Дано да успеем да отгледаме децата си, въпреки системата
" Тук взехме решение да създадем децата си. Дано и да успеем да ги отгледаме, макар системата ", написа Йордан Терзиев в своя Facebook профил. Повод за тази констанация на бащата е конфликта му със Спешна помощ поради здравословен проблем на тригодишното му дете в Бургас.
На 2 май детето се буди от кашлица. Дишането му е затруднено, макар противоалергичните капки. След това родителите викат кола за спешна помощ.
" Ние живеем на 4-5 минути с кола от незабавното поделение, което е към най-голямата болница в региона - УМБАЛ - Бургас ", написа Йордан. По думите на мъж медиците се идват след повече време, а когато идват не преглеждат дребния Виктор, а го откарват в болничното заведение.
" В тези над 35 минути изгубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още първоначално към този момент подейства и детето беше избавено ", прибавя Терзиев. За благополучие детето се оправя, само че неговият татко си вади печален извод:
" Щяхме да стигнем до незабавното поделение с персоналният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим доста нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата сред живота и гибелта в сходна обстановка. "
Вижте цялата история на мъжа, оповестена без редакторска интервенция:
" През нощта на 02.05.2022 година към 3:35 дребният ми наследник Виктор (3г.) Се закашля мощно в съня си. Събуди се и не можеше да диша. Даже не можеше да плаче, тъй като се бореше за всяка глътка въздух. Кошмар за всеки родител. Направихме по най-бързия метод вероятното - дадохме противоалергично на капки, отворихме прозорците с цел да влезе мокър въздух и започнахме инхалация с физиологичен разтвор. За страдание нещата с всяка минута ставаха все по-драматични. В 3:39 подадох сигнал до телефон 112.
С тъкмо изложение за житовотозастрашаващото положение. Казаха ми, че сигналът е признат и кола за спешна помощ идва. Ние живеем на 4-5 минути с кола от незабавното поделение, което е към най-голямата болница в региона - УМБАЛ - Бургас.
Веднага се облякох и зачаках на улицата с цел да не губи екипът време за насочване. Минаха 5 минути - никой. Звъня на 112 - Идват - чакайте. Още 5 минаха, отново звъня - отново чакайте. Този диалог се повтори четири пъти. На никой не го поисквам - непрекъснато тичане сред улицата с цел да доведа имагинерна помощ и леглото на детето ми. Това бяха едни от най-дългите 20 минути в живота ми.
Накрая колата за спешна помощ идва, 3-ма индивида - дори не слизат - смъкват прозореца и се провикват - Къде е детето, хайде да ви возим. Аз бях в потрес, по какъв начин по този начин да ни возят? Помолих за пояснение - нали би трябвало да ни оказват помощ да закрепим детето? Не били педиатри, можели единствено да ни закарат.
Даже не погледнаха детето???? натоварихме се на колата за спешна помощ и просто ни закараха в Спешното.
В тези над 35 минути изгубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още първоначално към този момент подейства и детето беше избавено.
Извод: Щяхме да стигнем до незабавното поделение с персоналният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим доста нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата сред живота и гибелта в сходна обстановка.
Даже няма да ви опиша за ужасното поведение на изнервената дежурна педиатърка (един доктор дава отговор за две детски отделения и за незабавния педиатричен кабинет). „
Изпитах надълбоко отчаяние, яд и беззащитност пред неуместната система.
????Винаги съм обичал страната си, макар, че съм имал няколко благоприятни условия за емиграция - останах тук. Тук взехме решение да създадем децата си. Дано и да успеем да ги отгледаме, макар системата. "
На 2 май детето се буди от кашлица. Дишането му е затруднено, макар противоалергичните капки. След това родителите викат кола за спешна помощ.
" Ние живеем на 4-5 минути с кола от незабавното поделение, което е към най-голямата болница в региона - УМБАЛ - Бургас ", написа Йордан. По думите на мъж медиците се идват след повече време, а когато идват не преглеждат дребния Виктор, а го откарват в болничното заведение.
" В тези над 35 минути изгубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още първоначално към този момент подейства и детето беше избавено ", прибавя Терзиев. За благополучие детето се оправя, само че неговият татко си вади печален извод:
" Щяхме да стигнем до незабавното поделение с персоналният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим доста нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата сред живота и гибелта в сходна обстановка. "
Вижте цялата история на мъжа, оповестена без редакторска интервенция:
" През нощта на 02.05.2022 година към 3:35 дребният ми наследник Виктор (3г.) Се закашля мощно в съня си. Събуди се и не можеше да диша. Даже не можеше да плаче, тъй като се бореше за всяка глътка въздух. Кошмар за всеки родител. Направихме по най-бързия метод вероятното - дадохме противоалергично на капки, отворихме прозорците с цел да влезе мокър въздух и започнахме инхалация с физиологичен разтвор. За страдание нещата с всяка минута ставаха все по-драматични. В 3:39 подадох сигнал до телефон 112.
С тъкмо изложение за житовотозастрашаващото положение. Казаха ми, че сигналът е признат и кола за спешна помощ идва. Ние живеем на 4-5 минути с кола от незабавното поделение, което е към най-голямата болница в региона - УМБАЛ - Бургас.
Веднага се облякох и зачаках на улицата с цел да не губи екипът време за насочване. Минаха 5 минути - никой. Звъня на 112 - Идват - чакайте. Още 5 минаха, отново звъня - отново чакайте. Този диалог се повтори четири пъти. На никой не го поисквам - непрекъснато тичане сред улицата с цел да доведа имагинерна помощ и леглото на детето ми. Това бяха едни от най-дългите 20 минути в живота ми.
Накрая колата за спешна помощ идва, 3-ма индивида - дори не слизат - смъкват прозореца и се провикват - Къде е детето, хайде да ви возим. Аз бях в потрес, по какъв начин по този начин да ни возят? Помолих за пояснение - нали би трябвало да ни оказват помощ да закрепим детето? Не били педиатри, можели единствено да ни закарат.
Даже не погледнаха детето???? натоварихме се на колата за спешна помощ и просто ни закараха в Спешното.
В тези над 35 минути изгубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още първоначално към този момент подейства и детето беше избавено.
Извод: Щяхме да стигнем до незабавното поделение с персоналният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим доста нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата сред живота и гибелта в сходна обстановка.
Даже няма да ви опиша за ужасното поведение на изнервената дежурна педиатърка (един доктор дава отговор за две детски отделения и за незабавния педиатричен кабинет). „
Изпитах надълбоко отчаяние, яд и беззащитност пред неуместната система.
????Винаги съм обичал страната си, макар, че съм имал няколко благоприятни условия за емиграция - останах тук. Тук взехме решение да създадем децата си. Дано и да успеем да ги отгледаме, макар системата. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ