Общественици в готовност да организират референдум за запазването на Трети март като национален празник
Тук сме се събрали хора с най-различни специалности и политически пристрастия, само че обединени от общонародната идея да защитим Трети март като народен празник, разгласи евродепутатът Петър Витанов на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Имаме подготвеност да сложим този въпрос на всенародно допитване посредством референдум, сподели Витанов.
Сред присъствалите на конференцията бяха историкът проф. Искра Баева, някогашният ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски, юристът Явор Нотев, журналистът Явор Дачков.
В края на юли ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната - Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха в Народното събрание общ законопроект за промени в Конституцията. Едно от предложенията в него е 24 май да размени 3 март и да стане народен празник на страната.
За нас Трети март е кулминационната точка на една петвековна битка за избавление. Трети март е линията сред оковите и свободата. Трети март е раждането на нашата модерна страна и Трети март въплъщава подвига на десетките, стотици хиляди починали за свободата на България, уточни Петър Витанов. Тук сме хора, които се опитваме да се противопоставим на този опит за замяна на историята в името на някои конюнктурни цели, добави той.
Витанов уточни, че в главната част на самодейността са представители на научната общественост, измежду които проф. Искра Баева, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски; държавници и политици - Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева; публицисти - Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева; лекари, актьори и спортисти, измежду които Тервел Пулев.
В отговор на въпрос Витанов сподели, че президентът Румен Радев не е част от самодейността. Идеята не е да вършим политическа партия, а да зададем въпроса желае ли българският народ да смени националния си празник, изясни той.
Витанов уточни, че измежду хората, подкрепящи самодейността за Трети март, има такива, които са били част от инициативния комитет за издигане на Радев за втори мандат, само че има и хора, които го подлагат на критика, и прикани да не се прави паралел. Той разяснява, че чака някаква поддръжка и от политически партии. Витанов уточни, че акцент на тази самодейност ще бъдат и историческите полемики.
Акад. Иван Юхновски сподели, че се включва в тази идея като родолюбец. Според него българският народ не трябва да допусне смяна на националния празник, която ще бъде " оскърбителна ". Директно се оскърбява посредством сходно деяние идеята на Ботев, на Левски, счита акад. Юхновски.
Проф. Искра Баева означи, че Трети март не е празник на Руската империя, на Александър Втори, а плод на напъните на първо място на българите. " До Руско-турската освободителна война не се стига, тъй като съветският император е решил да освободи българите, а тъй като българите са създали толкоз доста, десетилетия са се борили за своите права и са провокирали съчувствието на цяла Европа. От цяла Европа Руската империя е поела тази функционалност да извърши това предпочитание на европейците българите да бъдат освободени. Само че и тази война без българското присъединяване надали щеше да приключи по този метод, както в последна сметка приключва. Така че това е български празник ", съобщи тя.
Проф. Баева уточни, че след 1944 година по чисто идеологически аргументи Трети март е анулиран, само че 34 години по-късно е възобновен с всенародното отбелязване на 100-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1978 година.
Тя разяснява, че 24 май е националният празник, празникът на културата, на нашата книжовност и литература и не вижда за какво би трябвало да го политизират, до момента в който Трети март постоянно е честван като държавен, даже и в Третото българско царство.
Явор Нотев сподели, че задачата преди всичко е събирането на 400 хиляди подписа, които са най-прекият, най-бързият и безапелационният път за осъществяване на подобен референдум.
Имаме подготвеност да сложим този въпрос на всенародно допитване посредством референдум, сподели Витанов.
Сред присъствалите на конференцията бяха историкът проф. Искра Баева, някогашният ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски, юристът Явор Нотев, журналистът Явор Дачков.
В края на юли ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната - Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха в Народното събрание общ законопроект за промени в Конституцията. Едно от предложенията в него е 24 май да размени 3 март и да стане народен празник на страната.
За нас Трети март е кулминационната точка на една петвековна битка за избавление. Трети март е линията сред оковите и свободата. Трети март е раждането на нашата модерна страна и Трети март въплъщава подвига на десетките, стотици хиляди починали за свободата на България, уточни Петър Витанов. Тук сме хора, които се опитваме да се противопоставим на този опит за замяна на историята в името на някои конюнктурни цели, добави той.
Витанов уточни, че в главната част на самодейността са представители на научната общественост, измежду които проф. Искра Баева, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски; държавници и политици - Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева; публицисти - Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева; лекари, актьори и спортисти, измежду които Тервел Пулев.
В отговор на въпрос Витанов сподели, че президентът Румен Радев не е част от самодейността. Идеята не е да вършим политическа партия, а да зададем въпроса желае ли българският народ да смени националния си празник, изясни той.
Витанов уточни, че измежду хората, подкрепящи самодейността за Трети март, има такива, които са били част от инициативния комитет за издигане на Радев за втори мандат, само че има и хора, които го подлагат на критика, и прикани да не се прави паралел. Той разяснява, че чака някаква поддръжка и от политически партии. Витанов уточни, че акцент на тази самодейност ще бъдат и историческите полемики.
Акад. Иван Юхновски сподели, че се включва в тази идея като родолюбец. Според него българският народ не трябва да допусне смяна на националния празник, която ще бъде " оскърбителна ". Директно се оскърбява посредством сходно деяние идеята на Ботев, на Левски, счита акад. Юхновски.
Проф. Искра Баева означи, че Трети март не е празник на Руската империя, на Александър Втори, а плод на напъните на първо място на българите. " До Руско-турската освободителна война не се стига, тъй като съветският император е решил да освободи българите, а тъй като българите са създали толкоз доста, десетилетия са се борили за своите права и са провокирали съчувствието на цяла Европа. От цяла Европа Руската империя е поела тази функционалност да извърши това предпочитание на европейците българите да бъдат освободени. Само че и тази война без българското присъединяване надали щеше да приключи по този метод, както в последна сметка приключва. Така че това е български празник ", съобщи тя.
Проф. Баева уточни, че след 1944 година по чисто идеологически аргументи Трети март е анулиран, само че 34 години по-късно е възобновен с всенародното отбелязване на 100-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1978 година.
Тя разяснява, че 24 май е националният празник, празникът на културата, на нашата книжовност и литература и не вижда за какво би трябвало да го политизират, до момента в който Трети март постоянно е честван като държавен, даже и в Третото българско царство.
Явор Нотев сподели, че задачата преди всичко е събирането на 400 хиляди подписа, които са най-прекият, най-бързият и безапелационният път за осъществяване на подобен референдум.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ