Тука едни другари са във война, „а зрелището като цяло е сполучлив опит за съчетаване на нелепото с неприятното“
Тука един приятел е във война…
А тук един плаче за лишаване на правата на хората. Ние сме седнали за „ човешки права “ да приказваме, да мислим за Европа, тука плачат за тирания и да им се лишават правата. Къде сте седнали да спасявате неспасяемото?
.jpg )
Не му е доста ясно какво значи „ задграничен сътрудник “ съгласно обичаното му съветско законодателство. И всеки желае да мачка и да лишава права, че другояче – не може, не знае по какъв начин, все Крум му е в главата и към Средновековието го тегли. Крепостни, сър! Какво да си обясняваме. Средновековни, попаднали в 21 век.
Да не вземе единствено да се окаже, че синът му или щерка му живее в Англия и оттова праща по пет-шестстотин паунда на месец, тъй като, в случай че получаваш повече от 20% от приходите си от непозната страна, си „ задграничен сътрудник “. Ще се окаже, че би трябвало и на него да му лишават правата. На тия нормално акълът им идва, когато яйцето опре до техния з… нали; и като се окаже, че са врякали за унищожаване на личните си права, но тогава нормално към този момент е късно.
А за другарят, който към този момент е във война… там нищо не може да помогне; в случай че си стигнал до такава степен да вярваш на пропагандата повече в сравнение с личните си очи, персоналният ти доктор да афишира часа на мозъчната гибел и да идват от „ Рекордите на Гинес “ да запишат какъв брой време човешкото тяло може да живее без мозък.
Всичко това е плод на „ промивките “, стартирани преди генерации, по-късно – стъпвайки на остарялата инерция – стана още по-засилено с идването на лилипутин на власт в кремъл – първа вълна – 2000 година, когато тук пристигна „ царя “ (който неотдавна се снима с Митрофанова… почвате ли да навързвате частите от пъзела?); 2014 година – противозаконното навлизане в Крим – втора вълна; трета вълна – войната в Украйна. През цялото това време спящите кафези се пробуждаха и бълваха агитация – за ваксини, за маски, за дивотии, едвам поддържат недоверието към Запада. Елементарна техника, само че работи.
И в този момент, в случай че им кажат: „ черното е бяло! “, единствено подсмръкват чинно и стартират да повтарят: „ черното е бяло! черното е бяло! “
Тъкмо си четях една много приятна книга на Джеръм Джеръм – „ Трима на бумел “, пробвайки се да не помни къде пребивавам и че сме в предизборна акция, Джеръм внезапно ми подсети с едно изречение (макар и писано преди повече от 100 години), в което видях умозаключението „ … а зрелището като цяло е успешен опит за съчетаване на нелепото с неприятното “.
И незабавно се сетих за нашата предизборна акция и ми се отщя и книга да чета и каквото и да било.
Всеки път, когато кремъл спусне опорките, чукундурите изпълзяват от дупките си и стартират да ръсят мозък – за по какъв начин по байтошово било по-хубаво (често го пишат от плажа в Гърция това), за по какъв начин едно време било по-спокойно, а най-спокойно било в Белене, нали? За българо-съветската дружба и други сходни щуротии; за бозата-от-шес-стинки и по какъв начин сички-ходихме-на-море и новата Лада я чакахме единствено 15 години.
Преди най-малко самите акции бяха (горе-долу) свободни от сходна слама, само че ето, че се набърка и в тях. Сега плазмодиите взеха решение да налазят политиката персонално, а не да бъдат единствено ракети-носители за остарялото Българска комунистическа партия и метастазите му. Или другояче казано: клоуните, които надъхваха електората с клоунада по медиите, с цел да завоюват метастазите на Българска комунистическа партия повече гласове, в този момент непосредствено влязоха в политиката и вършат акциите за себе си, а не за други.
Имаме и ето такава вест: „ Кандидат-депутат изхвърли на улицата знамето на Украйна от фасадата на Столична община “.
По-интересното е по какъв начин го е направил. Около 16.00 ч. претендентът за народен представител Атанас Стефанов от партия МИР влезнал в кабинета на Йорданка Фандъкова, с цел да ѝ подари цветя за 8 март. Уж. Това го е разказал самичък, похвалил се е пред bTV. Мъж! Герой! Нали! И както влезнал, се промъкнал на балкона и оттова направил великото си „ мъжество “ – бутнал едно знаме. Те в това са ненадминати – да се промъкват. На същински смелите хора, които се бият за свободата си в Украйна, им е доста значимо, че някакво си там – Атанас Стефанов от партия МИР – било бутнало знамето от фасадата на Столична община.
Както и преди съм казвал: Украйна ще се оправи и с нас, и без нас (все тая!), ние обаче даваме хубава поръчка ПАК да бъдем на страната на изгубилите войната. Червената паплач ще се погрижи, а някои даже и копейки ще получат по сметките си, а може и фотография с губернаторката – за премия.
А тук един плаче за лишаване на правата на хората. Ние сме седнали за „ човешки права “ да приказваме, да мислим за Европа, тука плачат за тирания и да им се лишават правата. Къде сте седнали да спасявате неспасяемото?
Не му е доста ясно какво значи „ задграничен сътрудник “ съгласно обичаното му съветско законодателство. И всеки желае да мачка и да лишава права, че другояче – не може, не знае по какъв начин, все Крум му е в главата и към Средновековието го тегли. Крепостни, сър! Какво да си обясняваме. Средновековни, попаднали в 21 век.
Да не вземе единствено да се окаже, че синът му или щерка му живее в Англия и оттова праща по пет-шестстотин паунда на месец, тъй като, в случай че получаваш повече от 20% от приходите си от непозната страна, си „ задграничен сътрудник “. Ще се окаже, че би трябвало и на него да му лишават правата. На тия нормално акълът им идва, когато яйцето опре до техния з… нали; и като се окаже, че са врякали за унищожаване на личните си права, но тогава нормално към този момент е късно.
А за другарят, който към този момент е във война… там нищо не може да помогне; в случай че си стигнал до такава степен да вярваш на пропагандата повече в сравнение с личните си очи, персоналният ти доктор да афишира часа на мозъчната гибел и да идват от „ Рекордите на Гинес “ да запишат какъв брой време човешкото тяло може да живее без мозък.
Всичко това е плод на „ промивките “, стартирани преди генерации, по-късно – стъпвайки на остарялата инерция – стана още по-засилено с идването на лилипутин на власт в кремъл – първа вълна – 2000 година, когато тук пристигна „ царя “ (който неотдавна се снима с Митрофанова… почвате ли да навързвате частите от пъзела?); 2014 година – противозаконното навлизане в Крим – втора вълна; трета вълна – войната в Украйна. През цялото това време спящите кафези се пробуждаха и бълваха агитация – за ваксини, за маски, за дивотии, едвам поддържат недоверието към Запада. Елементарна техника, само че работи.
И в този момент, в случай че им кажат: „ черното е бяло! “, единствено подсмръкват чинно и стартират да повтарят: „ черното е бяло! черното е бяло! “
Тъкмо си четях една много приятна книга на Джеръм Джеръм – „ Трима на бумел “, пробвайки се да не помни къде пребивавам и че сме в предизборна акция, Джеръм внезапно ми подсети с едно изречение (макар и писано преди повече от 100 години), в което видях умозаключението „ … а зрелището като цяло е успешен опит за съчетаване на нелепото с неприятното “.
И незабавно се сетих за нашата предизборна акция и ми се отщя и книга да чета и каквото и да било.
Всеки път, когато кремъл спусне опорките, чукундурите изпълзяват от дупките си и стартират да ръсят мозък – за по какъв начин по байтошово било по-хубаво (често го пишат от плажа в Гърция това), за по какъв начин едно време било по-спокойно, а най-спокойно било в Белене, нали? За българо-съветската дружба и други сходни щуротии; за бозата-от-шес-стинки и по какъв начин сички-ходихме-на-море и новата Лада я чакахме единствено 15 години.
Преди най-малко самите акции бяха (горе-долу) свободни от сходна слама, само че ето, че се набърка и в тях. Сега плазмодиите взеха решение да налазят политиката персонално, а не да бъдат единствено ракети-носители за остарялото Българска комунистическа партия и метастазите му. Или другояче казано: клоуните, които надъхваха електората с клоунада по медиите, с цел да завоюват метастазите на Българска комунистическа партия повече гласове, в този момент непосредствено влязоха в политиката и вършат акциите за себе си, а не за други.
Имаме и ето такава вест: „ Кандидат-депутат изхвърли на улицата знамето на Украйна от фасадата на Столична община “.
По-интересното е по какъв начин го е направил. Около 16.00 ч. претендентът за народен представител Атанас Стефанов от партия МИР влезнал в кабинета на Йорданка Фандъкова, с цел да ѝ подари цветя за 8 март. Уж. Това го е разказал самичък, похвалил се е пред bTV. Мъж! Герой! Нали! И както влезнал, се промъкнал на балкона и оттова направил великото си „ мъжество “ – бутнал едно знаме. Те в това са ненадминати – да се промъкват. На същински смелите хора, които се бият за свободата си в Украйна, им е доста значимо, че някакво си там – Атанас Стефанов от партия МИР – било бутнало знамето от фасадата на Столична община.
Както и преди съм казвал: Украйна ще се оправи и с нас, и без нас (все тая!), ние обаче даваме хубава поръчка ПАК да бъдем на страната на изгубилите войната. Червената паплач ще се погрижи, а някои даже и копейки ще получат по сметките си, а може и фотография с губернаторката – за премия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ