20 шедьовъра от кремълския Диамантен фонд
Тук са събрани предмети на ювелирното изкуство, скъпоценни камъни, самородни камъни и регалии за коронация, които са изключително скъпи за историята на Русия.
В Русия доклад и предпазване на полезностите се водят още от времената на Петър I. В специфичния фонд за скъпоценни метали и камъни подадат коронационни регалии, декорации на царските особи и най-различни ювелирни произведения от редки камъни, диаманти, злато и сребро, неповторими самородни камъни.
През 1920 година болшевиките основават Държавно вместилище за полезности (Гохран), където, с изключение на царските съкровища, попадат и национализирани ювелирни шедьоври на дворяни и помешчици. Гохран съществува и до през днешния ден и постоянно попълня сбирката си с ювелирно и каменоделско изкуство и модерни произведения. Основните шедьоври от сбирката през днешния ден са изложени в Диамантения фонд на Кремъл. Ето и най-впечатляващите произведения.
Голямата императорска корона
Придворният ювелир Георг Фридрих Екарт и ювелирът Йеремия Позие единствено за два месеца създават този шедьовър за коронацията на Екатерина II през 1762 година. Главната регалия на Руската империя е украсена със 75 перли и 4936 диаманта, а на върха ѝ има необичаен червен шпинел с тегло от съвсем 400 карата.
Малката императорска корона
Обикновено по време на венчавка тази корона се носи от брачната половинка на императора. Има няколко такива корони, само че част от тях са продадени от болшевиките на Запад. Учените допускат, че короната на фотографията е направена през 1801 година за брачната половинка на император Александър I Елисавета Алексеевна. Тя има 48 огромни и 200 по-малки диаманта.
Скиптър
Един от основните знаци на монархическата власт, скиптерът, съставлява златен скиптър с дължина съвсем 60 см. Той е направен през 1762 година от Леополд Пфистерер по поръчка на Екатерина II. Особено скъп е поради именития елмаз „Орлов“ с тегло 189,6 карата. През 1774 година този камък е платен за императрицата от любимеца ѝ Григорий Орлов.
Кълбо
Друга значима регалия е кълбото, знак на Царството небесно. Ювелирът Екарт го създава за коронацията на Екатерина II. Забележителен детайл е цейлонският сапфир с тегло съвсем 200 карата.
Орденът „Св. Апостол Андрей Първозвани“
Висшата държавна премия на Руската империя до революцията през 1917 година е „Орденът на св. Апостол Андрей Първозвани“, който е основан още от Петър I. Орденът съставлява накривен кръст в наследник цвят с изображение на фигурата на разпятия св. Андрей. Около кръста от диаманти е направено изображение на герба на Руската страна – двуглав орел под императорска корона.
За коронацията на Екатерина II се направена диамантена верига, знак и звезда на Ордена на св. Андрей Първозвани, които по-късно се носят от съветските императори в деня на възкачването им на престола.
Диамантеният „Голям букет“
В Русия XVIII в. се счита за века на диамантите. На трона има няколко жени-императрици и скъпоценностите им са същински шедьоври на ювелирното майсторство. „Големият букет“ е бижу за парадната рокля на императрица Елисавета Петровна. Композицията от цветни диаманти изобразява цветове на дива роза, ирис, нарцис и незабравка. Листата са направени от изумруди.
Диамантеният портбукет
Този портбукет от 1770 година е женският аналог на бутониерата. Представлява дребен признак, в който се слага цвете и се прикрепя с фиба към роклята. В тази дребна „ваза“ даже може да се налива вода. Покритите със зелен гланц златни стебла са обгърнати с лента от диаманти, завързана на панделка.
Брошка с колумбийски изумруд
Тъмнозеленият изумруд с лек синкав нюанс и тегло 136,25 карата има историческо значение. Брошката, която той краси, е благосъстоятелност на великата княгина Александра Йосифова, брачна половинка на сина на цар Николай I.
Диадемата на Мария Фьодоровна
„Руска тиара“ – точно по този начин на Запад назовават сходни диадеми-кокошници, които не излизат от мода в съветския двор от началото на XIX в. чак до началото на XX век. Тази тиара принадлежи на Мария Фьодоровна, дамата на император Павел I. Главната ѝ полезност е редкият розов елмаз с тегло 13,35 карата.
Гривна с портретни елмази
Тази златна гривна в готически жанр с изумруди и гланц е направена във Франция през 1820 година и се счита за същински шедьовър на ювелирното изкуство. Миниатюрата с изображението на император Александър I е от слонова кост. Използван е и 27-каратов елмаз, който е най-големият в света портретен диамант.
Орден „Победа“
Висшият боен медал на Съюз на съветските социалистически републики е основан през 1943 година и негови кавалери са единствено 17 души, в това число задгранични пълководци на съюзните войски. Орденът е изработен от платина и злато. Рубинената звезда е оградена с диаманти, а на синия емайлиран декор е изобразена кремълската стена с мавзолея на Ленин и Спаската кула. С бял гланц са изписани думите „Победа“ и „СССР“.
Звезда на Маршала на Съветския съюз
Този почетен знак се връчва на маршалите на Съветския съюз и на адмиралите от флота. Петоъгълната звезда е направена от платина и злато и е инкрустирана с пет кръгли диаманта. В центъра ѝ има комбинация от брилянти във формата на петолъчка. Изображението на Маршалската звезда даже попада на пощенска марка в Съюз на съветските социалистически републики.
Уралски изумруди
В Русия се добиват доста и най-различни скъпоценни камъни. В Диамантения фонд има кристали от шпинел, топази, лазурити, ясписи.Особено знае се уралското находище на изумруди. Два от тези самородни камъка с тегло от към 1 кг са открити през 1969 и 1978 година.
Диамант „XXVI конгрес на КПСС“
В Диамантения фонд има и сбирка от надписани диаманти. Най-големият измежду тях (и най-големият ювелирен диамант в Русия) е с жълто-лимонен цвят и с маса 342,57 карата. Той е открит през 1980 година в кимберлитовата тръба „Мир“ и е кръстен „XXVI конгрес на КПСС“ в чест на паметното събитие – конгресът на партията, провел се през 1981 година.
Златен саморасъл камък „Камила“
През 1745 година в Урал е намерено огромно находище на злато и в течение на идващия XIX в. Русия става един от водачите в международния златодобив. Най-често скъпите находки се претопяват, само че изключително забавните се оставят, с цел да бъдат проучени. В Диамантения фонд се пазят над 100 части самородно злато с необикновени форми (например, „Мефистофел“, „Заешки уши“ и т.н.) Едно такова самородно парче е наречено „Камила“ и тежи 9,3 кг. Намерено е в Колимското находище през 1947 година.
Парче самородна платина „Челюсти“
В природата самородната платина се среща много рядко. В сбирката на Диамантения фонд има извънредно редки екземпляри. Един от най-големите е „Уралският великан“ с тегло 7,8 кг, който на външен тип наподобява по-скоро на елементарен камък. А на фотографията виждате едно самородно парче платина с необикновена форма, наподобяваща челюсти, и тегло 4,7 кг. Той е открит в Урал през първата половина на XIX в.
Висулка с малиново-розов турмалин
Този турмалин с формата на ягода или грозде е подарен на Екатерина II през 1777 година от шведския крал Густав III. Теглото му е 260,86 карата, а размерите му са 4 х 2,7 х 2,3 см. Зелените листенца от гланц на златен декор открояват невероятния му цвят. Родината на минерала най-вероятно е Бирма, а по-късно той прави огромно странствуване из съкровищниците на европейските монарси, до момента в който през 1648 година не е покорен от шведите в Прага.
Диамантената брошка „Роза“
През 1965 година при Гохран е основана пробна лаборатория за ювелирно изкуство. Екип от петима майстори работи по реставрацията на редки експонати от Диамантения фонд – от корони до руски наградни значки. През 1970 година ювелирите Виктор Николаев и Генадий Алексахин създават комплицираната по структура брошка „Роза“ от 1500 якутски диаманта. Те са въодушевени от фотография на сходно произведение, принадлежало на последната императрица Александра Фьодоровна.
Диадемата „Руска красавица“
Тази диадема от платина, злато, диаманти и 25 огромни перли също има исторически прототип. Подобна тиара във формата на кокошник поръчва император Николай I за жена си Александра Фьодоровна през 1841 година. След революцията накитът е продаден в чужбина и сега най-вероятно се намира във Филипините. През 1987 година ювелирите на Диамантения фонд тъкмо пресъздават изгубената диадема на Карл Болин.
Карта на Русия, направена от диаманти
От разпръснати диаманти е направена цяла карта на Русия. С червен корундов рубин е маркирана Москва, Урал е изработен от зелени кристали, а гр. Мирни, столицата на диамантодобивната индустрия, е обозначен с черни диаманти. Отделен кристал маркира Архангелското находище.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
В Русия доклад и предпазване на полезностите се водят още от времената на Петър I. В специфичния фонд за скъпоценни метали и камъни подадат коронационни регалии, декорации на царските особи и най-различни ювелирни произведения от редки камъни, диаманти, злато и сребро, неповторими самородни камъни.
През 1920 година болшевиките основават Държавно вместилище за полезности (Гохран), където, с изключение на царските съкровища, попадат и национализирани ювелирни шедьоври на дворяни и помешчици. Гохран съществува и до през днешния ден и постоянно попълня сбирката си с ювелирно и каменоделско изкуство и модерни произведения. Основните шедьоври от сбирката през днешния ден са изложени в Диамантения фонд на Кремъл. Ето и най-впечатляващите произведения.
Голямата императорска корона
Придворният ювелир Георг Фридрих Екарт и ювелирът Йеремия Позие единствено за два месеца създават този шедьовър за коронацията на Екатерина II през 1762 година. Главната регалия на Руската империя е украсена със 75 перли и 4936 диаманта, а на върха ѝ има необичаен червен шпинел с тегло от съвсем 400 карата.
Малката императорска корона
Обикновено по време на венчавка тази корона се носи от брачната половинка на императора. Има няколко такива корони, само че част от тях са продадени от болшевиките на Запад. Учените допускат, че короната на фотографията е направена през 1801 година за брачната половинка на император Александър I Елисавета Алексеевна. Тя има 48 огромни и 200 по-малки диаманта.
Скиптър
Един от основните знаци на монархическата власт, скиптерът, съставлява златен скиптър с дължина съвсем 60 см. Той е направен през 1762 година от Леополд Пфистерер по поръчка на Екатерина II. Особено скъп е поради именития елмаз „Орлов“ с тегло 189,6 карата. През 1774 година този камък е платен за императрицата от любимеца ѝ Григорий Орлов.
Кълбо
Друга значима регалия е кълбото, знак на Царството небесно. Ювелирът Екарт го създава за коронацията на Екатерина II. Забележителен детайл е цейлонският сапфир с тегло съвсем 200 карата.
Орденът „Св. Апостол Андрей Първозвани“
Висшата държавна премия на Руската империя до революцията през 1917 година е „Орденът на св. Апостол Андрей Първозвани“, който е основан още от Петър I. Орденът съставлява накривен кръст в наследник цвят с изображение на фигурата на разпятия св. Андрей. Около кръста от диаманти е направено изображение на герба на Руската страна – двуглав орел под императорска корона.
За коронацията на Екатерина II се направена диамантена верига, знак и звезда на Ордена на св. Андрей Първозвани, които по-късно се носят от съветските императори в деня на възкачването им на престола.
Диамантеният „Голям букет“
В Русия XVIII в. се счита за века на диамантите. На трона има няколко жени-императрици и скъпоценностите им са същински шедьоври на ювелирното майсторство. „Големият букет“ е бижу за парадната рокля на императрица Елисавета Петровна. Композицията от цветни диаманти изобразява цветове на дива роза, ирис, нарцис и незабравка. Листата са направени от изумруди.
Диамантеният портбукет
Този портбукет от 1770 година е женският аналог на бутониерата. Представлява дребен признак, в който се слага цвете и се прикрепя с фиба към роклята. В тази дребна „ваза“ даже може да се налива вода. Покритите със зелен гланц златни стебла са обгърнати с лента от диаманти, завързана на панделка.
Брошка с колумбийски изумруд
Тъмнозеленият изумруд с лек синкав нюанс и тегло 136,25 карата има историческо значение. Брошката, която той краси, е благосъстоятелност на великата княгина Александра Йосифова, брачна половинка на сина на цар Николай I.
Диадемата на Мария Фьодоровна
„Руска тиара“ – точно по този начин на Запад назовават сходни диадеми-кокошници, които не излизат от мода в съветския двор от началото на XIX в. чак до началото на XX век. Тази тиара принадлежи на Мария Фьодоровна, дамата на император Павел I. Главната ѝ полезност е редкият розов елмаз с тегло 13,35 карата.
Гривна с портретни елмази
Тази златна гривна в готически жанр с изумруди и гланц е направена във Франция през 1820 година и се счита за същински шедьовър на ювелирното изкуство. Миниатюрата с изображението на император Александър I е от слонова кост. Използван е и 27-каратов елмаз, който е най-големият в света портретен диамант.
Орден „Победа“
Висшият боен медал на Съюз на съветските социалистически републики е основан през 1943 година и негови кавалери са единствено 17 души, в това число задгранични пълководци на съюзните войски. Орденът е изработен от платина и злато. Рубинената звезда е оградена с диаманти, а на синия емайлиран декор е изобразена кремълската стена с мавзолея на Ленин и Спаската кула. С бял гланц са изписани думите „Победа“ и „СССР“.
Звезда на Маршала на Съветския съюз
Този почетен знак се връчва на маршалите на Съветския съюз и на адмиралите от флота. Петоъгълната звезда е направена от платина и злато и е инкрустирана с пет кръгли диаманта. В центъра ѝ има комбинация от брилянти във формата на петолъчка. Изображението на Маршалската звезда даже попада на пощенска марка в Съюз на съветските социалистически републики.
Уралски изумруди
В Русия се добиват доста и най-различни скъпоценни камъни. В Диамантения фонд има кристали от шпинел, топази, лазурити, ясписи.Особено знае се уралското находище на изумруди. Два от тези самородни камъка с тегло от към 1 кг са открити през 1969 и 1978 година.
Диамант „XXVI конгрес на КПСС“
В Диамантения фонд има и сбирка от надписани диаманти. Най-големият измежду тях (и най-големият ювелирен диамант в Русия) е с жълто-лимонен цвят и с маса 342,57 карата. Той е открит през 1980 година в кимберлитовата тръба „Мир“ и е кръстен „XXVI конгрес на КПСС“ в чест на паметното събитие – конгресът на партията, провел се през 1981 година.
Златен саморасъл камък „Камила“
През 1745 година в Урал е намерено огромно находище на злато и в течение на идващия XIX в. Русия става един от водачите в международния златодобив. Най-често скъпите находки се претопяват, само че изключително забавните се оставят, с цел да бъдат проучени. В Диамантения фонд се пазят над 100 части самородно злато с необикновени форми (например, „Мефистофел“, „Заешки уши“ и т.н.) Едно такова самородно парче е наречено „Камила“ и тежи 9,3 кг. Намерено е в Колимското находище през 1947 година.
Парче самородна платина „Челюсти“
В природата самородната платина се среща много рядко. В сбирката на Диамантения фонд има извънредно редки екземпляри. Един от най-големите е „Уралският великан“ с тегло 7,8 кг, който на външен тип наподобява по-скоро на елементарен камък. А на фотографията виждате едно самородно парче платина с необикновена форма, наподобяваща челюсти, и тегло 4,7 кг. Той е открит в Урал през първата половина на XIX в.
Висулка с малиново-розов турмалин
Този турмалин с формата на ягода или грозде е подарен на Екатерина II през 1777 година от шведския крал Густав III. Теглото му е 260,86 карата, а размерите му са 4 х 2,7 х 2,3 см. Зелените листенца от гланц на златен декор открояват невероятния му цвят. Родината на минерала най-вероятно е Бирма, а по-късно той прави огромно странствуване из съкровищниците на европейските монарси, до момента в който през 1648 година не е покорен от шведите в Прага.
Диамантената брошка „Роза“
През 1965 година при Гохран е основана пробна лаборатория за ювелирно изкуство. Екип от петима майстори работи по реставрацията на редки експонати от Диамантения фонд – от корони до руски наградни значки. През 1970 година ювелирите Виктор Николаев и Генадий Алексахин създават комплицираната по структура брошка „Роза“ от 1500 якутски диаманта. Те са въодушевени от фотография на сходно произведение, принадлежало на последната императрица Александра Фьодоровна.
Диадемата „Руска красавица“
Тази диадема от платина, злато, диаманти и 25 огромни перли също има исторически прототип. Подобна тиара във формата на кокошник поръчва император Николай I за жена си Александра Фьодоровна през 1841 година. След революцията накитът е продаден в чужбина и сега най-вероятно се намира във Филипините. През 1987 година ювелирите на Диамантения фонд тъкмо пресъздават изгубената диадема на Карл Болин.
Карта на Русия, направена от диаманти
От разпръснати диаманти е направена цяла карта на Русия. С червен корундов рубин е маркирана Москва, Урал е изработен от зелени кристали, а гр. Мирни, столицата на диамантодобивната индустрия, е обозначен с черни диаманти. Отделен кристал маркира Архангелското находище.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ