Тук, във Фрагменти“, възнамерявам да споделям свои мисли в естествената

...
Тук, във Фрагменти“, възнамерявам да споделям свои мисли в естествената
Коментари Харесай

Фрагменти I: Нашето „коромпю“ и надеждата

Тук, във „ Фрагменти “, имам намерение да споделям свои мисли в естествената си роля – на културен антрополог. Темите, несъмнено, са отсам до Алфа Кентавър, зелените човечета и оттатък, само че най-важната измежду тях е нашата обща българска орис – най-много в социокултурен смисъл. Благодаря на Vesti.bg за опцията!

***

Смятам да не изневерявам на самия себе си и да приказвам свястно, разсъждавайки върху – по моему - значими неща, по цялата „ канара “ от политиката до попкултурата.

***

Надявам се да срещна схващане, а не опетняване – не за друго, а тъй като надълбоко имам вяра, че и след цифровата гражданска война е допустимо да съществува УМНО СЛОВО, с опрощение за основните букви.

***

Чудих се какво да е първото заглавие – някак естествено ми пристигна “Land Of Confusion ” (според Дженъсис и даже превъзходния кавър на „ Дистърбд “). Но взех решение друго, тъй като каквото и да се случи в този политически цугцванг, в който обитаваме, ми се образува възприятието, че никой действително не мисли за бъднините на тая страна.

***

Защо „ Фрагменти “? Много просто – поради облога на Паскал, поради моя личен nous, поради Атанас Далчев и, несъмнено, поради Витгенщайн и Киркегор, които считам за свои задочни другари и събеседници.

***

Упс, като споделих „ Витгенщайн “ – мисля, че е уместно тук да организирам тип бърз курс по метафизичен хрумвания, най-много тъй като светът на концепциите в действителност движи материалния ни свят напред. Ще помисля по този въпрос.

***

Ето образец по какъв начин светът на концепциите у нас става „ метасвят “ и не се придвижва в действителността: Слави Трифонов, тук без културологичен коментар, предлага държавно управление – преди структуриран парламент и в известно нарушаване на Конституцията. Тук не се следи концепция, с изключение на особеното зложелателство вид „ желаеме властта и hell’s coming with me “, или нещо сходно. (Впрочем, доколкото дешифрирам последното, т.е. татуировката на гърба на най-новия „ избавител “, то потегля от Откровението на Йоан и минава през чудесния филм “Tombstone ”, където Кърт Ръсел в ролята на „ националния раздавач на правдивост “ Уайът Ърп споделя безусловно това).

***

Между другото, имам чудесна по моему тавтология на Хайтов за Има Такъв Народ: едно е да искаш властта, друго е да я вземеш, а трето и четвърто - да я упражняваш.

***

Защо взимам за образец Има Такъв Народ – тъй като когато не отчиташ подтекста и културните кодове, има огромна заплаха да се окажеш… тъп. Но тъй като ставаше дума за света на концепциите: Има Такъв Народ са по-скоро в хипотезата на Плиний Стари от неговата „ Естествена история “, откъдето е и фразата „ обущарю, не по-високо от обувката/подметката на сандала “ („ Sutor, ne ultra crepidam “). Смисълът, пренесен на наша почва, е в жанр „ не се надскачай “, „ не ти доближава подготвеност “. Т.е. някой по-фриволен от мен би споделил „ глей си там естрадната чалга и нарцистичното разстройство “. Аз към този момент не бих го споделил, тъй като към момента имам вяра, че политиката – даже у нас – би трябвало да бъде конфликт на хрумвания, а не на свръхаз-ове без никакъв различим “id ” изпод.

***

Но да се върнем в света на концепциите. Аз настоявам, че резултатите от тези избори нямат изключително значение, тъй като никой няма да „ адресира “ (както споделят корпоративните роботи) същинските наши национални задания сега.

***

Какви са те ли? Ето някои, не безусловно подредени по значимост: дребният и междинен бизнес в изискванията на пандемия, имунизацията, Северна Македония, зелената договорка, центробежните настроения против Европейски Съюз, североизточният напън, югоизточният напън, дигитализацията, културата (меценатството) и най-много промяната в образованието – дружно с прословутата правосъдна промяна. Детските градини, с цялото ми почитание към това популистко заявление, не са измежду националните ни задания.

***

Както викаше Джон Клийз, типичен британски комедиант - it’s not the despair, I can take the despair: it’s the hope I can’t stand.

***

Но, с цел да не бъда напълно композиция от робота Марвин и Касандра, да припомня на всички политици, в това число и най-много на „ новите “: първо отговаряте пред бъдещето (децата си), и едвам по-късно пред партията, историята и егото си.

***

Някои от вас – уповавам се – и пред българския съд, с голямо забавяне.

***

То е обвързвано и с общата ни мисловна настройка – времето в западния разум (към който сякаш се стремим да принадлежим) тече линейно, до момента в който в източния – изключително хиндуисткия – кръгово. Тук огромният въпрос е къде сме ние и къде желаеме да бъдем. У нас като че времето сега тече обратно, ретроактивно – в случай че позволите една смешка, остава единствено главният предстоящ опозиционен водач Борисов да поеме отново поста на основен секретар на Министерство на вътрешните работи, и ето ни още веднъж при започване на века.

***

Добре, разбирам стратегемата – да надхитрим личния си народ, изключително когато 70% от него не е дал своя вот. Но тук в действителност изниква самореферентният логичен абсурд на Епименид, и той отново визира Има Такъв Народ.

***

Този абсурд е релативно комплициран и не е за всеки разум, само че в резюме: „ сътрудника “ Епименид споделя „ всички критяни са лъжци “. Само че самият той е критянин, и оттова се поражда самата логическа апория – в случай че и Епименид е критянин, по какъв начин по този начин всички критяни са лъжци? Ерго, неговото изказване а) логичен не е правилно и б) по кое време в действителност е правилно, или пък не е, или пък е допустимо да е правилно? Нещо сходно се случва и в сегашната политическа обстановка с Има Такъв Народ и прословутия към този момент „ изпреварващ “ ход с обявата на нов кабинет.

***

Нещо значимо: не ми се разяснява инструментално българската „ полИтика “, тъй като тя, с дребни изключения, не създава нищо мъдро. Много повече ме вълнува българската орис – и самият факт, че си се родил и живееш тук. И по какъв начин от квази-роб (болтче в корпоративна, политическа или административна система) – да се превърнеш в жител.

***

С огромно опрощение, „ гражданскостта “ (едно от смислите на „ civitas “, по моему) става единствено с четене, вътрешно „ вълнуване “ и самообучение. И като споделих „ четене “ – не най-новото романче, а най-малко нещо като „ Трактати върху ръководството “ на Джон Лок. И да поспориш задочно с някого като сър Робърт Филмър.

 

***

Разбира се, горното е утопично, поради профила на гласувалите за фотофинишните партии. Но в случай че спра да се надявам, значи съм мъртъв като културолог.

***

Аз прочее съм роден песимист, тип правоприемник на Пирон и Секст Емпирик („ скепсис “ на древногръцки, апропо, значи нещо като „ следствие “ в актуалния смисъл, т.е. мислене вид „ до момента в който не видя доказателства, нямам доверие “, обвързвано по-късно и с агностицизма). Но в мен има и едно дяволче, което има вяра в рудиментарния мит за кутията на Пандора – да, всички международни несгоди съгласно античния разум идват оттова, само че най-после излетява едно малко и крилато нещо, Надеждата, „ Елпис “. Да не ѝ пречупваме крилете априорно.

***

За край през днешния ден: ще ви предложа превъзходен откъс от наблюденията на френския сътрудник в изявлението на Слави пред Le Monde (относно България): “Le plus pouvre et le plus corrompu de l’Union Européenne ”.

***

Дезоле, ми диспиаче молто, само че това сме ние. „ Коромпю “, само че въпреки всичко и с безконечната опция да се изтръгнем сами от ориста си, дет вика упоменатият Витгенщайн в своя „ Трактат “. Особено в бъдещата ни власт. Но коя е тя?

NB: Адвокатите на „ Нова Броудкастинг Груп “, доста неприятни и кисели експерти, предизвестяват: никаква част от този текст не може да се препубликува без експлицитното им позволение.
Получавай най-горещите вести от Vesti.bgАБОНИРАЙ СЕ--> Автор: Ивайло Цветков.comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; }
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара Франция. Мъж влиза в аптека: - Дайте ми, апелирам, черни презервативи! - А, за какво точно черни, мосю? - Съпругът на любовницата ми умря... - О,… Обратно в уеб страницата
За да пишете, оценявате или докладвате мнения, апелирам логнете се в профила си.
ВходРегистрацияПотребителско име*Парола*Запомни меПотребителско име*Полето Потребителско име не би трябвало да е празно.E-mail*Полето E-mail не би трябвало да е празно.Парола*Полето Парола не би трябвало да е празно.Парола (отново)*Полето Повторете паролата не би трябвало да е празно.ИмеПолето Име не би трябвало да е празно.Дата на ражданеПолето Дата на раждане не би трябвало да е празно.Декларирам, че съм се срещнал с за прилагане на услугите на Нетинфо.ПоследниВчера страната регистрира над 2900 нови случая на коронавирус, при към 800 преди седмицаС нея Windows може да се употребява през уеб браузърБившият министър председател и кметът на Благоевград Илко Стоянов ще би трябвало да изискат от Народното събрание да ги освободиДържавният глава на Бразилия се оплака, че хълца денонощноДо 2030 година в страните от Европейски Съюз би трябвало да има към 3,5 млн. зарядни станции.Предупреждение от първа степен – жълт код, е издадено за цялата странаКак се превежда дотация на партия със запорирани сметкиТалибаните са завладяли граничния пункт Спин Болдак, макар че афганистанските управляващи отхвърлят това да се е случилоХимическият състав на всеки зъб съдържа значима информация за околната средаВижте каква е причината57-годишният обвинен към този момент е бил осъжданОткрити са посредством целогеномно секвениране от ново поколениеУправителят на НЗОК проф. Петко Салчев отговори на обвиняванията от БЛСФренски боец направи предложение на приятелката си на " Шан-з-Елизе " ЦИК преброява повторноСтигнало се е до наложително кацанеОт мрежата
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР