Какво бъдеще очаква „гръцкото лято“?
Туризмът в Гърция продължава да пораства. През 2019 година страната е приела 34 милиона туристи, които са донесли 18 милиарда евро. Възстановяването след пандемията е бързо, като през 2024 година пристиганията надвишават 36 милиона и генерират доходи над 20 милиарда евро. Данните за настоящата година демонстрират, че възходящата наклонност продължава. Ръстът на туризма не е нито краткотраен резултат от пандемията, нито извънредно гръцки феномен. Други образци, които демонстрират паралелни трендове са Португалия и Испания.
Всъщност растежът на туризма е световен феномен, воден от видимо безмилостния напредък на световното благосъстояние. Приблизително половината от семействата по света в този момент принадлежат към по този начин наречената „ пътуваща класа “ – тези с финансовата опция да пътуват в чужбина. В богатите страни пенсионерите пътуват повече, тъй като живеят по-дълго, по-активни са и имат доста време и наличен приход. Що се отнася до възходящата междинна класа на развиващия се свят, нищо не демонстрира идването повече от пътуването до емблематични дестинации в Европа, в това число Гърция. Пътуването със аероплан става по-евтино и броят на полетите продължава да се усилва: връзките от Съединени американски щати до Гърция са се нараснали осем пъти през последните няколко години, а гръцкият транспортьор Aegean Airlines към този момент възнамерява повече директни полети до Азия, като Индия е негов главен приоритет.
Къде ни оставя това? От една страна, растежът на туризма генерира доходи, което е добре за стопанската система. Но дали е толкоз добър, колкото си мислим? Туризмът от ден на ден се възприема като разрушителна мощ с негативно влияние както върху естествената среда, по този начин и върху локалните култури. И какъв брой добър може да бъде той, когато локалните поданици от ден на ден са изключвани от достъпа до най-желаните дестинации – в случай че не идват като източник на евтина работна ръка?
„ Някои места са просто красиви “, написа гръцкият стихотворец и Нобелов лауреат Одисеас Елитис. „ Други са значими поради цивилизацията, която се е развила там. Егейско море съчетава и двете “.
Егейско море стартира да дефинира гръцката национална еднаквост, откакто стиховете на Елитис са сложени в музика от Микис Теодоракис при започване на 60-те години на предишния век. Неговото място в гръцката душeвност е в допълнение засилено от оформящия живота опит на генерации младежи, които в продължение на повече от 40 години са се наслаждавали на безгрижни и евтини летни ваканции на красиви празни плажове с помощта на евтините билети за ферибот и къмпинг екипировка. Което ще рече, че има доста дълбока прочувствена връзка сред гърците и лятото – отсам и „ гръцкото лято “.
Публичен спор
Както и на други места в Средиземноморието, неуморният напредък на туризма провокира огромен публичен спор по отношение на отрицателните последствия от „ свръхтуризма “. „ Туристическата идеология “, концепцията, че растежът на туризма би трябвало да се преглежда като всеобхватна национална цел, загуби своята надмощие. Триумфалното отчитане на рекордни визити към този момент не провокира публично утвърждение отвън свиващия се кръг от тези, които извличат обилни облаги от него. Всъщност, стопанската система, водена от туризма, претърпява трагична смяна от бизнес модел, включващ локални, дребни и междинни фамилни предприятия, към подобен, доминиран от огромни корпорации с задгранична благосъстоятелност. Заетите в туристическия бранш в този момент са най-вече нискоквалифицирани и нископлатени и все по-често имигрантски труд.
Общественият спор до момента се лимитира или до възходящи недоволства по отношение на тъмната страна на туризма, чак до цялостно отменяне или последователно обсъждане от страна на политически бранш, мощно повлиян от туристическата промишленост. Много се приказва за възстановяване на „ потенциала “ на туристическите дестинации, удължение на туристическия сезон и ръководство на дестинациите. По създание основната концепция е да се влага в инфраструктура, с цел да се отговори на възходящото търсене.
Очевидно е, че възходящият брой туристи към този момент е сложил съществуващата инфраструктура под голям напън. Гръцките острови, изключително, изпитват претъпканост, тапи, спирания на електрозахранването и дефицит на вода, което се отразява на прекарванията както на локалните поданици, по този начин и на посетителите; високата цена на живот и лимитираното жилищно настаняване също подкопават даването на съществени публични услуги като опазване на здравето или обучение. И с намаляването на способността на страната да контролира този бизнес, изгодите (и практиката) от корупцията се усилват.
Обикновено към този проблем се подхожда от позиция на „ потенциала на транспортните средства “: може ли една дестинация да се оправи с посетителите, които приема? Могат ли пристанищата, летищата, пътищата, електропреносните и водоснабдителните мрежи, системите за изхвърляне на боклуци и канализация, опазването на здравето и други да се оправят? Ако не, упованието е страната да влага в инфраструктура, с цел да усили потенциала на мястото. Според аргумента, Гърция може да „ побере “ доста повече хора, при изискване че инфраструктурата ѝ бъде актуализирана. Този метод обаче страда от съдбовен минус: привличането на повече гости неизбежно ще натовари усъвършенствания „ потенциал на транспортните средства “; вложенията в инфраструктура биха могли да решат днешните проблеми, единствено с цел да изострят утрешните. Съществува и спомагателен проблем: вложенията в инфраструктура в туризма се равняват на обществена дотация за частния бизнес и облагите. Предвид упадъка на туристическата идеология, подозрително е дали данъкоплатците биха били склонни да поддържат сходен ход.
Натискът върху известните дестинации докара и до оферти за удължение на сезона и за ръководство на дестинациите, тъй че сега по-малко известните дестинации да поемат остатъка от по-популярните. И двете към този момент се случват органично. С по-гъвкавата претовареност, от ден на ден хора заобикалят пътуванията в пиковия сезон, което е по едно и също време по-скъпо и по-неприятно поради покачващите се температури. Май и септември към този момент станаха извънредно известни, а април и октомври навлизат в играта. Атина, да вземем за пример, към този момент няма туристически сезон. Същото важи и за дестинациите: през последните години доста притежатели на втори дом „ избягаха “ от пренаселения и безценен Миконос към Парос, само че други в този момент напущат Парос за по-„ непокътнати “ места като Сифнос или Аморгос. В същото време обаче бизнесмени в недвижими парцели, хотелски компании и други се движат дружно с тях. Отново, както удължаването на сезона, по този начин и ръководството на дестинациите единствено отсрочват решението, като в същото време утежняват казуса.
Започнете изначало
Какво да вършим тогава? Според мен това е проблем, който изисква коренно ново мислене. Трябва да стартираме от първите правила: какво тъкмо желаеме туризмът да прави за нас? Отговорът, предлагам аз, се свежда до три стремежи, споделя Статис Н. Каливас, ръководител на борда на шефовете на Културния център на фондация „ Ставрос Ниаркос “ (SNFCC) и професор по ръководство „ Гладстон “ в катедрата по политика и интернационалните връзки на Оксфордския университет пред Ekathimerini.
Първо, явно търсим приходи. Гръцката стопанска система е все по-зависима от туризма като благонадежден източник на приходи. Разбира се, има явен главен риск, защото монокултурите постоянно са доста рисков залог. Но има и позитивно измерение, що се отнася до Гърция: тя има относително преимущество в туризма, и освен поради морето, слънцето, естествените си хубости и неповторимите антики, само че и тъй като гостоприемството подхожда на характера на гърците, които са (все още...) екстровертни, гостоприемни и топли.
Второ, желаеме гръцкото крайбрежие да бъде налично за гръцките жители. Просто е недопустимо, както морално, по този начин и политически, гърците да бъдат изключвани от най-красивите елементи на личната си страна. И най-после, желаеме резистентен тип туризъм с леко допиране, с цел да можем да запазим неповторимата естествена и човешка среда, каквато е Гърция.
Тук нещата стават сложни, тъй като актуалният модел на туризъм се основава на безпределно разширение. Гръцката страна е известна с ограничавания си потенциал да открива и ползва правила за зониране; при сегашните темпове доста егейски острови скоро ще се трансфорат в изцяло застроени, субурбанизирани пейзажи. Заедно с естествения си пейзаж, неповторимата им локална просвета ще изчезне, дружно със самите локални общности. На всичкото от горната страна и вследствие на това туризмът се трансформира в недиференцирана стока. Санторини предлага изумителен образец: той е, всъщност, сцена, тематичен парк – и то за еднократна приложимост: наемате къща с частно джакузи, с цел да можете да извършите известната фотография с коктейл и залез, и да тръгнете към идната „ инстаграм “ дестинация. На доста места в миналото гордите домакини са сменени от тъжно изглеждащи статисти. Освен че е доста действителна загуба, превръщането на неповторимо място в стока значи жертване на дълготрайна стойност, превръщането му в по-малко конкурентноспособно и доста по-уязвимо.
Възможни решения
Връщайки се към метода на мислене на нашия първи принцип, би трябвало да се стремим вместо това към бизнес модел, който генерира приходи, само че в същото време усъвършенства, а не унищожава естествената и човешката среда, като в същото време разрешава на гърците да имат достъп до нея. Колко осъществимо е това?
Един от методите за съчетаване на генерирането на доходи с опазването на околната среда е да се стремим към по-луксозен артикул, ориентиран към по-малко гости с по-високи приходи – максимизиране на приходите от туристи, а не на броя на туристите. Това към този момент се случва в някои дестинации посредством ценовия механизъм. Въпреки това, даже когато търсенето надвишава предлагането, цените в началото може да се покачат, само че същото важи и за предлагането, което води до свръхексплоатация и възможна обезценка. Политика, която все по-често се разисква в международен мащаб, е намаляването на туристическите потоци посредством налог или входна такса. В народен мащаб това е приложено единствено в Бутан. В по-локализиран мащаб го следим тук-там като Венеция или при типове туризъм като круизи. Таксата сега е доста ниска, само че ще се усили, защото пренаселеността скоро ще стане неуправляема.
И въпреки всичко, самият блян към по-луксозен артикул надали е задоволително. Много богатите туристи (феномен, който може да се опише като „ ВИП туризъм “) постоянно повреждат както естествената среда (чрез големи къщи, яхти, частни самолети и др.), по този начин и човешката среда (тъй като ценят уединението и изолацията от локалните общности). Този модел би отстранил и достъпа за гърците.
И по този начин, какво да вършим? Едно политическо решение е „ филтрирането “ или „ курирането “ на клиентелата. Искаме ли гости, които ще оценят и даже ще обичат специфичното място, на което се радват, и които ще желаят да се върнат, пред тези, които ще го употребяват и ще го изхвърлят, преди да се реалокират към идната дестинация? Предпочитаме ли гости, интересуващи се от локалната просвета, история и кухня, пред купонджии, идващи за суши, севиче, рибай и най-новия интернационален диджей? Такова пречистване и куриране към този момент се случва посредством композиция от ценообразуване и брандиране: остров Сифнос, да вземем за пример, притегля доста друга навалица от остров Родос, толкоз друг, колкото Патмос от Кос. Това обаче е несигурно равновесие и би трябвало да бъде подсилено от обществени политики.
Допълнителна политическа концепция е обвързвана със система от дотации, която би разрешила на гърците да посещават скъпи дестинации, финансирани от доходи, генерирани от входните такси. Синергиите тук са явни: наличието на гърци би направило дестинацията доста по-привлекателна за посетителите, интересуващи се от локалната просвета, подобрявайки както локалния достъп, по този начин и отбраната на човешката среда. По сходен метод човек би могъл да си показа политики, които субсидират други групи (напр. младежи от цялостен свят) или даже някаква форма на лотария, както към този момент се прави в националните паркове на Съединени американски щати.
Това са единствено образци, които демонстрират, че откакто бъдат открити първите правила, човек може да изготви подобаващи политики. Ясно е, че преходът от днешния бизнес модел към нов модел на туризъм няма да бъде безпроблемен. Но аз имам вяра, че той ще бъде улеснен от идната рецесия на свръхтуризма, която ще ни сложи пред сериозна алтернатива: или ще продължим по същия път, водещ до композиция от на ниска цена стоков туризъм в екологично деградирали и културно мъртви туристически паркове, дружно с извънредни пространства за свръхбогатите, или ще променим коренно курса.
Гърция гръцки туризъм резистентен туризъм свръхтуризъм
Всъщност растежът на туризма е световен феномен, воден от видимо безмилостния напредък на световното благосъстояние. Приблизително половината от семействата по света в този момент принадлежат към по този начин наречената „ пътуваща класа “ – тези с финансовата опция да пътуват в чужбина. В богатите страни пенсионерите пътуват повече, тъй като живеят по-дълго, по-активни са и имат доста време и наличен приход. Що се отнася до възходящата междинна класа на развиващия се свят, нищо не демонстрира идването повече от пътуването до емблематични дестинации в Европа, в това число Гърция. Пътуването със аероплан става по-евтино и броят на полетите продължава да се усилва: връзките от Съединени американски щати до Гърция са се нараснали осем пъти през последните няколко години, а гръцкият транспортьор Aegean Airlines към този момент възнамерява повече директни полети до Азия, като Индия е негов главен приоритет.
Къде ни оставя това? От една страна, растежът на туризма генерира доходи, което е добре за стопанската система. Но дали е толкоз добър, колкото си мислим? Туризмът от ден на ден се възприема като разрушителна мощ с негативно влияние както върху естествената среда, по този начин и върху локалните култури. И какъв брой добър може да бъде той, когато локалните поданици от ден на ден са изключвани от достъпа до най-желаните дестинации – в случай че не идват като източник на евтина работна ръка?
„ Някои места са просто красиви “, написа гръцкият стихотворец и Нобелов лауреат Одисеас Елитис. „ Други са значими поради цивилизацията, която се е развила там. Егейско море съчетава и двете “.
Егейско море стартира да дефинира гръцката национална еднаквост, откакто стиховете на Елитис са сложени в музика от Микис Теодоракис при започване на 60-те години на предишния век. Неговото място в гръцката душeвност е в допълнение засилено от оформящия живота опит на генерации младежи, които в продължение на повече от 40 години са се наслаждавали на безгрижни и евтини летни ваканции на красиви празни плажове с помощта на евтините билети за ферибот и къмпинг екипировка. Което ще рече, че има доста дълбока прочувствена връзка сред гърците и лятото – отсам и „ гръцкото лято “.
Публичен спор
Както и на други места в Средиземноморието, неуморният напредък на туризма провокира огромен публичен спор по отношение на отрицателните последствия от „ свръхтуризма “. „ Туристическата идеология “, концепцията, че растежът на туризма би трябвало да се преглежда като всеобхватна национална цел, загуби своята надмощие. Триумфалното отчитане на рекордни визити към този момент не провокира публично утвърждение отвън свиващия се кръг от тези, които извличат обилни облаги от него. Всъщност, стопанската система, водена от туризма, претърпява трагична смяна от бизнес модел, включващ локални, дребни и междинни фамилни предприятия, към подобен, доминиран от огромни корпорации с задгранична благосъстоятелност. Заетите в туристическия бранш в този момент са най-вече нискоквалифицирани и нископлатени и все по-често имигрантски труд.
Общественият спор до момента се лимитира или до възходящи недоволства по отношение на тъмната страна на туризма, чак до цялостно отменяне или последователно обсъждане от страна на политически бранш, мощно повлиян от туристическата промишленост. Много се приказва за възстановяване на „ потенциала “ на туристическите дестинации, удължение на туристическия сезон и ръководство на дестинациите. По създание основната концепция е да се влага в инфраструктура, с цел да се отговори на възходящото търсене.
Очевидно е, че възходящият брой туристи към този момент е сложил съществуващата инфраструктура под голям напън. Гръцките острови, изключително, изпитват претъпканост, тапи, спирания на електрозахранването и дефицит на вода, което се отразява на прекарванията както на локалните поданици, по този начин и на посетителите; високата цена на живот и лимитираното жилищно настаняване също подкопават даването на съществени публични услуги като опазване на здравето или обучение. И с намаляването на способността на страната да контролира този бизнес, изгодите (и практиката) от корупцията се усилват.
Обикновено към този проблем се подхожда от позиция на „ потенциала на транспортните средства “: може ли една дестинация да се оправи с посетителите, които приема? Могат ли пристанищата, летищата, пътищата, електропреносните и водоснабдителните мрежи, системите за изхвърляне на боклуци и канализация, опазването на здравето и други да се оправят? Ако не, упованието е страната да влага в инфраструктура, с цел да усили потенциала на мястото. Според аргумента, Гърция може да „ побере “ доста повече хора, при изискване че инфраструктурата ѝ бъде актуализирана. Този метод обаче страда от съдбовен минус: привличането на повече гости неизбежно ще натовари усъвършенствания „ потенциал на транспортните средства “; вложенията в инфраструктура биха могли да решат днешните проблеми, единствено с цел да изострят утрешните. Съществува и спомагателен проблем: вложенията в инфраструктура в туризма се равняват на обществена дотация за частния бизнес и облагите. Предвид упадъка на туристическата идеология, подозрително е дали данъкоплатците биха били склонни да поддържат сходен ход.
Натискът върху известните дестинации докара и до оферти за удължение на сезона и за ръководство на дестинациите, тъй че сега по-малко известните дестинации да поемат остатъка от по-популярните. И двете към този момент се случват органично. С по-гъвкавата претовареност, от ден на ден хора заобикалят пътуванията в пиковия сезон, което е по едно и също време по-скъпо и по-неприятно поради покачващите се температури. Май и септември към този момент станаха извънредно известни, а април и октомври навлизат в играта. Атина, да вземем за пример, към този момент няма туристически сезон. Същото важи и за дестинациите: през последните години доста притежатели на втори дом „ избягаха “ от пренаселения и безценен Миконос към Парос, само че други в този момент напущат Парос за по-„ непокътнати “ места като Сифнос или Аморгос. В същото време обаче бизнесмени в недвижими парцели, хотелски компании и други се движат дружно с тях. Отново, както удължаването на сезона, по този начин и ръководството на дестинациите единствено отсрочват решението, като в същото време утежняват казуса.
Започнете изначало
Какво да вършим тогава? Според мен това е проблем, който изисква коренно ново мислене. Трябва да стартираме от първите правила: какво тъкмо желаеме туризмът да прави за нас? Отговорът, предлагам аз, се свежда до три стремежи, споделя Статис Н. Каливас, ръководител на борда на шефовете на Културния център на фондация „ Ставрос Ниаркос “ (SNFCC) и професор по ръководство „ Гладстон “ в катедрата по политика и интернационалните връзки на Оксфордския университет пред Ekathimerini.
Първо, явно търсим приходи. Гръцката стопанска система е все по-зависима от туризма като благонадежден източник на приходи. Разбира се, има явен главен риск, защото монокултурите постоянно са доста рисков залог. Но има и позитивно измерение, що се отнася до Гърция: тя има относително преимущество в туризма, и освен поради морето, слънцето, естествените си хубости и неповторимите антики, само че и тъй като гостоприемството подхожда на характера на гърците, които са (все още...) екстровертни, гостоприемни и топли.
Второ, желаеме гръцкото крайбрежие да бъде налично за гръцките жители. Просто е недопустимо, както морално, по този начин и политически, гърците да бъдат изключвани от най-красивите елементи на личната си страна. И най-после, желаеме резистентен тип туризъм с леко допиране, с цел да можем да запазим неповторимата естествена и човешка среда, каквато е Гърция.
Тук нещата стават сложни, тъй като актуалният модел на туризъм се основава на безпределно разширение. Гръцката страна е известна с ограничавания си потенциал да открива и ползва правила за зониране; при сегашните темпове доста егейски острови скоро ще се трансфорат в изцяло застроени, субурбанизирани пейзажи. Заедно с естествения си пейзаж, неповторимата им локална просвета ще изчезне, дружно със самите локални общности. На всичкото от горната страна и вследствие на това туризмът се трансформира в недиференцирана стока. Санторини предлага изумителен образец: той е, всъщност, сцена, тематичен парк – и то за еднократна приложимост: наемате къща с частно джакузи, с цел да можете да извършите известната фотография с коктейл и залез, и да тръгнете към идната „ инстаграм “ дестинация. На доста места в миналото гордите домакини са сменени от тъжно изглеждащи статисти. Освен че е доста действителна загуба, превръщането на неповторимо място в стока значи жертване на дълготрайна стойност, превръщането му в по-малко конкурентноспособно и доста по-уязвимо.
Възможни решения
Връщайки се към метода на мислене на нашия първи принцип, би трябвало да се стремим вместо това към бизнес модел, който генерира приходи, само че в същото време усъвършенства, а не унищожава естествената и човешката среда, като в същото време разрешава на гърците да имат достъп до нея. Колко осъществимо е това?
Един от методите за съчетаване на генерирането на доходи с опазването на околната среда е да се стремим към по-луксозен артикул, ориентиран към по-малко гости с по-високи приходи – максимизиране на приходите от туристи, а не на броя на туристите. Това към този момент се случва в някои дестинации посредством ценовия механизъм. Въпреки това, даже когато търсенето надвишава предлагането, цените в началото може да се покачат, само че същото важи и за предлагането, което води до свръхексплоатация и възможна обезценка. Политика, която все по-често се разисква в международен мащаб, е намаляването на туристическите потоци посредством налог или входна такса. В народен мащаб това е приложено единствено в Бутан. В по-локализиран мащаб го следим тук-там като Венеция или при типове туризъм като круизи. Таксата сега е доста ниска, само че ще се усили, защото пренаселеността скоро ще стане неуправляема.
И въпреки всичко, самият блян към по-луксозен артикул надали е задоволително. Много богатите туристи (феномен, който може да се опише като „ ВИП туризъм “) постоянно повреждат както естествената среда (чрез големи къщи, яхти, частни самолети и др.), по този начин и човешката среда (тъй като ценят уединението и изолацията от локалните общности). Този модел би отстранил и достъпа за гърците.
И по този начин, какво да вършим? Едно политическо решение е „ филтрирането “ или „ курирането “ на клиентелата. Искаме ли гости, които ще оценят и даже ще обичат специфичното място, на което се радват, и които ще желаят да се върнат, пред тези, които ще го употребяват и ще го изхвърлят, преди да се реалокират към идната дестинация? Предпочитаме ли гости, интересуващи се от локалната просвета, история и кухня, пред купонджии, идващи за суши, севиче, рибай и най-новия интернационален диджей? Такова пречистване и куриране към този момент се случва посредством композиция от ценообразуване и брандиране: остров Сифнос, да вземем за пример, притегля доста друга навалица от остров Родос, толкоз друг, колкото Патмос от Кос. Това обаче е несигурно равновесие и би трябвало да бъде подсилено от обществени политики.
Допълнителна политическа концепция е обвързвана със система от дотации, която би разрешила на гърците да посещават скъпи дестинации, финансирани от доходи, генерирани от входните такси. Синергиите тук са явни: наличието на гърци би направило дестинацията доста по-привлекателна за посетителите, интересуващи се от локалната просвета, подобрявайки както локалния достъп, по този начин и отбраната на човешката среда. По сходен метод човек би могъл да си показа политики, които субсидират други групи (напр. младежи от цялостен свят) или даже някаква форма на лотария, както към този момент се прави в националните паркове на Съединени американски щати.
Това са единствено образци, които демонстрират, че откакто бъдат открити първите правила, човек може да изготви подобаващи политики. Ясно е, че преходът от днешния бизнес модел към нов модел на туризъм няма да бъде безпроблемен. Но аз имам вяра, че той ще бъде улеснен от идната рецесия на свръхтуризма, която ще ни сложи пред сериозна алтернатива: или ще продължим по същия път, водещ до композиция от на ниска цена стоков туризъм в екологично деградирали и културно мъртви туристически паркове, дружно с извънредни пространства за свръхбогатите, или ще променим коренно курса.
Гърция гръцки туризъм резистентен туризъм свръхтуризъм
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ