Тунис, Тунис – Айша прекара месеци в центъра за задържане Абу Салим в Триполи, преди в крайна сметка да се отправи към Тунис.
Първоначално от Фрийтаун в Сиера Леоне, тя си спомня колко лоши са били условията в обекта, който преди е бил известен затвор с висока степен на сигурност.
Сега, приютявайки се в сянката на офисите на Международната организация по миграция (МОМ) в Тунис, заедно с други бежанци, живеещи в ярко оцветени палатки, избелели от слънцето, тя едва реагира на новината, че една жена е заснета мъртва в Абу Салим.
Видеото беше публикувано от Guardian във вторник и докато самоличността на жената остава неизвестна, британският вестник каза, че Лекари без граници (Лекари без граници или MSF) и източник от ООН са потвърдили истинността му.< /p>
Смята се, че видеото е заснето преди около две седмици от задържани в центъра.
„Бях в затвора пет месеца“, каза Айша пред Ал Джазира, имайки предвид Абу Салим. „Няма храна, само хляб. Ще ни дадат хляб в 12 часа и това е. Без плодове, без зеленчуци. Хората загинаха там.“
Айша описва как пазачите редовно се налагат на жените в центъра, понякога с оръжие. „Много жени бяха изнасилени и забременяха“, каза тя. В крайна сметка това се оказа твърде много за Айша и нейните приятели.
При опит за бягство единият беше убит от пазач, акт, който групата успя да заснеме на видео.
„Охранителите убиха един от нашите приятели“, каза тя, „Ние направихме видеото и казахме, че ще го публикуваме [в социалните медии], така че изтрихме видеото в замяна на нашето бягство.“
>Тези описания бяха в съответствие с докладваните условия в Абу Салим, като скорошна епидемия от туберкулоза зарази десетки и потенциално отне живота на жената във видеото.
Либийски център за бежанци и мигранти
Бежанците и мигрантите, пристигащи в Либия, често се опитват да напуснат страната с лодка през Средиземно море към Европа или се опитват да пътуват до Тунис.
Ситуацията в Либия е нестабилна, откакто избухна гражданската война през 2014 г., оставяйки съперничещи администрации в различни части на страната и конкуриращи се бойни групи.
Хиляди бежанци са настанени в лагери, управлявани от Дирекцията за борба с нелегалната миграция (DCIM), организация, ръководена от виден лидер на една от групите, чието съществуване продължава въпреки обещанията на международно признатото правителство в Триполи да затворете го.
Въпреки че малтретирането на бежанци и мигранти в Либия е добре документирано от хуманитарните агенции и ООН, Либия остава ключов стълб на европейските усилия да прокара опасенията си от вътрешната миграция в чужбина.
Противоречивото споразумение между Либия и Италия и, следователно, Европейския съюз (ЕС) за „борба с незаконната имиграция“ беше подновено по-рано тази година.
В отговор правозащитни групи твърдят, че подновяването подчертава съучастието на ЕС в предполагаемите изнасилвания, изтезания и дори убийства, за които бежанците и търсещите убежище редовно твърдят, че са извършени от ръцете на либийските милиции.
Пътуване от Южен Судан
Двадесет и шест годишният Джон Уийл от Южен Судан, който носеше документи на ВКБООН, потвърждаващи статута му, видян от Ал Джазира, каза, че е бил измъчван през деветте месеца, прекарани в един от либийските центрове за задържане.
„Използваха електрически удар, биха ме, не ти дават храна“, каза той.
Джон се мъчеше да си спомни къде е бил държан, но знаеше достатъчно, за да разбере, че не е Абу Салим.
„В моя лагер имаше 540 души. Имаше бодлива тел около границата“, каза той, описвайки как изтезанията, гладът и физическото насилие са ежедневие за хората, хванати в капан там.
Джон е избягал от Южен Судан през 2019 г. в опит да избяга от гражданска война, която вече е довела до широко разпространен глад, обвинения в етническо прочистване и широко използване на деца войници.
Заедно с близо един милион бежанци от Южен Судан, Джон каза, че е напуснал дома си, където е живял с баща си, пастир на добитък, и се е установил в бежански лагер в Уганда, където е научил английски.
Оттам той се опита да се отправи към Европа, като пътува през Либия.
„Арестуваха ни в пустинята. Бяхме 46 човека. Те просто дойдоха и изгониха шофьора, след което ни качиха в техните коли. Показах им документите си, но те казаха, че нямат нищо общо с ООН и ООН не прави нищо“, каза той.
За тези, които бягат първо от глада и войната от цяла Африка на юг от Сахара и след това от смъртоносните условия в Либия, Тунис не е предоставил оскъдно облекчение. Докато расовото напрежение тлее отдавна, противоречивата реч на президента Каис Сайед през февруари, в която той каза, че миграцията е насочена към промяна на демографията на страната, предложи ефективна зелена светлина на мнозина, които негодуваха от присъствието на чернокожи бежанци и мигранти в Тунис, държава, известна със собствения си принос към нерегламентираните европейски пристигания в Италия.
Докато жестоките атаки, които започнаха след думите на Сайед, в крайна сметка утихнаха, в началото на юли имаше възобновяване на насилието срещу чернокожи мигранти и бежанци в пристанищния град Сфакс, което принуди службите за сигурност на страната да се намесят.
По онова време се смяташе, че властите са арестували над хиляда чернокожи бежанци и мигранти и са ги експулсирали до границите с Либия и Алжир, оставяйки мнозина блокирани в пустинята.
Впоследствие това беше отречено от вътрешния министър на Тунис.
Въпреки това Айша, заедно със съпруга си и четиригодишната си дъщеря Октавия, казват, че са били в Сфакс по време на насилието
„Убийството е нормално [в Либия]“, каза тя, докато наливаше вода в кофа. „Ето защо напуснахме Либия за Тунис. Прекарахме шест дни в пустинята. Някои от хората загинаха в пустинята.”
Полицията дойде за съпруга и дъщеря й, каза тя, като ги преведе през границата в Алжир. „Чух се с него преди две седмици, но не и оттогава. Не знам къде се намират.“
Тя избърса една сълза от бузата си, взе кофата и си тръгна.
Източник: Ал Джазира
