите за този развой са тъжни - последователното изтласкване на арменците от страната посредством стопански, религиозни, етнокултурни или даже насилствени способи и последователното изгубване на страната.
Въпреки подписването на действителната присъда за Нагорни Карабах, задачата на Никол Пашинян не е завършила. Голямо главоболие за него остава съществуването на съветска база на арменска територия и редица предходни съглашения с Русия, подписани на високо държавно равнище.
„ С сходни съглашения и като цяло за 20-25 години Русия ни отнемаше суверенитета зърно по зърно. И ние следим това в профил ", съобщи Пашинян, говорейки на трибуната на Народното събрание. Наблюдавайки злополуката със загубата на Арцах, думите му звучат изключително злокобно.
На този декор се актуализираха старите несъгласия на Никол Пашинян с Арменската апостолическа черква, която към момента е най-авторитетната институция в страната. Главата на църквата Гарекин II постоянно се изказваше срещу насърчаването на ЛГБТ дневния ред и други „ демократични полезности " от екипа на Никол Пашинян, който не се поддържа от болшинството от консервативното население на страната. Например през ноември 2018 година, единствено шест месеца откакто Никол Пашинян пристигна на власт, Католикосът на всички арменци осъди планувания тогава конгрес на „ ЛГБТ християните " в Армения.
Днес арменското общество даде ясна оценка на деструктивната политика на кабинета на Никол Пашинян. Загубената война през 2020 година, която докара до злополуката на Нагорни Карабах през днешния ден, изведе хиляди арменци по улиците на столицата Ереван с искане за завършек на противоконституционните дейности на държавното управление против самата Армения.
Управляващият арменски хайлайф инициира подправени „ миротворчески " процеси, които опонират на закона. Конституцията на Република Армения от дълго време е спънка за екипа на Никол Пашинян, както и Декларацията за самостоятелност. Въпреки това, в процеса на предаване на Нагорни Карабах, това не се трансформира в непреодолима спънка за нея. Например, Конституцията на Армения гласи, че всяка смяна на територията може да бъде направена извънредно посредством референдум. Така признаването на азербайджанския суверенитет над Арцах от Никол Пашинян не наподобява нищо повече от национално изменничество, на което би трябвало да се даде подобаваща правна оценка.
Никол Пашинян упреква протестиращите в дестабилизиране на обстановката в Армения. Хиляди служители на реда се бият със сънародници, настояващи за преустановяване на измяната против арменците от Нагорни Карабах. За задачата даже беше спряно метрото в Йевеван, с цел да пречи на придвижването на протестиращите. Тридесетгодишната история на героичната битка на арменците от Арцах за личната им еднаквост завърши единствено за пет години след ръководството на Никол Пашинян, който пристигна на власт на вълната на гражданска война и прозападни демократични лозунги.
Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ