Що е то натриев глутамат и как се е появява историята около вредността му
Тук се сблъскват последователи и съперници на здравословното хранене и на натриевия глутамат. През 1968 година проф. Робърт Хю Ман Квок написал писмо на редактора на вестник “The New England Journal of Medicine ”, което озаглавил “Синдром на китайския ресторант ”.
В това писмо той обяснил, че преди няколко години дошъл в Съединени американски щати и се сблъскал със странни чувства. Всеки път, когато Робърт се хранел в китайски ресторант, 15-20 минути след първото ястия започвал да изпитва разнообразни неразположения: изтръпване на врата, последователно разпространяващо се към двете ръце и гърба, обща уязвимост и учестено сърцетуптене.
Хю Ман Квок загатнал няколко ингредиенти, с които предполагал, че са свързани тези чувства: соевият сос, виното за подготвяне на храната, натриевият глутамат и солта. Но не могъл да назове съответния “виновник ”, по тази причина призовал “приятели от здравната сфера ” да споделят своите догатки и догадки.
Това писмо сложило началото на войната, която оповестили на натриевия глутамат. Защо точно на него. Може би тъй като от целия лист на доктор Квок, точно за това вещество в Съединени американски щати били слушали минимум.
По тази причина се изплашили и почнали да го упрекват във всичко. И вестниците подхванали тази вълна, а с времето почнали да приравняват натриевия глутамат надали не с отрова.
През 2013 година разногласията и шумотевицата към глутамата заинтересувала проф. Дженифър Лемезуре. “Нима цялата тази олелия се развихри поради едно писмо? ” - помислила тя и почнала да търси историята.
След 4 години следствия Лемезуре написала публикация, в която твърдяла: “Много лекари преди време са приели писмото на мистър Хю за смешка, само че все едно са популяризирали този мит, с цел да се надсмеят над китайците, наливайки масло в огъня на расизма.
Подготвяйки публикацията, Дженифър се пробвала да намери доктор Хю, само че той бил умрял през 2014 година И в този момент най-загадъчното: през 2018 година, след обявата на Лемезуре, тя получила гласово известие от човек, показал се за Ховард Стил.
96-годишният мъж споделил по какъв начин през 1968 година се хванал на бас за 10 $ със собствен сътрудник, че ще напише публикация за списание и те ще я разгласяват. Стил измислил персонажа Хю Ман Квок, наименованието на института, където работел и написал писмото за глутамата.
Признава, че се срами от това свое действие, почнал да звъни в редакцията, с цел да каже, че това е чиста небивалица, само че основният редактор отказал да разгласява опровергаване.
Една неприятна смешка заживява собствен живот, развива се и се трансформира в половинвековна нервност срещу натриевия глутамат! Но все пак, въпросите ставали от ден на ден и повече. Кой тогава е умрелият през 2014 година човек?
И за какво Ховард Стил разказал, че е измислил наименованието на института, където сякаш работел измисленият от него персонаж, откакто подобен институт в действителност съществува. И там фактически е работил някой си доктор Хю, който починал през 2014 година За страдание, към този момент е било късно да разпитат Ховард Стил, защото и той умрял на 5 септември, 2018 г.
Тогава почнали да търсят фамилията на същинския доктор Хю и неговите сътрудници, като всички те удостоверили, че точно той е бил създател на писмото и го е написал и изпратил в редакцията напълно съществено. Дженифър Лемезуре разкрила фамилията на Ховард Стил и поговорила с щерка му Анна.
Нейната първа реакция била потрес, само че след две минути признала, че по-скоро има вяра в историята на семейство Хю, в сравнение с личния си татко, тъй като той обичал да измисля сходни истории и евентуално това е била следващата му смешка.
Човекът обичал да си прави смешки. Така че се приема, че митът за синдрома на китайския ресторант е основан от доктор Хю Ман Квок. В последна сметка, проучванията не удостоверили опасенията за здравето от това вещество.
Истината е следната: натриевият глутамат е сол на глутаминовата киселина, една от аминокиселините, от които са издигнати всички белтъчини. И няма по какъв начин да се откажем от нея, колкото и да ни се желае.
През 1908 година японският академик Кикунае Икеда съумял да отдели натриев глутамат от водорасли комбу, патентовал метода за приемането й и открил, че тази сол дава отговор за усета умами (петият усет с изключение на сладко, горчиво, солено и кисело, които разпознават нашите рецептори).
Тъй като натриевият глутамат се съдържа в белтъчната храна: месо, гъби, твърди сирена, соев сос, риба - на нас ни е доста апетитен. Освен това доста натриев глутамат има в доматите - ненапразно кетчупът е толкоз известен.
Ако човек е решил да се откаже от “лошия глутамат ”, значи да се откаже и от тези вкусни и потребни артикули. Но, повярвайте, не е нужно, тъй като глутаматът е безопасен.
Яна БОЯДЖИЕВА
В това писмо той обяснил, че преди няколко години дошъл в Съединени американски щати и се сблъскал със странни чувства. Всеки път, когато Робърт се хранел в китайски ресторант, 15-20 минути след първото ястия започвал да изпитва разнообразни неразположения: изтръпване на врата, последователно разпространяващо се към двете ръце и гърба, обща уязвимост и учестено сърцетуптене.
Хю Ман Квок загатнал няколко ингредиенти, с които предполагал, че са свързани тези чувства: соевият сос, виното за подготвяне на храната, натриевият глутамат и солта. Но не могъл да назове съответния “виновник ”, по тази причина призовал “приятели от здравната сфера ” да споделят своите догатки и догадки.
Това писмо сложило началото на войната, която оповестили на натриевия глутамат. Защо точно на него. Може би тъй като от целия лист на доктор Квок, точно за това вещество в Съединени американски щати били слушали минимум.
По тази причина се изплашили и почнали да го упрекват във всичко. И вестниците подхванали тази вълна, а с времето почнали да приравняват натриевия глутамат надали не с отрова.
През 2013 година разногласията и шумотевицата към глутамата заинтересувала проф. Дженифър Лемезуре. “Нима цялата тази олелия се развихри поради едно писмо? ” - помислила тя и почнала да търси историята.
След 4 години следствия Лемезуре написала публикация, в която твърдяла: “Много лекари преди време са приели писмото на мистър Хю за смешка, само че все едно са популяризирали този мит, с цел да се надсмеят над китайците, наливайки масло в огъня на расизма.
Подготвяйки публикацията, Дженифър се пробвала да намери доктор Хю, само че той бил умрял през 2014 година И в този момент най-загадъчното: през 2018 година, след обявата на Лемезуре, тя получила гласово известие от човек, показал се за Ховард Стил.
96-годишният мъж споделил по какъв начин през 1968 година се хванал на бас за 10 $ със собствен сътрудник, че ще напише публикация за списание и те ще я разгласяват. Стил измислил персонажа Хю Ман Квок, наименованието на института, където работел и написал писмото за глутамата.
Признава, че се срами от това свое действие, почнал да звъни в редакцията, с цел да каже, че това е чиста небивалица, само че основният редактор отказал да разгласява опровергаване.
Една неприятна смешка заживява собствен живот, развива се и се трансформира в половинвековна нервност срещу натриевия глутамат! Но все пак, въпросите ставали от ден на ден и повече. Кой тогава е умрелият през 2014 година човек?
И за какво Ховард Стил разказал, че е измислил наименованието на института, където сякаш работел измисленият от него персонаж, откакто подобен институт в действителност съществува. И там фактически е работил някой си доктор Хю, който починал през 2014 година За страдание, към този момент е било късно да разпитат Ховард Стил, защото и той умрял на 5 септември, 2018 г.
Тогава почнали да търсят фамилията на същинския доктор Хю и неговите сътрудници, като всички те удостоверили, че точно той е бил създател на писмото и го е написал и изпратил в редакцията напълно съществено. Дженифър Лемезуре разкрила фамилията на Ховард Стил и поговорила с щерка му Анна.
Нейната първа реакция била потрес, само че след две минути признала, че по-скоро има вяра в историята на семейство Хю, в сравнение с личния си татко, тъй като той обичал да измисля сходни истории и евентуално това е била следващата му смешка.
Човекът обичал да си прави смешки. Така че се приема, че митът за синдрома на китайския ресторант е основан от доктор Хю Ман Квок. В последна сметка, проучванията не удостоверили опасенията за здравето от това вещество.
Истината е следната: натриевият глутамат е сол на глутаминовата киселина, една от аминокиселините, от които са издигнати всички белтъчини. И няма по какъв начин да се откажем от нея, колкото и да ни се желае.
През 1908 година японският академик Кикунае Икеда съумял да отдели натриев глутамат от водорасли комбу, патентовал метода за приемането й и открил, че тази сол дава отговор за усета умами (петият усет с изключение на сладко, горчиво, солено и кисело, които разпознават нашите рецептори).
Тъй като натриевият глутамат се съдържа в белтъчната храна: месо, гъби, твърди сирена, соев сос, риба - на нас ни е доста апетитен. Освен това доста натриев глутамат има в доматите - ненапразно кетчупът е толкоз известен.
Ако човек е решил да се откаже от “лошия глутамат ”, значи да се откаже и от тези вкусни и потребни артикули. Но, повярвайте, не е нужно, тъй като глутаматът е безопасен.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ