Най-доброто от Ролан Гарос 2026: Изборът на фотографите
Турнир от Големия шлем, провеждащ се в Париж напролет, няма по какъв начин да не обезпечи голям брой паметни облици освен на феновете на тениса, само че и на тези на фотографията. Тазгодишният Ролан Гарос не беше изключение. Фотографите на шампионата още веднъж се трудиха неуморно през всички 15 дни на конкуренцията, а резултатите и този път бяха запленяващи.
Сега, когато Откритото състезание на Франция публично завърши, всеки от фотографите на шампионата избра своята обичана фотография от него и описа историята, обвързвана със съответния кадър. Разгледайте ги в нашата изложба:
Седрик Льокок: Много обичам да фотографирам от тази позиция, само че съм имал опцията да бъда там в края на мач единствено два пъти. Първата ми сходна фотография бе още веднъж на Диан Пари, само че през 2022 година Сега нещата още веднъж се подредиха, защото тя завоюва мачбол тъкмо в тази част на корта. Тази фотография споделя „ Пари е магия “.
Жулиен Кросние: Не мисля, че би трябвало да се споделя кой знае какво за тази фотография, тъй като е красноречива – Марта Костюк, грациозна като балерина на „ Симон Матьо “. Обожавам този кадър.
Филип Монтини: Исках да покажа мъжете и дамите, които се трудят в сянка и през множеството време не получават изключително внимание. Всеки ден те обезпечават най-хубавите условия за играчите – поливат кортовете, чертаят линиите, поддържат настилката и правят още куп други неща. Без тези хора шампионатът нямаше да бъде вероятен.
Никола Гуер: Светлината на Ролан Гарос от време на време е в действителност вълшебна. Не спирам да диря съвършения кадър. По време на мача сред Мая Хвалинска и Диана Шнайдер слънцето блестеше по метод, който не можех да пропусна.
Полин Бале: Обичам тази фотография, тъй като демонстрира рисковите условия в първите дни на Ролан Гарос. Детайлите отразяват жегата и напрежението на момента. Тази фотография демонстрира потребността от устрема към детайлите в спортната снимка, тъй като сходни фрагменти улавят атмосфера и история отвърд играта.
Амели Лорен: Търсех експресивни хора с харизма. Тогава забелязах тази бразилска двойка, която енергично поддържаше Жоао Фонсека по време на мача му против Новак Джокович. Те излъчваха интензитет, който беше доста фотогеничен. Наблюдавах ги в продължение на един час и доста се надявах Фонсека да победи, с цел да мога за запечатам насладата им. Харесваше им да ги фотографирам, въобще не ми обръщаха внимание и се държаха доста естествено.
Жан-Шарл Касло: Нова глава стартира. Последният от мускетарите окачва ракетата си и стартира нова епоха. Смело напред, Гаел!
Клемон Маудьо: Това е тъкмо след края на мача сред Якуб Меншик и Мариано Навоне във втори кръг. След 4 часа и 41 минути, Меншик победи след 13-11 в тайбрека на петия сет. След като жегата го мъчеше през целия ден, той осъществя седмия си мачбол и се свлече на земята. Докато към момента беше там, Навоне отиде и го поздрави, преди да напусне корта. Меншик съумя да си тръгне едвам след 15 минути и получена здравна помощ.
Лоик Вачак: Всичко стартира с концепцията да основа за страницата си в Instagram фото поредност с играчи, които съм снимал по време на Ролан Гарос. Започнах с Яник Синер, Карлос Алкарас и, несъмнено, Рафаел Надал. Отзивите ме окуражиха да продължа и пристигна ред на Кори Гоф. Точно тогава получих голям брой известия, че тя е харесала една от изявленията ми. Имах опция да се срещна с нея и срамежливо ѝ подадох фотографията, а тя отговори, че доста добре си спомня тази фотография, както и че я е посочила на татко си и той също доста я е харесал. Вълшебен миг, който в никакъв случай няма да не помни “.
Андре Ферейра: Затишието преди бурята: Елина Свитолина чака момента да излезе на „ Филип Шатрие “ за осминафиналния си мач. Тази година играчите нормално оставаха в тази зона директно преди да излязат на корта, тъй че опциите за фотоси бяха много лимитирани. Свитолина обаче дойде много по-рано и седна там, търпеливо чакайки своя миг.
Емили Отие: Избрах тази фотография на Мойс Куаме, тъй като в непредсказуемия свят на Ролан Гарос появяването на този юноша се трансформира в същинска сензация. Исках да уловя метода, по който той умее да запленява публиката и се зарежда от нейната сила.
Йохан Соне: Жоао Фонсека, младата звезда на тазгодишния Ролан Гарос, който стигна до четвъртфинал. Следва стъпките на Густаво Куертен.
Пиер Фроже: След няколко часа дъжд слънцето изгря в най-подходящия миг. На корта Полин Дерулед изрази своята наслада след сложна победа.
Винс Куруше: Много желаех да фотографирам Наоми Осака, до момента в който излиза от „ Симон Матьо “, тъй като там на играчите им се постанова да минат през тълпата и се основава конюнктура, която я няма на другите кортове. Знаех, че Наоми обича да минава през градината, а това сътвори опция, която не можех да пропусна. След мача ѝ във втори кръг съумях да се доближа до Наоми в редките моменти, в които към нея няма нито защита, нито почитатели. Това ми разреши да уловя нейната тиха наслада от успеха.
Жан-Баптист Отисие: Насред цялото неспокойствие от Ролан Гарос шампионатът за хора в инвалидни колички заема особено място. Той въплъщава устрема да надхвърлиш граници, които другите считат за непристъпни, както и непримиримостта и майсторството, присъщи за тениса. Тук съм снимал Ксения Шастьо по време на мача ѝ против Коцацо Монтжане.
Тома Стивънс: Това е една от младите очаквания на бразилския тенис – Луис Гуто Мигел, който завоюва купата при юношите. Това, което ме впечатли най-вече, беше нападателният му форхенд. Според мен той е един от младежите, чието развиване би трябвало да следим с интерес през идващите години.
