Тук са най-големите баровци. Строят 5-етажни къщи, но в тях

" Тук са най-големите " баровци ". Строят 5-етажни къщи, само че в тях в никакъв случай няма да живеят хора. Това е пагуба. Надлъгване със ориста. Надлъгване със самите тях. Това е конкуренция на дявола, на демоните “.

За " 24Родопи " приказва възрастен мъж от Родопите и сочи градежите по баира, край пътя за " Маказа “.

" В естествена страна хора не биха правили домове до път, по който минават хиляди коли дневно. Но нашето е комплексарщина. Там да е, с цел да броят колите ли? “, пита пенсионерът със скромната къща в селото.

Има доста комшии. Те построяват големи еднофамилни домове.

" Ако единият е направил три етажа, другият ще направи четири. Следващият пет. И по този начин до небостъргачи. Пък имат по едно-две деца. За кого се пъчат? За пред огледалото. То дава постоянно противоположен облик. Едва ли в миналото тук ще живеят хора. Жалко е. Това е конкуренция с еврото, кой какъв брой изкарал зад граница. Пълно с къщи, само че празни. Живея самичък, с дамата, измежду тези големи сгради. И по този начин ще си остане “, споделя мъж, който е останал в Родопите.

Дори към този момент не гледа животни. Няма смисъл за него. Децата оттатък, той тук. Пари има, те имат. Но са разграничени. Синът му е решил да се съревновава с комшията. Къщи на тухли. Етаж, втори, трети, четвърти… Няма прекъсване. А тях ги няма.

Друг мъж се връща от магазина с един самун и споделя:

" Да не съм купил три или четири? Толкова, едвам стигне за мен и дамата. Искам ли повече? Не! Те купуват по пет. После ще хвърлят. А, е грях да се мята храна “, споделя пенсионерът.

Как е в ЕС 

Жилищата в Европейския съюз от страна на страна се разграничават съвсем по всичко. Според последния отчет на Европейската комисия, до момента в който в свое жилище живеят приблизително под 70% от европейците, в България този % е 85. Това ни отрежда седма позиция в класацията по това дали домът е наш, или е чартърен.

Впечатление прави, че челните места заемат страни от някогашния Източен блок. Собствено жилище населява най-голяма част от популацията на Румъния – цели 95%. А Германия пък е единствената в общността, където популацията живее повече чартърен, в сравнение с в личен парцел. Това й отрежда последното място.

Класация, направена от платформата за събиране на данни Statista, пресмята съотношението сред цената на жилищата и прихода на глава от популацията, като разделя първото на второто. Средният коефициент е 124. Всичко над това число демонстрира, че растежът в цените на жилищата в дадената страна изпреварва този на приходите и дефинира равнището на компликация, което жителите й имат при закупуването на парцел.

Защо имаме?

" Защо всички имаме лични жилища? Защото живяхме в социализма. Добър, неприятен, това бе ситуацията, имаме персонална благосъстоятелност. Но на фона на държавната политика. Сега какво има? Чутовни богаташи и жалки хора с жилища, които не могат да отоплят. Защото произвеждаме ток, само че е безценен. Има заеми и лихви. И ще им ги вземат. За интервенции, от родственици, за нещо си. Ще изтърбушат това, което имаме, за последно. Това им е разбирането за народна власт. Да лишават и гащите ни. Да им пикая на измененията, на демокрацията. 6000 язовира построихме. Ние, гадните от комунизма, за тях. А те ги разсипаха, в името на лъжливата им независимост. Имахме войска. Сега имаме гурбетчии. Имахме обучение, в този момент имаме джинджъри “, споделя една стара жена от Родопите.

Поправяме я на " джендъри “. Тя дава отговор: " Джендъри, джинджъри - все педе*асти “.

Най-скъпо да си купят личен дом е в Люксембург, Португалия и Чехия, а последни в класацията са България и Румъния.

Това значи, че от целия Европейски Съюз, най-достъпни по отношение на прихода са жилищата точно у нас и в съседката ни.

България обаче е преди всичко в класацията за максимален % от популацията, което не може да си разреши да отоплява дома си. При междинна стойност от 9% за страните членки, процентът българи, в чиито домове е студено, е повече от два пъти по-голям – 22 и половина. След нас са Кипър и Гърция. А големият проблем, който ние имаме, за други е незабележим. Едва 1% от финландците да вземем за пример, които са и последни в класацията, нямат опция да си обезпечат топлото.

73 евро за квадратен метър поляна, само че край пътя за " Маказа “. Оферта от брокер на недвижими парцели. В регулация, с ток, тръбопровод, наоколо до асфалт.

43 000 евро за 594 кв. метра. Без план, само че в близост хрумвания колкото искаш. Огромни еднофамилни къщи, дело на гурбетчии.

Над 1000 евро от дълго време е квадратният метър на жилищата в Кърджали. Купувачи не липсват, само че след покупко-продажбите – блоковете не престават да са празни.

Човекът, който в никакъв случай няма да има комшии 

Това е един дъртак. Със междинна пенсия. Казва, че всичко му е наред. Моли се единствено за здраве.

Живее в скромна къща. С по една стая на етаж. Малък двор. Посреща ни в него. Показва с обич градинката. Цветя и марули. Но негови. Гордее се! Навред големи сгради, на по няколко етажа. Правят му сянка.

Казва: " Ей по този начин в Долни Воден в Асеновград. Строяха, строяха, а най-после кварталът запустял. Тук ще бъде същото. Никой няма да се върне. Животът няма да стигне, с цел да се обзаведат тези покои. Единият желае едно, другият му завижда и ще строи с етаж повече. Така стават тези колоси. Никой не мисли за семейство. Само пъчльовщина. Призрачният квартал, това е за мен. Вече един път съм го виждал “, добавя мъжът, който живее до паниката край пътя за " Маказа “.

Той няма да има комшии, уверен е. Защото те работят отвън страната и нямат време. Нямат време за себе си… Селцето е затънтено, само че с красива панорама от баирите… 

Живеят едвам 25 души, само че природата и чистотата им дават мощ. В него обаче се вършат покупко-продажби за стотици хиляди евро!

Осем фамилии от Англия са закупили парцели в ардинското Любино през последните години. Идват най-вече през лятото. " В момента няма никой, а и от много време не са били тук “, споделя кметът Съдкъ Ахмед.

Две от английските фамилии са решили да се разделят с къщите си. Едната е била продадена на… американка за 90 000 евро. Сградата е на два етажа. Преди години англичаните я купили за 45 хиляди евро, стегнали я, а в този момент са я продали на двойна цена.

Друг британец пък е спазарил парцела си за 36 000 евро. Къщата към този момент е благосъстоятелност на нов чужденец. В Любино живеят към 25 души, през лятото обаче популацията доближава и даже надминава 100.

" Много хора идват да търсят парцели. Харесва им тук, гледката, природата. През лятото пет млади фамилии от София пристигнаха да питат за къщи за обмен. Оставиха си даже телефоните да им се обадим, в случай че има искащ да продава “, добавя кметът. Проблемът обаче е в многото притежатели, наследници на фамилни парцели, които обаче са пръснати по разнообразни страни.

***

Нашите бягат, непознатите идват и правят оценка.

Тъжно.

Но факт.

" Никога няма да имате в Белгия това, което имате тук “, споделя старица.

Има благосъстоятелност, само че мъчно се отоплява. Имаме здания, само че те са празни, тъй като хората ги няма. Имаме, само че в действителност какво?