Село с 4-ма души и 80 000 цветя – българското чудо се казва Долене
Туристически феномен притегля хиляди, макар такса от 20 лева и разрушен път
Знаете ли, че има село в България, в което живеят едвам четирима души, само че пък има над 80 000 цъфтящи сезонни цветя и растения? Че до него води разрушен път, само че, с цел да го разгледаш, би трябвало да платиш такса от 20 лева?
Казва се Долене, само че името му не идва от долу, низък, а от староосмански акцент и значи камък, канара. Село, рекламиращо се като най-красивото в България. Туристически феномен, който хем притегля хиляди туристи от страната и чужбина, хем сходно на Венеция желае да ограничи тълпите любопитни.
Но да караме подред.
Пристигаме в селото, привлечени от пътеписите за него в интернет. Тъй като визитата ни в района завършва, планираме да го забележим за към половин-един час и да отпътуваме. Жалко, тъй като се оказва, че с цел да се прегледа всичко в Долене, ви трябват най-малко три часа. Ние няма по какъв начин да отделим това време и караме по съкратената процедура, макар че плащаме цялостната такса. Изборът е наш.
И по този начин, скрити под сянката на едно от многото красиви дървета, научаваме първите детайлности за Долене.
Селото било на път да се трансформира в следващата статистика на обезлюдени и изчезващи от картата обитаеми места. Хората се изселили по околните градове, закрили учебното заведение, къщите се рушали и падали една след друга. Докато през 2018 година един човек с корени от тук решил да предприеме нещо революционно - да вложи доста пари и да възроди родното си място. Какви са тъкмо вложенията, които е направил, никой не знае, само че е реалност, че сега към 30 души се грижат за атрактивното място - екскурзоводи, градинари, историци, флористи, служащи по напояването и така нататък
От чаровната ни лидерка научаваме, че
Долене е учредено през далечната 1570 година, а името му идва от староосманската дума за „ камък “ или „ канара “, тъй като то се намира върху естествена скална пирамида с присъщ слюден искра.
Преди обезлюдяването в Долене живеели над 4 000 души.
Когато благодетелят решил да възвърне селото, търсили сведения от локалните хора и от архиви в Отоманския музей в Истанбул, тъй като селото било значим стратегически център в империята. Тук се провеждал Доленският панаир, на който се търгували артикули от целия свят, въртяла се даже търговия с плебеи.
Днес възобновената част от селото е към 120 декара, само че обгръща единствено една трета от първичната му повърхност.
Първото място, които посещаваме, е храмът „ Успение Богородично “, издигнат през 1873 година с ферман от султана. Храмът е съхранен в достоверния си тип – с структура от три типа камък и бадемово дърво Освен че не го разрушават дървояди, бадемът се оказва и най-хубавата противоземетръсна шайба. Църквата има и хитро построена вентилационна система, която е съвсем невидима, само че държи въздухът пресен.
Аз персонално не бях виждала черква, зографисана с толкоз жизнерадостни и пъстри краски, даже ми замязя на детска въртележка. Много любопитни ми бяха и някои знаци, които не се виждат в други църкви – да вземем за пример черепът и костите над олтара (памет за преходността), 12-те гълъба (духовете на апостолите) и маковете – удостоверение за тогавашната търговия с билки и цветя. Според лидерката ни, всички цветя, изрисувани по колоните, били изследвани и проучени, и след това засадени в каменните градини извън. Тук се пази и една от най-съкровените реликви – иконата на Успението на Богородица, за която споделят, че има чудодейна мощ.
В църквата се виждат и претекстове, свързани с исляма и юдаизма. А красивият балкон бил единствено за момите, научаваме също от сладкодумната ни екскурзоводка.
Разглеждаме и каменните градини край алеите извън, които били построени за две години и четири месеца.
За да поддържат насажденията били бити четири дълбоки сонди за вода. Системата за поддържане на цветята през днешния ден е сложна – капково, пръскачки и сезонно сменяеми растения, съгласно потребностите на терена.
Най-цветният обект в селото несъмнено е „ Къщата с люлката “. Тук посетителите попадат в същинско царство на цветята и откриват, че всяко цвете носи своя символика. Името на къщата не е инцидентно – то идва от античен обред, осъществяван преди епохи, до който през днешния ден всеки посетител може да се допре персонално.
„ Къщата на билките “ пък ни води в света на билкарите и знахарите – с техните тайнства, антични лечебни практики и мистични митове, родени от сърцето на Огражден планина. Тук ни черпят благоуханен леден чай от листа на смокини - балсам в жегата!
В „ Къщата на селското стопанство “ научаваме още нещо любопитно - че в селото имало построени млеководи - глинени тръби, по които овчарите пускали млякото от високите пасища до Долене. От чардака се разкрива красива панорама към близките села. В едно от тях в този момент живеят без ток и вода единствено двама души, само че пътят до там е съвсем непроходим.
Сред градините виждаме маслини, канадски кленове, бугенвилии, камелии, черници, орехи и даже палми.
Тръгвайки си от Долене, спорим до каква степен селото е запазило своята достоверност или се е трансформирало в изкуствена туристическа дестинация. Въпрос на позиция и чувство е... Но сигурно знам, че то най-малко има късмет да живее. За разлика от хилядите прелестни български села, чиито рухнали къщи са завладяни от растителност и в които от години не е стъпвал човешки крайник....
Знаете ли, че има село в България, в което живеят едвам четирима души, само че пък има над 80 000 цъфтящи сезонни цветя и растения? Че до него води разрушен път, само че, с цел да го разгледаш, би трябвало да платиш такса от 20 лева?
Казва се Долене, само че името му не идва от долу, низък, а от староосмански акцент и значи камък, канара. Село, рекламиращо се като най-красивото в България. Туристически феномен, който хем притегля хиляди туристи от страната и чужбина, хем сходно на Венеция желае да ограничи тълпите любопитни.
Но да караме подред.
Пристигаме в селото, привлечени от пътеписите за него в интернет. Тъй като визитата ни в района завършва, планираме да го забележим за към половин-един час и да отпътуваме. Жалко, тъй като се оказва, че с цел да се прегледа всичко в Долене, ви трябват най-малко три часа. Ние няма по какъв начин да отделим това време и караме по съкратената процедура, макар че плащаме цялостната такса. Изборът е наш.
И по този начин, скрити под сянката на едно от многото красиви дървета, научаваме първите детайлности за Долене.
Селото било на път да се трансформира в следващата статистика на обезлюдени и изчезващи от картата обитаеми места. Хората се изселили по околните градове, закрили учебното заведение, къщите се рушали и падали една след друга. Докато през 2018 година един човек с корени от тук решил да предприеме нещо революционно - да вложи доста пари и да възроди родното си място. Какви са тъкмо вложенията, които е направил, никой не знае, само че е реалност, че сега към 30 души се грижат за атрактивното място - екскурзоводи, градинари, историци, флористи, служащи по напояването и така нататък
От чаровната ни лидерка научаваме, че
Долене е учредено през далечната 1570 година, а името му идва от староосманската дума за „ камък “ или „ канара “, тъй като то се намира върху естествена скална пирамида с присъщ слюден искра.
Преди обезлюдяването в Долене живеели над 4 000 души.
Когато благодетелят решил да възвърне селото, търсили сведения от локалните хора и от архиви в Отоманския музей в Истанбул, тъй като селото било значим стратегически център в империята. Тук се провеждал Доленският панаир, на който се търгували артикули от целия свят, въртяла се даже търговия с плебеи.
Днес възобновената част от селото е към 120 декара, само че обгръща единствено една трета от първичната му повърхност.
Първото място, които посещаваме, е храмът „ Успение Богородично “, издигнат през 1873 година с ферман от султана. Храмът е съхранен в достоверния си тип – с структура от три типа камък и бадемово дърво Освен че не го разрушават дървояди, бадемът се оказва и най-хубавата противоземетръсна шайба. Църквата има и хитро построена вентилационна система, която е съвсем невидима, само че държи въздухът пресен.
Аз персонално не бях виждала черква, зографисана с толкоз жизнерадостни и пъстри краски, даже ми замязя на детска въртележка. Много любопитни ми бяха и някои знаци, които не се виждат в други църкви – да вземем за пример черепът и костите над олтара (памет за преходността), 12-те гълъба (духовете на апостолите) и маковете – удостоверение за тогавашната търговия с билки и цветя. Според лидерката ни, всички цветя, изрисувани по колоните, били изследвани и проучени, и след това засадени в каменните градини извън. Тук се пази и една от най-съкровените реликви – иконата на Успението на Богородица, за която споделят, че има чудодейна мощ.
В църквата се виждат и претекстове, свързани с исляма и юдаизма. А красивият балкон бил единствено за момите, научаваме също от сладкодумната ни екскурзоводка.
Разглеждаме и каменните градини край алеите извън, които били построени за две години и четири месеца.
За да поддържат насажденията били бити четири дълбоки сонди за вода. Системата за поддържане на цветята през днешния ден е сложна – капково, пръскачки и сезонно сменяеми растения, съгласно потребностите на терена.
Най-цветният обект в селото несъмнено е „ Къщата с люлката “. Тук посетителите попадат в същинско царство на цветята и откриват, че всяко цвете носи своя символика. Името на къщата не е инцидентно – то идва от античен обред, осъществяван преди епохи, до който през днешния ден всеки посетител може да се допре персонално.
„ Къщата на билките “ пък ни води в света на билкарите и знахарите – с техните тайнства, антични лечебни практики и мистични митове, родени от сърцето на Огражден планина. Тук ни черпят благоуханен леден чай от листа на смокини - балсам в жегата!
В „ Къщата на селското стопанство “ научаваме още нещо любопитно - че в селото имало построени млеководи - глинени тръби, по които овчарите пускали млякото от високите пасища до Долене. От чардака се разкрива красива панорама към близките села. В едно от тях в този момент живеят без ток и вода единствено двама души, само че пътят до там е съвсем непроходим.
Сред градините виждаме маслини, канадски кленове, бугенвилии, камелии, черници, орехи и даже палми.
Тръгвайки си от Долене, спорим до каква степен селото е запазило своята достоверност или се е трансформирало в изкуствена туристическа дестинация. Въпрос на позиция и чувство е... Но сигурно знам, че то най-малко има късмет да живее. За разлика от хилядите прелестни български села, чиито рухнали къщи са завладяни от растителност и в които от години не е стъпвал човешки крайник....
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ